Автор: Espoir et Dignité

– Сирийският конфликт не беше вътрешен конфликт, а конфликт, който трябваше да свали управлението на Асад. Причината бе, че Израел смяташе, че тази голяма сила точно до него е заплашителна. И това беше постоянна политика на Израел от началото на неговото съществуване – да се опитва да предизвиква кризи в съседните страни, така че те да започнат да се избиват помежду си и повече да не застрашават Израел. Това е нещо като сигурност чрез хаоса, сигурност чрез всяването на насилие, което Израел предприе.

– Башар Асад не беше изоставен от руснаците, нещата не трябва да се възприемат по този начин. Башар ал Асад не искаше нова сирийска война, която щеше да причини огромни жертви. Трябва да излезем от западната логика за запазване на властта. Той не беше човек, привързан към властта, а мисля, че беше привързан към това неговият народ да живее добре. Както казах, т. нар. Революция в предишните години беше действие на Запада и Израел – в Запада поставям и Израел, защото Израел не е страна от Близкия изток, а всъщност западна страна. Човешката логика, а не политическата логика, нито дори стратегическата логика, а просто човешката логика накара Башар ал Асад да си каже “няма никакъв смисъл да караме сирийския народ да страда още повече”.

– Руснаците казаха: “Щом вие самите не искате да защитавате тази земя, ние няма да я защитаваме вместо вас. Първо вие трябва да положите усилия”. Трябва да си припомним, че Русия е страна, която винаги се е борила докрай за своята независимост, свобода, дори с цената на милиони човешки жертви. За разлика от страни като Франция, например, които по време на Втората световна война, отказаха да се бият, Русия е страна, която винаги е приемала войната, въпреки волята си, тъй като тя на практика винаги е била нападана. Спомнете си обсадата на Ленинград, продължила близо три години, 900-те дни обсада на Ленинград, през които населението живее в драматични условия, но отказва да се предаде. Русия има това съзнание, че ако иска да защитава нещо, първо тя плаща цената, а след това може би ще ѝ помогнат, но ако засегнатото население само не иска да се отбранява, няма никаква причина да се пролива руска кръв. Така че не смятам, че Сирия е била изоставена от руснаците, просто руснаците много бързо установиха, че няма смисъл да проливат руска кръв, след като сирийците не искат да проливат своята. Също така беше легитимно от страна на Башар ал Асад да реши, че повече няма да се бият, казва Жак Бо, бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване, който е участвал в програми на НАТО в Украйна през 2014 и 2017 г.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Добър ден, полковник Жак Бо!

– Добър ден и благодаря, че ме поканихте отново!

– За нас винаги е чест, безкрайно благодаря, че приехте поканата ни! Бих искал да започнем седмичната среща с вас с развитието на сирийската политическа сцена след изненадващото падане на режима на Асад. Изглежда, че дори неговите съюзници са дали одобрението си и той беше изоставен от тях. Много наблюдатели смятат, че Асад е станал икономическо, политическо и геостратегическо бреме за съюзниците си. Това падане породи и дебат за това кой печели и кой губи. Ясно е, разбира се, че мечтата за голям Израел, който е напът да се роди върху кръвта на децата и жените в Газа, е основният печеливш. Изглежда, че основният губещ е сирийският народ, който вижда, че мечтата му за демокрация е погребана от Мохамед ал Джулани, въпреки извършените му козметични операции от ЦРУ, Мосад, но той никога няма да успее да скрие лицето си като бивш член на “Ислямска държава”. Как виждате ситуацията, полковник Жак Бо?

– Днешната ситуация наистина беше изненада, тъй като опитът от това, което се случи от 2011 г. приблизително до 2019 г., показа, че сирийската армия и правителство се отбраняваха много храбро срещу атаките на бунтовниците. Но това не бяха бунтовници, а сили, докарани от чужбина, за да се борят срещу сирийското правителство. Важно е да се припомни, че преди сирийската криза имаше либийска криза.

85% от бойците, които бяха в Афганистан, Ирак и Сирия, идваха от Либия. Тоест либийската криза беше създадена от Запада, за да бъде свален Кадафи, подкрепяйки ислямистките сили в Либия, а след “победата” на Либия срещу управлението на Кадафи тези бойци бяха изпратени в Афганистан, Сирия и Ирак. И тези цифри не са мои, а на Академията в Уест Пойнт, която още през 2012  г. направи анализ на конфликта и установи, че наистина има връзка между различните конфликти.

Когато погледнете бойците в Сирия, ще видите, че практически 15 хиляди идваха от Либия, голяма част идваха от Турция, от Тунис, от Ливан, от Ирак. Всъщност Сирия привлече всички бойци от средиземноморския регион, по-малко от Централна Азия и никога не е имало народна революция срещу Башар ал Асад, дори не революция, а война, водена с подкрепа от чужбина, срещу Сирия. Тези цифри са взети от различни източници, които посочвам – това са алжирски източници, “Поан”, “Ла Либр Белжик” и “Фигаро”. Те наистина показват, че сирийският конфликт не беше вътрешен конфликт, а конфликт, който трябваше да свали управлението на Асад. Причината, поради която искаха да елиминират управлението на Асад, беше, че Израел смяташе, че тази голяма сила точно до него е заплашителна. И това беше постоянна политика на Израел от началото на неговото съществуване – да се опитва да предизвиква кризи в съседните страни, така че те да започнат да се избиват помежду си и повече да не застрашават Израел. Това е нещо като сигурност чрез хаоса, сигурност чрез всяването на насилие, което Израел предприе.

Това е картата, която имаме от вчера: ислямистки бойци, тръгнали от зоната на деескалация в Идлиб, която беше най-важната, под закрилата или егидата на Турция. Но имаше и друга зона на деескалация, близо до израелската граница, в района на Дараа, и виждаме, че атаките, извършени през последните дни от 27 ноември срещу Сирия, идваха от три посоки: първата – от района на Идлиб, ето тук на северозапад; от района на Дараа – на югозапад, и от района на Ат Танф и ще ви припомня, че в този район има американска военна база, която отдавна поддържа отношения със сунитските бойци. Миналия път споменах за идеята на американците да създадат салафитско княжество в този район. Тук, точно на границата, се намира военната база Ат Танф. Сирийското правителство беше атакувани от три посоки – от северозапад, от югозапад и от юг. С три знамена илюстрирам това. Това е Сирийската национална армия, която не е Сирийската арабска армия и това е важно да се каже. Сирийската арабска армия е редовната армия, която експертите наричат “силите на Башар”. Другите са Сирийската национална армия, произлязла от Свободната сирийска армия, която съществуваше през 2011-2012 г. Това беше армия, създадена в Турция през 2011 г. на базата на “Мюсюлманските братя”, които бяха изгонени от Сирия през 80-те години и останаха в Турция. Те създадоха тази Свободна сирийска армия, която еволюира през последните години в Национална сирийска армия.

Тук виждате боец, сниман наскоро в Сирия. Той носи едновременно флаг на Свободната сирийска армия – този флаг с трите звезди; флаг на “Ислямска държава”, турски флаг и флаг на Сирийската национална армия. Следователно виждаме, че това е разнородна сила и това илюстрира много добре естеството на атаката, извършена срещу Сирия. Сирийското правителство на Башар ал Асад прецени, че тази разнородна сила е твърде значителна заплаха, за да се впусне в конфликт. Това обяснява бързото поражение на законните сирийски сили, т.е. Сирийската арабска армия. Според изявление на руското външно министерство в неделя вечерта, очевидно Башар ал Асад е преговарял – не се знае дали с Турция или директно с бунтовниците – смяната на властта да се извърши без насилие. Това очевидно означава, че сирийското правителство е “приело” идеята за тази смяна, за вземането на властта от силите, които го атакуваха от три страни.

Има няколко обяснения за този феномен. От 2011 г. Сирия е под санкции. Има цяла серия фактори, вследствие на които Сирия се превърна в нефункционираща държава. Имаше икономически санкции срещу Сирия и всъщност цялата източна част на страната е под американски контрол.

Ето тук, жълтата част, са кюрдите, които заемат територия, която от историческа гледна точка никога не са обитавали. Исторически кюрдите са народ, който се е намирал на границата с Турция; малко тук, в тази ивица в най-източната част на Сирия, но никога не са били в тази част. Американците – и вероятно турците – са видели възможност, разрушавайки Сирия, да могат да създадат тук кюрдска държава и вероятно в следващите години ще видим усилията на турците да изтласкат всички кюрди в тази страна. Това е едно възможно развитие.

Във всеки случай в тази източна част на страната се намират петролните кладенци, които биха могли да бъдат ресурси на Сирия, но са окупирани от американците и от 2014-2015 г. американците буквално крадат сирийския петрол, за да финансират помощта за кюрдите в източната част на страната. Така, лишена от всичките си икономически ресурси заради санкциите, лишена от доходи от петрола, в контекста на огромни разрушения от редовните бомбардировки на Израел срещу нея, в крайна сметка Сирия се оказа пред почти невъзможната задача да възстанови страната без никакви ресурси. Затова от десетина години институциите не работеха нормално и това предизвика развитието на корупция, податливост на въоръжените сили, вероятно на генералите, към корупция. Това обяснява липсата на желание за защита, във всеки случай чувството за поражение, което вече съществуваше, и това вече не беше сирийската армия, която се биеше много смело през 2011-2012-а, почти до 2017 г. Мисля, че Башар ал Асад далеч не е бруталният диктатор, който нашите медии, коментарите в предаването “C dans l’air”, които са напълно откъснати от реалността, описват. Човек дори се пита как тези хора могат да претендират, че са експерти. Мисля, че Башар ал Асад съвсем не е жадният за власт и кръвожаден диктатор, както те казват.

Трябва да припомним, че той дойде на власт, след като по-големият му брат почина и местният алауитски елит в Сирия помоли Башар ал Асад да поеме властта. Той го направи, въпреки волята си, защото беше лекар в Лондон, нямаше никаква политическа амбиция и изобщо не беше човек, който иска да има някаква политическа власт, но го извикаха да го направи. Когато разберем механиката на властта в арабските страни  и, бих казал, в страните от Юга, Башар ал Асад беше логичен наследник. В предаването “C dans l’air” (по “France 5”, бел. пр.) експертите казваха, че това е малцинство, което се налага, създава се впечатлението за диктатура на алауитското малцинство над мнозинството от народа. Всъщност проблемите са много по-различни. Това е нещо, което съм виждал и в много страни в Африка в сходни ситуации, в региони, в които има струпване на племена с различен размер, и за да се поеме лидерството в подобна ситуация, има тенденция да избират най-слабото племе. Такъв беше случаят впрочем със Саддам Хюсеин – той не беше част от най-влиятелните, най-значителните племена в Ирак. Кадафи също не беше част от най-влиятелните племена, точно обратното – той беше част от най-малките племена. Това е логика, различна от западната  – тенденцията на Запад е властта да се дава на мнозинството, смятайки, че то може да се наложи, евентуално дори чрез сила, на малцинството. В страните в останалия свят и в частност в Африка и Близкия изток са склонни към противополжните разсъждения – дават властта на партията, която не може да се наложи чрез сила, защото е твърда слаба. Тоест дават властта на партията, която ще се опита да създаде консенсус около себе си и която не може да го направи чрез сила, защото е твърде слаба. Именно заради това алауитското малцинство от толкова дълго време е на власт в Сирия, въпреки че други етнически групи и племена са много по-силни. Идеята е да се наложат чрез диалог и точно затова помолиха Башар ал Асад да поеме властта след Хафез ал Асад, тъй като другите племена бяха много по-силни и можеха да смажат останалите. Така Башар ал Асад дойде на власт, но той самият не е имал намерение да го прави. Информацията, която имам – познавам американски военни, които са служили в Сирия преди Революцията, те казваха, че животът в страната е напълно нормален и дори много приятен и че са имали усещането, че съществува свобода. Виждали сте снимки и видеоклипове отпреди т. нар. Революция в Сирия за един много мирен живот в страната. Известно е, между другото, и аз го знам от първа ръка, както казах, а това беше потвърдено впоследствие, че т.нар. Сирийска революция всъщност дойде от Запада и в частност от израелците.

Още от 2011 г., от края на конфликта в Либия, имаше съгласувани усилия на американците и израелците за дестабилизирането на Сирия. Първите оръжия, които бяха открити в Сирия – те бяха намерени в района на Дараа, която е в южната част на страната, на границата с Голан, окупиран от Израел -, бяха с израелски произход. Това беше признато доста по-късно.

Има журналисти, от онези, които смятат, че е законно да бъдат избивани жени и деца, като Антоан Асде, който ме смята за конспирационист, и други, които противоречат на изявленията на самите израелци – според тях действителна израелците доставят оръжия на сирийските бунтовници или на наемниците в Сирия. Тоест това е революция, която напълно е направлявана отвън в онзи момент. И това продължи впрочем, защото очевидно ситуацията се разви. “Ислямска държава” беше унищожена, но натискът от Израел продължи, не толкова за да бъде отслабена Сирия, която вече беше слаба, а по-скоро за да бъде отслабена Русия.

Башар ал Асад много добре разбра ситуацията, той много добре видя, че положението е отчайващо и мисля, че заради това започна да преговаря с бунтовниците, за да няма сражения. Той установи, че войната от 2011 г. приблизително до 2017 г. е коствала живота на твърде много сирийски граждани, че доведе до разрушения, които впоследствия не бяха възстановени и следователно идеята му вероятно е била “няма да воюваме отново, ислямистите ще вземат властта, ще пощадим човешките животи и ще бъде сменен режимът, това е всичко”. Вероятно Башар ал Асад си е правил тази сметка. След интервенцията на 27 ноември нямаше изявления на Башар ал Асад, той не се обърна към сирийския народ, нямаше комуникация, той не се опита да мобилизира населението, не се опита да мобилизира армията си. Явно наистина е смятал да каже “ОК, няма смисъл да се бием и да разрушаваме още повече страната, може би трябва да оставим нещата така”.

– Той не посмя дори да поиска помощ от Иран или от Ирак, въпреки че иранският външен министър заяви, че ако сирийското правителство поиска помощ, “ние сме на разположение”. Но Башар ал Асад не поиска помощ. Казаха, че е изоставен от руснаците и иранците…

– Не, не, той не беше изоставен от руснаците, нещата не трябва да се възприемат по този начин. Башар ал Асад не искаше нова сирийска война, която щеше да причини огромни жертви. Трябва да излезем от западната логика за запазване на властта. Той не беше човек, привързан към властта, а мисля, че беше привързан към това неговият народ да живее добре. Както казах, т. нар. Революция в предишните години беше действие на Запада и Израел – в Запада поставям и Израел, защото Израел не е страна от Близкия изток, а всъщност западна страна. Човешката логика, а не политическата логика, нито дори стратегическата логика, а просто човешката логика накара Башар ал Асад да си каже “няма никакъв смисъл да караме сирийския народ да страда още повече” и затова той не поиска дори помощта на иранците или на иракчаните. С руснаците е малко по-различно. На първо време руснаците искаха да помогнат на Башар ал Асад, но очевидно – и точно това казва изявлението на руското външно министерство – руснаците не участваха в преговорите, водени от сирийското правителство и бунтовниците или Турция – на този етап няма яснота между кой и кой са били тези преговори. На първо време руснаците искаха да реагират, защото смятаха, че сирийската армия ще реагира, но това не се случи и руснаците приложиха една доста проста логика – същата логика я имаше впрочем в Армения, когато арменците отстъпиха Нагорни Карабах на Азербайджан. Руснаците казаха: “Щом вие самите не искате да защитавате тази земя, ние няма да я защитаваме вместо вас. Първо вие трябва да положите усилия”. Трябва да си припомним, че Русия е страна, която винаги се е борила докрай за своята независимост, свобода, дори с цената на милиони човешки жертви. За разлика от страни като Франция, например, които по време на Втората световна война, отказаха да се бият, Русия е страна, която винаги е приемала войната, въпреки волята си, тъй като тя на практика винаги е била нападана. Спомнете си обсадата на Ленинград, продължила близо три години, 900-те дни обсада на Ленинград, през които населението живее в драматични условия, но отказва да се предаде. Русия има това съзнание, че ако иска да защитава нещо, първо тя плаща цената, а след това може би ще ѝ помогнат, но ако засегнатото население само не иска да се отбранява, няма никаква причина да се пролива руска кръв. Така че не смятам, че Сирия е била изоставена от руснаците, просто руснаците много бързо установиха, че няма смисъл да проливат руска кръв, след като сирийците не искат да проливат своята. Също така беше легитимно от страна на Башар ал Асад да реши, че повече няма да се бият.

Не се знае какво ще се случи с крайбрежната зона на Сирия, където се намират двете руски бази – военноморската база в Тартус и военновъздушната база в Хмеймим, близо до Латакия. Явно руснаците са били в процес на напускане на тези бази. Дали ще ги запазят, дали ще ги напуснат, не знам. Изявлението на руското външно министерство казваше, че тези две бази не са застрашени от навлезлите бунтовнически сили.

Сирия може да се окаже с нов флаг. Вероятно това ще бъде знамето на бойците от “Хаят Тахрир аш Шам”, така че отчасти ще има ислямска държава или по-точно би трябвало да кажа ислямистка. Ако днес някои казват, че печелившият в тази история е Нетаняху, както и Ердоган, трябва да се вгледаме малко по-внимателно в нещата. Първо ще припомня, че Ердоган заяви, че е готов да се намеси в Израел, а днес Ердоган, с връзките, които му приписват с “Хаят Тахрир аш Шам”, има средствата да се намеси в Израел – той е на границата на Израел, докато преди това беше разделен от сирийската територия. Така че не съм сигурен, че за Израел това е истинска печалба.

Преди това имаше светска държава в този регион – алауитска държава, която е по-скоро прозападна. Когато погледнем животът, който течеше в Сирия преди Западът да всее смут през 2011 г., това беше страна, която живееше по много сходен начин на този, който познаваме на Запад или в Средиземноморието. Днес рискуваме да има ислямистко правителство, въпреки че “Хаят Тахрир аш Шам” заяви, че е отворен към многообразието и т.н. Не знам какво точно включва това многообразие, но мисля, че в крайна сметка това е по-скоро заплаха за Израел, така че това може да бъде положителен аспект от арабска гледна точка. Може би е по-скоро отрицателен аспект за страни като Йордания, например, които биха могли да бъдат заразени от този ислямизъм. В крайна сметка, не смятам, че смяната на властта в Сирия ще се изрази в стабилизация, това е част от една концепция за раздробяване на Сирия, което минава през нейната дестабилизация.

В по-широк смисъл, трябва да отбележим и друг феномен и той е, че Украйна стана заинтересована страна от тази интервенция – не срещу Сирия, а по-скоро срещу руските интереси в Сирия. Имаше няколко акции на украинските специални сили в Сирия срещу руските сили. Може би трябва да се върнем към един документ, който вече споменах няколко пъти, който е концепция за дестабилизиране на Русия и е озаглавен Extending Russia: Competing from Advantageous Ground (Разширяване на Русия: Конкуриране от изгодни позиции), написан от “Ранд корпорейшън” през април 2019 г.

Ако погледнете съдържанието на този документ, който съдържа около 300 страници, ще видите, че има определен брой мерки за отслабването на Русия. Първата мярка е предоставянето на смъртоносна помощ на Украйна – по-конкретно на оръжия; втората мярка е увеличаване на подкрепата за сирийските бунтовници; третата мярка е смяна на режима в Беларус; четвърта мярка е използване на напрежението в Южен Кавказ. Точно това видяхме през последните години: опити за държавен преврат в Беларус, напрежение между различни републики в Южен Кавказ, включително дестабилизиране на определени страни, влияние в Централна Азия. В Южен Кавказ последните проблеми в Грузия все още продължават, освен това и проблемът в Молдова. Ясно е, че тези шест мерки покриват  днешните новини, освен в Сирия. Виждаме, че това е план, обмислен от американците, за приоритетно дестабилизирането на Русия. Този план беше разработен през 2019 г., след като Русия се намеси физически в Сирия и мисля, че американците надцениха интереса на Русия в Сирия. Сирия е традиционен съюзник на Русия и затова бе нормално Русия да се намеси през 2015 г., за да спре “Ислямска държава”, която напредваше към Палмира. По думите на Джон Кери, държавният секретар по онова време, западняците са оставили “Ислямска държава” да се развие, тъй като са се надявали, че тя ще завладее Дамаск и това бе причината поради която руснаците се намесиха, но иначе руснаците имат доктрина да не се намесват в работите на другите.

Следователно Сирия е завършекът на един процес, който произтича от две главни идеи: първата е балканизация на Сирия, така че тя да бъде разделена на отделни части, което вероятно ще стане сега с една сунитска част, една кюрдска част и вероятно една алауитска или шиитска част в западната част на страната. Това е първата тенденция, планът Инон*, който е бил разработен от съветника на Бенямин Нетаняху преди трийсетина години. От друга страна, от 2018 г. има идея, която е конкретизирана от този план от 2019 г. на “Ранд корпорейшън”, за отслабването на Русия на всички терени, където тя се намира. Днес, с поражението, което се задава в Украйна, виждаме, че отново се появяват всички тези напрежения в периферията на Русия, като идеята е тя да мобилизира своите сили и да бъде принудена да се бие на няколко фронта. Но мисля, че Русия няма да се впусне в авантюри, които биха могли да я отслабят. Така че днес има една дестабилизирана Сирия, която е непредвидима и чиято дестабилизация рискува да има последици в бъдеще.

Възможно е някои страни като Саудитска Арабия или ОАЕ да имат лост за влияние върху новата сунитска ислямистка сила. Турция също би могла да има лост за влияние върху тези сили, които интелектуално или идеологически са ѝ близки, и това би могло да засили фронта срещу Израел. Това е интересен елемент, защото въпреки факта, че сирийските ислямисти никога не са проявявали интерес към палестинската съпротива, както и Саудитска Арабия преди това, с това, което се случи в Израел, избиването от израелската армия и т.н., нещата биха могли да се променят и да бъдат прелюдия към много по-сериозен противник срещу Израел.

– Последен въпрос за ситуацията в Сирия: много наблюдатели смятат, че вземането на властта от джихадистките сунитски сили няма да бъде в полза на “оста на съпротивата”, ръководена от Иран, и преди всичко за “Хизбула”. Защото Сирия е терен на логистични доставки, често използван от Иран, за да доставя оръжия на “Хизбула”, а “Хизбула” е смятана от тези сили и от Турция за враг, така както и режимът на Башар ал Асад беше смятан за враг, замесен в т.нар. престъпления срещу сирийците. Какво мислите за това?

– Възможно е. Както казах, т. нар. бунтовници в Сирия в действителност са ислямисти, които никога не са проявявали особена симпатия нито към палестинската съпротива, нито към “Хизбула” и те воюваха помежду си по време на войната в Сирия през 2011-2012 г., а след това “Хизбула” направи буферни зони, за да предотврати атаки на ислямистките сили срещу Ливан. Това е причината поради която силите на “Хизбула”, със съгласието на сирийското правителство, успяха да влязат на сирийска територия. В миналото видяхме антагонизъм, но пак казвам, че това е зона, в която съюзите могат много бързо да се променят, а днес би могло да има съвпадение на интереси заради общ враг, който би могъл да бъде Израел. Ще припомня, че “Хизбула” по своята същност е шиитска и първоначално, когато през 1982 г. израелците влязоха в Иран, шиите подкрепяха израелската интервенция, но тъй като израелците се сражаваха срещу тях, в крайна сметка бяха създадени шиитските сили, които се съюзиха срещу израелците. Израелците влязоха в Ливан, за да се борят срещу палестинците, а в началото шиитите се противопоставяха силно на палестинците в Южен Ливан, защото те напълно промениха социалната, социологическата и икономическата структура в Южен Ливан. Имаше 1-1,5 млн. палестински бежанци, което напълно обърка живота. Шиитите, които традиционно населяват този район, се сблъскаха с нова ситуация, създадена от масовия приток на палестински бежанци. Виждаме как днес западните страни се борят с имиграцията, бежанците и т.н. Можем да си представим как в една малка страна като Ливан и в район като Южен Ливан този наплив на палестинци значително обърка средата. Затова в началото шиите бяха благосклонни към израелската интервенция, но израелците, както обикновено, не можаха да разберат това и започнаха да стрелят срещу всички. В крайна сметка беше постигнато единство срещу общия враг Израел, а израелците не разбраха, че “Хизбула” беше против палестинците, защото това е народ и идеология, които смятат всички останали народи за неспособни и слабо интелигентни, така че те автоматично не могат да се съюзят с никого. След 7 октомври 2023 г. “Хизбула” всъщност се сближи с палестинците, които са предимно сунити, има много малко шиити сред тях, което оправда подкрепата на Иран за правителството в Газа, на практика това е подкрепа за “Хамас”, тъй като “Хамас” управлява Ивицата Газа. Днешната пропаганда прави микс от всичко това и когато се говори за жертвите в Газа, тя казва “това са цифрите на Хамас”, докато в действителност това са цифрите на палестинското здравно министерство. Същото се отнася за управлението на Ивицата Газа и всъщност Иран подкрепи управлението на територията на Газа, защото европейците отчасти спряха да финансират администрацията на Газа, а без финансиране ще настъпи хаос и хуманитарна катастрофа, затова Иран я финансира.

Днес има ситуация, в която ислямистите, дори и да нямат идеологически допирни точки с палестинската съпротива, ще намерят такива заради кланетата, причинени от Израел. И неминуемо Израел ще има много по-нестабилно обкръжение, защото преди това в Сирия имаше светско правителство с институции, с дипломация, която функционираше дори много добре, докато днес има несигурност и мисля, че в крайна сметка Израел ще плати за тази ситуация. Може би “оста на съпротивата” срещу Израел ще приеме различна форма, но има всички шансове да продължи.

– Относно ситуацията в Украйна, като че ли за да избегне окончателната загуба на тази война, Зеленски предвижда прекратяване на огъня и дипломатически преговори с Русия? Какво мислите?

– Не, мисля, че това е погрешна интерпретация на нещата. Първо, новоизбраният американски президент Тръмп каза, че иска да сложи край на този конфликт, във всеки случай да спре американското участие в него, защото този конфликт е бездънна яма. Зеленски си дава сметка, че ще бъде лишен от основната си финансова и материална подкрепа и че ще трябва да намери решение. Вследствие на това той се опитва да тласне американците към линия, която е благоприятна за него. Днес не знаем какво точно имат наум Тръмп и неговият екип за решаването на конфликта в Украйна. Бяха представени някои идеи, по-конкретно от специалния пратеник ген. Келог, номиниран от Тръмп за решаването на украинския въпрос. Той самият имаше някои идеи, които изложи през април 2024 г., но те бяха по-скоро критика на позицията на администрацията на Байдън, отколкото реален план за действие. Така че не знаем точно в коя посока ще тръгнат тези преговори, ако има такива. Това е първото нещо. А Зеленски просто се опитва да следва движението, защото не иска да бъде изключен от процеса. Зеленски първо каза, че никога няма да приеме руски суверенитет върху четирите региона – Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск. От 14 юни тази година знаем – Владимир Путин го заяви ясна на среща с кадрите на руското външно министерство -, че основата, за да влязат в преговори, т.е. базата, а не онова, което ще обсъждат, е, че суверенитетът върху тези региона е руски. Второто условие е Украйна да обяви, че няма да влиза в НАТО. Тоест това са двете предварителни условия за преговори изобщо. Те ще бъдат имплицитно приети със самия факт на преговорите. Това е положението. Ако слушате какво казва Зеленски, и това, което казва екипът на Тръмп, те изобщо не са на една вълна. Зеленски каза “бихме могли да замразим конфликта, а след това да си върнем четирите региона по дипломатически път, например”. Но това изобщо не е руската гледна точка.

Ситуацията е такава, независимо дали го искаме или не, но заради политиката на Запада, водена от 2014 г. и в частност от 2022 г., днес Русия доминира на бойното поле, доминира и геостратегическата ситуация в Украйна. Така че не виждам какъв лост би могла да има Украйна, за да промени руската позиция. Усеща, че идеята на Зеленски с употребата на далекобойни оръжия дълбоко в руска територия, нахлуването в Курск и т.н. е била Украйна да има лостове, за да влияе на руските решения, както и при едни евентуални преговори. Защото ако сега влязат в преговори, Украйна няма абсолютно никаква карта в ръка. Нито една! Единствената, която имат, е, че продължават да се бият. Но колкото повече се бият, толкова повече отслабват. Това е малко остаряла карта. Следователно колкото повече изчакват, толкова повече времето играе в ущърб на Украйна. И напук на всичко, което могат да говорят нашите медии, че времето играе срещу Русия и т.н., ясно е, че колкото повече време минава, толкова повече Украйна отслабва. Колкото повече време минава, толкова по-ясно става, че войната, водена от Украйна, е война, водена от наратива и че това остава почти единственият коз на Украйна: да твърди, че Русия губи, че губи хиляди войници и т.н. и че Украйна все още има потенциал за победа. Но този потенциал за победа никога не е бил определян, не знаем как би могла да изглежда украинската победа в днешната ситуация. Има все повече проблеми при мобилизирането на хора, до такава степен, че страните от НАТО поискаха от Украйна да намали възрастта за мобилизация. Така че колкото повече време минава, толкова по-неблагоприятно е положението на Украйна. Руснаците не са притиснати да преговарят и докато украинците, Зеленски в частност, не разберат, че за да влязат в преговори, трябва да приемат базисните условия на Русия, просто няма да продължат напред. Войната ще продължи и Украйна постепенно ще бъде унищожена, погълната от Русия. Случва точно това, което каза ген. Суровикин през октомври 2022 г.: “нашата стратегия не е да провеждаме широкомащабни операции, а постепенно да смелим или да смажем украинската армия при нейните опити за атака”. Това е схемата. Липсата на реалистична визия за положението на Запад е напът буквално да убие Украйна, но това го казвам от 2022 г.! Нищо не се е променило оттогава, освен че руснаците продължават да напредват постоянно.

Известно е, че т.нар. руски влияния в действителност са много западни влияния. Както казах, Израел трябва да бъде включен в западния свят, а не в близкоизточния свят. Впрочем “France 24” каза, че израелски фирми създават намеса и влияят на изборите. Всичко това днес излиза на повърхността. Говорим за Израел, но това, което разкри 7 октомври – палестинците са третирани несправедливо и изключително брутално – е друго нещо. Когато погледнем региона, името Израел не се свързва с никакъв положителен проект в региона, с нито един! То се свързва единствено с негативни неща в Близкия изток: свързва се с думата “мъчение”, с думата “избиване”, с думата “изтребление”, с думата “геноцид”, с всички тези думи. Не знам до каква степен това е геноцид, Международният съд на ООН трябва да реши, но Израел се свързва с тези термини. Много любезно, че светът започва да го забелязва. В крайна сметка тези конфликти днес са проявители на един западен свят, който всъщност няма никаква ценност, който претендира, че се бори в името на ценности, но в действителност се бори единствено в името на интереса и то не в името на интереса на западните народи, а за интересите на малки и вероятно много, много малки малцинства. И дори вероятно не малцинства, а милиардери.

Днес във Франция критикуват имиграцията. Аз съм от онези, които смятат, че от години имиграционните политики във Франция са изключително глупави, че много отдавна трябваше да ограничат имиграцията, за да не стане необуздана. Проблемът е, че всички френски правителства приеха тази имиграция и никога не успяха да я овладеят, а резултатът е, че днес тя поражда насилие. Днес онези, които казваха или защитаваха идеята да отидем да се бием срещу мюсюлманите в Ирак, Сирия, Либия и т.н., са същите, които критикуват имиграцията, която тези конфликти породиха. Вероятно такъв ще бъде случат със Сирия в близките месеци, след като подпомогнахме идването един ислямистки режим, което неизбежно ще породи мигрантски потоци, които ще тръгнат към Европа, защото няма много християни в Ориента, например. Тогава ще сме създали ситуация, при която тези хора повече не могат да живеят у тях и ще трябва да дойдат у нас. Така че онези, които критикуват имиграцията, са същите, които създават условията за тази имиграция! Тези механизми са очевидни. Проблемът с имиграцията и онези, които са благосклонни към имиграцията, и особено левицата в нашите страни, е, че всъщност са колониалисти, защото те взимат от африканските страни тяхната работна ръка. Прекарах много години в Африка и установих, че много често в тези страни липсва истинско занаятчийско съсловие, истински дърводелци и т.н. Всеки поправя по нещо и хората се оправят, находчивостта в Африка е истинско изкуство, което почти се превръща в индустрия и това е добре. Но много способни хора, вместо да останат да си у дома и да помогнат за развитието на своите страни, в крайна сметка идват да събират нашия боклук на Запад.

Точно това прави европейската левица и нашите журналисти също. Много мило, че искат тези хора да могат да дойдат да работят у нас и от една страна разбирам, че тези хора искат да го направят, защото дестабилизираме страните им и ги направим непоносими за живеене, това е напълно ясно. Но от друга страна, ако направим техните страни по-годни за живеене, ако им помогнем да развият благополучието си, да развият истински умения в най-различни области – занаятчийство, дърводелци, механици, тези хора няма да имат нужда да идват у нас, за да печелят пари. В Африка има огромен потенциал за растеж. Някога взимахме природни ресурси на Африка – руда, скъпоценни камъни и др., днес взимаме човешките ѝ ресурси. Това е истинският въпрос, който се опитах да поставя впрочем, когато работех в нашето външно министерство. Но се блъскам в стена на неразбиране. Театралните изкуства в Буркина Фасо или Бурунди са много добре развити, нямам нищо против. Но една страна не напредва с танци, с балет или театрална дейност, трябва да се създаде истинска, дълготрайна икономическа дейност, която може да се предава в обществото. Всъщност в тези страни се опитахме да направим онова, което правим у нас – икономика, основана на шоубизнеса. Виждал съм много проекти за насърчаване на изкуствата в Африка. Не съм против изкуството, но вероятно някои неща в нашия подход към развитието трябва да бъдат различни, трябва да им помогнем да създадат първо икономическа основа, добър живот, икономическо благоденствие, върху което се надграждат художествените дейности, както се е случило при нас в продължение на векове. Но там ние не направихме това. Напротив, намерихме евтина работна ръка. Има хора с умения или с университетски дипломи, които идват у нас да събират боклука, защото ние не признаваме университетските им звания. В действителност експлоатираме ресурсите в своя полза, защото тези хора идват да вършат онова, което европейците повече не искат да вършат. Въртим се в кръг в тази ситуация, пречим на развитието на техните страни и така създаваме проблем.

Същото нещо се случва със Сирия, просто проблемът е по-различен: създаваме нестабилност, допринасяме за нестабилността, а после се оплакваме, че имаме бежанци. Това направихме в Украйна, това направихме в Сирия. Спомнете си мигрантските потоци през 2015 г. Както казах, не сирийците се разбунтуваха, те се опитаха да избягат от войната. Тези, които воюваха, бяха хора, доведени в Сирия. Това е.

– Благодаря, полковник Жак Бо, ще се видим следващата седмица! Довиждане!

– Благодаря, довиждане!

*Планът Инон (Yinon) се позовава на статия, публикувана през февруари 1982 г. в еврейското списание Kivunim („Посоки“), озаглавена „Стратегия за Израел през 80-те години“. Статията е написана от Одед Инон, за който се смята, че е бивш съветник на Ариел Шарон, бивш високопоставен служител в израелското външно министерство и журналист в “Джерузалем пост”. Планът се цитира като ранен пример за характеризиране на политическите проекти в Близкия изток от гледна точка на логиката на сектантските разделения (бел. ред.).

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: