Автор: Max Milo Éditions
Иран се намира в ситуация, в която вече няма причина да сдържа ударите си. През 2024 г. и 2025 г. иранците бяха нападнати от Израел и искаха да покажат, че са способни да отвърнат. Те всъщност произведоха предупредителни изстрели, казвайки “Способни сме да отговорим”. Но сега вече иранците са решени да покажат, че не само са способни да ударят, но имат и капацитет за издръжливост. Атаката показа, че нито американците, нито израелците са извлекли поуки от миналата година. Те все още смятат, че иранците блъфират, казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарската армия, специалист по разузнаване и тероризъм. Според него „днес иранците разбраха, че: първо, безполезно е да преговарят с Израел или американците, тъй като преговорите не им пречат да започнат конфликт; второ, те разбраха, че е безполезно да дават предупредителни изстрели, защото това изобщо не забавя манията на американците и на израелците на всяка цена да унищожат Иран; и накрая, те разбраха, че от момента, в който са въвлечени в конфликт, попадат във фазата “всичко или нищо”.
И още: Погледнете Израел, например. Хвалеха израелските технологии, че се ненадминати, че армията му е непобедима, че са най-голямата демокрация в Близкия изток, че армията му е най-моралната в Близкия изток. И какво виждаме? Стрелят по деца за удоволствие, не са в състояние да защитят собствената си страна. Лидерът им, Нетаняху, ако е вярна информацията ми, е в Германия, т.е. той дори няма смелостта да остане с населението, след като запали огъня. Технологиите им очевидно са безсилни пред онова, което успяват да направят иранците, които са под ембарго от 50 години, които сами са разработили всичко това, без помощта на американците, без американските долари и без помощта на Запада.
Иранците са успели да унищожат радарна система за ранно предупреждение AN/FPS-132, която е технологично бижу. Това са радари, които позволяват да се откриват мишени на повече от 5000 км. Това е един от ключовите апарати на американците за балистичната отбрана на целия Близък изток. Това е високотехнологичен радар, който струва над 1 млрд. долара.
Има и други унищожени радари и по-конкретно радарът AN/TPY-2. Това са радари, които са свързани със системата за отбрана на много голяма надморска височина THAAD. Така че с предишния радар и тези четири унищожени радари, да не говорим за другите унищожени системи, войната започва да струва много скъпо на американците и преди всичко това са апарати от решаващо значение, защото без този радар ракетите за антибалистична отбрана на голяма надморска височина на Израел просто не функционират.
Тази седмица практически всички лидери на страните от Залива се опитаха да започнат диалог. И с кого го направиха? Направиха го с Русия. Всички се обадиха на Владимир Путин. Забележете, че не се обадиха в Брюксел. Всички се обадиха на Русия. Европа и Западът трябва да започнат да излизат от пубертета
9 март 2026 г.
– Добър ден, Жак Бо!
– Добър ден!
– От една седмица войната бушува в Близкия изток. След като удариха Иран с помощта на американците, израелците бомбардират Ливан и се опитват да превземат южната част на страната. Каква е юридическата основа за тази превантивна война, водена от САЩ и Израел от 28 февруари?
– Няма голяма юридическа основа, но ми се струва важно да се върнем към началото на конфликта, в което има вероломство. Първо, през януари под егидата на Русия и по искане на Израел имаше преговори между Израел и Иран за сключване на пакт за ненападение между двете страни. Иранците бяха недоверчиви към това искане и имаха право, както виждаме днес, но отговориха положително. Пактът за ненападение очевидно не проработи, тъй като Израел нападна Иран. След това, през февруари, имаше мирен процес, този път под егидата на САЩ, който се проведе в Женева, и САЩ направиха всичко, за да го провалят, отправяйки към иранците преувеличени искания. На практика целта на американските искания беше да бъдат отхвърлени. Така че имаше два паралелни процеса, които трябваше да покажат на иранците, че има някакво затишие или умиротворяване на ситуацията. Очевидно това не е било така.
В този контекст е интересно да се върнем към изявленията на различни европейски страни. На 1 март имаше декларация на Франция, Германия и Великобритания за атаката. Първото изречение казва: “Ръководителите на Франция, Германия и Великобритания изразяват изумлението си от безразборните и несъразмерни ракетни атаки, извършени от Иран, срещу страни в региона, включително онези, които не бяха замесени във военните операции на САЩ и Израел”. Имаше европейски страни, които не казаха и една дума за израело-американските действия, въпреки вероломството на ситуацията, и ще видим, че това отива още по-далеч, защото имаше умишлено прикрити военни престъпления. С този тип декларации западните декларации осъдиха иранския отпор и говорят за “безогледна атака”. Тук също трябва да изясним нещата. Иранците ясно заявиха, предупредиха и съобщиха на страните от Персийския залив, че нямат нищо против тях и че атаките им са насочени срещу американските бази, разположени на тяхна територия. Всъщност американците използват страните от Залива като неприкосновени убежища, за да могат да извършват атаки.
Едно от нещата, които американците казаха, израелците също, е, че това е “изпреварваща атака” – pre-emptive attack, preemptive strike. Казвам го на английски, защото думата préemptif наистина не съществува на френски, във всеки случай не и във военен смисъл. На френски pre-emptive strike ще се преведа като “превантивен удар”. Във военната литература в САЩ се прави разлика между preventive strike, т.е. превантивен удар, и preemptive strike, т.е. изпреварваща атака. Каква е разликата между “превантивен” и “изпревараващ”? При превантивната атака противникът има намерение, но не е взел решение да нападне. Когато се говори за изпреварваща атака, това означава, че противникът е взел решение да нападне и реализира решението си. Изпреварващата атака означава, че атакуваме противника в момента, в който той подготвя оръжията си, т.е. готви се за атаката. Може би има още един нюанс, който трябва да дадем – понятието “отбранителен”, когато противникът вече е започнал атаката и ние сме в положението на законна отбрана. В този случай Иран ясно се намира в отбранителна ситуация, става дума за законна самоотбрана, докато САЩ и Израел, които твърдяха, че извършат “изпреварваща атака”, не успяха да го докажат. Американските разузнавателни служби констатираха, че няма признаци за изпреварваща атака. Така че това е напълно незаконна атака. Европейските медии казват “Да, но Иран нападна своето население” – така Пийт Хегсет и Доналд Тръмп оправдаха атаката си срещу Иран. Можем да мислим каквото искаме за иранския режим. Може да са нападнали, може и да не са, но това не е оправдание за война. Ако следваме тази логика, все едно САЩ да нападнат Франция по време на епизода с “жълтите жилетки”, например, заради бруталния отговор на правителството. Според Устава на ООН нямаме право на намеса във вътрешните работи на друга страна, незавимо от начина ѝ на управление. Това правило се отнася както за западните страни, така и за останалите. Както знаем, винаги западните страни са тези, които нападат другите.
– Кои са важните събития през изминалата седмица?
– На първо място, че иранската власт не беше разклатена и нямаше дестабилизация след елиминирането на върховния лидер Али Хаменей. Всъщност иранците са очаквали нещо подобно, тъй като израелците вече се опитаха да го убият в началото на 12-дневната война през 2025 г. и в резултат на това иранците подготвиха наследяването на всички политически и военни ръководители на всички нива. Те буквално изградиха паралелна йерархия, която позволява непрекъснатост на операциите, дори ако лидерът е елиминиран при удар. Тази паралелна йерархична система е подсилена от механизъм на отбранителна система, наречена от иранците “мозаечна система”. В нея има децентрализация на властта и на процесите на вземане на решения в клетки, пръснати из цялата страна. Всъщност това е приложение на т.нар. от военните Auftragstaktik и на това, което във фирмите са нарича целенасочено управление, при което всеки ръководител има свободата да действа в рамките на постигането на обща цел. Това позволява непрекъснатост на властта, дори ако централната командна структура е засегната. Явно това работи доста добре и в момента виждаме приложението му в Иран.
Второто нещо, е мъченичеството на аятолах Хаменей, за което много се говореше в медиите. На Запад се гледа на мъченичеството като на нещо мистично при мюсюлманските екстремисти. Не така трябва да го приемаме. За мюсюлманите, в интелектуалния подход на исляма, победата не е свързана с унищожаването на противника, а с решимостта да не напускаш битката. Идеята, че не свеждаш глава, определя победата. За западняците победата е свързана с унищожаването на противника. Мюсюлманите виждат в победата победа над самия себе си заради това, че не си изоставил битката и си продължил, дори противникът да е по-силен от теб. Именно така трябва да разбираме този подход в случая с аятолах Хаменей. Всъщност той е извършил своя джихад, както казват мюсюлманите. Думата “джихад” произлиза от глагола “джахада”, който означава “полагам усилия” или “съпротивлявам се”. Той не означава “унищожавам” във военния смисъл на думата. И той е направил именно това – всеки ден е ходел в кабинета си или е работел в кабинета си в своята резиденция, без да се крие в бункер или убежище. Това понятие е важно да се разбере, защото то определя начина, по който трябва да се разбира поведението на иранците в този конфликт. Те държат на живота също като нас, но за тях честта означава да устоят на атаката и да не отстъпват пред изкушението да спрат битката.
Третото нещо, свързано с елиминирането на Али Хаменей, е, че иранците избраха наследник на върховния водач. Преди няколко дни обявиха, че са избрали приемник, но не съобщиха веднага името и самоличността му, за да го защитят. Интересното е, че докато не бяха известни нито самоличността на наследника, нито неговата политика, нито поведението му в конфликта, нито отношението му към Израел, нито към ядреното оръжие, израелците казаха, че ще го убият. Има нещо много важно, което трябва да осъзнаем за поведението на нашите западни страни и в частност Израел, това е абсолютно маниакалният подход, в който няма нищо рационално. Логиката предполага да се разбере първо кой е избраният лидер, да се разбере дали може да се преговаря с него, дали наистина има същата позиция като предшественика си, дали е по-враждебен, по-радикален. Но не, дори не се опитаха да разберат и казаха, че ще го убият, което означава, че се отдадени на символиката на унищожението на хора. Не се стремят да постигнат конкретни цели и точно това виждаме в изявленията на Доналд Тръмп или министъра на войната Пийт Хегсет – нямат конкретна цел, просто се опитват да покажат, че са по-силни и убиват, разрушават “безмилостно”, както каза Пийт Хегсет, но без да знаят наистина защо. Това е същата интелектуална схема, която западните страни имат по отношение на Русия, на Либия, на талибаните, на палестинците. Това е много показателно за нашия манталитет.
В деня на убийството на Али Хаменей имаше второ знаково събитие и това е разрушаването на едно училище с около 160 деца в малкия град Минаб в Южен Иран, който беше поразен от американо-израелски удари.
Ако погледнем по-внимателно, ще видим, че училището се намира в близост, но не е съседно, както казаха западните медиите, опитвайки се да омаловажат грешката на израело-американските удари, на няколкостотин метра от командния щаб на военноморска бригада на Гвардейците на революцията и в по-непосредствена близост до военната болница “Мъченикът Абсалан”. Тази болница също беше засегната от удари. Три цели, отбелязани тук в червено, бяха поразени от израело-американските удари. Когато видим местоположението на училището и на болницата спрямо командването на тази военноморска бригада на Гвардейците на революцията, ще се удивим от прецизния, целенасочен характер, както каза Пийт Хегсет, на западните удари. И този пример не е единственият, тъй като британският всекидневник “Телеграф”, който е много антиирански и много прозападен, все пак ни съобщи на 3 март, че американски и израелски самолети са бомбардирали във вторник болници, жилищни сгради и училища в Техеран, което жителите нарекоха “апокалипсис”. Виждаме, че случаят в Минаб не е изолиран и в Техеран е имало атаки срещу болници и училища, следователно това е подход, който се доближава много до това, което извършиха израелците в Газа и което нито една европейска страна не осъди. Много бързо осъждаме руснаците, но когато става дума за нашите грешки или за грешките на САЩ, няма никакво осъждане, дори от онези, които претендират, че са големи антитръмписти.
Не за първи път се атакуват цивилни – в миналото белгийците, французите, холандците, американците са го правили в Либия, Сирия и Ирак, да не говорим за Афганистан, и го направиха, защото знаеха, че тези страни нямат средства, за да отговорят. Ако бяха осъдени всички тези незачитания на международното хуманитарно право и атаките срещу цивилни, днес щеше да има по-внимателни пилоти, които щяха да планират много по-добре целите си и това щеше да предотврати ситуации, в които е уронен образът на Запада. Смятат ни за хора, които нямат никакво уважение към живота и към местното население. Може да сме срещу режима, срещу ръководителите, но защо трябва да бъдем толкова безмилостни срещу цивилното население? На бойното поле може да стане грешка, но скандалното е, че нито една западна страна нямаше смелостта да осъди тази атака срещу училището и убийството на 160 деца. Имаме лидери, които наистина са страхливци, няма друга дума. В крайна сметка, това легитимира борбата на иранците, а ние сме големите губещи от подобни действия.
Има и второ събитие в този примитивен дух и това беше потопяването на иранска фрегата до бреговете на Шри Ланка. Тази фрегата беше изпратена да участва във възпоменателно учение на военноморските сили, т.е. напълно обезоръжен кораб, който нямаше бойна мисия. Тя беше прехваната в международни води в Индийския океан и потопена. Това са кадрите, представени от американското военно министерство. Корабът беше потопен от американска подводница.
Това постави в несигурно положение правителството на Моди, който не протестира. Но още по-тревожното е, че американците, след като потопиха кораба, дори не се опитаха да помогнат на моряците, паднали във водата, които все още бяха живи. Ще припомня, че по време на Втората световна война германските подновници прибираха моряците от британските военни кораби, които бяха атакували, и има много примери за спасени британски моряци, въпреки състоянието на война. Законът на морето е да се помогне на бедстващи хора и германските матроси на подводници до 1942 г. спасявяха оцелелите. Защо до 1942 г.? Защото през 1942 г. се случва едно събитие до африканските брегове, когато британски военен кораб е нападнат от германска подводница и започва да потъва. Германската подводница спасява оцелелите, но в този момент американски самолети бомбардират германската подводница. По-конкретно е имало италиански военнопленници. От този момент адмирал Дьониц решава, че повече няма да спасяват бедстващи моряци, защото американците използват случая, за да бомбардират корабите, които ги спасяват. Виждате, че има константа в историята, но това е тъжна константа. Сякаш имаме впечатлението, че демокрацията ни позволява почти всички престъпления. Демокрацията не е създадена за това. Демокрацията не е създадена, за да крием престъпления.
Разбира се, иранците извършиха удари срещу американските бази в Близкия изток – поразени са 14 американски военни обекта, естествено, американците и израелците също удариха Иран.
Иранците са успели да унищожат радарна система за ранно предупреждение AN/FPS-132, която е технологично бижу. Това са радари, които позволяват да се откриват мишени на повече от 5000 км. Тези системи са предназначени за борба с балистични ракети и неслучайно са били унищожени още в първите часове на иранския ответен удар, защото това е един от ключовите апарати на американците за балистичната отбрана на целия Близък изток. Това е високотехнологичен радар, който струва над 1 млрд. долара.
Това не е единственият пример. Има и други радари и по-конкретно радарът AN/TPY-2. Това са радари, които са свързани със системата за отбрана на много голяма надморска височина THAAD. За да опростя нещата и без да навлизам в технически подробности, това е противоракетна система, предназначена да се бори с балистични ракети на много голяма надморска височина. Тя е вид допълнение към “Пейтриът”, която беше разположена в Близкия изток, но и в Израел, очевидно за да се бори с иранските балистични ракети.
Американците притежават 13 такива радари в целия свят и иранците все пак успяха да унищожат четири от тях, т.е. приблизително 30% от американския капацитет за антибалистична защита са били унищожени, а всеки радар струва около половин милиард долара. Така че с предишния радар и тези четири унищожени радари, да не говорим за другите унищожени системи, войната започва да струва много скъпо на американците и преди всичко това са апарати от решаващо значение, защото без този радар ракетите за антибалистична отбрана на голяма надморска височина на Израел просто не функционират. Това е ключовият елемент за функционирането на тези ракети.
Ето един пример за ракетите, изстреляни срещу Израел. Тези кадри са заснети над Тел Авив. Виждате иранските ракети, които пристигат. Това са балистични ракети MIRV – Multiple Independently Re-entry Vehicles, т.е. балистични ракети с множество бойни глави. Всяка ракета носи определен брой бойни глави, който в определен момент и на определена височина се пускат и могат да се насочат почти самостоятелно към своята мишена. Някои от тях могат дори да избегнат ракетите, които се опитват да ги свалят. Това не са точно касетъчни боеприпаси, а нещо по-интелигентно, и успяват дори да маневрират, за да достигнат много специфични цели. Има много кадри, но не исках да ги показвам, защото не бях сигурен, че са автентични, но очевидно иранците са успели да създадат ракети, които, когато достигнат целите си, изстрелват подракети – така бихме могли да ги наречем – и за израелската противовъздушна отбрана е почти невъзможно да се бори с тях. Това е един от проблемите, които имат израелците. На тази снимка виждаме, че почти няма израелски ракети. И, както видяхме през 2024 и 2025 г., системите “Железен купол”, “Пейтриът”, THAAD, Arrow 2 и 3 („Стрела“), които са част от израелския противоракетен арсенал, или са в недостатъчно количество, или са неефикасни, във всеки случай не позволяват да се спре вълната на иранската атака. Така да се каже, иранците са “съзрели” благодарение на израелските атаки от 2024-2025 г. и са успели да приемат тактика, която им позволява да заобикалят израелската противовъздушна отбрана. Така че в момента израелците плащат относителна висока цена за атаката си.
Ако погледнем цифрите – това са данни от 6 март, т.е. миналия петък, виждаме, че срещу Израел са били изстреляни общо 5000 – тук са бомби, но вероятно и ракети. Данните не са много подробни, тъй като Израел налага много строга цензура върху всичко, което се случва в неговото небе, включително върху видеоклиповете. До нас достигат много малко кадри, израелската цензура е драконовска. Те не искат да покажат какво са претърпели. Така че Израел е посрещнал приблизително 5000 атаки на 6 март. От своя страна, на тази дата Иран е посрещнал 500 ракети и 2000 дрона. Кувейт – 180 ракети и 400 дрона. Бахрейн – 100 ракети и 76 дрона. Катар – 24 крилати ракети и 100 балистични ракети и Обединените арабски емирства – 186 ракети и 800 дрона. Това са данните, представени от различни министерства на отбраната на различни страни. Това са тези, които са успели да преминат. Несъмнено срещу ОАЕ, например, са били изстреляни много повече ракети, но тези данни са за онова, което е успяло да се промъкне през мрежата и в крайна сметка ги е ударило.
Виждаме, че ответният удар на Иран е масивен. Той не е пощадил военните бази в региона, но иранците уточниха, че става дума единствено за военни мишени. Това е малко заблуждаващо, защото видяхме, че в Емирствата, например, но също и в Бахрейн и Кувейт, бяха ударени цивилни сгради. Явно това са места, заети от военни или “контрактори” (подизпълнители) на американските въоръжени сили. Това обяснява защо официалните американски доклади дават много малки числа за загубите. Мисля, че на този етап има десетина убити американски военни, докато иранците говорят за приблизително 600 убити. Разликата не се дължи непременно на дезинформация. Вероятно има и такава, но мисля, че не това е причината, а преди всичко фактът, че американците броят само военните, докато иранците броят военните плюс подизпълнителите на Министерството на отбраната. Аз самият съм виждал, когато бях в Афганистан, че американските въоръжени сили използват много голям брой подизпълнители, т.е. цивилен персонал, който извършва военни задачи, свързани със сигурността или управлението, ремонт на ракети, информационни системи, кибервойна и т.н. Всички те са подизпълнители, не са военни в точния смисъл на думата, а хора, които са наети от Министерството на отбраната за специфични задачи в поддръжката, управлението, информационно обслужване и т.н. Но всичко това е част от американския отбранителен комплекс в района на Персийския залив. Там има огромен брой контрактори, предвид дългогодишната ситуация в Ирак, Кувейт и другаде. Американците разполагат минимален военен персонал и максимален брой контрактори, които са наемници на американските сили, за да не бъдат засегнати от атентати “истинските” военни. Затова има такава разлика в числата и иранците говорят за няколкостотин убити контрактори.
– Американците и израелците казват, че имат пълен контрол върху иранското въздушно пространство. Какво означава това и наистина ли е така?
– Нещата трябва да бъдат нюансирани, тъй като в първите дни на атаките имаше само дистанционни удари със самолети, които са на 200-300 км от целта. Така че контролът над въздушното пространство е доста относителен. През последната седмица имаше четири-шест F-15Е, базирани в Близкия изток, които бяха свалени от иранската противовъздушна отбрана. Вероятно са били много близо до Иран или са се опитали да проникнат в иранското въздушно пространство.
Както виждаме на дясната снимка, е имало и наблюдателни дронове, т.е. дронове, които летят на много голяма височина, а не малки дронове, каквито има в украинския конфликт, например, които могат да останат дълго в дадена зона, за да наблюдават движението. Над 20 такива апарата, израелски или американски, бяха унищожени в иранското въздушно пространство. Така че американците нямат пълен контрол над иранското небе. Мисля, че имат относителен контрол, но избягват да се приближават твърде много до иранската противовъздушна отбрана, защото технологиите за откриването им, доставени от руснаците, несъмнено ще позволят унищожаването на някои апарати. Американските самолети остават на значително разстояние от своите мишени и използват Standoff weapons, т.е. далекобойни оръжия, за да достигнат целите си.
– Имате ли по-точна информация за ударите на Иран срещу Израел?
– Има относително малко информация. Според наличните свидетелства и ирански изявления мишени на иранските сили остават командните постове. Някои квартали в Тел Авив бяха ударени, тъй като са зони, в които има командни постове за кибервойна, например, центрове за електронно управление, центрове за смесване на разузнавателните данни. Това са изключително сложни системи, разположени в квартали, близо до Беер Шева. Главно това са поразените цели, но не само, а и израелски авиобази, до такава степен, че израелците трябваше да преместят самолетите си F-35 в бази в Кипър. Това е причината, поради която имаше опити за удари. Във всеки случай бяха засечени дронове, опитали се да атакуват британска военновъздушна бази в Кипър. Това не е атака срещу Кипър. Британските военновъздушни бази там са британска суверенна територия, т.е. британски анклави в Кипър. Това е главната разузнавателна база за целия Близък изток, с електронни подслушвателни центрове, които покриват почти целия Близък изток и които бяха много използвани по време на израелския отговор срещу Хамас през октомври 2023 г. Тези електронни подслушвания, направени съвместно със САЩ в тези бази в Кипър, позволиха да бъде предоставена информация на израелския Генерален щаб. Така че би могло да се каже, че Кипър е разузнавателен център. Очевидно е имало самолет U-2 – това са разузнавателни самолети, създадени в края на 50-те години, които продължават да се използват във Военновъздушните сили на САЩ и в Кралските военновъздушни сили, и няколко самолета U-2 са базирани в Кипър и осигуряват от много голяма надморска височина фотографското и електронно наблюдение на Близкия изток. Един от тези U-2, базирани в Кипър, е бил повреден – не знам дали е бил унищожен, но във всеки случай е бил повреден.
Сред поразените бази откриваме същите, които бяха ударени и през 2025 г., т.е. авиобазата в Неватим, която е основната военновъздушна база за израелските самолети от пето поколение. Обикновено там има самолети F-35. Нямам потвърждение, но видях кадри от обекта в Димона, израелският ядрен изследователски център, който също е бил ударен. Това би било нещо ново, тъй като не мисля, че иранците са се опитвали да го атакуват през 2025 г. Това е ситуацията в общи линии. Някои електронни подслушвателни бази също са били ударени. Освен това е било ударено и пристанището в Хайфа, защото израелците бомбардираха петролните терминали в Иран и Иран отговори, обстрелвайки Хайфа. Не мога да ви кажа мащаба на щетите със сигурност, защото те са покрити от израелската цензура, но без съмнения има доста значителни щети. Някои говорят за дантевски гледки в района на Тел Авив, военните зони на Тел Авив, авиобазите и т.н.
Иран се намира в ситуация, в която вече няма причина да сдържа ударите си. През 2024 г. и 2025 г. иранците бяха нападнати от Израел и искаха да покажат, че са способни да отвърнат. Те всъщност произведоха предупредителни изстрели, казвайки “Способни сме да отговорим”. Но сега вече иранците са решени да покажат, че не само са способни да ударят, но имат и капацитет за издръжливост. Атаката показа, че нито американците, нито израелците са извлекли поуки от миналата година. Те все още смятат, че иранците блъфират. А днес иранците разбраха, че: първо, безполезно е да преговарят с Израел или американците, тъй като преговорите не им пречат да започнат конфликт; второ, те разбраха, че е безполезно да дават предупредителни изстрели, защото това изобщо не забавя манията на американците и на израелците на всяка цена да унищожат Иран; и накрая, те разбраха, че от момента, в който са въвлечени в конфликт, попадат във фазата “всичко или нищо”. Опасявам се, че това е днешната ситуация. Аз съм за диалога, но в положението, в което бяха поставени, за иранците няма никакъв смисъл да преговарят. Защото те знаят, че всичко, което направят, в един момент ще се обърне срещу тях.
– Какви последствия можем да очакваме в следващите седмици или месеци?
– Днес американците започват да разбират, че зле са преценили ситуацията и са отприщили нещо, което вече не контролират. Като слушаме пламенните речи на военния министър Пийт Хегсет за “безмилостна битка”, в която ще убиват, разрушават, унищожават, това откровено са думи на тийнейджър. Впрочем самата промяна в названието – от “министър на отбраната” към “министър на войната”, ми се струва много зловредна сама по себе си, защото тя е показателна за начина на мислене, който няма връзка с идеята MAGA – “Да направим Америка отново велика”. Но речта му наскоро, в която възхваляваше американските действия, казвайки, че ще продължат да се бият безмилостно, наистина не прилича на реч на министър, отговорен за военното бъдеще на страната си. Приличаше ми на хлапак, който се опитва да се перчи с големите си мускули, не мога да го тажа другояче.
Но така или иначе, днес те забелязват, че имат твърде големи амбиции, че са подценили способностите на Иран и наблюдаваме същия феномен, както с Русия, а именно винаги да подценяват противника, да смятат, че е неспособен, че няма достатъчно техника, умения, че само те имат технологии, че само те умеят всичко. Това ги кара да правят лоша преценка за противника и да се впускат в неща, които днес се обръщат срещу нас. Това видяхме с Украйна, това виждаме с Иран и днес американците попаднаха в капана на собствения си наратив. Както обикновено, това не е нов феномен, наблюдаваме го трийсетина години – те започват конфликти, без да знаят как да излязат от тях. Те не знаят как ще завърши този конфликт. Очевидно реториката е “Ще спечелим, ние сме най-силните, ще ги смажем”, но е трудно да видим как ще се осъществи тази реторика в реалността. Има ясно разделение между републиканци и демократи за тази война, докато традиционно има консенсус, че Иран е лош, враг и т.н. Но в тази война виждаме, че има разделение, която следва партийните линии с няколко изключения, като сенатор Ранд Пол, например, който подкрепи предложението на демократите в Конгреса за ограничаване на пълномощията на президента да води война и по-специално в този конфликт. Поради факта, че републиканците имат мнозинство, ограничаването на пълномощията на президента беше отхвърлено.
Единственият републиканец, който гласува заедно с демократите, беше сенатор Ранд Пол, чийто баща Рон Пол беше член на Камарата на представителите и също се разграничи няколко пъти в миналото срещу войната във Виетнам, срещу войните в Близкия изток, безкрайни войни, които носят повече проблеми, отколкото решения. Днес има абсолютно същата динамика с Иран и интересното е, че всички медии в Европа, които критикуват “лошия Тръмп”, когато става дума за война, следват линията на Тръмп. Онези, които са живели в САЩ, знаят старата поговорка “Демократите започват войните, а републиканците ги завършват”, но в случая това не е така. С Джордж У. Буш нещата се промениха, въпреки че Обама беше президентът, започнал най-много войни през двата си мандата, и който впрочем е единственият президент в САЩ, по време на които американските въоръжени сили бяха във война от първия до последния ден на мандата му. Това е интересно, а той е демократ. Но днес, вероятно заради опита в Ирак, демократите смятат, че САЩ се намират на опасен наклон и че е по-добре възможно най-бързо да се спрат разходите, вместо да се ангажират с нещо, чийто изход е неизвестен. И те са прави да смятат така, защото иранците удариха американските бази. Вероятно иранците са имали стратегическо намерение, макар че мисля, че не това е била първоначалната им цел. Но от няколко дни има един елемент в иранската реторика. Те казват “Американците имат бази у вас, но това не ви носи по-голяма закрила. Всъщност базите на ваша територия ви навличат повече проблеми, отколкото решения”. Това разсъждения е интересно, защото може да се съпостави с разсъжденията в Швеция или Финландия, например, когато решиха да се присъединят към НАТО. Същото наблюдаваме и в Швейцария, остава да видим дали и тя ще стане член на НАТО. Огромна грешка е да смятаме, че американците са панацея за всичко. Мисля, че трябва да имаме добри отношения с американците, но да бъдеш част от НАТО не е непременно гаранция за сигурност, във всеки случай за една неутрална страна, не за онези, които вече са вътре. Но за неутрални страни, като Швейцария, Финландия или Швеция, мисля, че членството в НАТО веднага ги превръща в интересни мишени. И тъкмо това се случва със страните от Персийския залив. Тази седмица практически всички лидери на страните от Залива се опитаха да започнат диалог. И с кого го направиха? Направиха го с Русия. Всички се обадиха на Владимир Путин. Забележете, че не се обадиха в Брюксел. Всички се обадиха на Русия.
Виждаме, че този ирански епизод засили нещата, които видяхме по повод на Палестина, на Украйна, т.е. показва, че наистина сме в повратен момент, в който страните от останалия свят губят доверие в нас. И ще се върна към онова, което казах в началото, че наричат Иран “терорист”, защото сега нас започнаха да сочат като терористи. Трябва наистина да си зададем въпроси, защото светът се променя и ние ще бъдем преследвани като терористи.
Нашите разсъждения са останали в динамиката от 60-те и 70-те години, а светът се променя. Страните от Залива днес се питат, първо, за технологичния капацитет на американците да ги пазят, тъй като виждаме, че “Пейтриът”, THAAD и т.н. не функционират срещу иранските ракети. Същото виждаме и в Украйна – “Пейтриът” не защитава украинците, във всеки случай не значително. Виждаме, че западните технологии, които някога бяха смятани за гаранция за успех, победа и защита, днес са изпреварени от технологиите в останалия свят. Освен това западните страни нямат здрава стратегия, те не знаят защо се бият. Те не знаят защо отидоха да се бият в Иран. Според едни, понеже Иран стреля по населението си; според други – понеже Иран имя ядрени оръжия; според трети – понеже иранците се борят с кюрдите и т.н. Тоест не знаят точно защо отидоха да стрелят срещу Иран. Нямаше никаква обективна причина за започването на операция. Не знаят каква е целта, не знаят как да излязат от нея, не знаят какво се стремят да постигнат. Накратко, тези войни са напълно нелогични. Нашите журналисти и политици това не ги тревожи, защото нищо не разбират. Това е тъжно, но почти нормално. Но хората в останалия свят имат капацитета да разберат и виждат липсата на логична връзка, виждат неспособността на Запада да има логично мислещи политици. Най-добрите пропагандатори на Русия, на Китай, на Иран, сме ние самите. Ние правим тази пропаганда, но не с няколко думи в Тик-Ток. Всичко, което говорим, не се потвърждава в реалността и останалият свят го вижда. Сами създаваме тази ситуация на загуба на доверие и тъкмо това се случва в Близкия изток. Виждаме, че реториката на страните от Залива не е толкова агресивна към Иран. Точно обратното, някои арабски лидери упрекнаха американците: “Вижте в каква ситуация ни вкарахте, защото не потърсихте мнението ни. Започнахте атака от наша територия, без да ни питате. Сега ние сме мишени заради вашите решения”.
Европа и Западът трябва да започнат да излизат от пубертета и да проумеят, че в останалия свят има хора, чието образование много често е по-високо от нашето. Вашите министри във Франция си измислят CV-ата (смях). В останалия свят има хора с истински способности, които няма нужда да фалшифицират CV-ата си. Те са способни да анализират ситуацията, способни са да видят нашите недостатъци. Ние не искаме да ги видим, защото сме заслепени от арогантността си и те го виждат. Това ще ни струва много скъпо в близките години.
Тази война ще бъде ужасна, защото води до загуби и това е трагично, но извън това тя поставя на преразглеждане отношенията ни с останалия свят. Погледнете Израел, например. Хвалеха израелските технологии, че се ненадминати, че армията му е непобедима, че са най-голямата демокрация в Близкия изток, че армията му е най-моралната в Близкия изток. И какво виждаме? Стрелят по деца за удоволствие, не са в състояние да защитят собствената си страна. Лидерът им, Нетаняху, ако е вярна информацията ми, е в Германия, т.е. той дори няма смелостта да остане с населението, след като запали огъня. Технологиите им очевидно са безсилни пред онова, което успяват да направят иранците, които са под ембарго от 50 години, които сами са разработили всичко това, без помощта на американците, без американските долари и без помощта на Запада. Те са развили способности в инженерството, образованието и т.н., които надхвърлят нашите. Не съм иранец, не живея в Иран, вероятно има много аспекти, които може би са негативни, не мога да преценя. Но не това е въпросът. Въпросът е, че ако наистина искахме тези режими да се подобрят, ако наистина искахме нещата да вървят по-добре, трябваше да имаме по-добри отношения с тях, да се опитаме да ги привлечем на наша страна, вместо постоянно да ги отблъскаме. Дълбаем пропасти, вместо да градим мостове. Същото нещо е с Русия – винаги дълбаем пропаст. Най-добрата сигурност, което можете да имате, е да се разбирате със съседите си. Приемете го, както искате.
Какво ще стане за в бъдеще? Американците говорят, че трябва да стъпят на земята, boots on the ground, както обичат да казват. Поради факта, че няма дискусии, американците ще се опитат “да стъпят на земята”, т.е. да изпратят кюрдите. От много години американците, ЦРУ и американските специални сили обучават кюрдски милиции в Ирак с надеждата един ден да ги използват. Те вече ги използваха срещу Сирия, а сега – срещу Иран. Използването на тези кюрдски милиции е изключително сложно, защото, първо, отношенията между самите кюрди са много сложни. На Запад винаги се говори за “кюрдите”, но в действителност това е мозайка от тенденции, части, въоръжени групи, които често се бият помежду си и имат много различни стремежи. Вече близо век кюрдите се бият и никога не са успявали да имат истинско единство и това се вижда и днес. Сред кюрдите в Иран има няколко малки групи, които имат “деликатни” отношения с иракското правителство, но далеч не всички. Когато американците споменаха възможността да изпратят кюрди от Ирак в Иран, президентът Неширван Барзани на иракски Кюрдистан веднага се свърза с иранския външен министър Абас Арагчи, за да му кажа, че не стои като въпрос кюрдите да отидат да се бият срещу Иран. Барзани каза, че не иска конфликт с Иран и че кюрдите в Ирак вече имат достатъчно сложен живот от средата на 90-те години до 2010-2015 г. с “Ислямска държава” и днес предпочитат да се развиват, вместо да воюват, особено да воюват за другите, защото те самите нямат проблеми и конфликт с Иран. Възможно е американците да се опитат да използват иракските кюрди, но не съм сигурен, че и те ще са особено ентусиазирани да воюват за друг.
Има я и идеята, която прегърнаха много западни медии, иранският народ да се надигне. Първо, мисля, че твърде много се преувеличава въпросът за протестите през януари тази година. Когато погледнем телевизионните предавания, тези, които говорят, винаги са представители на иранската опозиция и никога други. Така че информацията, която имаме по въпроса, е частична и пристрастна. Не съм сигурен, че цялото население е толкова масово против иранското правителство. Несъмнено има опозиция, несъмнено има хора, които искат друга форма на управление, но не съм сигурен, че цялото население ще се надигне срещу правителството. Впрочем винаги, когато се говори за демонстрациите в Иран, се говори за мирни демонстрации и че правителството стреля срещу мирни протестиращи. Положението е малко по-сложно.
През януари бе разкрито, че американците са подготвили населението или някои групи в Иран за бунт и с Илон Мъск са вкарали няколко десетки хиляди терминали “Старлинк”, за да осигурят координирането на революцията.
Полицията откри и задържа през януари 60 хил. оръжия, които някои други са се опитали да вкарат незаконно в Иран. Така че сме доста далеч от мирни демонстрации. Американски медии съобщиха, че американците и израелците са подстрекавали бунтовете в Иран, т.е. това не са народни движения. Това са движения, създадени чрез образуване на ядра в определени групи, които са много насилствени и, когато има насилствена реакция от правителството, това наистина е спрямо определени групи. В началото на март се говореше за подготовката на нови демонстрации в Иран.
Това е нещо напълно перверзно от страна на САЩ – подготвят населението, създават ситуация на застой. Това призна финансовият министър Скот Бесънт през февруари – той каза, че преди събитията през януари американците са направили финансови манипулации, за да предизвикат рухване на валутата, висока инфлация и недоволство.
Така че въпреки че иранското правителство може би не е най-доброто, може би правителството не е най-добрият управник, виждаме, че западните действия не помагат за управлението на Иран, а точно обратното, влошават малките проблеми. Тоест това не е нещо неподправено и спонтанно сред иранското население.
Тук се радват на войната – “войната, които всички очакваха”. Но мисля, че това е визията на нашите т.нар. интелектуалци. Реалността е много по-прозаична. Иранците предпочитаха да имат мир и сигурност и ако бяха вдигнати санкциите, ако им позволяваха да имат нормално работеща икономика, без външен натиск, несъмнено животът в Иран щеше да е по-нормален. Преди няколко дни гледах по швейцарската телевизия едно лице, което каза, че 50% от населението живее под прага на бедност. Тя очевидно представлява иранската опозиция, защото когато погледнем данните на Световната банка, виждаме, че те са 28-27%, т.е. два пъти по-малко от това, което тя казва.
След това същото лице каза, че иранското население иска да го бомбардират.
Аз искам да опозиция в Иран. Смятам, че има хора, които не са съгласни с режима. Но когато у нас се настървяват да убеждават света, че бомбирдирането на иранското население е нещо хубаво и че дори самото население иска да бъде бомбардирано, мисля, че това е нещо, което трябва да наказано от закона – или медиите, или хората, които го твърдят, защото е неприемливо. Никой не иска да бъде бомбардиран! Никой не иска да бъде бомбардирано училището, в което е детето му! Иранците никога не са искали това! И това не е нищо друго, освен възхвала на военни престъпления, и за мен това е напълно неприемливо в една държавна медия, в случая в Швейцария. Това е неморално, скандално и неетично! В телевизионното предаване нито един журналист не възрази на това, което е абсолютно неприлично и нещо по-лошо от лош вкус. Това е обидно за самите иранци. Пак казвам, че това съвсем не означава, че нещата вървят добре в Иран. В това не се съмнявам, но не до такава степен, че да приема такива неща.
Целият проблем е, че в Европа и особено в САЩ единственото нещо, което ръководи нашите лидери са инстинктите им, не главата им. Фридрих Мерц дори каза, че Иран не би трябвало да бъде защитен от международното право. Напълно скандално е, когато един европейски лидер, който претендира, че е защитник на ценностите на ЕС, ви каже, че международното право трябва да се прилага само за едни, а не за други! Днес виждаме, че имаме лидери, които не виждат по-далеч от върха на носа си. Те се опитват единствено да удовлетворят собствената си арогантност.
– Смятате ли, че американците ще изпратят войски в Иран?
– Несъмнено могат да го направят. Проблемът е, че не разбират иранците. Иранците, както всеки народ, не иска да го командва някой отвън. Може да изпратите специални сили, за да завладеете петролните терминали. Но съм готов да се обзаложа, че иранците са готови да унищожат с потоп от бомби всички тези рафинерии и петролни терминали, само за да не си ги присвоят американците. Иранците не се страхуват от това и имат право. Тяхното достойнство, суверенитет е на тази цена. Сигурно и ние щяхме да направим същото, ако бяхме на тяхно място. Американците свалиха Мосадък през 50-те години. Следователно от 70 години американците се опитват да поемат юздите на иранската съдба, а иранците не искат това. По-добре е да умреш прав, отколкото да живееш на колене. Ние в Европа сме го забравили, но другите народи не са. Хората в Ирак се биеха, биеха се в Афганистан. Винаги си спомням какво ми каза моят шофьор в Афганистан, когато го попитах какво мисли за талибаните. Той ми каза: “Знаете ли, не обичаме талибаните. Но ако трябва трябва да избирам между западняците и талибаните, ще избера талибаните”. Това е всичко. Това е въпрос на национална гордост и дори не на национална гордост, а просто на гордост. И докато не разберем това, ще водим войни без край. От години можеше да има един модерен, западен Иран, ако не си бяхме наумили, че те са терористи, които искат да окупират целия свят. Днес това е още по-очевидно, защото кой плаща цената за тези войни? Европейците. И ще го видим с цената на петрола. Цените на петрола се покачват драстично. Ще се окажем в ситуации на недостиг или във всеки случай на много високи цени, след като Европа, с гения на нашите лидери, успя да си отреже почти всички източници на евтина енергия. И всичко това, понеже сме били в зависимост от руснаците. Европа не е в зависимост от руснаците, от този или онзи, тя е зависима от енергията. Точка. И вместо да я диверсифицира, тя се насочи само към американската страна. Днес американците виждат, че цените на енергията се повишават и казват “Приоритетът е нашият пазар, а не вие, не Европа. Така че няма да ви продаваме, оправяйте се”. Проблемът отново е, че имаме елит, който не вижда по-далеч от върха на носа си, и влошихме собственото си положение до такава степен, че днес, което е много забавно, ЕС се опитва да накара Зеленски да пусне тръбопровода “Дружба”, който снабдява Унгария и Словакия. Поради липса на мисъл и предвидливост се оказахме пленници на собствените ни политици. Същото се отнася и за американците днес.
Коментирай първи