Автор: Елена Панина в Телеграм. Панина е депутат от „Единна Русия“ и директор на Института за международни политически и икономически стратегии – RUSSTRAT

През последните 24 часа темата за мирните преговори с Украйна отново се възроди. Тя беше спомената на Запад, беше отбелязана в Китай, а и руският президент засегна този въпрос днес в Харбин, Китай. Той подчерта, че Русия никога не е отказвала да преговаря – но сега няма с кого да преговаря. Всъщност легитимността на Зеленски като президент приключва на 21 май и всеки документ, подписан от него, ще има нулева стойност. Защото след тази дата той няма да е президент на страната си дори според текстовете на самата украинска конституция.

Тези изявления трябва да се разглеждат в съчетание с други събития. Това, което се случва, е пълноценна дипломатическа игра, максимално далеч от примитивната дихотомия „Или ФСБ до последното море, или да предадем Донбас и да се приберем у дома“.

Ден по-рано френската радиостанция „Европа 1“ съобщи, че канцелариите на европейските държави се готвят за „координирани дипломатически действия“, за да убедят Зеленски да започне преговори с Русия на фона на успехите на руските въоръжени сили в Харковска област.

Но Зеленски не е самостоятелен политически субект. Следователно репортажът на „Европа 1“ трябва да се тълкува единствено като сигнал от Запада към Москва: „Не бихме имали нищо против да преговаряме с вас, но не пряко. Вие трябва да се съгласите да се преструвате, че виждате Зеленски като легитимна страна в преговорите. По-рано Блинкен и Нюланд настояваха за същото.

Владимир Путин отговори със собствена дипломатическа реплика, която общо взето гласи: Не, не приемаме Зеленски и няма да разговаряме с този ваш параван. Ако Украйна беше субект, с реално ръководство, щяхме да помислим за това. Но тези са вашите западни марионетки.

Путин спомена и Истанбулските споразумения, които могат да бъдат запазени като основа за нови преговори, но само при отчитане на реалностите в момента. А който мисли друго „не е с ума си“. Освен това конфликтът може да бъде прекратен, както беше посочено вчера в съвместното изявление на Руската федерация и Китай, само ако бъдат отстранени първопричините за него и бъдат взети предвид законните интереси на Русия в областта на сигурността. Коренните причини бяха очертани от Москва още през декември 2021 г. в писма до Съединените щати и НАТО.

Днес британското издание The Economist добави свой коментар към статия, която беше неочаквано сурова към Киев: Да, Зеленски има проблеми с легитимността. А също и с това, че прекалено малко хора в Украйна му вярват.

Нека да вметнем: Москва не е против преките преговори с Вашингтон веднага, но с Украйна може да разговаря само след нейното пълно рестартиране – и то с ново, субектно ръководство.

В същото време бе подчертана готовността на Китай да посредничи въз основа на собствения си мирен план, който има силна глобална насоченост. Още веднъж припомняме параграфите от съвместното изявление на Путин и Си Дзинпин от вчера, в които Китай изразява уважение към териториалната цялост на Руската федерация, т.е. Пекин признава новите региони на Русия.

Москва не възразява срещу китайския мирен план – за разлика от „мирния план“ на Зеленски. Последният ще бъде предмет на конференция в Швейцария, но тъй като Китай, Бразилия и Южна Африка (списъкът се увеличава) отказаха да участват в тази конференция, тя се очертава като напълно безсмислена.

Нека да уточним условията на преговорите: Русия не е против да обсъди със Запада финализирането на настоящата фаза на конфликта. Но на такива преговори трябва да се обсъждат най-важните въпроси в сферата на глобалната сигурност – а тя е по-голяма и по-обширна от Украйна.

Не бива да забравяме, че Зеленски също иска да живее. Внезапното посещение на Йелена Зеленска в Сърбия, където точно по това време беше на посещение Си Дзинпин, няма никаква логика. Освен ако Зеленска не прави неофициална дипломация, чиято основна задача е да получи гаранции за сигурността на „г-н Зе“ и неговия антураж. Друг фактор, който усложнява структурата на преговорите.

Сега топката е в полето на САЩ и Ко, докато Русия развива настъпление към Харков. Засега Западът се опитва да демонстрира сила, като засилва ударите по Крим и гражданската ни инфраструктура. Съответно дипломацията на Москва също ще продължава не само с добра дума, но и с железен военен юмрук. Ще видим чий подход ще се окаже по-убедителен.

Източник: Телеграм

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: