Интервюто е взето на 2 септ., 24 г. и е публикувано в YouTube канала на френския вестник „Фигаро“

Украинската контраофанзива в Курска област е едно от онези отчаяни действия, които по принцип съпътстват глобалния военен провал. В края на Втората световна война Германия правеше подобни офанзиви. Бих казал, че това е пародия на Арденската битка. Но тя вероятно ускори сриването на основния фронт в Донбас, тъй като това, което наистина ме изненада, е, че руската стратегия е бавна стратегия, т.е. те не искат територии, те искат да унищожат хората и оръжията в украинската армия. Това е т. нар. агресивно изтощаване. Затова те се придвижват много бавно, защото искат да пощадят самите себе си. Но все пак там има ускоряване на руската офанзива, което вероятно е свързано с факта, че украинците – не знам с каква цел – изпратиха част от най-добрите си войски да завземат ненужни територии в Курска област.

Изключително съм натъжен – не обичам войната, тъжно ми е за украинците, тъжно ми е за руснаците, но като футуролог по-скоро съм спокоен, защото всичко, което беше в моята книга, се оказва вярно. Не само поради факта, че Русия е напът да спечели войната в Украйна, което е второстепенен елемент. Сърцевината на моята книга беше поражението на Запада, а не победата на Русия. Това е вътрешният колапс на Запада. И последните показатели, които публикувах след излизането на книгата, за повишаването на неравенствата, за детската смъртност, показват, че в САЩ ситуацията се влошава, казва известният френски антрополог и историк Еманюел Тод.

ВИЖ ВИДЕОТО:

– Добър ден, Еманюел Тод!

– Добър ден!

– Ще говорим за вашата книга, но току-що чухме Бенямин Нетаняху. Дали затруднението на Израел да победи своите противници от 7 октомври миналата година е знак, симптом за поражението на Запада, който описвате в последната си книга?

– Не, аз лично съм склонен да възприемам израелския въпрос като доста периферен за динамиката на Запада. Ясно е, че държавата Израел въвлича САЩ в допълнителни трудности.

– САЩ вече попаднаха в украинския капан, а сега в израелския капан.

– Да, САЩ изглежда владеят това изкуство да си създават съюзници, които се радикализират – украинските националисти или Израел в най-новата му фаза, но техните съюзници накрая стигат толкова далеч, че поставят САЩ в затруднение и в случая Израел осигури подреждането на всички страни в мюсюлманския свят зад Русия. А израелският въпрос все пак е неразрешим и ще спра дотук, защото това е тема, която лично за мен е мъчителна. Мисля, че сме в началото на мъчителни неща. Има динамика в израелското общество, която ще ни въвлече още по-далеч, защото разумните хора в Израел емигрират, а хората, които сега отиват там, са хора, които отиват, защото този радикализиран Израел им допада. Всъщност има динамика на насилието, която ще продължава да се засилва.

– И динамика на провал на цивилизацията. Връщам се към Франция. Какво мислите за сегашната политическа ситуация?

– Не съм особено разтревожен, защото бихме могли да се запитаме защо не се случва нищо сериозно. Истината е, че Франция от доста време не е напълно суверенна страна. Нямаме свободата да управляваме нашата валута, нямаме свобода на търговската политика. Въпросът за правителството е като криза в някаква община, следователно затова не се случва нищо, защото в крайна сметка правителството има много малко власт. Така че това, честно казано, не ме интересува много. (…) Бих казал, че Франция става важна сега, когато се срива.

– Защо?

– Когато погледнем очакванията на западните геополитолози по отношение на войната в Украйна, те очакваха политиката на санкции да събори Русия. Ето че руската икономика върви много добре, те имат много малка безработица, неравенствата в Русия намаляват, заплатите на работниците растат, режимът е напълно стабилен.

– На каква цена?

– Не е моя работа да съдя, аз съм историк. Проблемът е принципът на реалността, трябва да приемем реалността. Изглежда, че хората тук не си дават сметка, че една голяма част от нашите трудности – във Франция, в Англия, в Германия, с подема на крайната десница в Източна Германия, в Англия с градските бунтове, във Франция с правителствената парализа – хората не си дават сметка, че всичко това е свързано с парализата на европейските икономики, която до голяма степен се дължи на войната в Украйна. Обществата, които санкциите поставиха в състояние на стрес и на разрив, са именно европейските общества.

– Казвате, че Франция се срива и става интересна с това. Защо?

– Тя става интересна, защото показва, че Европа не издържа. Ако възприемем войната като икономически сблъсък между Русия, зад която стоят най-различни страни, и това, което руснаците наричат “колективния Запад”, е очевидно, че животът в западния свят на общества или политически системи, които колабират, има стратегическо значение. Тоест ние сме едно от слабите звена. Изключително съм натъжен – не обичам войната, тъжно ми е за украинците, тъжно ми е за руснаците, но като футуролог по-скоро съм спокоен, защото всичко, което беше в моята книга, се оказва вярно. Не само поради факта, че Русия е напът да спечели войната в Украйна, което е второстепенен елемент. Сърцевината на моята книга беше поражението на Запада, а не победата на Русия. Това е вътрешният колапс на Запада. И последните показатели, които публикувах след излизането на книгата, за повишаването на неравенствата, за детската смъртност, показват, че в САЩ ситуацията се влошава. Нарастването на неравенствата се ускорява. Още преди това САЩ изоставаха спрямо Русия в намаляването на нивото на детската смъртност, а сега тя нараства в САЩ.

– Един бърз въпрос: аплодирахте ли успеха на Олимпийските игри в Париж?

– Имам нормалния патриотичен рефлекс да предпочитам французите да спечелят. Това е нещо много дълбоко, но честно казано…

– Не бяхте ли приятно изненадан от този успех?

– Вижте, смятам, че патриотизмът на поддръжниците е патриотизъм, който не струва много. Трудно ми е да сравня хора, които викат и ръкопляскат на френския отбор, с хората, участвали във войната от 1914 г. и пожертвали живота си за нацията. (…) Смятам, че французите са хора със стоманени нерви, защото, за да понесат днешния правителствен спектакъл, или начина, по който реагираха на безпорядъка и лъжите по времето на Ковид, те са народ, който има стоманени нерви и напълно некомпетентна управляваща класа.

– Изненада ли ви украинската контраофанзива в Русия?

– Не, тя има обичайната форма. Но от историческа гледна точка това е едно от онези отчаяни действия, които по принцип съпътстват глобалния военен провал. В края на Втората световна война Германия правеше подобни офанзиви.

– Това ли е Арденската битка в Украйна?

– Все пак тук става дума за три околии. Арденската битка беше по-болезнена и сериозна. Бих казал, че това е пародия на Арденската битка. Но тя вероятно ускори сриването на основния фронт в Донбас, тъй като това, което наистина ме изненада, е, че руската стратегия е бавна стратегия, т.е. те не искат територии, те искат да унищожат хората и оръжията в украинската армия. Това е т. нар. агресивно изтощаване. Затова те се придвижват много бавно, защото искат да пощадят самите себе си, противно на онова, което казва пресата тук. Но все пак там има ускоряване на руската офанзива, което вероятно е свързано с факта, че украинците – не знам с каква цел – изпратиха част от най-добрите си войски да завземат ненужни територии в Курска област.

– Какво разкрива според вас президентската кампания в САЩ? Смятате ли, че кандидатурата на Камала Харис е това, което в книгата си “Поражението на Запада” наричате “краят на WASP”*?

– Това е част от него. Това, което повече ме смущава, е начинът, по който европейците и французите упорито се опитват да открият кой американски кандидат е по-добър за нас. Аз имам визията за Америка като за страна в упадък. Преди малко говорех за това с показателите, които се влошават, независимо кой е избраният президент.

– Говорите за деиндустриализацията и повишаването на нивото на детската смъртност?

– Да, също така задълбочаването на неравенствата. Всъщност това е гниещо общество, чието образователно ниво намалява…

– И как тълкувате всичко това?

– Има абсурдни дебати и от двете страни. Републиканците се занимават с аборта, от другата страна има делириум за значението на ЛГБТ феномена. Мисля, че за нас, които имаме нашите френски и европейски интереси, по-полезно и ефикасно би било да започнем да гледаме на Съединените щати като на Съединени щати, т.е. като велика сила, която отслабва, чиято днешна цел съвсем не е да спечели войната в Украйна, а да запази контрола над своите васали, т.е. ние. Ако погледнете американския търговски дефицит спрямо външния свят, САЩ всъщност живеят на гърба на света и това се измерва с техния търговски дефицит. Сега търговският им дефицит спрямо Китай, който през 2023 г. трябва да е бил от порядъка на 270 млрд. долара, е много по-незначителен, отколкото търговският дефицит на другите западни страни, т.е. на Европа. Там той е 400 милиарда. Следователно за САЩ, докато са във война с руснаците, нещата вървят, ние сме в ръцете им. Но щом бъде подписан мирът, ще бъде катастрофа.

* WASP (White Anglo-Saxon Protestant) – съкращение за бял англосаксонски протестант (бел. пр.).

Източник: Фигаро