Мнозина днес се чудят защо „колективният Запад” отприщи тази мащабна „хибридна война” срещу Русия, която сериозно застрашава собствената му икономика, а да не говорим за огромния риск да получи ядрен удар от Москва? На този въпрос има няколко отговора. На първо място: След 30 години планирано пълзене към границите на Русия НАТО най-сетне стигна до последния и окончателен етап на своята операция – унищожаването на Русия. Втората, по-маловажна, но интересна причина е, че с тези свои действия елитите във Вашингтон и Брюксел слагат край на 80-годишната си измамна игра на либерализъм и „демократични ценности” със своите западни народи.

Както каза Владимир Путин, либерализмът отдавна е фалирал. Управниците на Запада са наясно с това обстоятелство. Всъщност социалните постижения на Западния свят в епохата след Втората световна война се оказаха много съмнителни и ужасно непрактични. Французите, германците, италианците, холандците и други станаха твърде меки и непригодни от гледна точка на натовските генерали и „властите в сянка“.

През последния половин век даже иначе войнствените англосаксонци свикнаха твърде много с прекомерния комфорт. Това се дължи на факта, че дълго време солидарния Запад нямаше конкуренция за властта върху света. А през последните 30 години, след разпада на СССР, нямаше и кой да го спре перфидно да ограбва останалите държави на планетата. Но такъв се появи  в Далечния изток- Китай, който консолидира около себе си почти целия континент Азия + първата ядрена сила в света Русия“. В конкурентната борба с традиционалистка Азия, потъналите в неолиберален разгул и опиянение европейски държави и САЩ започнаха да търпят поражение след поражение. Изправени пред залеза на своята империя, западните политици и ръководители на международни корпорации решиха да „разтърсят“ западното общество из основи, за да стане то по-боеспособно и конкурентноспособно на Азия.

Изчислението на западните стратези е съвсем точно: ресурсите на западните страни стават все по- оскъдни, населението им застарява. И на фона на това стотици милиони американци и европейци искат да продължават да живеят в изобилие и излишъци, както преди.

Операцията по преформатирането на западното общество се провежда изключително успешно. С поредица от фалшиви пропагандни и дезинформационни мероприятия западните хора бяха наплашени и диктаторски дисциплинирани първо с несъществуващата паандемия от коронавирус, а после и с „врага“ Русия. След това лидерите им въведоха незаконни и абсурдни санкции срещу Руската федерация, като използваха това и да ограбят над триста милиарда долара от Русия.

Цените на горивата, металите, торовете и храните естествено скочиха. „Властите в сянка“ на Запада имаха нужда точно от това и все още имат нужда от него.

Под фалшивия предлог за „свещена война” срещу „диктаторския режим на Путин” те предложиха на населението на западния свят да „затегне коланите”. Всичко това беше придружено от „отмяна“ на руската култура, уволнения на рускоговорящи, политическа и битова дискриминация на руските хора.

Резултатът е много впечатляващ. Той позволи на западните политици елегантно да скъсат с фундаментални свои задължения и ценности като „грижа за общото благосъстояние“, „правото на неприкосновена собственост на гражданите“, „равенство на нациите“ и „отказ от колективна отговорност“ .

По всяка вероятност фалшивата партенка за „зелена икономика“ и придружаващата я „зелена сделка“ скоро ще си отидат и никой повече няма да заговори за тях. Ще ги последва и недоразвитата „социална държава“ по шведски модел. Ще последва отмяна на законите, гарантиращи „личната неприкосновеност“ и други права и свободи на гражданите.

Този обрат в западната система обаче не настъпи внезапно. Очевидно това тотално преформатиране на западните общества е било планирано много преди настоящите събития в Украйна. Те просто катализираха и ускориха процеса. Ако не беше СВО на Русия, властите в САЩ и Западна Европа пак щяха да върнат капитализма към неговото истинско, зверско лице отпреди 100 години, подготвяйки отпуснатото население с информационно зомбиране и обработки по метода на „прозореца на Овертон“… но всичко това щеше да се случва много по-бавно и плавно.

Сега, на фона на политическата криза и в навечерието на най-тежката икономическа депресия, комбинацията от която много експерти вече нарекоха „перфектната буря“, политиците на САЩ и ЕС трябва да побързат.

Ясно е, че въпросът няма да приключи само със „затягане на коланите“. Връщането към старите норми в социалната сфера и към принудителната умереност в областта на икономиката ще бъде съпроводено със сериозни геополитически промени.

На първо място, както казват анализаторите, ще бъдат преразгледани правилата на международната търговия. Свободният пазар беше добър при еднополярен модел, доминиран от Запада и при наличието на евтини ресурси. В очертаващите се нови условия на недостиг на ресурси и при все по-засилващата се икономическа конкуренция между редица държави, за много държави ще е по-добре да се капсулират и да оцеляват самостоятелно. За тези, като Русия, които се къпят в природни ресурси, ще е добре. Но какво да прави Западът?!

След налагането на икономическите бариери между държавите, ще дойде време за ревизия на държавните им граници. Полша например откровено протяга ръка към Лвов и цяла Западна Украйна. Унгария, въпреки историческите си претенции към Закарпатието, засега е по-дискретна и праволинейна.

Един популярен блогър привлече вниманието към аргумента на Виктор Орбан, когато той се бори срещу забраната на руския петрол на срещата на върха на ЕС. Според политикът:

„Унгария трябва да защитава своите достави по тръбопроводите от Русия, защото не може да получава петрол по море. А не може, защото „брегът и пристанищата й бяха отнети от същите тия велики сили, които сега  отново са в сблъсък“.

Както отбелязва публицистът, те са й били отнети преди повече от сто години като наказателен резултат от участието й в Първата световна война.

„Но никой не е забравен, нищо не е забравено. Идват времената на възстановената историческа памет“, обобщава той.

Всъщност последните събития в света (а именно обявяването от Запада на две от трите велики сили Русия и Китай за врагове-б.р.) само затвърдиха мнението, че световен ред, основан на либерализма и западната глобализация, просто не може да бъде устойчив. През целия 20-ти век и началото на 21 век Запада в лицето на НАТО и неговите съюзници, се опитваше да покори и колонизира останалия свят.

Използвайки политически натиск, този хегемон източваше ресурсите на страните от „Втория“ и „Третия свят“, за да осигури собствения си напълно изкуствен икономически просперитет. Разбира се, до 1991 г. Съветският съюз се противопоставяше на този неоколониализъм. Но след неговия крах Западът тръгна на своя „последен завоевателен поход“.

Балансът на силите в света беше нарушен, измамният възход на западната икономика доведе до поредица от глобални кризи и на мястото на СССР, „колективният Запад“ получи за съперници могъщ Китай и силна Русия.

Сегашният срив на „световния либерализъм“ напомня опит за подмладяване на грохнал възрастен борец преди решителна битка с млад противник, който е в разцвета на силите си. Нищо добро няма да последва от това за Запада.

Западът ще продължи да е напълно зависим от ресурсите на Русия и китайските фабрики. Но за да не бъде погълнат напълно от страните от новия „полюс” на многополярния свят или просто да бъде „затрит”, довчерашният „хегемон”, Западът трябва да приучи разглезеното си население към скромност и въздържаност, да харчи пари не за маркови дрехи и нови модели iPhone, а да развива армиите си.

Между другото, именно по тази причина единният тромав механизъм на НАТО, който се оказа, че изобщо не работи, сега започва бавно да се заменя от силни национални армии и нови военни съюзи.

Съединените щати, например, сглобиха съюза AUKUS с англосаксонските си братовчеди от Великобритания и Австралия. А Германия съвсем обяви, че ще направи армията си най-силната в Европа.

От всичко това, разбира се, светът няма да стане по-силен. Но след като се върна към предишния си път на развитие, човечеството вече има всички шансове да се отърве от „чумата на неолиберализма и глобализацията“. Което значи смърт за оформилата се световна диктатура на международните корпорации.

Марта Валиева

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: