Новоучреденият наскоро Евро-атлантически център на Цветан Цветанов видя върла заплаха в това че 1300-годишната ни родина рипнала да защитава националната си идентичност пред държавното недоразумение Северна Македония. И наскачаха като ужилени Цветановите евроатлантици, че България може да сложи прът в колелата на Скопие още при стартирането на преговорите й с Брюксел за влизане в ЕС.

„За пръв път двете страни имат шанс „да бъдат част от обща политическа общност, базирана на ценностите на демократичния свят и евроатлантизма. Като българи не бива да пропуснем този шанс. Народът на Северна Македония очаква от България конструктивно отношение, а не вражеско размахване на пръст… С подобен ултимативен тон България дава сигнал, че не е интегрален съюзник, който подкрепя инициативите на ЕС и САЩ в региона, които инициативи са в категоричен български интерес“. Ето такава карантия от балканската геополитическа трапеза ни предлага пръкналият се наскоро Евроатлантически център на Цвъ Цвъ. Eкземплярът, който се уреди с частен асансьор до лукс жилището си, докато над 2 милиона българи вече 30 години не могат да се измъкнат от прехода на немотията и продължават да мизерстват.

Според НПО-агентите на Цецо като българи не бива да пропускаме шанса Скопие да ни отмъкне част от нашата идентичност. Да не пропускаме шанса да му шитнем Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Борис Сарафов, Мара Бунева и цялата плеяда български революционери. Народът на Северна Македония очаква от Българя конструктивно да се откаже не само от Кирил и Методий, но и от сите възрожденци като Райко Жинзифов, братя Миладинови, Кузман Шапкарев и др., както и от още цяла група поети и писатели. Изобщо определено не е полезно за българския ни икономически интерес, ако държим на българския си корен. Големият брат САЩ ще вземе да се усъмни в интегралността ни на кукла на конци и в принадлежността ни към „демократичния“ свят на националното обезличаване. Колкото по-малка, обезлюдяваща и слаба става България, толкова по-интегрална и евроатлантическа ще е тя.

Центърът на Цецо се обезпокои още, че ултимативният тон на София към Скопие и претенциите ни за историята и езика им, застрашавал правителството на Зоран Заев. Значи да шитнем било Средновековието си, било Васил Чекаларов, Гьорче Петров, ген. Александър Протогеров или пък Тодор Александров, само и само това северномакедонско правителство да продължи да краде от историята ни.

И изобщо ние, българите, да не забравяме, че като част от ЕС и НАТО, сме се отказали от суверенитет. Е, не се ли сетим, че освен това сме се отказали и от идентичността си българска, барабар с историческата ни памет… тогава се намесва да ни размаха пръст и да ни просвети центърът на Цвъ Цвъ. Ето, цяла Европа иска съседката ни в ЕС, а само България се опитва да я спре. „Това ще бъде прецедент в историята“, стресна се и премиерът Борисов. Щом се намираме в долния ъгъл на Европа и в едно от кьошетата на Планетата, няма какво да вирим глава, ами да си седнем на отреденото място за интегралния ни задник. По-малкото българщина и повечето евроатлантизъм е от полза за националния ни интерес. И да не се правим на Виктор Орбан, заради чиято национална вироглавщина Брюксел гледа накриво страната му. Това ли искаме ние, българите да ни се случи, като занимаваме и досаждаме на Европа родовата си идентичност?

„Важното е страната ни да е активен посредник на присъединяването на югозападната ни съседка в структурите на ЕС. Всички опити за поставяне на „червени линии“ са неприемливи“, рече и друг НПО-атлантик – Антоний Гълъбов. Очевидно за да си оправдае фамилията, той предпочита страната му да лети като пършив гълъб на мира, а не като орел срещу набезите да се похити миналото й. Съответно тя трябва активно да посредничи между паметта и безпаметността и да си затваря очите, когато Скопие ни отмъква Илинденското въстание. Съответно да зареже и  „червените линии“ срещу националната безпаметност.

А младокът политолог Стойчо Стойчев направо чистосърдечно призна, че кандидатурата на Скопие не може да бъде спряна, „защото конюнктурата е такава“. Тоест- изброената плеяда личности може и да са българи, загинали за България, ама сега конюнктурата е такава, че да бъдат така добри и да минат към жертвите на Република Северна Македония.

Отделно от това ние, българите, толкова сме били окасапвани в миналото. Ньойският договор от 1918-а, например, ни оряза с територии и население. Така че няма да ни е непознато и чуждо, ако сега, век и половина по-късно, един втори Ньой окасапи и историческата ни памет. Нищо лично, нищо антибългарско, просто евроатлантическа конюнктура. Skandalno.net

Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: