Автор: д-р Емил Бадарин, ebadarin.com 

Текстът е публикуван в началото на май 2023 г. Преди последната война в Газа.

Лъжата „Караме пустинята да разцъфне“: Защо Европа се придържа към колониалното мислене

От 75 години палестинците по света правят възпоменания за „Накба“ (палестинската катастрофа), която се състои в етническото прочистване и унищожаване на палестинските общности през 1948 г. Прогонването на палестинския народ от земите му в посока Ливан, Сирия и Йордания, за да се разчистят най-плодородните земи – средиземноморската низина и Галилея от предимно палестинското им население за създаването на ексклузивна държава на европейските ционистки заселници. Палестинците днес все още изпитват последствията. Прогонените тогава две трети от населението на Палестина, така и не получават правото да се завърнат в земите си. Дори в автономните Западен бряг и в Газа им е забранено да се заселват. А днес общностите им в Ливан, Сирия и Йордания наброяват над 3 млн. По същия повод (прогонването на палестинците през 48 г.) юдеите израелци отбелязват своята независимост. Европа има и директна, и индиректна роля в отнемането на собствеността на палестинците и основаването на Израел, така че не е изненадващо, че много европейски официални лица всяка година се включват в честванията на този заселническо-колониален проект – Израел.

В този контекст председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналия месец публикува видео обръщение, в което заяви: „Преди 75 години се сбъдна една мечта за Деня на независимостта на Израел. След най-голямата трагедия в човешката история еврейският народ най-сетне можа да изгради дом в Обетованата земя. Днес честваме 75 години жизнена демокрация в сърцето на Близкия Изток; 75 години динамизъм, изобретателност и революционни иновации. Вие буквално накарахте пустинята да разцъфне.“

Изявлението изобилстваше от ционистка пропаганда и фалшификации, които са старателно изобличени от мнозина признати историци, включително еврейски. Не е нужно да продължаваме да обсъждаме този аспект тук. Единственото вярно нейно твърдение беше относно „най-голямата трагедия“ – Холокоста – въпреки, че Фон дер Лайен старателно заобиколи прякото назоваване на извършителите.

Това ужасяващо събитие се разигра в сърцето на Европа. То беше замислено и изпълнено от европейски действащи лица и подхранвано от расистки етикети, които разделиха човечеството на висши и нисши раси, които разпалиха антисемитизма из цяла Европа и принудиха милиони еврейски граждани да напуснат или да бъдат изтребени.

Изявлението на Фон дер Лайен отразява типичният евро-колониален дискурс. Значението на думите ѝ се крие не само в тяхното съдържание, но и в колониалната логика, расизъм и идеологически представи, които те прикриват.

„Обетованата земя“

Нека си припомним, че европейските заселници от 1492 г. смятаха новооткритите и поетапно завладявани от тях територии за „обетована земя“ и използваха библейски митологии, за да оправдаят колониалното отнемане на собственост и поробването на местното население. Те също твърдяха, че са направили завзетата земя процъфтяваща, благодарение на превъзходството си над местните по изобретателност, иновативност и труд.

Същата тази евро-модерна и колониална логика позволи и легитимира колонизирането на голяма част от света като пороби и подложи на геноцид стотици милиони хора в Африка и Америките.

Тази европейска менталност направи възможен и днешният израелски заселнически колониализъм и система на апартейд в Палестина. В този смисъл Европа и Израел споделят „общи ценности“, макар и расови и заселническо-колониални ценности. И нямаше как да е иначе- евреите ашкенази просто прехвърлиха в новата си държава Израел европейския модел и менталност.

В изказването си Фон дер Лайен показа тотално безразличие към страданието на палестинците и нарушаването на техните човешки права. Това пренебрежение към палестинския народ е демонстрация на „антипалестински расизъм“, който палестинците усещат дълбоко.

Това пренебрежение има функция: то дехуманизира хората и принизява тяхното страдание и засегнати интереси до точката на незначителност. До точката, в която дори подложени на геноцид, палестинците да не могат да разчитат на състрадание. Едва тогава Израел изглежда като демокрация.

Това дълбинно поведение е в съответствие с расистките структури на властта, които поставят под въпрос самата човешка същност на колонизираните и поробени народи. Расизмът, в крайна сметка, е институция, която категоризира някои хора като по-нисши и ги поставя в подчинена позиция, за да наложи интересите на по-„достойни“ раси.

Израел изглежда като „жизнена демокрация“ единствено за тези, които не смятат палестинците за хора с равни права и стремежи. Държава, която скрепява със закон системното изключване на над 50% от населението си (ако включим окупираните Западен бряг и Газа), не е демокрация, а апартейд. Тази дискриминация беше налице в Израел от основаването му, но тя беше подкрепена със закона за националната държава от 2018 година.

Ционистки митове

„Превръщането на пустинята в градина“ отдавана е един от стълбовете в наратива на ционисткия мит. Няма значение фактът, че земите на Палестина, които сега са окупирани и населени от еврейските преселници – крайбрежната средиземноморска низина и областта Галилея исторически винаги са били едни от най-плодородните части в региона, с жизнен културен и икономически живот в продължение на векове, дори хилядолетия. Докато земите на изток, където в момента са изтласкани палестинците – към Мъртво море и река Йордан, винаги са били сухи и безплодни. Но този мит не е уникален за ционизма. Той просто подражава на други европейски колониални заселници, които са използвали подобна реторика, за да оправдаят обезправяването на коренните жители.

Единствено колониален манталитет може да роди лъжи от типа, че е култивирал пустинята. Ако е така, защо евреите не култивират пустинята си Негев, защо не я превърнат в цъфтяща градина. Ционисткият пи-ар проект „да направим пустинята цъфтяща“ (който реално се провали, но за това никой не говори) беше колониално и насилствено начинание срещу природата и срещу коренното население. Този проект включваше не само отнемането на собствената земя на палестинците, но и кражбата на сладководните им ресурси.

Расистки представи

И макар да е изкушаващо да гледаме на колониалните тропи като на архаични реликви от миналото, този дискурс продължава да формира съвременните колониални и неоколониални отношения, както и представите на влиятелните европейски политици.

Миналия октомври колегата на Фон дер Лайен и шеф по външната политика на ЕС Жозеф Борел също направи колониални твърдения. Той раздели света на добре поддържаната „градина“ на Европа и „джунглата“ на „останалия свят“.

Тук отново е важна мисловната структура. Представата за света като за градина срещу джунгла не е просто грешка на езика, а отразява вековни западноевропейски дискурси и практики на дехуманизиране на неевропейците.

Този модел на географски представи служеше като функционално съзнание, което европейските колонизатори използваха, за да оправдаят моралните и законните си права да завладяват, подчиняват, поробват и ограбват земите на неевропейските народи. Земята, без значение колко многолюдно е коренното й население, се считаше за „празна“, за част от „естественото състояние“, за джунгла или за обещана на западноевропейците от Бога.

Изявленията на Борел показаха явно незачитане на ролята на неевропейските народи. Подобно на Фон дер Лайен, той очевидно пренебрегва факта, че така наречените мирни и цивилизовани градини на Европа бяха построени на основата на расисткия дискурс за „Черния ужас“ в междувоенния период, с цел най-безчовечното експлоатиране на Африка.

Подобни моменти разкриват упорството на колониалните, идеологическите, религиозните и расистките географски представи, дори сред най-висшите ешелони на политическия апарат на ЕС. Това извиква съмнения относно това доколко са искрени, когато подкрепят решението на ООН, което продължава да виси още от 1949 г. за двете държави в Палестина и зачитането на човешките права много отвъд нея.

За да бъде възприет сериозно, ЕС, САЩ и останалите американски сателити, които претендират, че защитават човешките права и справедливостта, трябва сериозно да се реформират до степен на катарзис, като разрушат колониалните и расистки представи в своите общества, които няма да им позволят да се интегрират в новия многополюсен световен ред, в който за първи път от 5 века не е заложено превъзходство на западната цивилизация.

Д-р Емил Бадарин има докторска степен по близкоизточна политика от университета в Ексетър и магистърски степени по международни отношения от университета в Бристол, по Политически науки от университета в Упсала и по градска и засторена среда/Пространствено планиране от Кралския технологичен университет в Стокхолм. Научен сътрудник в катедрата по европейска политика на добросъседство в Колежа на Европа в Натолин. Автор е на академични публикации и множество статии по въпросите на близкоизточната политика.

Източник: ebadarin.com

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: