Топ журналистката Еми Мариянска, която осъди Гала: 6 месеца след присъдата, Темида задкулисно е отменила наказанието на тв. водещата. И въпреки че запазват вината в осъдителната присъда, сега съдиите искат от мен да платя 12 бона за адвокатските разноски на осъдената от мен Гала, разкри Мариянска!

Skandalno.net публикува отвореното писмо на журналиста Еми Мариянска до медиите без каквато и да е редакторска намеса. Четете и се дивете в колко правова и справедлива страна живеем, уважаеми българи:

6 месеца след присъдата задкулисно са отменили наказанието й, и въпреки че запазват вината в осъдителната присъда, искат от мен да платя 12 бона за адвокатските й разноски

Тук-там в медиите през миналата година излезе новината, че съм осъдила Гала. Но днес се оказва, че дори влязла в сила присъда, в която пише „Решението е окончателно”, може да бъде отменена частично по „друг” ред.

Прочетете внимателно как се случва това:

Започнах делото през 2012 г., след като в предаването „На кафе”, в полагаемото ми се съгласно ЗРТ право на отговор, Гала не само че не изслуша доводите ми, ами пет пъти ме нарече в ефир „лъжец”, а журналистическата ми награда – „тенекиена”. Последваха серии защитни „речи” на Нова тв, паралелно с обидни публикации против мен. В цялата бъркотия никой не разбра кой крив, кой прав, защото от Нова, дето печелят от най-жълтите тв формати, го трансформираха в някакъв бунт срещу „жълтата преса”. Ха-ха.

Аз тръгнах по законния път – нека съдът да се произнесе. Заведох наказателно дело като частен тъжител. Делото, обаче, от самото начало, осезателно се „закучи”, както казват на село. Запъна се от постоянни отлагания, та трая цели 4 години и половина. За нещо просто, което би определил като обида всеки хванат от улицата, слушах нелепости в продължение на 18 съдебни заседания, платих 6 съдебни експертизи и преживях много мигове на разочарование и гняв от българския съд. Бяха повече от очевадни съвместните усилия на адвокатката на Гала и съда, да бавят делото, та белким излезе от давност и Гала остане неосъдена.

Съдийската низост стигна дотам, че първия път я оправдаха. Чуйте по какъв начин – съдийка от СРС – запомнете името й – Ваня Горанова, бивш следовател /!/, излезе с мотива, че моля ви се, аз НЕ СЪМ ПРИСЪСТВАЛА в предаването, а обидата била присъствена?! При наличието на диск със запис на „На кафе”, интернет, съдебно-техническа експертиза, която сваля диалога в текст и прочее, въпросната съдийка „не разбрала” цели 2 години и половина каво се случва?!? И си позволи тази нелепост в съдебно решение, да се направи се на малоумна, в старанието си да „услужи” на подсъдимата.

СГС, пред когото обжалвах, се произнесе, че по делото са допуснати „драстични нарушения на правото”, и го върна обратно в СРС. Съдът откри и пет имена на Гала. След толкова време адвокатката й взе да прави намеци, че по делото „няма подсъдно лице”??? Наложи се да я питаме нея кой я нае, та знае в защита на кого се явява?! Но, всичко пак започна от „А”- „Б”,  и пак на моя сметка, като отново не ми присъединиха граждански иск, че да не се „бавело” делото, а всъщност – за да не ощетят Гала. Няма значение, за мен да продължа беше въпрос на чест и продължих на инат. Наложи се, обаче, да се откажа от някои обвинения, защото онази съдийка – г-жа Горанова, вече беше „изяла” половината от времето ми – годините станаха близо 3.

И втората съдийка от СРС – Мила Лазарова тръгна „по мъките” как да продължи да отлага заседанията. Отложи цели 6 заседания. В крайна сметка от нема й къде осъди Гала с едно мижаво наказание по чл. 78 а от НПК – административно наказание и глобичка.

Гала обжалва и отидохме за втори път на Градски съд. На предпоследното заседание адвокатката й каза, че тя много искала да присъства, но 4 дни от получаването на призовката не могли да я намерят в Нова, че да й я дадат /?/. В часа на заседанието пък била „служебно възпрепятствана”, и затова моли да се отложи заседанието. За кой ли път!…За пръв път, обаче,  ставахме свидетели на такава „гореща” заявка от страна на Гала – че иска да присъства /!/, макар да беше повече от ясно с каква цел гоправят. Съдия Ралица Манолова уж се ядоса и каза гласно в зала, че „Това дело много мирише”, но отложи наказанието.

Стигаме до последното заседание – 21 март 2017 г. Заседанието е В СРОК! Има цели 21 дни до изтичането на давността. Дават последна дума на подсъдимата, след която съдът се оттегля на съвещание. Съгласно закона, когато 3-членния съства се върне след тайното съвещание, трябва да прочете присъдата, или поне диспозитива й. Това, обаче, не се случва – съдия Манолова не парви нито едното, нито дпругото, а съобщава, че съдът ще се произнесе с решение.

О,кей – законът я задължава да го направи в15-дневен срок. Спокойна съм. Не нахалствам, не припомням, че това трябва да се случи, защото съдиите не обичат това.

Откъде да знам, че в това време „миризмата” в „обонянието” на някого, може да се превърне в „мирис”?!

Съдия Манолова не спазва законния срок. Написва присъдата на третия месец от заседанието – на 15.06. 2017 г. В печат на съда пише „присъдата влиза в сила от еди-кога си”, и още – „не подлежи на обжалване”. И тъй като присъдата започва с това кога се е провело заседанието, аз съм спокойна, че всичко е наред. Откъде да знам, че ми кроят шапка?!?  Или че още преди написването на писъдата са ми я скроили?!

Почвам да го осъзнавам чак пет месеца по-късно. През декември миналата година адвокатите ми случайно разбират, че делото го няма в съда – било в прокуратурата? По молба на Гала било при главния прокурор. И до ден-днешен аз и адвокатите ми не сме виждали нито тази молба, нито папката на делото – крият го. А защо е била „криеницата”, разбираме едва сега.

С Искане на г-н Сотир Цацаров тръгва един задкулисен  и много бърз процес – „по друг ред”, както ни казват. Г-н Сотир Цацаров препоръчва на САС да бъде отменена присъдата в частта за наказанието, като се запази ВИНАТА, и също така да падне наказателната отговорност за това престъпление „поради изтекла давност”. САС разтглежда искането на главния прокурор в открито заседание, на което обаче – забележете, ние не сме призовани и не присъстваме – там е поканена само осъдената и адвокатите й. Ами, какво му е „откритото” на това заседание, тогава, ще попитате?!? Ами, така му „викат”! Повече от ясно е, че на съвсем „закрито” САС отменя частта от присъдата за наказанието – мижавото наказание по чл. 78, и писмено ми поднася „съболезнованията си”, че да – този развой на нещата е в ущърб на тъжителя, но какво да се прави – такъв е „законът”?!?

Законът щеше да бъде такъв, ако давността беше изтекла при висящ процес, но в случая не е така – има присъда, която трябваше да бъде прочетена на 21 март 2017-а, и написана в рамките на 15 дни след тази дата! Това казва законът! Адвокати ми обясняват, че „така правели” – НПК бил, моля ви се, „препоръчителен”!…За съдиите, разбира се, за нас е винаги задължителен.

В писанията на САС пише, че Гала била претърпяла „вреди” от осъждането си с присъдата, издадена извън давностния срок.

Ама какви „вреди”, моля ви се?! – На Гала нищо лошо не й се е случило от административното наказание. Е, ако СЕМ си беше на мястото, можеше – след присъда за престъпление, извършено на работното място, да я свали от екран за известно време, но къде ти такива действия от страна на СЕМ?!? Така че нито СЕМ, нито аз посегнахме на хляба на Гала. Само дето великото й самочувствие беше леко наранено.

След „съболезнованията” си към мен, САС възобновява делото и го връща в СРС – на същата съдийка, която на първа инстанция осъди Гала, с указанието тя да се произнесе  за разноските. /?/ И така същата съдийка, която с неудоволствие осъди Гала – Мила Лазарова, сега имаше възможност да й се реваншира, като я облагодетелства с пари. Еднолично и в закрито заседание, съдия Лазарова написва едно Определение, в което ми възлага да платя  на Гала 12 000 лева нейни адвокатски разноски.

Позовава се единствено на прекратената наказателна отговорност и на чл. 190 от НПК, съгласно който при отменена присъда / а тук е частично отменена!,или прекратено наказателно производство, разноските се плащат от тъжителя. И въобще не я е еня тази съдийка, че вината в присъдата не е отменена. Важното е аз да бъда наказана, задето съм съдила и осъдила Гала. И то със сума, която за Гала може да е по-малко от месечната й заплата, но за мене не е. Абе, все едно че аз съм осъдена – и то на сума за углавно престъпление.

И сега чуйте: Когато поискахме да видим все пак, как е формирана тази сума, делото съвсем изчезна – „пътувало” между съдилищата – в деловодствата изобщо не знаят къде е. Аз и адвокатите ми вече половин година сме изолирани от всичко ставащо – не сме зървали папката с делото. А някой в това време, като адв. Стефанова си внася бележки за разходи в него?!?  Преди не сме чували за такива хонорари. Няма ги и в протоколите на заседанията, но съдия Лазарова ни „гарантира”, че ги има, и по този начин тя е събрала сумата от 12 000 в Определението си?!?

За тия „разходи” на Гала, остави че е пълен парадокс да бъдат платени от мен, ами те не съответстват на тарифите за адвокатски услуги за едно просто дело за обида, в което се предвиждат не по 2400 на инстанция, ами по…максимум 400.

Също толкова плашещо нагло е и това, че днес, с един само лист хартия – Определението на една районна съдийка, в което тя заковава без тълкуване и мотив „подходящия” за осъдената член от закона, се заличава един мъчителен за мен 5-годишен съдебен процес, за чието бързо решаване пречеха именно тези, които сега са облагодетелствани с пари.

Вие чували ли сте такова нещо?! – Аз – оскърбената, трябва да платя на оскърбителката си, чиято вина е призната и неотменена, и то – заради  нарушения на съда?!? Това не е ли пълен парадокс? Ако законът позволява това, значи има нещо сбъркано в този закон, или в хората, които го прилагат, без да се съборазяват с фактическата страна на делото.

В Определението, с което ми се възлагат 12 000 лева, се оглежда и още един, по-значим факт: че в България съществува едно срамно безочливо „вип”-правосъдие за недосегаеми личности, и че рано или късно отмъщението не закъснява да накаже дръзналия да му се противопостави.

Но аз тълкувам този финал на пълно разминаване между закона и морала, не само като гавра с мен, но като гавра с всички хора в България, които разчитат на правосъдие. Да платя на осъдената за адвокатите, й, които ме бавеха, за да й спасят кожата, и успяваха да правят това първо със задкулисна помощ отвътре в съда – 18 заседания през паузи от месеци, а накрая и с помощта на съдийка, който „забравя” да си напише присъдата в срок, това е гавра! Гавра, която бие не само по моя джоб, но и по цялата съдебна система в България. Макар вината за това да е на отделни нейни представители. Съветват ме да съдя държавата по ЗОДОВ, или в Страсбург. О,кей. И кой ще плати накрая? –Не виновната Гала, а българските данъкоплатци.

Ако прочетете по-внимателно т.нар ЕКЗПЧ, с която националният съд трябва да се съобразява, уредбата на нормата на чл. 190 от НПК в моя случай влиза в пряко и грубо противоречие с изискванията на тази конвенция. И сега, гледайте да не паднете – тъкмо адвокатката на Гала – Златка Стефанова се води корифей в тази област. Тя е автор на реферати по европейски проект –пише по темата “Справедливостта в съдебния процес”. Ха-ха.

В момента обжалвам пред СГС и се надявам там да погледнат разумно на нещата – да огледат тяхната вина за случващото се, защото не ми се иска да си подредя името до делата Круз срещу Полша /Kreuz c. Polognе/ № 28249/95,, & 56; Толстой Милославски срещу Обединеното кралство, 13 юли 1995г., & 59; Бруая Гомес дела Торе срещу Испания, 19 декември 1997, && 31-32 и мн. др. А пък и не знам дали знаете, защото това ми казаха европейски правозащитници, че от една година бил спрян бюджетът за България и много от делата изобщо не стигат в Страсбург, „ревизирани” от български съдии! Не съм сигурна, но проучете!

Това, което казвам, „увенчава” по един позорен начин целия български съд, в който несъмнено работят и свестни хора?! Ето защо все повече българи губят доверие в правосъдната система. Много хора не си търсят правата, защото са чували за това грозно лице на „Гала”-правосъдието” в България. Това “правосъдие” работи задкулисно, и по „утъпкани” пътища намира начините и хората, чрез които под една привидно „законна” форма, да облагодетелства виновните лица, за сметка и като подигравка над  пострадалите от тях, и на Справедливостта.

Това е, драги колеги и приятели.

Всеки колега-журналист, който се интересува от делото, ще получи пълен набор документи, в който има хляб за много публикации. Сигурно от Нова ще се задействат пак като преди, да защитават водещата си с редовния си антураж в студиата, за да ни убеждават колко велика, бяла и благородна е “националната гордост” Гала /според Евгени Минчев/, но вие просто прочетете и ако желаете публикувайте тази история, защото става въпрос не само за наглостта на Гала, а и за безчинствата в съдебната ни система. Докато там има „услужливци” като назованите от мен, реформа не е възможна.

Моето мнение е, че Гала, сама по себе си, е скъпоплатена, но безлична пионка – нищо, че тя си е повярвала, че е велика. Зад нея стоят други хора, които воюват за празнодумци като нея, с определена цел. Има нужда от хора като Гала, които сутрин да стискат пъпки, да показват как се надява презерватив, да рекламират продукти, да разпитват чалга певици за креватния им живот и прочее, за да отклоняват вниманието на хората от същинските проблеми в България. Личните хора и личностите пречат на това промиване на мозъци. И е срамно в българския съд да има хора, които безсъвестно и противозаконно да обслужват тези интереси, като подпомагат и спасяват не само хора като Гала, но и много други мулти-„национални герои” на нашето време.

Автор: Еми МАРИЯНСКА

***Заглавието е на Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: