„Загубите ни от затварянето на въглищните централи ще са несъизмеримо повече от парите, които ЕС обещава да ни отпусне по Плана за възстановяване… След което България остава за десетилетия без ток“. Това каза енергийният експерт Боян Рашев в интервю днес:

– Г-н Рашев, в Националния план за възстановяване и устойчивост поет ли е ангажимент за затваряне на въглищните централи в България и в какви срокове?

– В Плана за възстановяване и устойчивост България поема ангажимент да бъдат намалени въглеродните емисии при производство на електроенергия с 40 процента от 2019 г. до 2025 г. Това е най-неадекватният ангажимент в този План, който може да бъде открит между редовете на страница 113. Не е изрично записано „затваряне на въглищни централи“, но практически означава двойно намаляване на работата на въглищните ТЕЦ-ове и съответно мините в Маришкия басейн.

Забележете, че този ангажимент се поема на фона на рекорден добив в Мини Марица-Изток и рекордно производство на ТЕЦ-овете. Давам някои числа. През 2019 г. в мините са добити около 28 милиона тона лигнитни въглища. През 2021 г. са малко повече, като през първата половина на годината добивът все още беше нисък. После дойде юли, 2021 г. и в Европа настъпи енергийна криза. Рудниците и ТЕЦ-отеве заработиха на пълна мощност. През първото тримесечие на 2022 г. имаме рекорден добив от над 10 милиона тона, а Планът беше внесен точно тогава!

До края на годината се очаква Мини Марица-Изток да направят исторически рекорд, достигайки над 34 милиона тона, което е ръст с над 20 процента спрямо 2019 г. Всичко това ще бъде използвано за производство на ток в ТЕЦ-овете ни, както и за пряк износ на въглища за Сърбия, защото Европа няма как да произведе достатъчно и зависи от нашия износ. В това време нашето правителство залага огромно намаление на работата им за утре. Колко реалистично ви се вижда

– Възможно ли е да се намалят вредните емисии с 40 процента без да бъдат закривани мощности в ТЕЦ-овете, а с въвеждане на сезонна работа на електроцентралите, както твърдят депутати от ПП?

– Не, не е възможно. Няма как въглищните ТЕЦ-ове да работят само през зимата, защото те имат изключително важна роля не само като базов товар, но и като балансьор и пиков производител. Няма как системата да работи само на ВЕИ. Това са утопии при наличните технологии.

За съжаление съсипването на ПАВЕЦ Чаира прави решаването на уравнението в България още по-трудно. Българската електроенергийна система вече е много по-уязвима. ПАВЕЦ Чаира беше най-голямата батерия на Балканите. Има огромен принос за поддържане на възможностите на системата да поема повече инсталирани, непостоянни ВЕИ капацитети. Оттук нататък присъединяването на нови слънчеви и вятърни мощности ще бъде силно ограничено. Всякакви приказки как ПАВЕЦ Чаира можела да бъде заменена от литиеви батерии са брътвежи на невежи или просто лъжи на силно заинтересовани лобисти.

В тези условия въглищните ни централи ще имат ужасяващо много работа целогодишно в режим на регулиране, особено AES Гълъбово, която най-бързо може да вдига и сваля производството си. Това ясно се видя през изминалото лято. Въпреки това и тя не е достатъчно гъвкава, така че изграждането на голяма мощност на газ става практически неизбежно, ако не се поправи ПАВЕЦа.

– Какъв ще бъде ефектът от затваряне на ТЕЦ-овете върху доходите на местните жители, възможно ли е да получат алтернативна работа чрез изграждане на фотоволтаици?

– Силното намаляване на добива на мините и закриването на някои от големите ТЕЦ-ове в Маришкия басейн не може да бъде компенсирано чрез изграждане на фотоволтаици – нито като ефект за електроенергийната система, нито като заетост. Загубата на доходи ще бъде още по-голяма, защото работни места за сглобяване на разни неща може и да се открият, но те няма как да осигурят доходи, сравними с енергетиката.

– Какъв дял от производството на електроенергия в България се пада на въглищните централи. Какъв ще бъде ефектът от затваряне на въглищните електроцентрали, възможно ли е да има дефицит на ток?

– Нашите ТЕЦ-ове дават около 45-50 процента от производството на електроенергия в страната, като в дълги периоди този дял достига 60-65 процента. През последната една година дефицитът на ток в цяла Югоизточна Европа се покрива основно от рекордната работа на нашите мини и ТЕЦ-ове. Без тях недостигът би бил толкова голям, че покриването му ще бъде невъзможно – на никаква цена.

– Може ли да се направи сравнение колко пари ще получим по Плана за възстановяване и устойчивост и колко ще бъдат загубите за страната ни за период от например 10 или 20 години от затваряне на въглищните централи?

– Сравнението не е чак толкова сложно. От една страна имаме реални приходи от износ на ток от 4 милиарда лева само за първите 10 месеца на 2022 г. Тези приходи са възможни преди всичко благодарение точно на рекордната работа на ТЕЦ-овете в Марица-Изток (основно държавната ТЕЦ Марица Изток-2), които трябва всъщност да бъдат затворени, за да се изпълни изискването за намаляване на въглеродните емисии при производство на електроенергия с 40 процента. Огромна част от тези приходи отива във Фонда за енергийна сигурност (плащанията за въглеродни квоти), тоест остава в България и се ползва за компенсации за скъпия ток за индустрията. Отделно от печалбите на БЕХ (държавните ТЕЦ, АЕЦ и НЕК) се пълни директно и държавният бюджет.

Имаме основание да смятаме, че цените на тока в Европа ще останат поне на това ниво в близките години. Това значи, че България вероятно ще направи 11 милиарда лева приходи само от износ на ток за по-малко от 3 години. А Европейската комисия изисква да унищожим капацитета си да произвеждаме този ток и в замяна ще ни подхвърля (с много други условия) същото количество пари в рамките на следващите 6 години. А най-жалкото е, че те всъщност не са подарък, защото тя е взела заем от името и на България, който после ще връща, включително с вноските и на България.

– Какви положителни ефекти за икономиката на страната ни може да има от проекта за изграждане на батерии, включен в Плана за възстановяване и устойчивост?

– Проектът за изграждане на батерии е излишно амбициозен – очевидно е, че с него се търси преди всичко усвояване на средства. По принцип на някои места в електроенергийната ни система има смисъл да бъдат изградени батерии, които да помагат за поддържане на напрежението и покриване на малък недостиг в условия на суша, когато водите в големите язовири е добре да се пазят. Не е много смислено да се включва 200 МВ котел, за да се покрива дупка от 20 МВ за 2 часа, нали? Тоест, положителни ефекти за система има, но те със сигурност не оправдават гигантската планирана инвестиция.

– Възможно ли е България да иска промяна на Плана за възстановяване и устойчивост, така че въглищните електроцентрали да не бъдат затворени?

– Това е политически въпрос. Ако питате мен, той няма особено значение. Ние просто не можем и не трябва да затваряме работещи мощности в средата на най-голямата енергийна криза, която светът помни. Те, впрочем, служат на цяла Европа – не само на нас. България трябва да направи всичко възможно да отмени този ангажимент. Не знам какви са точните механизми, но много ми се иска най-сетне да видя наше правителство, което брани националните ни интереси.

– В Плана за възстановяване и устойчивост е записано, че битовите потребители трябва да минат на свободния пазар на ток на два етапа – от 2023 г. и 2025 г. А парламентът реши, че трябва да останат на регулирания пазар поне до края на 2025 г. Трябва ли да бъде направена промяна в Плана за възстановяване и необходимо ли е хората да минат на свободния пазар от 2026 г.?

– Няма никакво значение какво е записано в Плана за възстановяване. По принцип всички трябва да бъдем на свободния пазар на ток, за да функционира той добре. Днес хората не знаят истината за цената на тока, защото не я плащат – индустрията практически ги субсидира. При тези цени на тока обаче да изкараш домакинствата на свободния пазар е гавра с хората и политическо самоубийство. Не може да се случи. Не знам дали и през 2026 г. ще е възможно.

– При сегашните цени на тока икономически ефективно ли ще бъде изграждането на нова ядрена мощност? Защо политиците говорят само за ток от ВЕИ, а не и за изграждане на нова ядрена мощност?

– Изграждането на нова ядрена мощност е единственото възможно и работещо решение за постигане на целите за декарбонизация. Това е начинът да се заместят въглищните ТЕЦ-ове у нас в ролята им на базова мощност. Политиците говорят само за ВЕИ, защото избирателите в Западна Европа гласуват за това. Говорейки само за ВЕИ, нашите политици се подчиняват на исканията на чуждите избиратели – не на българските.

– В парламента е внесен проект, който предвижда въвеждането на допълнителна такса при внос на руски петрол. Тази такса ще бъде ли достатъчна, за да бъдат осигурени пари, за да получават хората и бизнеса отстъпка при покупка на горива?

– Нямам представа как ще функционира това. Не съм убеден, че има смисъл да се таксува нещо при вносителя, след което да раздават пари на потребителите, които да смекчат ефекта от таксата върху цените. Вижда ми се типично социалистическо решение. Със сигурност знам, че опитите на ЕС да не допуска руски петрол до пазара си ще доведат до цялостно увеличаване на цените на петрола, а оттам – и на горивата по бензиностанциите у нас.

– Какви са прогнозите ви за ценените на газа и на петрола през следващите месеци. Може ли да очакваме ново поскъпване или пазарите вече се успокояват?

– Пазарите на петрол и газ са доста различни. През 2022 г. ги обединява политиката за нулев ковид на Китай, която стопира тамошната икономика и потребление на горива. Изоставянето й обаче е неизбежно и ще доведе до много бърз ръст на търсенето. А доставки няма откъде да дойдат – особено, ако светът се опитва да изключи Русия от уравнението. Силен фактор в пазара на петрол през годината беше и пускането на 1 милион барела дневно от Стратегическия резерв на САЩ, който обаче вече е рекордно празен и скоро ще трябва да се превърне от продавач в купувач. Топлото време през есента помогна на Европа с газа, но зимата неизбежно ще дойде. За съжаление съм песимист – убеден съм, че горивата тепърва ще поскъпват. Кризата ще отмине, чак след като видим рекордни инвестиции в добив, преработка и транспортиране на нефт и газ. А такива в условията на глобалните климатични политики не се задават на видимия хоризонт.

–––

Боян Рашев е създател и управляващ партньор в denkstatt, най-опитната консултантска компания в България по въпросите на устойчивото развитие, ESG, декарбонизация, доклади и оценки на въздействието, кръгова икономика. В последните две години е и консултант при структурирането на инвестиционни портфейли, насочени към областите на неговата експертиза – инвестиции в сферата на енергията, суровините и металитe.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: