За един пуловер говорим…
Много важно е да си адекватен и да се съобразяваш с контекста на събитията.
Обяснението на илюстратора, че корицата му с украинското българче (сигурен съм, че сте я виждали) е стара – от 2006 г. и не е ангажирана със събитията, които се случват днес, а той просто в изданието от 2023 г. я е пренарисувал, е опит за манипулация. Най-малкото, защото през 2004 година в Украйна се състоя първият западен опит за преврат – „Оранжевата революция“. Западът подкрепяше и с двете ръце и… да, имаше кампания и у нас. Тоест, когато е създавал първообраза на корицата си през 2006 г., авторът най-вероятно е бил „насърчен“ от съответните фондации.
Но дори да приемем, че създадената през 2006 г. корица не е имала политическа украска.
Решението на илюстратора да украси изданието на книгата от 2023 г. с наново прерисуваното от него украинско българче е действие осъзнато и съобразено със събитията от 2023 г. И нищо не може да промени този факт.
За да бъда ясен, ще дам няколко примера с напълно нормални действия, които пренесени в нашето съвремие биха били неприемливи.
Китайците приемали, че да се изсер*ш в градината на домакините си след вкусна вечеря е вид уважение, но днес като отидете на гости не сер*те по полянките пред къщата или по фикусите.
Не за друго, а защото в контекста на съвремието това някак не изглежда добре.
За да стана още по-ясен ще включа още едно сравнение:
Знаете, римляните са се поздравявали с изпъната напред и нагоре ръка, но в контекста на последващите исторически събития този поздрав прави евреите сприхави. Всъщност днес никой не стои пред синагогите да ги поздравява по римски и мисля, че е разбираемо защо. А ако някой го направи, най-малкото ще бъде порицан въпреки обясненията му, че това е древноримски поздрав. Нали така? Иначе поздравът си е поздрав и е на над 2000 години. Когато е бил въведен, никой не е мислел, че 2000 години по-късно с него ще наруши баланса в еврейските души.
Същото е и със синьо-жълтото пуловерче. То сигурно е топло, плетено на две куки и защо не синьо-жълто? Разбира се, че можеше да бъде и червено бяло, а защо не и черно-червено и със свастика на гърдите? Все пак старото значение на свастиката е да символизира късмет. Нали така? Но в контекста на днешните събития това ще звучи грубо и тъпо, поляризирано и определено не покриващо се с понятието българче. Също както и мохерното двуцветно пуловерче (което май не е мохерно).
За недосетливите прилагам и извод: Не се подигравайте с българщината, че вече не се търпите.
Емил Йотовски, писател, драматург, сценарист. Фейсбук
Раждан съм в България – много отдавна,наистина. Родителите ми бяха българи и никога не съм чувал покрай себе си като дете или младеж, нещо различно от това, че съм българин по рождение. Въпросът ми е много елементарен. Как едно дете, което не е раждано в България от родители българи, което не знае български язик, което дори не е чувало за историята на този народ, може да декламира с разбиране това стихотворение? Дори и да го издекламира – това е една куха декламация, една гротеска на национално чувство в неговото съзнание, една проява на тоталното объркване което настъпва в разбиранията на това дете – то знае че не е българче а декламира че е такова. Пожалете децата бе тъпанари тъпи. За жалките си грантоме заложихте не само душите си а и телесата си!
Някога индианците са смятани за нисши същества…а днес Кевин Коснър се гордее, че е осиновен от Сиу. Моля, по-полека с българите в чужбина, а и тук, в България! Говедото винаги си е говедо, а Орелът-Орел! Където и да е…
Извинете, г-н Кънчев, мое мнение…
Тия псих@пати изпълняват задачката да мачкат и унижават.
Така могат да упражняват контрол, основан на травмата.
Целта им е да ни пречупят самоуважението.
Освен ако осъзнаем схемата им на психологически контрол.
А тя е много елементарна.
Благодарности към автора-ще е великолепно, ако по-често публикувате негови анализи и мнения.
Невероятно буден и интелигентен човек, от който има какво да се научи.