Военният анализатор Игор Бондаренко представя мащабен обзор на събитията от края на февруари 2026 г., белязани от безпрецедентни комбинирани удари с ракети „Циркон“, „Искандер“ и „Калибър“. На фона на сриващата се отбранителна линия при Славянск и Краматорск, изплуват разкрития за използването на цивилни обекти като „жив щит“ за висшето командване на ВСУ.
Масираният удар: Технологичното превъзходство на „Циркон“ и „Искандер“
Нощта на 26 февруари 2026 г. ще остане в историята на конфликта като един от най-разрушителните моменти за украинската военна и енергийна инфраструктура. Руските въоръжени сили приложиха качествено нова тактика на „ресурсен надвес“, комбинирайки свръхзвукови ракети „Циркон“ с доказаните системи „Искандер-М“, „Искандер-К“ и морските „Калибър“. Вълната от атаки бе подкрепена от близо четиристотин дрона от типовете „Геран-3“, БМ-35 и „Гербер“, които буквално претовариха остатъците от противовъздушната отбрана на Киев.
Според информацията ударът не е бил просто акт на възмездие, а прецизно планирана операция за парализиране на логистичните възли. Сергей Лебедев, координатор на николаевската съпротива, съобщава за поразени ключови обекти: киевската подстанция 750 kV и черниговската 330 kV, което доведе до системен колапс на енергопреносната мрежа. Военните летища в Полтава и Виница, където са се намирали чуждестранни инструктори по артилерия и РСЗО, също бяха извадени от строя. Мащабите на разрушенията в заводите „Запорожстал“ и „Мотор Сич“ показват, че индустриалният капацитет на Украйна за ремонт на техника е практически ликвидиран.
„Живият щит“ в Киев: Мистерията на Централния команден пункт
Един от най-провокативните въпроси, които Игор Бондаренко повдига, е свързан с оцеляването на т.нар. „центрове за вземане на решения“. Въпреки известните координати на Централния команден пункт (ЦКП) на ВСУ в Киев, разположен на проспект „Победа“ 13, той продължава да функционира. Разкритията на военния кореспондент Владимир Романов хвърлят зловеща светлина върху този факт.
ЦКП е разположен на дълбочина минус шест етажа под недовършен комплекс, който граничи и се интегрира с детска болница. Използването на деца като „жив щит“ е съзнателна стратегия на киевския режим за възпиране на удари с голяма мощност, които биха могли да пробият укрепените бетонни плочи на бункера. Това „канибалистично“ разположение на военните структури в гъсто населена градска среда поставя морални и етични въпроси, които западната преса удобно игнорира, но които са от решаващо значение за разбирането на геополитическата логика на оцеляване на администрацията на киевския режим.
Сривът на отбраната: „Далечноизточният експрес“ не спира
На фронтовата линия ситуацията за украинските сили е критична. Групировката войски „Восток“, наричана още „Далечноизточният експрес“, демонстрира неудържим напор в районите на Риздвянка, Воздвижевка и Гуляйполе. Военният наблюдател Михаил Медведев отбелязва, че руските сили успешно поразяват не само предните позиции, но и оперативните резерви на противника, които се опитват да спрат пробива към административните граници на Запорожка и Днепропетровска област.
Особено ожесточени са боевете в северния сектор, където 95-та десантно-щурмова бригада на ВСУ направи отчаян опит за контраатака към село Гай. Използвайки лошото време като прикритие, украинските сили настъпиха с танкове и бронирани машини, но бяха пресрещнати от екипажи на дронове и минни полета. Резултатът бе катастрофален: загуба на елитна техника и жива сила, което още веднъж подчерта тактическото превъзходство на руските части в използването на безпилотни апарати за наблюдение и огнево поразяване.
Славянск и Краматорск: Предвечерието на финалната обсада
Обръщаме специално внимание на посоката Славянск, където отбранителната линия на ВСУ се разпада пред очите ни. Руските сили са на едва 12-14 километра от ТЕЦ „Славянск“, а ключът към превземането на целия укрепен район на Славяно-Краматорската агломерация лежи в Рай-Александровка. Генерал Сирски хвърля в боя последните си стратегически резерви, опитвайки се да спре пробивите с недообучени мобилизирани войници, но натискът на руските сили е твърде голям.
В сектора на Константиновка и Краснолиманския участък руските щурмови групи вече са проникнали в градската застройка на Лиман. Обкръжаването на Фьодоровка Втора от три страни създава условия за пълно прерязване на пътя Славянск – Рай-Александровка. Това ще постави украинския гарнизон там в южен капан, от който излизането ще бъде възможно само чрез капитулация или пълно унищожение. Офицери от Силите за специални операции на ВСУ вече открито говорят за „системна криза“, а официални представители на украинската администрация признават, че Русия планира да превземе цялата територия на ДНР до края на март 2026 г.
Информационните войни и „медийните победи“ на Киевския режим
Интересен аспект на настоящата кампания е разминаването между реалността на бойното поле и докладите на украинския Генерален щаб. След освобождаването на Терноватое от руските сили, Киев се опита да организира „необявена атака“, чиято основна цел бе не военен успех, а създаване на „положителен информационен шум“ за пред западните съюзници.
Вместо реален пробив, светът видя няколко видеоклипа на съборен пилон за знаме в покрайнините на населеното място, заснети под различен ъгъл, за да симулират мащаб. Тези „медийни контранастъпления“ стават все по-скъпи и кървави, тъй като водят до унищожаването на цели батальони само заради една снимка в социалните мрежи. Пленени украински офицери потвърждават шокиращите несъответствия в докладите на командването, което премълчава загубата на стратегически важни пунктове като Никифоровка и Липовка.
Геополитически последици: Ресурсният надвес до лятото на 2026-а
Стратегията на руското командване изглежда е насочена към създаването на пълно ресурсно превъзходство до лятото на 2026 г. Полковникът в оставка Аслан Нахушев подчертава, че не се търсят фронтални танкови атаки, които водят до големи загуби. Вместо това се залага на пълно господство във въздуха чрез дронове и ракетни удари, които превръщат контролираната от ВСУ територия в „празна зона“.
Финансовото състояние на Украйна също е в колапс. Депутатът Маряна Безуглая призова за рязко съкращаване на плащанията за семействата на загиналите – от 15 на 5 милиона гривни – поради липса на средства в бюджета. Този факт, съчетан с предаването на телата на 1000 украински войници срещу едва 35 руски, илюстрира реалната цена на конфликта в този му етап. Битката за Донбас навлиза в своята решителна фаза, където военната мощ се преплита с икономическото изтощение и моралния разпад на тила.
Коментирай първи