Излизането на книгата Eurosuicidio („Евросамоубйство“) на младия италиански икономист и философ Габриеле Гуци предизвика широк отзвук в италианските културни и политически среди. Изданието на Fazi Editore вече се обсъжда като едно от най-провокативните произведения за бъдещето на европейския проект през последните години. Гуци, роден през 1993 г., е сред най-интересните представители на новото поколение мислители – работил като икономически съветник в канцеларията на италианския премиер, преподавател по европейска интеграция и сътрудник на Limes и Il Fatto Quotidiano. В новата си книга той отправя радикално, но аргументирано предупреждение: Европейският съюз не преживява криза – той е самата криза.
Кой е Габриеле Гуци и защо „Eurosuicidio“ привлича внимание
Според автора маргинализацията на Италия и все по-осезаемият упадък на континента не са „случайност на историята“, а логична последица от начина, по който ЕС е бил проектиран и изграден. Гуци проследява фундаменталните решения от 90-те години насам – особено създаването на еврото – и ги определя като „архитектура на структурен провал“, която е лишила държавите от ключови инструменти за икономическа и политическа автономия. В този смисъл, пише той, общата валута и принципите, на които е стъпила, се превръщат в „дълбоките причини за самоубийствения курс на Европа“.
СН: Корицата на книгата на Габриеле Гуци „Eurosuicidio„
ЕС като самата криза: основната теза в книгата
Книгата се занимава с популярния разказ, според който ЕС е гаранция за мир, прогрес и модернизация. Гуци определя този наратив като „голямата мистификация на европейската идеология“. В серия от анализи той показва как европейската конструкция е отслабила националните демокрации, като е иззела важни икономически лостове, довела е до продължителна стагнация в южните страни и е превърнала ЕС в пасивен играч в ключови геополитически кризи – от войната в Украйна до икономическото противопоставяне със Съединените щати.
Тази критична перспектива се споделя и от наблюдатели като Джузепе Мазала от Lantidiplomatico, който определя Eurosuicidio като „книга с важно културно значение“, защото анализира европейската интеграция „без утешителни митове и без реторика, а с опора в реалността“. Мазала подчертава, че според Гуци разрушаването на икономиките, обществата и демокрациите в Европа не е резултат от външни сътресения, а е заложено в самия дизайн на проекта. „Не е случайност, а структурна неизбежност“, пише той и припомня историческия парадокс: Европа се опитва да обедини 24 официални езика, три различни азбуки, множество икономически модели и културни традиции – без да разполага с истинска конституция и с демократична архитектура, призната от гражданите.
Еврото и структурният упадък на континента
Гуци отива още по-далеч, като проследява „теологията на еврото“ – понятието, с което обозначава догматизма, чрез който общата валута е представяна като нещо повече от инструмент: почти като духовен заместител на една политическа класа без визия. Според него европейският елит е превърнал еврото в сакрализирана доктрина, която не подлежи на критика, въпреки икономическите щети, които е нанесла на държави като Италия. В няколко интервюта за Rai Radio и Limes той подчертава, че монетарният съюз е блокирал индустриалната модернизация на Италия, поддържайки ниво на еврото, което облагодетелства Германия, но подкопава конкурентоспособността на юга.
Именно в това се състои „евросамоубийството“ – процес, който, по оценката на Мазала, е „третият опит на Европа да се самоунищожи за последните сто години“ след двете световни войни. Някои читатели намират тази теза за песимистична или дори шпенглерианска (анализът напомня на идеята на Шпенглер за неизбежния упадък на европейската цивилизация, с оглед на паралелите с Освалд Шпенглер и неговото виждане, че цивилизациите неизбежно загиват – б.р.). Но Гуци се разграничава от детерминистичния упадък: книгата не е само диагноза, а политическо предложение.
Има ли изход: визията за „нова европейска конструкция“
В заключителните глави авторът настоява, че единствената разумна посока е „рационална деконструкция“ на съществуващата европейска архитектура. Според него държавите трябва да възстановят суверенитета си и да създадат нови форми на сътрудничество, основани на реална демокрация, икономическа гъвкавост и политическа отговорност – а не на догматични правила, наложени от технократични институции. Само така Европа би могла да избегне неконтролируема имплозия, чиито последици биха били непредсказуеми.
Eurosuicidio е книга, която предизвиква, провокира и разделя. Част от критиците я определят като утопична – особено относно възможността европейският проект да бъде разглобен „рационално“ при наличието на толкова много противоположни интереси. Други обаче виждат в нея рядко явление: интелектуална честност, която отказва да прикрива структурните дефекти и предстоящата катастрофа на ЕС, маскирани зад бодряшките лозунги на Брюксел за неограничен прогрес.
Едно е сигурно: появата на Eurosuicidio бележи важен момент в европейския дебат. Тя отваря тема, която дълго беше смятана за табу – дали европейският проект в сегашния му вид е път към бъдеще, или към бездната. И независимо дали човек споделя анализа на Габриеле Гуци, книгата му поставя въпроси, които Европа вече не може да си позволи да игнорира.
Коментирай първи