Във втората половина на месец април, 25 г. Любомир Данков, автор на филма „Децата на Донбас“, беше на посещение в Донецк, Мариупол и Горловка. Това е седмото му посещение в ДНР след началото на войната и първото след включването на Русия в нея. Целта на посещението му беше да заснеме материали за нови документални филми. Вижте интервюто с него:

– Кой е отговорен за разрушенията в Мариупол – руската армия или украинската?

Такъв въпрос може да се поставя за градове, които през цялото време на военните действия са били под контрола само на една от воюващите страни. Примерно – ясно е кой обстрелва, убива и ранява цивилни и предизвиква разрушения в Донецк и Горловка. В Мариупол са се водили улични боеве, блок за блок, къща за къща, така че, очевидно разрушенията са предизвикани от военните действия между двете воюващи страни, и двете армии са предизвикали разрушенията.

Когато военни заемат позиция в граждански обект, той става легитимна военна цел. Пример за това е станалия известен случай с попадението в родилния дом в Мариупол. Украинските сили са завзели болницата, разположили са се там заедно с тежките си оръжия, с които са започнали обстрел от болницата. Не са евакуирали пациентите и персонала на болницата, а са ги държали вътре като жив щит. И с изстрелите си са предизвикали руския ответен обстрел срещу сградата. Спомняте си опита за нова манипулация тип „Буча“ от страна на западната преса с този случай. Но този път не им се получи по две причини – първо нямаше убити и второ – защото „лицето“ на манипулацията – бременната Мариана Вишемирская, разказа какво се е случило.

Една възрастна жена от Мариупол ми разказа за това, какво се е случвало около нейния блок. Украинските военни са разполагали в междублоковото пространство тежка военна техника, стреляли са по руските позиции и са се изнасяли бързо. След малко е пристигал ответния огън. 

Можем да говорим за военни престъпления тогава, когато се обстрелват цивилни обекти без в тях да има военни цели.

Юрий Сивоконенко – депутат в Народния съвет на Донецката народна република от 1-ва и 2-ра избирателна сесия. Председател на Съюза на ветераните от Донбас „Беркут“

– Продължават ли атаките на Украйна над тези най-големи градове в Донбас? Има ли в последния един месец атаки с дронове и ракети от украинска страна? Ако има, какви са целите и пораженията?

В Мариупол вече е съвсем спокойно. Доста е подобрена и ситуацията в Донецк, след като руската армия отвоюва Авдеевка и Пески. Рядко има попадения, само с далекобойни оръдия, защото линията на фронта вече е изместена доста далече от града. Критично остава положението в 250-хилядната Горловка. Градът е подложен на непрестанен обстрел и атаки с дронове. При това, както и преди, има много неприцелни обстрели – напълно безцелни удари по града, които не търсят конкретни военни цели. Ежедневно има убити и ранени цивилни граждани. 

– Какво споделиха хората от Мариупол за зверствата на украинските тайни служби и нацистки батальони?

Хората казват, че не всички украински военни са имали лошо отношение към тях, но част от тях, особено националистическите отряди, определено са приемали за врагове и цивилните граждани. Основно такива са извършвали екзекуциите на цивилни. Зверствата им са започнали още през 2014-та година с нагнетяване на омраза към 8-те проруски области на юг и изток, които се опълчиха срещу преврата в Киев. В това число влизат Одеса, Харков, Николаев…

Заснех разказ на един възрастен учител от град Волноваха в Донбас: Украински военни завземат къщата на семейството му. Казват им, че къщата вече не е тяхна и трябва да се изнесат максимално бързо. Семейството имало две коли, те им оставили едната. Хората събрали набързо документите си и малко багаж, качили се в колата и тръгнали да се евакуират. На първия блокпост украински военни обаче открили огън срещу тях, убили половината семейство, другите ранили. И това далече не е изолиран случай. Много хора са били убивани на място само при произнасянето на руски думи. Нищо, че майчиният език на половината украински войници е руският.

Разговарях  с очевидец на взрива в Драматичния театър в Мариупол. В тази масивна сграда е имало струпване на хора, укриващи се от военните действия. Той разказа, че няколко дни преди взрива политиците и военните са започнали да извеждат оттам своите роднини. А ден преди взрива военни са струпали сандъци в едно от помещенията.  В момента на взрива никой не е чул нито самолет, нито снаряд или ракета. Тоест, най-вероятната хипотеза е умишлено взривяване на театъра отвътре. 

– Работи ли се по възстановяване на Донбас и получават ли хората там помощ?

В Донецк е решено всички разрушения в града да се поправят максимално бързо. Отидох пред библиотеката „Надежда Крупская“, където беше попаднал снаряд преди време. Всичко е възстановено, само по по-светлия цвят на тротоарните плочки може да се разбере къде е бил взрива. 

В Мариупол е проведена мащабна акция по пълното възстановяване на града. Останали са тук-там единични разрушени сгради, но 90 % от града вече е напълно възстановен. Улиците и пътищата също са приведени в перфектно състояние. Има изграден нов жилищен комплекс в края на града с красиви бели блокове, голямо училище, спортни площадки. Инфраструктурата е изцяло изградена. Изключително впечатляваща аккция, като се има предвид, че говорим за 600-хиляден град, който преди 2 години беше почти напълно разрушен. 

Имало е идея да се запазят някои разрушени сгради като памет за военните действия, но хората не са се съгласили. Искали са всичко да се възстанови, не искат да пазят спомени за онова време.

Полуразрушен засега остава само заводът „Азовстал“. Не можах да вляза в подземията му, защото все още текат работи по разминиране, достъпът е абсолютно забранен. 

За помощта – помощ се получава още от 2014-та година, предимно от Русия. Има доброволци, които помагат на хората в прифронтовата зона. Видях склада на Андрей Лысенко, това е огромна площ, на която се складират дрехи  и храни и след това с коли се раздават на хората. 

– Цивилното население одобрява ли военната операция, мислят ли, че е необходима, или пък закъсняла, правилно ли се води? Какво мислят хората за Зеленски? Смятат ли, че Путин би трябвало да е по-агресивен?

Не бих могъл да кажа, че знам мнението на всички местни хора по тези въпроси. Логично е да се смята, че има хора с различни позиции. Ако трябва да обобщя мнението на хората, с които аз съм разговарял… те разбират добре причините за тази война. Като цяло, вече приемат, че дори малка част от Украйна да остане под западен контрол, всяко примирие ще бъде временно. Рано или късно Украйна ще бъде отново надъхана идеологически, въоръжена добре от запада и хвърлена да воюва срещу тях. Те разбират, че мащабното включване на Русия във войната през 2022-ра година беше неизбежно.

Някои смятат, че Русия е трябвало да се намеси още в началото на 2014-та година, други приемат, че страната тогава не е била готова за всички тези санкции и противопоставяне от запада. За хода на операцията те разбират, че няма как да се води война от типа на действията на САЩ и Британия срещу Дрезден. Русия възприема хората в Украйна като свои и не може да си позволи такива действия. Зеленски за тях е наркоман и безгласна марионетка, използвана брутално от запада, както е използвана и цяла Украйна, за да се навреди колкото е възможно на Русия. 

– Хората вярват ли, че скоро ще настъпи мира? Какъв край на войната си представят?

По-скоро очакват военни действия още няколко години. Особено след като Европейският съюз реши да продължи помощта си за Украйна. Както споменах, не вярват, че може да се постигне траен мир без безусловна капитулация на Украйна и демилитаризиране на страната. 

– Какви се чувстват хората – руснаци или украинци? Може ли да продължат да живеят на тези територии отново с украинците?

В засегнатите от войната части на Източна Украйна конфликтът никога не е бил етнически. В Донбас живеят хора от около 130 етноса. Там проблемите бяха и са чисто идеологически и предизвикани от геополитиката.

Въпреки омразата, която беше посята в украинското общество в края на 2013-та и началото на 2014-та година, хората разбират, че няма как всички украинци да бъдат техни врагове. Те вярват, че хората, които не са взели пряко участие в престъпления и тероризъм, с течение на времето ще разберат причините за тази война, дори сега да изпитват омраза към Русия и отделилите се навремето  републики. 

– Мислят ли хората в града дали някога истината за всичко, което се случи след 2014-та година в тези области ще излезе наяве пред цял свят и ще има ли осъдени за престъпления срещу човечеството?

Хората нямат особени надежди, че западът ще се промени в обозримо бъдеще и ще погледне обективно на събитията на територията на бившата УССР. Вярват, че осъдени ще има, но не от международен съд, а от трибунал, организиран от победителите във войната. Реално погледнато, и след края на ВСВ Нюрнбергските процеси бяха организирани по този начин. 

– Цената която платиха заслужава ли си на фона на условията по очаквания мир?

Реално погледнато, никой не знае със сигурност как точно ще завърши тази война и при какви условия. А за това, дали си е заслужавало – те по-скоро разбират, че това е война, замислена и осъществена от запада и едва ли е бил възможен друг ход на събитията. 

– Местното население коя власт предпочита, украинска или руска?

Отново с уговорката, че не мога да знам позицията на всички хора от региона и вероятно има хора с различни позиции, хората, с които общувах, бяха и са на страната на Русия. Няма как да бъде и друго след дългите години на тероризъм срещу тях от страна на украинските въоръжени формирования. По същия начин мога да отговоря за отношението към украинските и руските военни. Няма как да изпитваш добри чувства към тези, които безпричинно са се опитвали да те убият. Имам предвид най-вече хората от Донецк, в Мариупол бях за първи път и там нямам изградени контакти.

– Сега хората по-добре ли живеят?

Със сигурност е по-добре да живееш в град, който вече не се обстрелва. От тази гледна точка, хората в Донецк със сигурност живеят по-добре, докато за хората в Горловка нищо не се е променило все още. Хората, с които разговарях, казват, че ситуацията при тях постепенно но категорично се подобрява. 

– Има ли още в Донецк проблеми с недостиг на вода и ток? 

Проблеми с тока нямаше. В Мариупол имаше вода. Но в Донецк  проблемът с водата все още не  е решен. Водохранилището, откъдето градът основно се снабдяваше с вода е останал на украинска територия и водата се отклонява. Когато бях там, вода идваше през ден от 17 до 22 часа. Пълнехме по около 20 десетлитрови бутилки  и един бидон с кранче за кухнята, това беше напълно достатъчно за двама. За пиене се използва вода от магазина. В блока на моята позната журналистка, при която бях отседнал, водата явно не стигаше до най-горните етажи, някои хора пълнеха туби от кран в общите части на блока на първия етаж. Наскоро прочетох публикация от същата моя позната, че има подобрение в ситуацията и понякога има вода и извън определените часове. В някои от регионите на града, които се намират на по-високи места, водата изобщо не достига и там хората се снабдяват чрез водоноски. 

– Магазините заредени ли са добре? 

В магазините има абсолютно всичко. И нямам предвид само големите магазини в центъра на Донецк и Мариупол. И магазините в крайните квартали са много добре заредени. 

– От какво се вълнуват хората? За какво мечтаят?  Как се чувстват сега?

Още през 2016-та година разговарях с рецепционистката на хотела, в който бях отседнал в Донецк. Тогава бях сам в целия хотел. Тя ми каза – „знам, че там някъде се води война /това някъде беше съвсем близо, буквално на 3-4 километра/, но всички ние имаме проблеми, които просто трябва да решаваме“.  Колкото хора живеят там, толкова различни истории могат да се напишат. Не бих казал, че по тези въпроси има нещо много различно спрямо нас. Проблемите там са доста повече, разбира се. Най-вече заради многото загинали и ранени по време на продължаващата единадесет години война. 

– С кого се срещнахте? 

Все още в зоната на СВО не се допускат чужди журналисти. Така че, бях там с разрешение, като гост, но без журналистическа акредитация. Това ме лиши от възможност да интервюирам длъжностни лица и да посещавам военни обекти. Направих интервюта с бивши военни, бивши министри от ДНР, граждански активисти. Исках да взема интервю от митрополита на Донецката епархия, но той прецени, че въпросите ми са за международния отдел на Руската православна църква и не  е редно той да отговаря. Все пак, имах кратка среща с него, подарих му икона на Св. Иван Рилски, а той ми подари „Книга за църквата“, тяхно луксозно издание. Преподарих книгата на Софийската митрополия. Срещнах се и с двама българи, които живеят там от много години и с които се виждаме при всяко мое посещение. 

– Какви са взаимоотношенията между хората след тези години на война?

Говорил съм с хората за това още при предишните ми посещения. Войната е сплотила хората, могат да разчитат на помощ от съседи, приятели  и познати доста повече от времето преди 2014-та година. Има много доброволци, които разнасят помощи на цивилните в опасните райони, има и такива, които помагат в снабдяването на военните.

– В ДНР преминаха ли към руската социална и пенсионна система? Ако да – доволни ли са хората?

Да, това преминаване е факт. Хората са доволни, тъй като разликата в пенсиите е доста голяма, около 5 пъти – 2000 гривни срещу 15-17 000 рубли. Както се изразиха едни пенсионери – „започнахме да купуваме месо“.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: