Логиката показва, че през следващите месеци общественото напрежение ще продължи да нараства до високи нива. В такава ситуация не е нужно дори да има поскъпване на цените, взрив може да настъпи дори само от една прогноза, че ще поскъпнат. Понякога общественото мнение вижда проблема там, където има дори само опасения. Така че през януари и февруари, които по традиция са трудни месеци за всяка една власт у нас, може да се стигне и до социални бунтове. В България зимата винаги е била политически фактор, коментира Първан Симеонов от „Галъп“.

Правителството на Борисов всячески ще се опита да избута зимните месеци, за да влезе в предизборна кампания. А се знае, че по време на предизборна кампания дори най-тежките корупционни скандали във властта се таксуват като предизборен кадрил на опозицията… и минават по-леко за управляващите. ГЕРБ е лидерска партия, но и партия с много дисциплинирани структури на местно ниво. Зад тях са голям брой кметове, полицейски шефове, местни бизнесмени… Бих казал, че това, което отличава ГЕРБ от някогашното НДСВ, която също беше лидерска партия, е това, че ГЕРБ буквално пусна корени по места. Затова именно местните избори са надеждата на ГЕРБ. Защото точно в местните избори им е силата.

Има обаче и още нещо – на предишните местни избори партията на Борисов взе толкова много, че сега и малко да загубят, ще изглежда като отстъпление. За да се доберат до местните избори обаче, ГЕРБ първо трябва да победят на европейските. Защото загубят ли европейските, автоматично следват предсрочни парламентарни избори. По-вероятно е те да спечелят европейските избори, защото брюкселското статукво, което държи властта в ЕС, е зад тях. Но какво ще каже обществената емоция у нас, е съвсем друг въпрос. Защото след 9 години в управлението, публичният образ на ГЕРБ е силно захабен. А сред народо-населението битува силен страх от нов ценови скок. Което кара избирателите да се озъртат за реални алтернативи на това управление, нови политически играчи, каквито вече има в изобилие.

ГЕРБ ще се мъчи всячески да събере европейския и местния вот по формулата две в едно и ще драпа да изкара пълен мандат, най-малкото защото служебното правителство след тях ще го съставя Президента. А се предполага, че Румен Радев ще назначи хора, които реално да разследват и ревизионират управлението на ГЕРБ.

Що се отнася до обществената подкрепа – и в подкрепата към ГЕРБ, както при всяка дълго управлявала партия, се наблюдава ерозия. Тази ерозия обаче неразлага рейтинга на Борисовата партия с толкова бързи темпове, колкото й се иска на опозицията. Защото в момента ГЕРБ все още води пред БСП, макар и с малко, буквално с под процент. Истината е, че силната опозиция направи и ГЕРБ силен. Тази поляризация ги стегна, но колкото и да ги стяга – проблем след проблема, скандал след скандал, протест след протеста – ГЕРБ се поизносва. И разликата им с основния опонент БСП, която беше доста по-голяма, сега е минимална.

През изминалата 2018 г. ГЕРБ бяха в отбранителна позиция – успешно оцеляваха, успешно се отбраняваха. Ние българите обаче винаги се оглеждаме за рестарт на системата, за проветряване. А ГЕРБ е във властта вече 10-ина години. Те и да искат няма откъде да извадят целия този блясък, цялото това въодушевление от първите години на управлението си. И е забележително, че те все пак удържат.

Освен че е изборна година, 2019-та ще е и много интересна и от гледна точка на съдебната власт – тя бележи края на мандата на един главен прокурор.

През 2018 година за първи път иначе послушната ПГ на ГЕРБ леко прискърца със зъби срещу някои решения на Борисов. Разбира се, това беше театър и можем да го причислим към т. нар. тактически похват „доброто и лошото ченге“. Но както беше тактически похват, в един момент май наистина се чуха реплики като „Абе, защо да даваме своите“, „Защо не ги запазим“.

Преднината на ГЕРБ изтънява, защото конструкцията се износва. Ако се появи явна преднина на БСП пред управляващата ГЕРБ – това би била нова политическа ситуация, напълно непозната за Борисов. Но дори и при нова политическа ситуация, той, струва ми се, ще играе играта докрай.

А и когато ДПС каже „изтича ви времето“, както Доган наскоро каза на Борисов, това обикновено е сериозна работа. Затова сега Борисов ще хвърли всичко, за да спечели европейските избори. Той няма никакъв друг избор.

Първият и най-голям страх на Борисов е, че не се очертава някакъв „хепи енд“ в житейско-политически план. Изглежда до скоро намерението му беше да ползва засилката на своето управление, откъдето в един момент да превключи към президентството, което ще е своеобразен негов политически епилог. Президентството на всичкото отгоре освен, че е по-спокойна политическа длъжност, пасва на неговата политическа природа. Свързано е със слава без особена отговорност, и с мъдро политическо присъствие на арбитър – нещо, което на Борисов му се услажда, а и му се отдава. Но вече нищо такова не се очертава.

Взе, че се появи много сериозен конкурент в лицето на Радев. И вероятно ГЕРБ и персонално Борисов се чудят дали последния не е изтървал момента да се вмъкне в „Дондуков“ 2.

Вторият политически страх за Борисов е непосредствена да не би случайно да се намери някой (да речем служебен кабинет), който тръгне да го ревизира и разследва.

Третият му политически страх е, че няма удобна опция за следващото раздаване на картите. Т.е. ако утре се проведат предсрочни избори и ГЕРБ победи, възниква въпросът „с кого ще се коалира?“

И накрая, но не на последно място, Борисов се страхува неистово от народа. Струва ми се, че той познава добре народа си и знае, че скоро ще настъпи онзи момент, при който дори нещата да не са толкова зле, на народа му писва. И без значение какво ще кажат платените му икономически експерти, без значение как ще го похвали социологията и как ще го възвеличае проправителствената преса… Борисов знае, че обърне ли се веднъж общественият климат и тренд, всички пясъчни кули, които е изградил до момента, рухват изведнъж. Справка – пътищата. Пътищата и магистралите, които са сърцевината на Борисовото управление, а и самият предизборен плакат на ГЕРБ гласеше „Градим България“… в момента разкитията за същите тези некачествено изградени пътища, се обръща срещу тях. Ето така най-големият гербаджийски ефект се превърна в дефект. Борисов ги знае тези неща. А на тези избори ГЕРБ ще падне жертва на собствената си реклама. Skandalno.net

Автор: Надя Колева, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: