Отварям интернет и виждам, че пред сградата на БНТ дежурната НПО-агитка на Сорос протестира срещу връщането на тоталитаризма. Боже, колко глупост има по света и у нас! Ами че тоталитаризмът, ако под това понятие се разбира монополът на една единствена „правда“, отдавна се е завърнал в нашата мила, бедна родина. А по ирония или по логика на съдбата, сред основните говорители на новия тоталитарен ред са любимците на „гражданското общество“ от жълтите павета от породата на Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Тони Николов, Калин Янакиев, Георги Господинов, Антоанета Цонева, Асен Генов, Христо Христов, Александър Кьосев, Методи Андреев, Антон Тодоров, Спас Гърневски…

Новият стар тоталитаризъм, дегизиран с обилен пласт неолиберален грим, ни се озъби особено брутално тези дни, когато станаха известни някои от основните опорни точки в „реформирания“ буквар по История за 10-ти клас. Кампанията по дискредитация на соц. миналото не е нова. Началото й води още от началото на „демокрацията“, когато пребоядисаните за една нощ в синьо комунисти от третия и четвъртия нискоразреден ешелон взеха властта и се втурнаха да сменят чипа в главите на българите, като изтръгнат левия и русофилския код. И така вече четвърт век знайни и незнайни лустратори се упражняват в казионно верноподаничество върху невежеството на младите поколения. Естествено- правят го срещу солидно заплащане от всевъзможни чужди НПО-спонсори, от бюджетни и еврофондове.

Комичното в цялата работа е, че немалка част от грантовите „борци срещу комунизма“, които не от вчера ръфат историята, произлизат от предишния набор на „активните борци срещу капитализма и фашизма“. И ето че сега тези вечни нагаждачи към мекото на баницата се опитват силово да налагат новата идеологическа диктатура- американски неолиберализъм. А най-смешното е, че някои от професорите и доцентите, преорали летописа на Времето, сами опровергават собствените си дисертации, докторати, реферати, лекции, публикации, книги и изказвания с неизтекла давност. Какво да се прави- който плаща, той поръчва музиката. Не само при чалгата и футбола, ами и в сферата на академичните висини…

На пръв поглед е странно, че нашенската „морална полиция“ от грантовата паяжина на Сорос се втурна да декомунизира и да десъветизира учебната програма по история близо три десетилетия след като вече няма нито „комунизъм“, нито СССР, нито Източен соц. лагер, нито Варшавски договор? Има само нов Коминтерн от Брюксел и „отбранителен алианс НАТО“, който обаче произвежда агресии, войни, „майдани“ и кризи, без да има срещу себе си блоков противник. Вероятно „началниците“ са дали газ по веригата – тоест по хранилката, в хода на новата Студена война и анти-руската ескалация. Друго обяснение няма, тъй като официозната Евро-левица от Станишевия ПЕС не е никаква заплаха за Системата, а нейно второ лице редом с корпоративната Евро-десница от ЕНП…

И така срещу „фалшивите новини“ и „пропагандата на Кремъл“ евро-атлантическата платена агитка от университети и тв. екрани отвърна с фалшификация на Историята. Верни на корена си, новите „активни борци“ на хранилката на Сорос даже се престараха, като преиграха сюжета в стила на несръчни самодейци от читалищна театрална сцена. Но какво друго да очакваме от тези генетични национални предатели.

Защо ли? Ами защото началниците им отвъд океана едва ли са искали от тях да ровят в кървавата национална драма с давност от столетие, ако вземем за начало на гражданската война у нас Войнишкото въстание и Първата национална катастрофа през 1918 г. Още повече, че от „черната кутия“ на 20-ти век винаги изскачат скелети с различен политически цвят. За менторите на общественото мнение от Запада е важно единствено днешна България да не мърда извън зададената й идеологическа и геополитическа рамка, като за тази цел е достатъчно да се сатанизира периодът на „комунизма“ между 1944-1989 г. Освен това едва ли в учебниците са останали корени на лявата идея, русофилията и съветофилията след „демократичната“ сеч в учебните програми по литература и история след 89-та година. Както казват – 12-13 % подкрепили третия пол срещу 75 % – контра в една анкета, такъв бил трендът на конунктурата…

Темата не е нова, обсъждали сме я и друг път. Но сега вече имаме и официална държавна позиция, фиксирана във фалшифицирания и осакатен учебник по История за 10-ти клас. А положението е по-страшно, откоркото си го представя масовата публика. Освен едноцветната грубо идеологизирана тенденция в поднасянето на фактите и коментарите, чрез новата соросоидна платформа се натрапват нагласи, които грубо противоречат на цивилизационния консенсус по повод анти-фашистката съпротива преди и по време на Втората световна война. В стремежа си да изчагъртат социалистическия чип от главите на хората у нас, новоизлюпените йезуити на модерната соросоидна Догма представят като терористи, разбойници и мародери българските анти-фашисти, признати и на Запад като част от европейската Съпротива срещу Третия райх и неговите сателити.

Не знам за какво харчат щедрите грантове от Сорос и ко, както и бюджетните средства от данъкоплатците, но тукашните идеологически есесовци би трябвало да са разбрали, че на Запад никой даже не помисля да хвърли кал върху Съпротивата например във Франция, Италия, Белгия, Гърция…, доминирана от комунистите и техните симпатизанти. Независимо от неизбежната идеологическа лупа, преместването на Деня на победата от 9-ти към 8-ми май и холивудската преекспонация на Англо-Американския принос за разгрома на нацистка Германия.

В тази материя от 7 десетилетия са прокарани червени морални линии, които просто не се преминават от почтените учени, публицисти и политици. В България обаче „умните и красивите“ от НПО-бардака и подобните им „демократични“ шпиц команди следват принципа: „Нашето прасе всичко яде, даже ЗЗД“. Няма друго обяснение за чудовищния нонсенс, бликащ от всяка опорна точка на опитомената История. А нали сме наясно какво остана от патриотизма и консерватизма на „опитомените Патриоти“, разкрачени между властта и легендата за себе си.

Изходната постановка за истеричната офанзива срещу „червената“ нишка в българската история се базира на концепцията за „легитимната“ власт преди 9-ти септември, 1944 г. и „терористичната“ дейност на нейните противници – разбирай „комунистите“, макар че „легитимните“ са изклали и доста земеделци, социал-демократи, анархисти, безпартийни и др. Като законният премиер от БЗНС Александър Стамболийски, нарязан на парчета след преврата на 9-ти юни, 1923 г. или поета Сергей Румянцев, безследно изчезнал в Ада на белия терор през 1925 г. Подобно на левите творци Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и още стотици опозиционери на „законния“ режим, дошъл на власт след кървав пуч ала Пиночет.

Между другото, какво му е легитимното на режима на Кобургите, нежно наречен в новия буквар „безпартийна власт“?!? Кой е слушал народа, когато пратеници на първата олигархия след Освобождението са довлекли Фердинанд от кабаретата на Виена? А нима германската ни царска династия не е заслужавала френска гилотина след националната катастрофа, платена с реки българска кръв по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война?! Именно през есента на 1918 г. Войнишкото въстание, обявило Радомирската република, слага началото на гражданската война у нас, донесла огромна трагедия и от двете страни на историческата и идеологическа барикада.

Да вървим обаче напред във времето. „Терористичното“ Септемврийско въстание през 1923 г. и Атентатът в храма „Света Неделя“ през 1925 г. са следствие от кръвожадния държавен тероризъм, наложен от садисти и маниаци като „демократичния“ според учебника по история, премиер Александър Цанков, наречен от народа „Кръволока“, Иван Вълков, Кочо Стоянов и други „мъченици“ от днешния паметник на жертвите на комунизма край НДК. При тези събития и по-нататък „безпартийната“ диктатура на Кобургите, цялата в бяло, се скатава във Врана, Евксиноград и Чам Кория (Боровец), като чака момента за нов съюз със своята родна Германия за да последва нова Национална катастрофа. И поредната Голгота няма да закъснее.

И сега да разгледаме клиничния нонсенс в новия учебник по история, отразяващ новите менте-политически нагласи на менте-върхушката ни. Ако дясно-монархическия режим у нас е бил легитимен, то това автоматично означава, че съвсем легитимен е бил и ЗЗД (нацисткия Закон за защита на държавата) разписващ дискриминацията и преследването на евреите наред с рязането на партизански глави, включително на деца, жени и старци. И как при това положение се гордеем със „спасяването на евреите“? Уравнението не излиза, защото не е възможно хем Кобургите да са „легитимни“, хем жълтите звезди на гърдите да са престъпление срещу човечеството?! Неолибералните пропагандисти веднъж и завинаги трябва да изберат от коя страна на разделителната линия застават.

Идентичен е казусът и с колаборацията на страната на Третия райх. Ако властта, обявила война на САЩ и Великобритания през 1941 г. е била „легитимна“, то откъде-накъде нейните апологети вдигнаха паметник на англо-американските летци, смазали София през зимата на 1943-1944 г. по личното разпореждане на българофоба Уинстан Чърчил? От тази изходна позиция излиза, че съюзниците на Сталин срещу Хитлер са били агресори, които не заслужават почитта на своите жертви. За парварзиите на нашенския национален мазохизъм обаче няма граници…

И още… Ако „шумкарите“ са били терористи, както ги изкарват днешните почитатели на „третия пол“ от грантаджийско-авантаджийската агитка, защо не друг, а лявата съпротива срещу монархо-фашистката диктатура и участието на Първа българска армия във финалната фаза на Втората световна война спасиха България от ново издание на Ньой? Нали сте наясно колко лесно вечните ни душмани от Лондон и Париж щяха да кръцнат „ярешката кожа“ от 111 хил. кв. км. като подарят Пиринския край на Тито и Южните Родопи на Гърция. Още повече, че съседите не са се подписали под Тристранния пакт за разлика от „мъченика“ Богдан Филов, министър-председател на „безпартийния“ Дворец. И той- увековечен на паметника край НДК, редом до убийци на жени и деца.

Младежите обаче ще учат, че в България не е имало фашизъм, въпреки че управниците преди 9 септември, 1944 г. са ни включили в кафявия Пакт на Берлин наред с фашистка Италия и империалистическа Япония. А борците срещу сателитите на Фюрера излизат по-лоши от чудовището, родило Холокоста и унищожило 50 млн. души по света?!? Родната грантова шизофрения вече плаче за медицинска диагноза. Защото както е тръгнало, България скоро ще се нареди сред Прибалтийските републики и Украйна, където официално бе реабилитиран нацизмът. Там безумието е на анти-руска, националистическа основа, а тук произтича от слугинския синдром на родния пишман-елит.

И няколко думи за „тоталитаризма“, обозначен в буквара и като „комунизъм“, макар че това идейно-философско понятие никога не е било реализирано като държавна практика у нас. Но върви обяснявай на чалгаризираните смарт-индивиди от новия „социален род“ без мъжки и женски отличителни белези, че „мислителят на хилядолетието“ според Лондонското Кралско философско дружество Карл Маркс няма нищо общо с Вълко Червенков от Златица…

И в раздела за периода 44-89 г. от „реформираното“ помагало за ПУЦ е пълно с идеологеми и клишета от репертоара на бързо споминалия се вестник „Демокрация“. Лошото за авторите е, че апокалиптичната картина на „съветизирана България“ неусетно натрапва някои нелицеприятни сравнения с „американизирана България“. И без икономиката и селското стопанство всеки нормален човек е наясно къде бяха и къде са сега образованието, здравеопазването, културата, социалната сигурност, спортът…? И най-важното – онази България гонеше 10 млн., а сегашната се топи като мръсния сняг навън и неумолимо наближава 6 млн. Тоест- минус 3 млн. и 10 години по-кратък живот за близо 30 години Преход от „Ада“ към „Рая“. Нали така преподават сега в празните учебни стаи?!? Skandalno.net

Автор: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: