Президентът на Украйна Владимир Зеленски отново заговори за евентуални преговори с Русия, но в това най-ново свое изявление по въпроса той всъщност не каза нищо ново. Условията, при които Украйна щяла да седне на масата на преговорите били „възстановяване на териториалната цялост на Украйна, зачитане на Устава на ООН, компенсиране на всички финансови загуби, които Русия причинила на Украйна с войната, наказване на всички руски военнопрестъпници и гаранции, че руската инвазия няма да се повтори“. А няколко часа по-късно Киев, този път в лицето на секретаря на СНСО Алексей Данилов, отново призова Запада да достави допълнително оръжие за ВСУ.

Така че тази реч на Зеленски е интересна не толкова със съдържанието, колкото с фона, на който се случва. А се прави в ситуация на рязко изостряне на дискусията в западното – както европейското, така и в останалата част от света – информационно поле, за необходимостта и неизбежността на незабавни мирни преговори с Москва.

В западните медии изтекоха множество информации и данни за задкулисни преговори и разговори между САЩ, ЕС и Русия в тази посока. По-специално, много шум се вдигна около разкритието на в. „Уолстрийт Джърнъл“, че през последните два месеца съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан е бил в поверителен контакт с руския помощник на президента Путин по външните работи Юрий Ушаков и секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев. Притиснат от журналистите, Съливан потвърди тази информация, като уточни, че целта на взаимодействието е да се намалят рисковете от ядрен сблъсък.

В същото време не бива да се преувеличава значението на канала за контакт между Съливан и Ушаков-Патрушев. В момента Вашингтон се управлява от „ястреби“ (например държавния секретар Антъни Блинкен), а Съливан, който не е такъв, но не е и „гълъб“, а просто прагматик, е в голяма степен встрани от вземането на решения в Белия дом.

Но би било погрешно и да се отхвърлят последните новини, съдържащи призиви за мир, като неуместно и маловажно бърборене. Напротив, това, което се случва, е изключително интересно, защото бележи ако не повратна точка във военния конфликт, то със сигурност засилване на активността и позициите на западните спонсори и ментори на Украйна за намаляване на ескалацията.

Вчера италианският вестник „Ла Стампа“ публикува забележителна информация, според която Ватиканът е готов да предостави своята територия и посреднически услуги за преговори между Русия и Украйна. Между другото, руският посланик във Ватикана отбеляза съдействието на папата за последната размяна на пленници между Москва и Киев преди няколко месеца.

Интересно разкритие публикува и „Ла Република“: В публикацията се твърди, че Вашингтон и Брюксел подтикват Киев да започне преговори с Москва веднага след като руските войски се изтеглят от град Херсон. Логиката на авторите е че изтеглянето на руснаците от териториите на Херсонска област на левия бряг на Днепър е плод на договорка с американските ментори на Киев. Дали е така не е съвсем сигурно. Но самите предположения в тази посока на все повече западни журналисти говори, че миротворческите настроения узряват и се засилват и от двете страни на Атлантическия океан.

Би било огромна грешка тези настроения да се считат за проруски, а и да ги наречем миротворчески ще е доста условно. Въпросът е друг – че в определени властови кръгове на Запад е започнал процес на осъзнаване и по-важното – на приемане на реалността.

В Русия сега се пише много за икономическите проблеми и въобще кризите, които обхващат все по-плътно и задушаващо западния свят. Не бива обаче да се преувеличава сегашният им мащаб. Кризата засегна основно най-уязвимите и най-бедните слоеве от населението, но те все още са малцинство в засегнатите страни. Европейската и американската средна класа все още не е усетила сериозни трудности. Разходите им, разбира се, са нараснали, но не в критична степен и по-голямата част от западното население все още издържа. Освен това все още икономиките на западните държави вървят по инерция, някой има договори със старите комунални тарифи, а някъде държавата е включила механизми за социална защита и задържане на цените за населението.

Проблемът им обаче е, че всички тези взети и планирани мерки са като лек мехлем върху тежка огнестрелна рана. И ако един проспериращ западен гражданин може да си позволи да не се тревожи твърде много за съвсем близкото бъдеще, защото има някакви финансови запаси и се надява скоро ситуацията в международен план да се подобри някак, то не така стоят нещата за европейския политически, финансов и икономически естаблишмънт, когото тази криза буквално унищожава – защото е системна.

Да, явно западните народи ще преживеят тази зима – не без трудности, но все пак без особени катаклизми. Но елитите на Запада се оказаха в отдавна забравена и изключително необичайна за тях ситуация, която ги кара да мислят какво ще се случи през следващата зима – а перспективите за тогава вече са силно плашещи.

Трите десетилетия глобална хегемония имаха пагубен ефект върху качеството на експертизата и вземането на решения на Запад. По-специално, това ги докара до там, че хоризонтът им на планиране да намалее до няколко месеца (максимум – година), а печатницата им за пари се превърна в универсално решение за всичките им проблеми.

Тази 2022 година промени всичко: виждаме как доларовата машина се срива пред очите ни, събитията в света изобщо не се развиват според планирания от Запада сценарий, а по-нататъшните му перспективи изглеждат откровено мрачни. На всичкото отгоре Западът няма ресурси да преодолее влошаващата се за него криза.

Затова през февруари т. г. Западът заложи всичко, което му беше останало, на една основна карта – предизвикване на война с последваща бърза военна победа над Русия. Която ако се случи, ще му позволи да се справи по-нататък поединично с всички други надигащи глава свои потенциални конкуренти, които са и центрове на съпротива срещу неговата хегемония в света. В момента обаче нищо не върви според западните планове:

Русия продължава да издържа на безпрецедентния натиск — и то без особено страдание. Континентална Европа започна да осъзнава отредената ѝ от САЩ и Великобритания роля на жертвено агне и дори започва плахо да възразява срещу това. Великобритания сменя трети премиер за една година, а предишните двама заради прекомерни болни амбиции и битката с Русия напълно съсипаха икономика на Острова. Щатите имат свои специфични и много тежки системни проблеми, касаещи самото съществуване на САЩ като единна държава: резултатите от последните две години президентство на Байдън под глобалисткия флаг ще се отразят в резултатите от междинните избори днес и през следващите няколко дни… и ще бъдат обсъдени от целия свят.

Никак не е изненадващо, че напоследък в главите на част от западните елити започнаха да се прокрадват еретични мисли – както за неблагоприятното състояние на нещата вътре в техните страни, така и за още по-тежките им перспективи и за липсата на лесни решения като война срещу друга държава… и дори – о, ужас! – за това, че вероятно ще трябва да преговарят с Москва.

Но ние в Русия не трябва да се вдъхновяваме твърде много и да се надяваме на бързо разрешаване на конфликта. Напротив, уверено можем да кажем, че това няма да се случи този или през следващия месец.

Но промяната в мисленето, която започна на Запад, е полезна за нас поне по два начина. Първо, с това, че внася разцепление в досегашната консолидирана позиция на нашите опоненти, което за нас създава пространство за допълнителни възможности. И второ, западът започва да се прощава с илюзиите си за недосегаемост. Онези техни кръгове, които доскоро контролираха световната финансова система и силово принуждаваха целия останал свят да играе по свирката им, в момента виждат как властта изтича между пръстите им като пясък. Специалната военна операция на Русия ще продължи още дълго – толкова, колкото е необходимо на западния естабилишмънт да изтрезнее и да проумее, че вече живее в нов многополюсен свят, в който той няма възможността вече да заповядва на останалите.

Ирина Алкснис