През последните десетилетия голямата част от света, включително и ние, живеем в епохата на неолибералния капитализъм, появил се като резултат на кризата на капитализма през 1970-те години, съответно и на цялата световна икономика, довела тогава до стагфлацията на Запад и намаляването на икономическия растеж на Изток. Това е и времето, когато бившите социалистически страни достигнаха най-близко в развитието си до развитите западни държави. След това започна забавянето на техния растеж. Причината беше усложняване и  ускоряване на всички процеси, които направиха много по-трудна задачата на държавните институции. От тази криза трите големи световни сили се опитаха да излезат по три различни начина.

Първият бе в СССР и свързания с него източноевропейски социализъм. Там Горбачов започна така нар. перестройка и заедно с Елицин доведе до разпада на държавния социализъм и реставрацията на капитализма.

Вторият бе на САЩ и Западът, където популярни станаха идеите и практиките на постиндустриалното общество, неолибералния капитализъм и глобализацията на производството, които постепенно увеличиха всички противоречия на капитализма.

Третият бе на Китай, който въведе модела на социализма с китайски характеристики, при който се запазват властта на комунистическата партия, стратегическата роля на държавата във водещи отрасли,  планирането, включително и петгодишните планове, макар и не в предходните директивни версии. Същевременно се създава пазарна система, подчинен на държавата частен капитал и използват илюзиите на САЩ, че индустриалното производство не е толкова важно в една нова епоха на постиндустриално общество и може да бъде изнесено другаде, включително и в Китай, където цената на работната сила е много по-ниска, а той ще се интегрира не само икономически, но и политически към системата на глобалния капитализъм. В крайна сметка резултатите от действията тогава за излизане от предходната циклична криза са три съвсем различни типа.

Първо, от това спечелиха най-много група азиатски държави, на първо място Китай, който се развиваше с темпове и мащаби, увеличавайки националното богатство в размери непознати досега в човешката история. Ускорено се развиваха Южна Корея, Хонконг, Сингапур, Виетнам, а през последните години и Индия и Индонезия.

Второ. Големият губещ бе разгроменият източноевропейския социализъм, резултат на предателската политика на Горбачов и последвалият го Елцин, делегитимирали държавния социализъм от съветски тип и породили силите, довели до реставрация на периферен, компрадорски, клептократски капитализъм в тях.

Трето. Частично губещият и навлизащ ускорено в криза се оказа американизираният неолиберален капитализъм, но тази криза бе отслабена временно през 1990-те години в резултат на разпада на източноевропейския държавен социализъм и превръщането на бившите социалистически страни в експлоатирана периферия на на западния капитализъм, от която изтекоха трилиони долари във формата на финансов, човешки и други форми на капитал.

Всичко това приключи с кризата през 2008 г. и последвалите след това нарастващо количество противоречия и конфликти. Масови са нагласите днес по света за това, че нарастват конфликтите и войните, че с геополитическите предизвикателства планетата става все по-размирно място, че неравенството създава засилващи се дисбаланси и противоречия, че всичко е все по-нестабилно и непрогнозируемо.

Системните кризи на капитализма са свързани с дълги цикли на възход и падение в резултат на което при изостряне на серия от основни противоречия се извършват геополитически промени (смяна на глобалния хегемон), технологични промени, процеси на глобализация и деглобализация, промени в характеристиките на капитализма. Сега имаме поредна системна криза на капитализма във версията му на неолибералния американизиран капитализъм. Системността и се проявява в множеството измерения, които тя приема и неслучайно напоследък популярно стана понятието „поликриза“, изразяващо наличието на множество взаимосвързани кризи – икономическа, екологическа, здравна, геополитическа, енергийна, ресурсна, дигитална (свързана с нарастваща киберпрестъпност и кибернесигурност) и т.н. Всички те са свързани с нарастващи противоречия, конфликти, войни. Така например икономическите войни се превърнаха във всекидневие. Поликризата рязко засилва песимизмът, конфликтите, отчаянието на живеещите в света на неолибералния капитализъм, прославян от българските либерали и „демократи“, наложили неговото съществуване и у нас през изминалите 33 години като „светлото бъдеще“ на човечеството, въплъщаващо най-висшите „евроатантически ценности“.

Отчаянието и песимизмът, обзели света на поликиризисния неолиберален капитализъм се виждат добре от публикувания преди няколко месеца пореден Доклад за човешкото развитие на ООН – „Доклад за човешкото развитие 2021-2022 г.“. За първи път от началото на 1990-те години, когато се публикува първият такъв доклад сега още заглавието му е свързано така силно с кризата на съществуващата световна система – „Несигурни времена, несигурен живот: оформяне на нашето бъдеще в един трансформиращ се свят“.[i] Според този доклад светът днес е по-песимистичен отколкото във всеки друг период в своята модерна история от времето преди Първата световна война. В него се анализират над 14 милиона книги, публикувани през последните 125 години на три езика (английски, испански и немски), които показват рязко нарастване на изразите на тревога и безпокойство в много части на света. Увеличават се изразите, показващи когнитивни изопачения, свързани с депресии и други форми на психологически стрес. Негативните възприятия за света и неговото бъдеще рязко са се увеличили. Днешните равнища на печал, усещане за беда и нищета са безпрецедентни, надвишаващи тези от времето на голямата депресия през 1929-1933 г. Изследванията показват, че шест от всеки седем души на света се чувстват по-несигурно в повечето аспекти на своя живот още преди пандемията от Ковид-19.

Този доклад ежегодно вече 32 години класира държавите в света по така нар. Индекс на човешко развитие, мерещ такива индикатори като БВП на човек от населението, образование, здравеопазване. За първи път в него се установява връщане назад през последните години в Индекса на човешко развитие на около 90 % от държавите в света. България за първи път откакто се прави този индекс е класирана в групата на неразвитите държави. Срутила се е много силно назад в сравнение с първия Индекс,  в който се дават данни от 1988 г., когато е класирана на 27 място. В този доклад на ООН се рисува картина на света днес като люшкащ се от криза в криза и с нарастващи тенденция на несправедливост и лишения на големи групи от хора. Огромната част от хората на планетата се чувстват несигурни за бъдещето. А по-несигурните хора са по-малко склонни да вярват на другите. С нарастването на несигурността не е изненадващо, че в световен мащаб по-малко от 30 процента от населението смята, че на повечето хора може да се има доверие – най-ниската регистрирана в изследванията някога на доверието стойност. Един разпадащ се свят, в който огромна част от хората на никого за нищо не вярват.

Ако вземем глобалния хегемон САЩ виждаме, че изследване на американската агенция „Галъп“ на очакванията на американците през 2023 г. показва мрачна картина на песимизъм за бъдещето. 90 % от тях очакват 2023 г. да бъде година на политически конфликти в САЩ; 72 % очакват престъпността в страната да расте, а 56 % – увеличаващо се количество стачки и протести на профсъюзите; 85 % прогнозират нарастващи сблъсъци между държавите; 64 % смятат, че САЩ са държава в упадък, а 73 % очакват повишаване мощта на Китай.

Преди 33 години новородените от перестроечните развалини нашенски „демократи“ пееха „времето е наше“ и как ще направят „нормална държава“. Наложиха периферен, компрадорски, клептократски неолиберален капитализъм и тези, които им повярваха днес се чувстват излъгани, разбирайки че времето е всичко друго, но не и тяхно. Защото моделът, който наложиха у нас, маскиран от тях като „демокрацията“, се тресе по шевовете си. Виждаме го не само в България, а и в страната световен хегемон-САЩ, които налагаха навсякъде по света този модел. Американците вече не вярват в светлото бъдеще на своя неолиберален капитализъм, а у нас неолиберални идеолози от сутрин до вечер ни обясняват по неолиберално цензурираните и действащите като неолиберални идеологически апарати водещи български телевизии как се борят и ще се борят за „евроатлантическите ценности“, а ако нещо не върви за всичко са виновни Путин, руснаците и комунистите.

Human Development Report 2021/2022: Uncertain times, unsettled lives. Shaping our future in a transforming world, New  York: UNDP, 2022, pp. 3-11

Conceicao, Pedro. Human development in an age of uncertainty, In: Brookings, https://www.brookings.edu/blog/future-development/2022/11/04/human-development-in-an-age-of-uncertainty/?utm_campaign=Global%20Economy%20and%20Development&utm_medium=email&utm_content=236680808&utm_source=hs_email, November 4, 2022

Brenan, Megan. Americans Largely Pessimistic About U.S. Prospects in 2023, https://news.gallup.com/poll/467528/americans-largely-pessimistic-prospects-2023.aspx?utm_source=facebook&utm_medium=o_social&utm_term=gallup&utm_content=18b35fce-ef62-4507-8569-9ac7fc3d382c&fbclid=IwAR2134H6-EZN4XZoU8Gjy6kESF2sHlSxaotkSLxhx1lKy9cfY731xoegfOQ, January 3, 2023

Автор: Проф. Васил Проданов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: