Небойша Малич за Global Times

Когато в телевизионното си обръщение към нацията миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън настоя Конгресът да одобри още 100 млрд. долара американска помощ за Украйна, Израел и остров Тайван, той направи и едно любопитното твърдение: че американското лидерство е това, което крепи света, създавайки някакъв ред, с който другите да се съобразяват.

Това твърдение е напълно погрешно. В най-добрия случай към днешна дата американското лидерство се ограничава до така наречения Запад, който основно се състои от страните от НАТО, Австралия, Япония и Южна Корея, както и няколко държави в Латинска Америка и Африка. Военната мощ на Запада беше унизена първо в Сирия, после в Афганистан преди две години, а след това и по полетата на Украйна.  Силно е разклатен и икономическия престиж на САЩ. А що се отнася до културата… колкото по-малко се говори за това, толкова по-добре.

Байдън всъщност каза това, което западният истаблишмънт отчаяно иска да ни внушава: заблудата за Pax Americana, която уж възникна в края на Студената война преди около 35 години. Предполагаше се, че лека-полека целият свят ще прегърне американската либерална демокрация и с това ще се постави началото на края на историята, в която завинаги ще властва световния ред, основан на правила – на американските правила.

Но Pax Americana никога не е съществувал. Самото име е препратка към Pax Romana – редът, наложен от Римската империя – с огън и меч – над голяма част от Европа, Северна Африка и Леванта (историческа област в източното Средиземноморие простираща се на част от териториите на Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Египет и Турция) преди 2000 години. Римляните са били сурови; Тацит го описва в прочутата си епиграма, в която заявява, че са създали пустиня и са я нарекли мир. И все пак това е бил мир, като земите под римско управление са получили от римляните технологии и ниво на цивилизация – нещо, което няма да се повтори стотици години след залеза на Римската империя.

Дали американската империя, такава, каквато е, е създала нещо подобно? Едва ли. Да вземем за пример сегашната ситуация в Западна Азия, където Вашингтон не само не е в състояние да спре кръвопролитията между израелци и палестинци, но и не желае дори да се опита. Историческите споразумения от Абрахам между Израел и Саудитска Арабия + ОАЕ, започнали с посредничеството на президента Тръмп, днес се провалиха със страшна сила.

В Африка текат революционни промени, при които страните от Сахел една след друга отхвърлят Западното господство с неговия безкраен грабеж и безкрайни антитерористични операции, които по някаква причина никога не преборват терористите, тормозещи местното население. Латинска Америка като един блок солидарно отхвърли колониалното влияние на Вашингтон. Венецуела разгроми заговора на САЩ за назначаване на проамерикански президент. Когато Салвадор демонстрира, че справянето с нарко-мафията и възстановяването на закона и реда е не само възможно, но и изключително полезно и влияе благотворно на държавата, американските НПО-та там скочиха на масови протести в защита на човешките права на арестуваните от властта десетки наркобосове.

Историческото ядрено споразумение с Иран, което беше развалено от САЩ само след няколко години, показа, че САЩ са договоронеспособни – те не спазват своята част от сделката. Паническото бягство на американската армия от Афганистан когато през август 2021 г. подкрепяният от Вашингтон режим се срина само при мълвата, че талибаните идват.

Русия беше предложила на Запада партньорство, но Западът го отхвърли. Виждайки бързото икономическо и геополитическо възстановяване на Русия, Западът реши да си гарантира, че страните от постсъветското пространство няма да излязат от колониалната му хватка, за да се присъединят към руската сфера на влияние. Затова създаде и започна да прилага технологията на „цветните революции“, описани някога като изтънчено и блестящо замислено упражнение по западен брандинг и масов маркетинг. В действителност това беше шаблон за печелене на избори в колонизираните от Запада държави от прозападни партии.

Плод на такъв западен социален инженеринг беше преврата в Украйна през 2004 г. Десетилетие по-късно САЩ организираха там втора цветна революция, довела до Майдана и преврата – от които последваха отделянето на Крим, бунта в Донбас и войната, в която Москва най-накрая открито се включи през 2022 г., когато всички други възможности за преговори със САЩ и НАТО бяха изчерпани.

През 2000 г. в Сърбия беше извършена „цветна революция“, след като НАТО не успя да постигне смяна на режима с бомбардировките през 1999 г. През 2008 г. НАТО окупира Косово и в пълно нарушение на международното право обяви сръбската провинция за „независима държава“. Противно на изявленията на Запада, това не разреши конфликта, нито пък направи хората там по-проспериращи.

През 2003 г. САЩ извършиха незаконна инвазия в Ирак, в разрез с резолюцията на ООН. Подкрепяното от САЩ иракско правителство, отслабено от десетилетието на война, след това почти се срина до ИДИЛ, която се появи под ветровете на Арабската пролет – верига от финансирани от САЩ и ЕС „цветни революции“ в Северна Африка и Западна Азия, които обещаваха просперитет и мир, но донесоха само войни и страдание. Попитайте за това либийците и сирийците.

Измамата на Pax Americana започна през 90-те години на миналия век в руините на Югославия – моята родина. САЩ подкрепиха мюсюлманите от Босна и Херцеговина да отхвърлят политическо споразумение със сърбите и хърватите, което потопи тази бивша република в гражданска война. След това те многократно саботираха опитите на ООН и Европейския съюз да постигнат мир, за да може НАТО да влезе през 1995 г. и да спаси положението като кавалерия, точно като в стар уестърн.

Оказа се, че американската империя не е незаменима. Тя не установи мир и не доведе света до просперитет, а целенасочено създаваше хаос и размирици. В наши дни други се се заели да подобряват живота на световното население. И това е групата БРИКС+, чиято основна цел не е да се противопоставя на Запада, а да го остави зад себе си в кървавата кал на собствения му имперски провал.

Източник: Global Times

Авторът: Небойша Малич е роден в Сараево, Югославия през 1977 г. Той е преводач, блогър и колумнист в областта на външната политика. Живее и работи във Вашингтон, окръг Колумбия. Малич има бакалавърска степен по история и международни изследвания от университета Грейсленд в Айова. От октомври 2000 г. е редовен колумнист в Antiwar.com, като фокуса му е върху бивша Югославия, Европа и Русия. В допълнение към двата си блога – на сръбски и английски език – Малич пише за няколко сръбски списания и е редактор в уеб списанието Stanje Stvari. От януари до ноември 2014 г. Малич е президент и изпълнителен директор на Института за сръбски изследвания „Р. Арчибалд Рейс“, който се занимава с изследване и публикуване на точна сръбска история и с борба с клеветите срещу сърбите в медиите.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: