Руският военен кореспондент Александър Коц смята, че Украйна ще се опита да нанесе мащабен удар по руските позиции в близко бъдеще
Мисля, че отдавна трябваше да спрем да реагираме сериозно на западните и украински новини за предстоящо контранастъпление на ВСУ. Никой няма да ви каже истинската дата, а всички тези техни обсъждания на поредното отлагане на голямата атака са опит да ни въвлекат в „радио игра“, чиято цел е зад информационния шум, зад тази дезинформационна мъгла, да подготвят неочакван бърз удар.
И това със сигурност ще се случи. И колкото повече западната преса пише за това как Киев не е готов за настъпление, какви катастрофални последици го очакват в случай на провал, как украинските въоръжени сили страдат от хронична липса на това, онова и трето… толкова по-близо е датата на атаката им във всички направления.
Да се гадае за основното направление на предстоящия украински удар също е безсмислено. Няма да има основен удар. Бъдете сигурни, че за всяко от направленията те има разработен боен план. И със сигурност ще започната атаката си с удари навсякъде. А после в зависимост от резултатите ще действат с резервите. Ако успеят да пробият някъде по фронта, ще концентрират всичките си сили там и ще нарекат това място „мястото на основния удар“, а другите ще са „за отвличане на вниманието“. В тила си имат сериозно количество „човешко гориво“, състоящо се от няколко ударни корпуса.
ВСУ ще атакуват независимо от желанието или нежеланието на Зеленски. Така че не обръщайте внимание на това какво казва украинския президент. Колективният Запад не го въоръжи и финансира със стотици милиарди долари през последната година, за да тъне в позиционни битки, губейки хора. „Русия трябва да бъде победена на бойното поле“, заявяват западните лидери. За тези свои амбиции те не лъжат и тези им думи казват всичко. Западът е в критична фаза от своето развитие: Ако не беше започнал тази война, той нямаше да оцелее. Ако не победи в нея също няма да оцелее. Само победата ще му позволи да спаси имперсия си статут и да не се разпадне под напора на нищетата и мизерията.
Руските командири напълно разбират неизбежността на предстоящата мащабна военна офанзива. Очаква ни труден период. Добрата новина е, че врагът още не е успял да напредне през отбранителните ни линии. А наборът от нови оръжия за поразяване (няма да ги изброявам), които се появяват в последно време армията ни и на фронта, ми дават основание за предпазлив оптимизъм. Киев вече е на етап, в който няма вече какво да губи и ще заложи на „ол-ин“ (всичко или нищо). В предстоящата мащабна атака той щее хвърли абсолютно всичките си сили. И ако издържим на първоначалния напор, и съумеем след това да отговорим със свежи резерви, само след няколко седмици цялата територия на Украйна ще е под наш контрол.
Автор: Александър Коц, военен кореспондент и анализатор
Източник: kp.ru
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
До една година ще разберем дали избраната от Русия стратегия на бавно смилане на укрите в позиционни битки и предпазливо настъпване е била правилна или погрешна. Погледът назад в историята показва, че във всички войни Русия и пълководците й печелят крайната победа. Не виждам причина и сега това да не е така, след като Русия сама изправена срещу целия запад, само до тук успя да го изтощи финансово и военно, въпреки безчислените санкции и опити за пълен блокаж.
Макар да не съм запознат с историята им се сещам за поне 3 загубени войни.
Иначе ми се струва, че сегашната стратегия е бавна, за да даде възможност на постевропа да се събуди, освести и разбере с кой би била по-добре. Което за мен си е тотално загубена кауза.
Просто на Путин не му се ще да избива белите джендъри в постевропа, щото има надежда и за разлика от мен се надява че като огладнеят ще хукнат да бягат към Русия, след като му се примолят и ги спаси от глад и студ.
Как в 21 век се нанася изненадващ удар? Едно време разузнавач е било най-трудната и мъжка войнска специалност, а сега можеш да си на километри от фронта и да нямаш никакви специфични бойни умения, но да носиш повече информация и без да си влачил „език“ два дни на гръб. Внезапен може да бъде ударът само по безхаберно командване от пълни неграмотници или надути пуяци с велико самочувствие. Как ще придвижиш скрито войсково съединение, към линията на съприкосновение при всички термокамери, сателити и самолети за разузнаване? Как ще организираш близката логистика, когато врагът дебне всеки товар, който се мести в района? Трябва въздушно десантна дивизия или няколко да бъдат жертвани, след което да се търсят пробиви на други места или да се прави опит да се закрепи постигнатото с бързоподвижни и мощни съединения… Тази война не е такава и може да стане само ако Полската армия, да речем, се включи целокупно. Това обаче ще провокира друг отговор, за който и подпалвачите на този конфликт не са готови.
Зеленски, барабар с отрочетата му е собственост на Варбург Груп, чийто мениджър е бил баща му на Антони Блинкин. Те бяха събрали капитал от консорциум с обещания за потенциално завладяване на Русия. В залог взеха земята на усрите. Голямата печалба не се състоя, капитала е усвоен. Залогът си е залог, именно с него търгува Си, ще им го откупи, предлага по-дълъг срок и по-добра лихва от МВФ. Казва му се Китайският Век, може и да е хилядолетие…К´ъв зеленски к´ви пет ле´а?