Автор: Алистър Крук

Снимка: Юрий Ушаков, главният съветник на Вл. Путин по външна политика на форума „Примаковски четения“

Тази седмица във Вашингтон може би за момент се отърсиха от дрямката, когато прочетоха доклада за демарша на Сергей Лавров пред посланика на САЩ в Москва: От доклада става ясно, че Русия е казала на САЩ: „Ние с вас вече не сме в мир“!
И не само „вече не сме в мир“, но и… Русия държи САЩ отговорни за „касетъчния удар“ по плажа в Севастопол, Крим на празника Петдесетница миналата неделя, при който загинаха няколко души (включително деца) и бяха ранени стотици. По този начин САЩ „станаха страна“ в марионетната война в Украйна (става дума за доставена от американците ATACM, програмирана от американски специалисти и използваща американски данни), гласи изявлението на Русия; „със сигурност ще последват ответни мерки“.
Очевидно някъде кехлибарена светлина е пробляснала с розови и червени оттенъци. Пентагонът схвана, че нещо се е случило – „Няма как да го заобиколим; това може да ескалира лошо“. Министърът на отбраната на САЩ (след пауза от март 2023 г.) посегна към телефона, за да се обади на руския си колега: „САЩ съжаляват за смъртта на цивилни; украинците са имали пълна свобода на действие по отношение на целите“.

Руската общественост обаче е направо бясна.
Дипломатическият аргот за това, че „сега има състояние на междинност; не война и не мир“, е само „половината от това“.

Западът е „загубил“ Русия много по-дълбоко, отколкото се разбира.
Президентът Путин – в изявлението си пред Съвета на Министерството на външните работи след мечата схватка на Г-7 – подробно описа как сме стигнали до този ключов момент (на неизбежна ескалация). Путин посочи, че сериозността на ситуацията изисква предложение за „последен шанс“ на Запада, което според него категорично трябва да бъде „не временно прекратяване на огъня, за да може Киев да подготви нова офанзива; нито замразяване на конфликта – а по-скоро трябва да бъде свързано с окончателното приключване на войната“.
Широко разпространено е разбирането, че единственият надежден начин за прекратяване на войната в Украйна би бил „мирно“ споразумение, възникнало чрез преговори между Русия и САЩ.
Това обаче се корени в добре познатото американскоцентрично виждане – „В очакване на Вашингтон…“.
Лавров арогантно коментира (в перифраза), че ако някой си въобразява, че ние „чакаме Годо“ и „ще бягаме за него“, то той греши.

Москва има предвид нещо много по-радикално – нещо, което ще шокира Запада.

Москва (и Китай) не просто изчакват капризите на Запада, а планират да преобърнат изцяло парадигмата на архитектурата на сигурността: да създадат архитектура „Алт“ за „огромното пространство“ на Евразия, нищо по-малко.

Тя има за цел да излезе от съществуващата блокова конфронтация с нулев резултат. Нова конфронтация не се предвижда; въпреки това новата архитектура цели да принуди „външните участници“ да ограничат хегемонията си на континента.

В обръщението си към Министерството на външните работи Путин изрично отправи поглед напред към разпадането на евроатлантическата система за сигурност и към появата на нова архитектура: „Светът вече никога няма да бъде същият“, каза той.
Какво имаше предвид?
Юрий Ушаков, главният съветник на Путин по външна политика (на форума „Примаковски четения“), разясни „оскъдния“ намек на Путин:
Ушаков съобщи, че Русия все по-често стига до мнението, че няма да има дългосрочно преструктуриране на системата за сигурност в Европа. А без сериозна промяна няма да има „окончателно приключване“ (по думите на Путин) на конфликта в Украйна.
Той обясни също, че тази единна и неделима система за сигурност в Евразия трябва да замени евроатлантическите и евроцентричните модели, които сега отстъпват в забвение.
„Тази реч [на Путин в руското външно министерство], бих казал, задава вектора на по-нататъшната дейност на нашата страна на международната сцена, включително изграждането на единна и неделима система за сигурност в Евразия“, каза Ушаков.

Опасностите от прекомерната пропаганда бяха очевидни в един по-ранен епизод, в който голяма държава се оказа в капана на собственото си демонизиране на противниците й: Архитектурата за сигурност на Южна Африка за Ангола и Югозападна Африка (сега Намибия) също се беше разпаднала през 1980 г. (по това време бях там). Южноафриканските отбранителни сили все още запазваха остатъци от огромен разрушителен капацитет на север от Южна Африка, но използването на тази сила не даваше никакво политическо решение или подобрение. Напротив, тя водеше Южна Африка към забрава (точно както Ушаков описва евроатлантическия модел днес). Претория искаше промяна; Беше готова (по принцип) да сключи споразумение със SWAPO (Народна организация на Югозападна Африка – политическа партия и бивше освободителното движение в Намибия – б. р.), но опитът за прилагане на прекратяване на огъня се провали в началото на 1981 г.

По-големият проблем беше, че южноафриканското правителство на апартейда беше постигнало такъв успех в пропагандата и демонизирането на SWAPO като „марксистка и терористична“, че обществеността се отдръпна от всяка сделка и трябваше да мине още едно десетилетие (и да се наложи геостратегическа революция), преди най-накрая да стане възможно споразумение.
Днес „елитът“ на САЩ и ЕС в областта на сигурността е толкова „успешен“ със своята също толкова преувеличена антируска пропаганда, че и те са в капана ѝ. Дори и да искат (а те не искат), една заместваща архитектура на сигурността може да се окаже просто „неподлежаща на договаряне“ за години напред.

И така, както Лавров подчерта, евразийските държави са осъзнали, че сигурността на континента трябва да се изгражда отвътре – свободно и далеч от американското влияние.
В тази концепция принципът на неделимост на сигурността – качество, което не е реализирано в евроатлантическия проект – може и трябва да се превърне в ключово понятие, около което да се изгради евразийската структура, уточни Лавров.
Именно в тази „неделимост“ трябва да се търси реалното, а не номиналното прилагане на разпоредбите на Устава на ООН, включително на принципа на суверенното равенство.
Евразийските държави обединяват усилията си, за да се противопоставят съвместно на претенциите на САЩ за глобална хегемония и на намесата на Запада в делата на други държави, заяви Лавров на форума „Примаковски четения“ в сряда.
САЩ и други западни държави „се опитват да се намесват в делата“ на Евразия; прехвърлят инфраструктурата на НАТО в Азия; провеждат съвместни учения и създават нови пактове. Лавров прогнозира:

„Това е геополитическа борба. Така е било винаги; и може би ще продължи дълго – и може би няма да видим края на този процес.Но е факт, че на курса към контрол от океана на всичко, което се случва навсякъде – сега се противопоставя курсът към обединяване на усилията на евразийските държави“.

Началото на консултациите за нова структура за сигурност все още не означава създаване на военно-политически съюз, подобен на НАТО; „Първоначално той може и да съществува под формата на форум или консултативен механизъм на заинтересованите страни, необременен с прекомерни организационни и институционални задължения„, пише Иван Тимофеев.

Въпреки това, „параметрите“ на тази система, обясни Мария Захарова,

„… не само ще осигурят дълготраен мир, но и ще позволят да се избегнат големи геополитически сътресения вследствие на кризата на глобализацията, изградена по западни образци. Тя ще създаде надеждни военно-политически гаранции за защита както на Руската федерация, така и на другите държави от макрорегиона от външни заплахи, ще създаде пространство, свободно от конфликти и благоприятно за развитие – чрез премахване на дестабилизиращото влияние на извънрегионалните играчи върху евразийските процеси. В бъдеще това ще означава ограничаване на военното присъствие на външни сили в Евразия„.

Почетният председател на Съвета за външна и отбранителна политика на Русия Сергей Караганов (в скорошно интервю) обаче вмъква своя по-трезв анализ:

„За съжаление, ние се насочваме към истинска световна война, пълномащабна война. Основите на старата световна система се пукат по шевовете и ще избухнат конфликти. Необходимо е да се прегради пътят, водещ към такава война … конфликтите вече назряват и се случват във всички области“.

„ООН е умираща порода, натоварена със западния апарат и поради това нереформируема. Е, нека си остане. Но трябва да изградим паралелни структури… Мисля, че трябва да изградим паралелни системи, като разширим БРИКС и ШОС, развием взаимодействието им с АСЕАН, Лигата на арабските държави, Организацията за африканско единство, латиноамериканския Меркосур и т.н.“.

„Като цяло ние сме заинтересовани от създаването на многостранна система за ядрено възпиране в света. Така че аз лично не се притеснявам от появата на нови ядрени сили и засилването на старите просто защото разчитането на разума на хората не работи. Трябва да има страх. Трябва да има по-голямо разчитане на „ядреното възпиране – страх, вдъхновение – отрезвяване““.

Аспектът на ядрената политика е сложен и спорен въпрос днес в Русия. Някои твърдят, че прекалено рестриктивната руска ядрена доктрина може да бъде опасна, ако накара противниците да станат прекалено благи, т.е. да не се впечатлят или да станат безразлични към ефекта на възпиране, така че да отхвърлят неговата реалност.

Други предпочитат крайната позиция. Всички обаче са съгласни, че евразийската архитектура за сигурност разполага с много етапи на ескалация, различни от ядрените.

И все пак капацитетът за ядрено „заключване на сигурността“ на целия континент срещу НАТО, оборудван с ядрено оръжие, е очевиден: Русия, Китай, Индия, Пакистан – а сега и Северна Корея – са ядрени държави, така че определена степен на потенциал за възпиране е заложена.

Други „стъпки на ескалация“ несъмнено ще бъдат в центъра на дискусиите на срещата на върха на БРИКС в Казан през октомври тази година. Защото архитектурата на сигурността концептуално не е само „военна“. Дневният ред включва търговски, финансови и санкционни въпроси.

Простата логика на преобръщане на военната парадигма на НАТО, за да се създаде евразийска система за сигурност „Алт“, изглежда, че само по силата на логиката, ако парадигмата на сигурността трябва да бъде преобърната, то западната финансова и търговска хегемония също трябва да бъде преобърната.

Дедоларизацията, разбира се, вече е на дневен ред, като конкретни механизми вероятно ще бъдат представени през октомври. Но ако сега Западът се чувства свободен да санкционира Евразия по своя прищявка, Евразия може реципрочно да санкционира САЩ или Европа – или и двете.

Да. Ние „загубихме“ Русия (не завинаги). И може да загубим много повече. Не е ли вече ясна целта на посещението на президента Путин в Северна Корея и Виетнам в контекста на проекта за евразийска архитектура за сигурност? Те са част от нея.

И ако перифразираме прочутото стихотворение на Кавафи:

Защо е това внезапно недоумение, това объркване? (Колко сериозни са станали лицата на хората).

Защото нощта е паднала, а [руснаците] не са дошли.

И някои от нашите мъже, които току-що са дошли от границата, казват

че вече няма [руснаци]…

„А сега какво ще стане с нас без [руснаците]“?

„Те бяха един вид решение“.

Алистър Крук е бивш британски дипломат, основател и директор на базирания в Бейрут Conflicts Forum.

Източник – Strategic Culture Foundation