Колкото по-дълго продължава специалната операция в Украйна, толкова по-трудно става за западните партньори да запазят единството в своите редици. Изглежда, че целият им първоначален план с разбутването на кошера Украйна се е свеждал до едно единствено нещо – икономически блицкриг срещу Русия. Спираме да продаваме на руснаците чанти “Луис Витон”, конструктори “Лего” и бургери, а те в пълен шок, разплакани и ридаещи от този чудовищен удар, изливат на улицата, вдигат революция и свалят така омразното ни Путиново правителство.

Е, да, звучи глупаво – прилича на детска анимация. Обаче… това е нивото на западните елити днес. Планът им за блицкриг, както е видно, не се осъществи. И вече настъпват колебания и разломи в редиците на западните партньори.

Отстъплението, колкото и да е странно, започна президентът на САЩ Байдън. Миналата седмица той публикува изненадваща статия в “Ню Йорк Таймс”, със заглавие: „Какво ще прави и какво няма да прави Америка в Украйна“. В писанието си той обяснява защо доставя на Украйна тонове оръжие. Нима си мислите, че го прави за да продължи да подклажда конфликта, да се наслаждава на страданията и смъртта на руснаци и украинци, включително и на невинни цивилни? Така ли смятахте? Реактивните системи, хеликоптерите и тежките дронове, ръчните противотанкови и противовъздушни системи – всичко това, според г-н Байдън, САЩ доставят на Украйна изключително за мирни цели. Само за да „осигурят на Украйна най-изгодни позиции, когато седнат на масата за преговори с Русия“.

Интересно е, че Байдън, който през март каза за президента Путин: „този човек трябва да си отиде“, вече видимо е смекчил тона: „Въпреки факта, че не съм съгласен с г-н Путин и намирам действията му за скандални“, казва Байдън в статията си, „САЩ няма да правят опити, няма да организират свалянето му от власт“. Чудесно. И това са хората, които от години тресат американския и световния ефир с фейковете си за руската намеса в американските избори. Този изобщо чува ли се?

Мъдрите американски политолози от Демократическата партия, които умеят да дешифрират байдънизмите, кризисно тръгнаха да обясняват на американското общество, че с тази своя знакова статия американският президент „изпраща сигнал“ на Москва, показвайки готовността си за „скрит пазарлък“ по въпроса за Украйна.

След Байдън „лъчи на доброта“ започна интензивно да изпраща към Москва и президентът на Франция. „Не може да унижавате Русия, защото когато сраженията в Украйна утихнат, ние ще трябва да намерим изход с помощта на дипломацията“, каза Еманюел Макрон в интервю между два от многобройните си телефонни разговори с Кремъл.

А ето и най-новото: Политическият консултант на Държавния департамент и Пентагона Едуард Лутвак днес каза, че единственият изход от украинската криза е да се проведат нови референдуми в републиките в Донецк и Луганск. „Победата над Русия е в сферата на фантазиите“, призна експертът, като отбеляза, че руснаците на практика изобщо не са усетили ефекта от прословутите западни санкции. Известният историк и икономист е забелязал едно просто нещо, които повечето му колеги на Запад не са: „Русия сама произвежда храните си и има свои собствени източници на енергия“. Следователно санкциите срещу нея няма как да сработят.

Удивително е, че Лутвак изрази тези крайно еретични за западната догма мисли не в уютния си сайт, а в интервю за официалния правителствен и крайно евроатлантически немски вестник “Велт”. На какво се дължат всички тези настойчиви призиви за преговори и алюзии за помирение? Защо западните партньори изведнъж и така рязко смениха мракобесния си жаден за руска кръв тон… и вече открито флиртуват с Москва?

Основната причина за резкия завой е отчайващото положение на украинската армия. „Днес нашествениците контролират около 20 процента от нашата територия“, оплака се Владимир Зеленски във видео речта си пред люксембургските политици. (Да, и тази държава-джудже вече е доставила оръжия на Украйна.) Украинските войски са в ужасна ситуация и западните им господари се опитват да убедят Москва да спре специалната си операция, за да предостави на техните казаци поне малко отдих.

Новата миролюбива реторика е и продължение на информационната война срещу Русия. Колективният Запад осъзна, че вместо да изолира Русия, самият той се озова в световна изолация. Оръжия за Украйна за милиарди долари, безумна, а често и налудничаво звучаща русофобска пропаганда, бесни антируски санкции, които разбиват глобалните вериги за доставки – днес в очите на целия свят западните лидери изглеждат като типични подпалвачи на война. Спешно трябва да се направи нещо по въпроса. И така западните „партньори“ вече се опитват да се представят като гълъби на мира, загрижени за съдбата на страните, изправени пред продоволствена криза. (Поредната западна измама) Ето, ние сме за преговори, това е всичко, срещу което Русия упорства. Но за какво да се говори с Русия, ако исканията й все още не са чути?

Внезапно смекчената реторика на Запада също така е и опит да се изпрати сигнал към нас, гражданите на Русия. Като че ли всичко е наред, „да живеем заедно“. Ще преговаряме. Да забравим, че тези опърпани джентълмени ни откраднаха триста милиарда долара и всякакви други дреболии и да подпишем поредния договор при техни условия. И тогава те ще си помислят дали да премахнат санкциите. Мир, приятелство… дъвки.

Не знам, може би подобни номера биха минали пред наивните, безстрашни, сантиментални съветски хора в края на 80-те. Но през последните тридесет години ние, руснаците, видяхме достатъчно от репертоара на тези бездушни, безгръбначни измамници и се научихме да разпознаваме евтините им номера.

Масовата подкрепа за специалната операция в Русия – не държавно-административна, а напълно искрена и всенародна, от сърце – беше неочакван и следователно голям удар за западните лидери. Толкова дълго се утешаваха с мечтите и надеждите си, че тук, в Русия, вече е израснало стерилно глобално поколение, за което слънцето изгрява от Запад, но се оказа – нищо подобно. Руснаците все още са себе си: борят се, работят, творят история. Те се държат като напълно независим и горд народ. Не слушат указанията на глобалния регионален комитет. Възмутително. Нито шестте пакета „адски“ санкции, нито русофобската истерия помогнаха на западните партньори.

Отначало те не можаха да сдържат раздразнението си. Безсилният им гняв се разпръскваше в някакви нападки, заплахи, срамни истерии… Но и това не впечатли никого. Затова сега те ще се опитат да говорят с нас по различен начин – топло и искрено. По човешки, така да се каже.

Подобни идеи за промяна на реториката вече циркулират във Вашингтон. Само преди няколко дни влиятелното списание “Форин Афеърс” публикува статия с предложения към Байдън как правилно и ефективно да говори с Москва. Написана е в съавторство от американския професор Майкъл Кимидж и бившата ни сънародничка Мария Липман.

Авторите отбелязват, че грубостта и заплахите на Байдън и други представители на американския елит към Русия не впечатляват особено руснаците. „Приказките за поражението или отслабването на Русия само задълбочават отчуждението, с което широките руски народни маси се отнасят към Запада“, се казва в статията. Освен това, когато руснаците видят, че някой опозиционен политик се ползва с горещата подкрепа на Вашингтон, те снемат доверието си от този човек и се настройват отрицателно към него.

Затова Байдън трябва да бъде по-учтив, а Щатите „трябва да се преструват, че изобщо не се интересуват от вътрешните дела в Русия, да се въздържат от коментари относно руската политика и в никакъв случай да не афишират връзките си с опозиционни лидери и движения в страната“.

С Москва трябва да се говори „тихо и внимателно“, излъчвайки постоянна добра воля и в никакъв случай да не се разпалват словесни конфликти. Тогава, може би, руснаците ще повярват, ще се подведат и ще направят онова, което Вашингтон иска. Е, авторите са страхотни, поне опитаха. Както виждате, в последните дни западните политици действат именно според това настолно ръководство.

Друг е въпроса, че всички тези тактики, които се сменят в движение, с игра на доброто и лошото ченге, в случая не работят, няма и да сработят. Русия има свои претенции както към Украйна, така и към западните страни и всички те ще трябва да бъдат изпълнени. В противен случай специалната операция ще продължи до изпълнението на всички предвидени цели. Независимо дали западните партньори искат или не.

Виктория Никифорова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: