Да очакваме, че някой някога ще ни разкрие истинските планове на Запада за днешната ситуация, както и за плановете си в близка перспектива, би било крайно нелепо. Западът и до днес не е разкрил тайните пружини и дълбоките механизми на безспорно подпалените от него две световни войни от ХХ век. Нека си спомним за странната визита на любимеца на Хитлер, Рудолф Хес в Англия на 15 май 1941 г., подробностите за която англичаните от десетилетия пазят в тайна. Напълно възможно е от резултата на тази загадъчна и в същото време нелепа визита да е зависел по-нататъшният ход на световните събития. Затова днешните любознателни умове, желаещи да се поровят в тайните на днешния исторически етап от развитието на света, не им остава нищо друго, освен да правят открития само „на върха на перото“ си, изграждайки въз основа на мозайката от разнопосочни факти, относително логична и не прекалено противоречива картина на събитията. И тъй като вече стана ясно, че началната точка на новото летоброене е датата на СВО на Русия в Украйна – 24 февруари, 2022 г., три месеца след това събитие дойде време да се опитаме да поставим тези фрагменти в някаква цялостна комбинация.

Нека разгледаме по-отблизо възможната геополитическа логика на Запада, отчитайки неговия исторически опит и навика му да повтаря най-успешните си операции, които е склонен да прилага с гравитиращия си към шаблона западен манталитет. В най-общ смисъл този опит се свежда до перманентна експанзия, която Западът осъществява вече в продължение на стотици години. Фактически от времето на Древния Рим, чийто стандарти и до днес са ориентир за САЩ. Частен случай на тази извечна стратегия на Запада стана историята на ХХ век с неговите нееднократни, насилствени преразпределяния на света в полза на англосаксонския блок. Двете световни войни бяха напълно успешни за този блок по отношение на постигнатия геополитически ефект. И затова те се разглеждат от днешните западни стратези като оправдаващ себе си шаблон за разработка на поредните планове в същата парадигма на глобална експанзия. Други биха я нарекли Трета световна война.

Имаме достатъчно основания да разглеждаме днешния етап на западното стратегическо планиране като адаптиране към новите геополитически условия на старите му, но нееднократно доказали своя успех стратегически подходи, неизменно основани на принципа „Разделяй и владей“, както и воденето на войни с чужди ръце и с чужда кръв. Приложено към Руската цивилизация, осъществяването на тези извечни западни принципи на практика започна отначало с разрушаването на Руската империя, след това на СССР и противопоставяне на парчетата, останали след краха на Съветския съюз, едно срещу друго, едновременно със създаване върху някои от тези парчета на квазидържавни образувания – проекти „анти-Русия“. При това, конкретните военно-политически решения в рамките на тази стратегия изрично се базираха върху опита от предишните две световни войни. В частност, върху опита от Втората световна война, възникнал главно от настойчивия стремеж на Запада да бъде съкрушен СССР, за което, като основно оръдие в ръцете на Запада бе използвана Германия – страна, която от печалния си крах в Първата световна война получи такъв колосален, реваншистки импулс, че както се казва не се наложи на западните стратези и банкери да я молят два пъти.

В събитията днес концептуално всичко изглежда по подобен начин, макар и с някои съществени разлики. Преди всичко, тези разлики се състоят в това, че днес в Европа липсва твърд, обединяващ център, подобен на нацисткия Трети райх, който да е способен да стане „сборен пункт“ за механизма за голяма европейска война. Затова сенчестите щабове на Запада през последните години бяха принудени да работят с доста аморфен набор от държавни образувания, използвайки ги съобразно техните възможности и съдействайки максимално за тяхното по-бързо оформяне в по-ефективни военно-политически структури. За базова основа за тези усилия бе избран европейският фашизъм с неговата интегрираща функция на основата на русофобията. Именно това течение в европейската политическа мисъл все по-очевидно се поощрява днес, едновременно с упадъка на традиционната западна либерална демокрация, която не отговаря на новите изисквания на западните господари днес – не им върши работа в предстоящата глобална битка с Русия и Китай.

В ход е военно-стратегическо ешелониране на наличните в разпореждане на Запада сили, като е отчетена тяхната недостатъчност във всяка една страна поотделно, за да могат самостоятелно да решават големите геополитически задачи. Логично е да се предположи, че предвид отсъствието на системообразуващ геополитически център от типа на Третия райх и малката вероятност такъв да се появи в обозримо бъдеще, ешелонирането на Европа върху обща антируска основа може да изглежда по следния начин:

Първи ешелон – Украйна

Време за реализация – сега. Задачата е да води война с Русия до пълното изчерпване на всички ресурси на украинска територия. Целта е максимално възможно военно-политическо отслабване на Русия и целия руски свят.

Втори ешелон – Източна Европа начело с Полша

Времето за реализация започва едновременно с утилизацията на Украйна, но след определено ниво на отслабване на Русия. Указаният източноевропейски ешелон също няма да бъде способен за окончателно решаване на „руския въпрос“ и неизбежно ще бъде смлян от руската армия в течение на сравнително кратък срок.

Третият ешелон – Голяма Европа

Главната задача на първите два ешелона е максималното печелене на време, необходимо за подготовката на стратегическо разгръщане и психологическа мобилизация на „европейските грандове“ Германия, Франция и Италия. И трите страни в момента отскоро стягат и помпат сериозни армии. Но всички тези страни в настоящия момент се намират на много ниско ниво на психологическа готовност за голяма европейска война и е необходимо време (от една до три години) за тяхната приемлива политическа консолидация и военнопромишлена мобилизация. Това време постоянно ще се съкращава от англо-саксите начело със САЩ, включително и с използване на най-болезнени способи, като изключването на Европа от руските енергоносители и на тази почва разпалване на възможно най-дива и агресивна русофобия. План, който вече е в действие.

Четвъртият ешелон

Това е самият англосаксонски Запад и тези сенчести транснационални структури, които го манипулират. Основната му задача всъщност е отписана от историята на предишните световни войни. А тя се състои в пристигането на този блок на „пира на победителите“ в момент, когато всички други сили, участващи в конфронтацията с Русия, ще бъдат изключително отслабени. Именно така се решаваха въпросите за глобалното устройство на света след 1918 г. и 1945 г.. Само с тази разлика, че след края на Първата световна война Западът успя да насочи Германия срещу СССР, а след края на Втората световна война му се наложи да загуби почти половин век, за да отстрани нежелания геополитически противник в лицето на прекомерно, от гледна точка на Запада, разрасналия се СССР. Но на пира на победителите англосаксонският Запад се надява да бъде сам и да не дели плячката с никого.

Автор: Юрий Борисов, fondsk.ru