Реч на конференцията за многополюсността на 29.04.2023 г.:

Многополярността не е само политическа теза: това е възможността няколко сили (държави или групи държави) да се противопоставят ефективно на търговската, икономическата, финансовата и военната хегемония или влияние на САЩ над целия свят (тоест, еднополярността).
Но многополюсният свят вече съществува. Тоест вече има държави и групи държави, които през последните тридесет години са заели достатъчно силна роля и позиция, за да подкопаят ролята на господството на САЩ и тяхната международна общност.

Светът реагира! Отговорът на многополюсния свят поставя под въпрос „идеологическите основи, които еднополюсната система би искала да наложи като универсални норми: индивидуализма и социалната атомизация, унификацията на световната финансова система, либералната демокрация, западното тълкуване на правата на човека и заблудите на различни западни лобита.

На еднополюсния космополитен универсализъм се противопоставя „модел, при който всеки полюс се разглежда като притежаващ собствена идентичност, както в областта на културните ценности, така и на политическите институции, които не могат да бъдат сведени до универсални модели. Тези държави не просто искат да провеждат суверенни политики, без да се подчиняват на диктата на наднационалните елити. Но те също така искат да се противопоставят на всеки „глобалистки“ проект, който се стреми да направи така, че едни и същи принципи да властват на цялата планета.
Трябва да се отбележи, че „културата на всички култури не може да съществува“. Може да се каже, че многополюсният свят се ражда и развива успоредно с постепенния упадък на западната глобализация.

Да припомним, че глобализацията беше именно отговорът на САЩ на общата криза на капитализма, по времето, когато след разпадането на СССР (който раздели света на два блока – капиталистическия Запад от една страна и комунистическия Изток от друга), Съединените щати вече нямаха никакви пречки пред себе си, имаха свободен път за осъществяване на своя хегемонистичен план за световно господство.

След разпадането на СССР ни беше казано, че бъдещето ни ще бъде да живеем в един глобализиран свят, всички заедно с ентусиазъм, в една еднополюсна система под американска тяга, която е единствената глобална гаранция за свобода, демокрация, мир и просперитет. Светът щял да бъде рай, нещо като глобално село, в което рано или късно щяло да се наложи дори да се създаде универсално правителство.

Но не! Това, което се случва, реалността пред очите ни, опровергава този глобалистки проект. Не е имало и няма мирен процес, ерата на мира и благоденствието не е започнала.
Всъщност глобализацията е фаза, характеризираща се с войни не само на икономическо, търговско, валутно, енергийно, но и на военно ниво. Достатъчно е да си припомним броя на „регионалните“ войни през последните тридесет години в Югославия, Афганистан, Ирак, Либияһттр://….. Всички си спомняме за „демократичните бомби“ на САЩ и НАТО върху тези страни. Дори сегашният конфликт в Украйна трябва да се разглежда в този контекст. Но какво ще направи Европа? Това е не само физическа и геополитическа война, но и война за идентичност и духовна война. Нейният епицентър днес е по-специално Старият континент.

Това е огнен фронт между еднополюсен и многополюсен светоглед. В миналото Европа е била полюсът на цивилизацията, но днес вече не е! Тя вече не е континентът на гръко-римската култура или на християнското Средновековие! Изправена пред един многополюсен свят, който навлиза в историята на политическата и геополитическата реалност на света, Европа сякаш дори не се е сетила да постави пред себе си известната Хамлетовска дилема: „Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът“. Всъщност въпросът дори не е какво да се прави, а по-специално дали да бъдеш и дали да искаш да продължиш да съществуваш като политическа, геополитическа, икономическа и идентична единица.

Днес Европа е колонизиран континент. Нейните елити представляват интересите на Съединените щати и за да защитят тези интереси, не се колебаят да действат дори срещу интересите на собствените си народи.

Свързвайки съдбата си със съдбата на Съединените щати, Европа е поела по пътя на обезличаването си, незначителността, където в един многополюсен свят тя ще бъде само филиал на Съединените щати, само покрайнина на САЩ. Това е резултат от липсата на вътрешна сила, духовност, резултат от моралния упадък на „Стария континент“.

Авторът: Елисео Бертолази е кандидат на антропологическите науки, изследовател в Института на Висшето училище по геополитика и член на Международния консервативен клуб, журналист и общественик, от лятото на 2023 г. оглавява представителството на Международното движение на русофилите в Италия. Автор е на филма „Хора без мир“ за жителите на Донбас.

Източник – Катехон

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: