Колкото повече приближаваме към датата на изборите, толкова повече се губи интригата кой ще ги спечели. Дори избирателната активност, в зависимост от манипулативните КОВИД-мерки на правителството, вече е само подробност. Вече е напълно ясно кой ще ни управлява.

Разбира се, изборите продължават да са интрига за много конкретни персони, непосредствени участници в играта, но за държавата като цяло – едва ли. Ако не се случи някакво чудо невиждано, след 4 април България ще получи „още от същото“ гербаво мутро-мафиотско управление. Четвърти мандат за същото това управление, което две-трети от населението на страната ни само преди месец декларира, че искрено мрази и ненавижда.

ГЕРБ няма от какво да се притеснява. Властта й не е застрашена, защото след 11 години авторитарно управление тази партия държи изцяло и в клещи парламента, министерския съвет, съда, прокуратурата, цялата 600-хилядна администрация и 90 % от местната власт едновременно. ГЕРБ обладава цялото това благо единствено по волята и с активното съдействие на колониалния господар на България – САЩ. Точно по тая причина партията – държава няма да сдаде властта нито чрез граждански натиск, нито чрез избори, нито от драстични и авторитетни обвинения в корупция, потъпкване на законите и човешките права. При тези обстоятелства на останалия политически елит не му остава друго, освен да се обедини около партията-държава. Защото когато колониалният господар САЩ крепи управляващите, никак не е лесно да си опозиция. Моделът е изпитан от американците на много места по света. Той представлява колониална диктатура и генерира еднопартийно управление. За разлика от класическите откровени диктатури, при този модел е необходимо да се играе „демократичен“ театър, наречен постдемокрация. Прави се за заблуждаване на населението, че то дайствително участва в управлението и взимането на решенията. А това коства много повече ресурс на държавата и респективно на нейното население.

Опозиционните партии у нас, с изключение на БСП, се държат по-скоро предпазливо, отколкото опозиционно. И основната причина е една- страхът от ментора на ГЕРБ- САЩ. Страхът от овладените от властта на ГЕРБ медии, от прокуратурата, от специализирания съд, от контролирания Висш съдебен съвет и от гнева на недосегаемия Пеевски са водещи в поведението на политическите сили през последните 11 години. Показните акции срещу Цветан Василев, олигарсите от следствието, сем. Арабаджиеви, братя Бобокови, Гриша Ганчев, Миню Стайков и още много други знайни и незнайни бизнесмени, както и лично срещу президента Радев и неговите съветници, дадоха резултат. Така българските граждани просто се лишиха от своите представители, които бяха парализирани от шантажа и рекета на благословената от САЩ да управлява колонията й България партия ГЕРБ.

Последваха протестите от лятото на 2020 г. Но и там народът ни не намери своите водачи. Президентът се опита да насърчи опозиционното поведение на населението с всичките си права, но и той бе прихванат и посъветван от американските служби да се поправи и рязко да смени политическите си послания и действия. Затова от няколко месеца насам вече виждаме Румен Радев в нова роля – русофоб и яростен лобист за американските енергийни и военни интереси.

Същите US-служби на един по-ранен етап, през 2014 г. принудиха ДПС да събори коалиционното си правителство с БСП и да започне да подкрепя задкулисно второто правителство на Борисов. А после и трето такова.

От летния протест тази година, според социолозите, най-много спечели „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, чиято партия дори не участва в протеста. С наближаването на изборите, обаче, „Има такъв народ“ продължава да се държи неубедително и в голяма тайна… и все повече губи от образа си на борец със статуквото. Вече съвсем сериозно се говори, че партията на Слави Трифонов е спонсорирана от Пеевски.

Есента на 2020 г. и пролетта на 2021 г. ГЕРБ потъна в конфорта на кризата от корона вируса. Политическото управление оглави медицинското и принуди т. н. НОЩ да поема отговорността и негативите от икономическата кризата, а правителството да се кичи с уж раздаваните пари на засегнатите от кризата. Пари, които в повечето случаи само се обещават по телевизията, но така и не се изплащат на засегнатите.

Министрите на ГЕРБ бяха обхванати от логорея, с която заляха обществото със своите грижи и успехи. Бащицата им Борисов видя в тях най-подготвените кандидати за народни представители и накара народа да приеме за нормално огромното нарушение – министрите му в качеството си на кандидат-депутати да управляват и министерствата си. Покрай машинациите около предстоящите избори се видя, че в страната на беззаконието България няма не само съд и прокуратура, но няма и ЦИК.

В публичното пространство две седмици преди изборите остана само ГЕРБ. Частните медии обслужват ГЕРБ по споразумения със собствениците. Обществените телевизия и радио се подчиняват на регламент, който дава по 10-тина минути на политически представител. И с това се изчерпват изявите на опозицията. Докато ГЕРБ води кампанията през всички емисии на новините – от там „по право“, но не и по закон, говорят непрекъснато министър-председателят и неговите министри. Те отчитат само успехи и целта на хвалбите им не е народът да ги заобича и да гласува за тях, а да свикне с мисълта, че са възможни всякакви изборни резултати в полза на ГЕРБ, които народът не вижда, но чува виртуално по телевизията от купените и подчинени рупори на властта – журналисти, политолози и социологически агенции.

И сега да преминем към основния въпрос- какво правителство ще ни управлява след изборите. От целия манипулиран изборен процес отсега е безпощадно ясно, че Бойко Борисов ще „спечели“ изборите, както винаги „с малко пред БСП“… и ще си избира коалиционни партньори за мнозинство в парламента. Изборът му ще е богат – от възможните три партии – ГЕРБ, ДПС и „Има такъв народ“ до още четири възможни по-малки партии – ВМРО, Демократична България, НФСБ-Воля и „Изправи се!Мутри вън!“. Не виждам кой от гореизброените ще се откаже от коалиция с американския избраник Борисов, под до болка познатия ни вече лицемерен лозунг „за спасяване на страната от кризата“. Извън тази подла схема „за национално спасение“ ще остане само БСП. За последните 12 години гербо-американско управление партията на Корнелия Нинова вече свикна да е единствената опозиционна партия в българския парламент. Но да се върнем на Борисов. От големия избор на коалиционни партньори, с който разполага, той ще предпочете старите си коалиционни партньори и ще управлява „стабилно“, както казва той. Ако ВМРО и НФСБ-Воля не влязат в парламента, то Борисов може да приложи една друга стара своя измама, като приеме да управлява с правителство на малцинството. Наричаме го „измама“, защото и за децата е ясно, че той отново ще е подкрепен задкулисно от ДПС.

Но пак да повторим, че без значение как ще гласуват избориоте, кой колко процента ще хване решава американското посолство. Вече 12 години, че и повече, българския народ не решава нищо. И така…, докато от прословутото му търпение не се счупи и от Взрив на Всепомитаща Революция! Точно това може да се случи много скоро. Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: