Церемонията по откриването на Олимпийските игри в крайна сметка е доста забавна, защото е чудесен пример как се съчетават грозотата, лошият вкус, глупостта и преди всичко презрението към другите в една-единствена церемония. Тук всичко е свързано. Но то става още по-свързано, ако видите, кои са измислили тази операция. И ще видите, че те винаги са едни и същи. Винаги са едни и същи! Като Нетаняху, Зеленски, Антъни Блинкен, едни и същи, които напълно презират останалата част от света. Олимпийските игри са празник на спортистите по света, не на една малка парижка интелигенция, която живее в квартал Марѐ, а на спортистите по света, които идват от Африка, от Китай, от Югоизточна Азия, от Северна Америка и т.н. И тук, вместо да има спектакъл, който обединява света, имаше церемония, чиято цел бе да шокира и да разделя. Нейният създател Тома Жоли смеси мизансцена на гей парада в Париж с церемонията по откриването на Олимпийските игри. Той направи церемония, прославяща дребната интелигенция и миниатюрни малцинства, заличавайки всичко, което е религия, политика и т.н. И хората, които направиха това, казаха на останалия свят, на осемте милиарда жители на планетата: “Майната ви! Ние ще ви спретнем едно малко парти днес. Ние ще направим нашето парти, гледайте го, а ако не ви харесва, се разкарайте!”. Това е идеята за висшата раса на онези, които се мислят за по-висши от другите. Вижте профила на тези хора – винаги има една и съща идея: идеята, че ние решаваме за вас, а не вие решавате за вас самите, казва Жак Бо, бивш полковник от швейцарското стратегическо разузнаване.

Жак Бо е специалист по страните от Източна Европа, бивш ръководител на доктрината за мироподдържащите операции на ООН. Преговарял е с най-висшите представители на армията и разузнаването на Русия веднага след рухването на СССР. Работил е в рамките на НАТО по програми в Украйна в помощ на украинската армия и по-конкретно по време на революцията на Майдана през 2014 г. След “Poutine, maître du jeu?” („Путин, майстор на играта?“), “Opération Z” (“Операция Z”), “Ukraine entre guerre et paix” (“Украйна между война и мир”) Жак Бо публикува четвърта книга за войната в Украйна, “L’art de la guerre russe. Comment l’Occident a conduit l’Ukraine à l’échec” (“Руското военно изкуство. Как Западът доведе Украйна до провал”) в издателство “Макс Мило”.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Русия и Беларус бяха изключени от Олимпийските игри 2024 в Париж заради неспазване на човешките права и неспазване на олимпийското примирие, за разлика от Израел например, на който беше оказана честта, беше приет, макар че не спази призивите нито за хуманитарно примирие, нито за медицинско примирие, нито за олимпийско примирие и продължава да избива бебета, жени и т.н. със своите престъпления срещу човечеството. Бих искал да знам вашето мнение за тази шокираща за католиците във Франция и по света сцена.

– Първо трябва да припомним какво са Олимпийските игри и какво е олимпийското примирие. Олимпийските игри са създадени в древността от гърците в момент, в който различните съставни части на днешна Гърция – множество малки републики, периодично са воювали  помежду си и Олимпийските игри са били начин да се премести конфронтацията от военния терен на спортния терен и вместо да военните да се сблъскват на бойното поле, спортистите да се изправят един срещу друг на състезателното поле. Точно това беше идеята на Олимпийските игрите и точно затова има олимпийско примирие. По време на Олимпийските игри дори страните, които са във война, са изпращали своите атлети, за да се състезават с другите на спортния терен. Именно сега виждаме, че гърците са имали значително по-възвишена визия за човечеството, отколкото ние имаме днес – това е идеята, че войната, сблъсъкът могат да се практикуват на други полета, освен на бойното поле. Това е произходът на олимпийското примирие, което е смятано за неприкосновено в Древна Гърция. По време на Олимпийските игри войната е спирала, защото шампионите, т.е. най-добрите бойци, са отивали да се борят на спортния терен и точно затова са спирали битките, за да могат бойците да отидат да се състезават мирно. Това е бил изключително интелигентен начин за справяне с конфликтността.

Виждаме, че днес това е напълно изгубено, с идеята да остракираме – отново гръцки термин, остракизмът е бил начин на изолиране на нежеланите хора – и днешният остракизъм срещу руските атлети е напълно противоположен на принципа на олимпизма. Защото, точно обратното, би трябвало да се насърчи спортното състезание вместо военният сблъсък, но остракирайки руските спортисти, се увековачава сблъсъкът – едновременно политически, военен и т.н. Когато говорите за Международния олимпийски комитет, трябва да знаете, че става дума за малък, изключително затворен, изключително непроницаем клуб, чиите решения съвсем не са прозрачни, който е изключително корумпиран, чиито корупционни афери са почти еквивалентни на тези на ФИФА, ако не и по-зле. Тоест това не са морално честни хора. Що се отнася до европейските лидери, нито един европейски лидери – и тук имам предвид Европа като цяло, не само Европейския съюз -, нито един европейски лидер не е честен, вероятно с изключение на Виктор Орбан и Фицо, които имат смелостта да изкажат мнението си, дори и след това да ги скастрят. Те имат смелостта да изразят мнението си, останалите нямат нито смелостта, нито честността да го направят. Всички се радват, че на Олимпийските игри няма руски спортисти или по-точно няма руски спортисти под руско знаме, защото руските спортисти могат да участват в игрите, но под олимпийски флаг, т.е. под неутрален флаг, без национален химн, а с олимпийския химн, който се изпълнява, ако спечелят. Това е унижение за тези спортисти, което напълно противоречи на идеята за спорта, на олимпийската идея, която е мир чрез спорта. Изобщо не сме в тази динамика, а в изостряне на насилието, в изостряне на омразата. И не само Макрон, а всички политически лидери във Франция следват тази линия. В нея няма нюанси. Това наистина са хора без никаква честност, без никакво желание да постигнат мир, които живеят от конфликтността. В тази динамика сме. Шокиращото е, че за бъдат допуснати спортисти, които могат да се състезават под неутралния олимпийски флаг, руските спортисти трябва да се закълнат, че не са част от военната операция, че не са говорили против Украйна и т.н. и т.н. Очевидно това е шокиращо, когато виждаме какво става с израелците.

– Сред участниците има 35-ма военни.

– Сред израелците има атлети, които не само са военни – не можем да ги упрекваме за това, тъй като военната служба е задължителна в Израел. Не това е проблемът. Проблемът е, че в социалните мрежи те изразиха омразата си срещу палестинците, подкрепата си за израелската политика. Защото има израелски военни, които се разграничиха от израелската политика, има израелски пилоти, които отказаха да изпълняват мисии. Вярно е, че не са много, но ги има. И това би могло да се случи и в олимпийския отбор, но не, няма такива. Точно обратното, има хора, които дори са се подписвали върху артилерийските снаряди, изстрелвани срещу палестинците. Следователно условията, за да бъдат допуснати руските спортисти, съвсем не са същите като условията, за да бъдат допуснати израелските спортисти, и това показва за пореден път двойния стандарт на Запада спрямо войната. Той приема кланетата, приема извършването на военни престъпления, ако са извършени от нас. Но когато това се другите, това е неприемливо.

Церемонията по откриването на Олимпийските игри в крайна сметка е доста забавна, защото е чудесен пример как се съчетават грозотата, лошият вкус, глупостта и преди всичко презрението към другите в една-единствена церемония. Тук всичко е свързано. Но то става още по-свързано, ако видите, кои са измислили тази операция. И ще видите, че те винаги са едни и същи. Винаги са едни и същи! Като Нетаняху, Зеленски, Антъни Блинкен, едни и същи, които напълно презират останалата част от света. Олимпийските игри са празник на спортистите по света, не на една малка парижка интелигенция, която живее в квартал Марѐ, а на спортистите по света, които идват от Африка, от Китай, от Югоизточна Азия, от Северна Америка и т.н. и всички те имат своя визия за света, собствено възприятие за световната реалност, собствени убеждения. И тук, вместо да има спектакъл, който обединява света, имаше церемония, чиято цел бе да шокира и да разделя. Нейният създател Тома Жоли – вижте в интернет кой е той – смеси мизансцена на гей парада в Париж с церемонията по откриването на Олимпийските игри. Той направи церемония, прославяща дребната интелигенция и миниатюрни малцинства, които съществуват във Франция по въпроси, които не искам да разглеждам тук, и идеята да обедини населението на света зад спортен идеал, заличавайки всичко, което е религия, политика и т.н. Различни участници в създаването на тази церемония казаха впрочем – сами може да го видите в каналите на France Inter или RFI, официален френски канал, че има политическо послание зад всичко това. Знаете, че съм прекарал няколко години в ООН. В Обединените нации също я има тази смесица от народи, които идват от всички краища на света, с различни култури, религии, различни възприятия за света и въпреки това всички работехме заедно в Генералния секретариат на ООН. И там имаше едно златно правило, когато сме заедно: не говорим нито за политика, нито за религия, защото знаем, че това са въпроси, по които всеки има различно мнение, различно възприятие, различен поглед върху света. В тази церемония имаше точно обратното – фокусиране върху религията, фокусиране върху практиките на един малък интелектуален елит – несъмнено думата “интелектуален” е малко преувеличена, но един малък елит, който се хвали с интелектуализъм във Франция и който знае, че не това е веруюто на населението на света като цяло. Тоест той умишлено е искал да провокира света. И хората, които направиха това, показаха разликата между идеята на тази малка парижка интелигенция и останалия свят и казаха на останалия свят, на осемте милиарда жители на планетата: “Майната ви! Ние ще ви спретнем едно малко парти днес. Ние ще направим нашето парти, гледайте го, а ако не ви харесва, се разкарайте!”. Това е идеята за висшата раса на онези, които се мислят за по-висши от другите. Вижте профила на тези хора – винаги има една и съща идея: идеята, че ние решаваме за вас, а не вие решавате за вас самите.

Мисля, че тази церемония е обидна за човечеството, не само за християните, въпреки че тя ме шокира като християнин, но я смятам за обидна за човечеството като цяло, за думата “човечество”, не просто за всички хора, а за думата “човечество”, защото наистина  идеята беше да се покаже “властта” на една дребна интелигенция, която се подиграва напълно на онова, което може да мисли останалият свят. Дълго време съм бил в Африка – и в мюсюлманска, и в християнска Африка, и установих, че в тези страни религията е нещо важно за тях. Несъмнено религията е нещо, които им помага да оцелеят в бедността, във всекидневните проблеми, да преодоляват конфликтите, защото се осланят на религията. Днес имаме малко по-лесен живот на Запад и може би затова забравихме религията, но векове наред имаше същото нещо в Европа – религията помага да се превъзмогнат всекидневните събития и следователно тя има важна роля. Хората на Запад са разглезени, имат всичко или почти всичко и могат да си позволят да живеят без религия. Но не мисля, че могат да си позволят напълно, защото сред тях има много хора, които се самоубиват, самоунищожават се с наркотици и т.н., защото наистина вече нямат никаква опорна точка и в крайна сметка сами се разрушават. Докато в Африка понятието самоубийство не съществува. Хората в Судан не се самоубиват, докато там има много по-драматични ситуации от това, което познаваме в Европа. Защо? Защото имат подкрепата на религията. Това е тяхната култура, не е моята, това е техният начин на виждане, но той трябва да бъде уважаван. В спектакъла, който видяхме обаче, хора като Тома Жоли и другите се изплюха в лицето на всички тези африканци, изплюха се в лицето на всички тези мюсюлмани, изплюха се в лицето на всички онези, които смятат, че религията е нещо важно в живота, което помага на хората да обуздаят, да овладеят проблемите във всекидневието. И в този смисъл церемонията по откриването, вместо да свърже Париж, където се провеждат Олимпийските игри, и останалия свят, показа разделението между Париж и останалия свят. Олимпийският комитет трябваше да се извини за тази церемония, защото тя очевидно беше неуместна и зле приета и много страни впрочем я цензурираха, което показва, че тя съвсем не е била консенсусна, не е била свързваща, не е била приобщаваща. Напротив, тя беше напълно изключваща – тя изключи от своята перспектива на практика цялото човечество, с изключение на един малък, интелектуално дегенерирал елит, който не отива много далеч нито в начина си на мислене, нито в любовта си към другите, нито в любовта си към света. Това е малък егоцентричен елит, който гледа само себе си, който се смята за по-висш и който смята впрочем, че е нормално да може да се избиват палестинци, защото в крайна сметка този елит мисли точно така.

– Безкрайно ви благодаря, Жак Бо, за този анализ! Ще се видим отново следващия понеделник.

– Аз ви благодаря!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: