“Въпросът е защо Европа се оставя да бъде въвлечена в руско-украинската война, след като тя не е в нейн интерес. Защо ЕС се намесва в конфликта между Китай и Тайван? Не знаех, че Тайван е част от нашите европейски стратегически отговорности. Тъй като Европейския проект ЕС се разпадна, аз се питам дали войната не е всъщност новия американски проект за Европа”, казва известният френски антрополог и знаменит геополитик Еманюел Тод в интервю за “Фигаро”.

“Сърцето на Европа – Франция и Германия, бе заменено от оста Варшава-Лондон-Киев и зад гърба им Вашингтон. Войната стана основният фактор. Нарастващата инфлация, предстоящият жесток спад в жизнения стандарт, са следствия от войната”, смята Тод. И още: “Между 2005 и 2010 г. Европа се превърна в олигархична система срещу народите. С войната в Украйна европейската олигархия демонстрира пълното си подчинение пред властта на американската олигархия”.

– Еманюел Тод, вие гласувахте “против” Маастрихт, чувствате ли се въпреки това европеец?

– Възползвам се интелектуално от факта, че загубих всичките си битки. Противопоставях се на Маастрахт; Маастрихт се случи. Повтарях, че единната валута ще бъде катастрофа. Тя съществува и ни води към катастрофа. Принуден съм да заема позата на безстрастен историк. Мисля за Европа като историческа последователност.

Еврото беше гласувано през 1992 г. След това имаше еволюция на това, което беше ЕС. Първият обрат се случи през 2005 г. с 55-те процента “не”. Управляващите класи се наложиха с Лисабонския договор. Европа престана да бъде демократична система. Не го казвам със съжаление. Анализирам го като историк. След това дойде голямата рецесия от 2008 г. Тогава установихме, че еврото не е довело до изравняване на положението на нациите, а до йерархия с Германия на върха. Френският атюдант е отдолу, докато другите гравитират наоколо.

Европа престана да бъде равноправна асоциация на нации, за да се превърне в йерархична система, доминирана от Германия. Мислех си, че се създава германска Европа. След това дойде участието в събитията в Украйна, в които европейците и по-специално германците имаха своя принос – беше важно посещението на Щайнмайер и Фабиюс в Киев през 2014 г. -, докато американци и англичани превъоръжаваха украинската армия. Това ни доведе до настоящия конфликт.

Свидетели сме на изчезването на цялата европейска автономия. Преди имаше европейски модел около социалната връзка (към който можех да се придържам), който беше нещо различно от Америка, по-мек и по-цивилизован. В този смисъл съм европеец. Сърцето на Европа, Франция и Германия, бе заменено от оста Варшава-Лондон-Киев и плътно зад тях Вашингтон. Войната става основният фактор. Нарастващата инфлация, предстоящият жесток спад в жизнения стандарт, са следствия от войната. Всичко това не зависи от Европейския съюз.

Въпросът е: защо управляващите класи в Европа искат да спрат да съществуват? Между 2005 и 2010 г. Европа се превърна в олигархична система срещу народите. С войната в Украйна европейската олигархия демонстрира в каква огромна степен е подчинена на властта на американската олигархия. Германия не се съпротивлява на това, че бе поета на ръчно управление от Вашингтон. Нежеланието ѝ за власт бе доказано от събитията.

– Споделяте ли идеята за залез на американската империя?

– Управляващите европейски класи абсолютно се съгласяват със САЩ, в момента, в който американското общество навлиза в небивал упадък в историята. Америка дойде в Европа през 1945 г. Това е страна, която тогава заради разрушенията по време на Втората световна война, които засегнаха Европа, Русия, Китай и Япония, остана без икономическа конкуренция в света. През 45-та година САЩ представляваше 45 на сто от световното промишлено производство и беше едно или две поколения напред по отношение на жизнения стандарт. Именно тази Америка изгради НАТО и ни защити от Сталин.

Днешната Америка е страна, в която смъртността нараства, а продължителността на живота намалява. Между Франция и САЩ разликата е шест години. Това е страна с радикално неравенство, където нивото на лишаване от свобода, свързано с расизма спрямо черните, е най-високото в света, а политиката се ръководи от парите. Кой би посмял да каже, че САЩ са либерална демокрация? Обвиняват ме, че съм проруски настроен, докато аз се боря за запазването у нас на демокрация, в която може да се дебатира.

Като историк се удивлявам на този отказ на Европа, на това единодушно напускане на елитите, на присъединяването им към пасажа европейски риби на САЩ. Последните се борят да запазят господството си и предпочитат насилието (те са отговорни за смъртта на близо 400 хил. души заради блокадата на Ирак). Въпреки това ни пробутаха Европа като мир. Говори се за руска заплаха. Но руснаците по никакъв начин не заплашват Западна Европа. Конвенционалните сили на НАТО и Русия са толкова непропорционални.

Казват, че сме защитени от американците, но ние не сме заплашени. Намесата на САЩ в превъоръжаването на Украйна де факто интегрира Украйна в НАТО и така войната се върна в Европа благодарение на Америка. Санкциите, които трябваше да унищожат Русия, ни носят много високи нива на инфлация, особено при хранителните продукти, и спад на жизнения стандарт. И това, докато Америка предприема за себе си и срещу нас протекционистки мерки. А европеистите благодарят на НАТО!

– Да се върнем към ЕС. Извън войната в Украйна, струва ли ви се Европа достатъчно демократична?

– Демокрацията не може да функционира в многонационална и многоезична система. В исторически план, демокрацията е дебат. Този дебат не може да се проведе между хора, които не говорят един и същ език. По принцип Европа като институционално организирана система не може да бъде демократична. Не съм възмутен; просто това е така.

Свидетели сме на развитието на една недемократична олигархична система, която като че ли е загубила основанието за съществуването си. Подозираме Германия във всякакви проекти, но виждаме, че тя няма армия, не желае да господства. Във Франция е потресаващо разпадането на националната идентичност на страна с толкова богата история. Социокултурните фактори са много, но днес добавям хипотезата за ускоряване на финансовата интеграция в последния стадий на глобализацията. Швейцария стана по-малко важна за защитата на парите на нашите богаташи, които бягат от данъчния контрол. Офшорните зони на англосаксонската сфера, като британските Вирджински острови и други конфети на империята, станаха жизненоважни. Питам се дали нашите привилегировани лица не попаднаха в капана на освобождаването от данъци в англо-американския свят и дали не са се интегрирали и подчинили по невнимание на американските висши класи. Боря се за завръщането на Швейцария като доминиращ данъчен рай. Това би означавало свобода за нашите управляващите класи и за всички за нас.

Приех идеята, че Европа като проект вече не съществува. Въпросът е защо Европа се оставя да бъде въвлечена в руско-украинската война, след като това не е в нейните интереси. Защо се намесва в конфликта между Китай и Тайван? Не знаех, че Тайват е част от нашите стратегически отговорности. Тъй като Европа не съществува като проект, се питам дали войната не е станала проект, в решение.

Сякаш ЕС намери в нея ново основание за съществуването си. “Злият” Путин поляризира нашето внимание, енергията ни и се надяваме, че той ще ни обедини отново. Що се отнася до войната, ние участваме в нея, като изпращаме оръжия, без да бъдем убити. Това е прокси война: ние сме на страната на справедливостта, но не създаваме герои. Тази война по същество доказва изчезването на европейското морално чувство.

– А Франция във всичко това?

– Нашият проблем е стратегическата незначителност на Франция. За разлика от Германия, Франция вече не съществува. Това, което съществува в Европа, е икономическата мощ. Много ясно, че Америка не искаше германско господство в Европа. САЩ се страхуваха от допълването на германската промишленост и руските енергийни ресурси. Сближаването между Москва и Берлин би означавало изгонване на англосаксонците от континента. Което беше немислимо. За да финализират големия успех на вкарването във война на западноевропейците и руснаците, САЩ взривиха газопровода “Северен поток”, който свързваше Русия с Германия. Но Франция отсъства от американските тревоги.

В случая с Германия имаше глобална стратегическа непоследователност, с икономическото разширение в Украйна, вноса на руски газ и без армия. САЩ и западните страни вече не мислят дългосрочно. Идеята, че ще можем да продължим да господстваме в света, като преместим индустрията, като се отървем от работническата класа и народа, беше безумна. Затова днес Западът се оказва неспособен да произведе достатъчно въоръжение за Украйна. Трябва да се отърсим от хипотезата за разумна рационалност на управляващите класи.

Автори: Александър Девекио и Емил Дуйсе, “Фигаро”

Източник: Emmanuel Todd face à Alain Minc: quelle Europe dans le nouveau désordre mondial?

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: