„Когато през 2003 г. стана ясно, че SARS не е заразен преди появата на треска, знаех, че ограничителните мерки ще бъдат ефикасни и лесни за изпълнение. Но този път не е така. Инфектираните лица са заразни няколко дни преди появата на първите симптоми. Именно когато разбрахме това в края на януари, за мен пандемията стана неизбежна. Вече петнадесет дни се опитвам да предупредя за опасността, но невинаги ме приемаха насериозно“. Уилям Даб е професор по епидемиология. Той е бил директор на френската Национална здравна служба от 2002 до 2005 г., по времето на кризата със SRAS (ТОРС – тежък остър респираторен синдром), “братовчед” на вируса, който върлува днес.

– Какво мислите за коронавирусната епидемия, пред която сме изправени?

– Ситуацията е много сериозна. За да бъда честен, никога не съм бил толкова притеснен. Това е безпрецедентна и много сериозна ситуация. Знаехме, че това ще се случи някой ден. Масова урбанизация, засилване на международната търговия, бързо развиваща се демография, всички условия са налице от доста време. Въпросът не беше дали един ден ще има пандемия от този мащаб, а кога. Ето че се случи. 

Мисля, че хората много късно осъзнаха какво се случва. До четвъртък и изявлението на президента на републиката имаше форма на безгрижие. Чувахме, че “не е толкова сериозно като грипа” или пък “същото е като с H1N1”. Беше достатъчно да се разходим и да видим хората, насядали по заведенията в Париж, за да разберем, че не се спазват основните хигиенни мерки. 

– Какво е особеното в тази епидемия?

– Основното е, че сме в ситуация на масово разпространение на вирус от безсимптомни носители, за който нямаме никакво лечение. Когато през 2003 г. стана ясно, че SRAS не е заразен преди появата на треска, знаех, че ограничителните мерки ще бъдат ефикасни и лесни за изпълнение. Но този път не е така. Инфектираните лица са заразни няколко дни преди появата на първите симптоми. Именно когато разбрахме това в края на януари, за мен пандемията стана неизбежна. Вече петнадесет дни се опитвам да предупредя за опасността, но невинаги ме приемаха насериозно. 

– Можем ли да се опасяваме от смърт на голям брой хора във Франция?

– Очевидно нямам кристална топка, но сценарий от 300 хил. починали е напълно възможен. Мисля, че трябва да го кажем ясно днес. Ако вирусът зарази 30 млн. души в страната, което е напълно възможно при сегашната ситуация, и имайки предвид неговата смъртност, която се оценява на около 1 процент, това е напълно вероятно. И това в много оптимистичния случай, в който болниците ще издържат на шока, за което далеч няма гаранция. Ще трябва да добавим непряката смъртност към тази зловеща равносметка. Болни, страдащи от други сериозни патологии, които няма да могат да бъдат лекувани, поради липса на свободни легла.

– Можем ли все още да избегнем най-лошото?

– Да, можем да намалим бруталността на идващата вълна и да ограничим пренаселеността на болниците, дори да я спрем, но това ще зависи от участието на всеки един. Надявам се, че президентската реч е подействала като електрошок, което беше необходимо. Мерките на карантина, предприети от министър-председателя, бяха от съществено значение, за да се надяваме, че ще овладеем епидемията.

Нашите държавни власти поеха отговорността си. Сега всеки трябва да поеме своята. Не държавата ще разруши вируса. Ако всеки от нас спазва стриктно карантина, ако е сериозен, дисциплиниран и точен, ако приеме тези няколко седмици на относително лишаване от свобода, нивото на заразяване може да слезе достатъчно ниско, за да прекъсне динамиката на епидемията. 

– Колко време може да отнеме това?

– Трябва да почакаме три седмици, за да видим ефекта на предприетите днес мерки върху броя на починалите. Това ще бъде най-надеждният “термометър” за оценка на тяхната ефективност. За съжаление, междувременно развитието на епидемията ще остане експоненциално. Това е брутално, но трябва да имаме предвид, че сме във война. Нападнати сме от невидим враг, който трябва да победим. Трябва да призовем за всеобща мобилизация и да не се страхуваме да използваме военни термини. 

– Можем ли трайно да се отървем от този вирус? Няма ли риск да се възобнови с нова сила?

– Допреди две месеца не знаехме за този вирус, така че има много непознати параметри. Ако успеем да спрем епидемията и най-малко 30 процента от населението бъде заразено и следователно имунизирано, тогава вирусът ще има поле за действие, за да се върне през есента. И тогава ще трябва да започнем отначало това, което правим сега.

От друга страна, ако 60 до 70 процента от населението са заразени през първата вълна, с човешка равносметка, която можем да си представим, това би могло да даде солиден групов имунитет впоследствие. Втората вълна не би била толкова тежка, ако има такава. Това е слаба утеха, но вече се е случвало.

Друг сценарий, по-неприятен, е мутацията. Тогава имунитетът от първата вълна ще бъде само частичен, независимо от покритието. Ние навлизаме в сценарий тип “грип” с годишна епидемия. С тази разлика, че този вирус е десет пъти по-смъртоносен! Това не е малко. Този вирус има огромен потенциал. Това е военно положение, пак повтарям. Ще има дълъг период на бдителност, най-малкото година.

– Какви поуки можем да извлечем от китайския опит?

– С въведените диктаторски мерки, стратегията на ограничаване наистина проработи. Но какво ще стане в момента, в който китайците вдигнат мерките на карантина? Ще трябва да наблюдаваме много внимателно какво се случва в Хубей, за да добием представа за развитието през следващите месеци и години навсякъде по света.

– Можем ли да очакваме подобрение с хубавото време?

– Наистина е възможно. Това е част от благоприятните сценарии на развитие. Но по-добре да не разчитаме на това. Би било твърде рисковано. Но в най-оптимистичния случай ще има пауза на епидемията, което ще ни даде време да намерим ефикасно лечение. Което би могло да промени всичко. Епизодът с грипа H1N1 показа, че имаме производствен капацитет. Първите две случая на американска земя бяха регистрирани през април. През октомври бяхме произвели 500 млн. дози ваксина. Нямаше късмет, така да се каже, междувременно вирусът беше мутирал и смъртоносният грип се бе превърнал в голяма хрема… Този пример ни показва обаче, че ще имаме средствата за бързо производство на лекарства в големи количества, ако открием ефикасната смес.

– Какво мислите за потенциална ваксина?

– За съжаление, нямаме модел на ваксина за коронавирусите. По-добре е да изхождаме от принципа, че няма да имаме в близко бъдеще. Най-доброто ни оръжие към днешна дата е карантината. Ограничавайки контактите между хората, можем да спрем разпространението на вируса. Трябва да си останем у дома, да не се виждаме с приятели, нито с роднините, с изключение на съпруга и децата. Лозунгът е ясен: да си останем у дома, да си останем у дома, да си останем у дома.

източник

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: