След приемането на резолюция, която нарича Русия „спонсор на тероризма“, Европейската комисия започна да разработва деветия пакет от санкции. Светът го гледаше с усмивка. Китайците публикуваха карикатура, показваща как примката на енергийната криза в Европа се затяга, докато тя преследва нови ограничения. Впрочем, дотолкова се затяга, че в немския Бундестаг депутати и министри вече стоят с палта и шалове, а по-калените – с по един пуловер под сакото. Виж на снимката.

Често ме питат какво не е наред с тези хора, какви самоубийствени наклонности имат лидерите на този Европейски съюз, защо дърпат собствената си икономика към дъното в някаква неистова лудост, сякаш все още вярват, че това може да разбие Русия. Отговорът е относително прост. Те живеят в друг, илюзорен свят. Европа, каквато я познаваме сега, се появи на картата благодарение на мира, сключен между СССР, САЩ и Великобритания. И тя имаше меден месец на бързо развитие, когато бяха необходими нови пазари, когато производството беше разпръснато по света, за да се намалят разходите.

Но коронавирусът (който и от големите геополитически играчи да го е пуснал) сложи край на глобализацията. Той показа, че свободните граници вече не са толкова добри, поради свободата на движение вирусът се разпространи много бързо из целия континент. В същото време нямаше маски и нямаше прости лекарства като парацетамол. Транспортната логистика беше нарушена, вече не беше възможно да донесем от нашата фабрика отдалеч. Всяка държава внезапно се сети, че има свои граници, на места беше спряно действието на „Шенген” за известно време, въведени бяха свои, различни правила и прочее. Оказа се, че санитарната сигурност на страната е важна и не може да се даде в ръцете на глобализма.

Европа направи същата грешка в областта на енергетиката. През последните 20 години във Франция например смятаха, че тази сфера трябва да се поддава на пазарни механизми, че е нужна конкуренция, дори изкуствено въведена, че държавната намеса е вредна. Политиците продадоха на американците стратегически индустрии, като например производството на турбини за генератори в АЕЦ. Но сега се оказа, че енергетиката е в основата на суверенитета на всяка държава, ако тя изобщо иска да бъде суверенна.

Глобализацията е спряна, събуждат се сили и политически движения, които затягат именно националната реторика, като си спомнят, че има народи, които живеят според определени правила в определени граници и че извън границите, дори в рамките на Европейския съюз, има съседи, които често имат много различни интереси.

Вземете например Германия. В края на краищата тя винаги се е съмнявала в европейската интеграция, но тя ѝ е била необходима, за да забрави за болезненото минало, а сега ѝ трябва, за да оцелее в бъдещето. Берлин също затегна риториката си и започна да води политика в рамките на ЕС в собствен интерес, което раздразни Франция. Франция все още е много пасивна във всичко, тя все още живее с идеята за глобализъм, която е проповядвана от един от бащите-основатели на ЕС, международен банкер, живял в Лондон от 18-годишна възраст, почитател на англосаксонския свят и идеята за атлантизма Жан Моне. Френските компании, основани преди три века, се срамуват от това, че са французи, и се наричат международни.

Еманюел Макрон по време на първата си предизборна кампания каза, че няма френска култура, има просто определена култура във Франция, отворена към всичко чуждо, чети глобалистко. Когато се изготвяше Европейската конституция, Валери Жискар д’Естен предложи да се добави връзка към корените в самото начало, което показва, че това е християнска цивилизация. Но Франция на Ширак каза: не, не е хубаво да се говори за корени, Европа е светска, без граници, отворена към целия свят. И сега, след като получи миграционна криза за това, тяполучи и проблема с ислямизацията, примесена с наивна сляпа толерантност. Кой е европеец? Не мисля, че някой знае.

Французинът отива в Рим и говори с местните на нескопосан английски, те му отговарят същото. Това Европа ли е? С нейния изключително раздут бюрократичен апарат и като персонал, и като правомощия?

Как стана така, че Европейската комисия, която на теория би трябвало да е някакъв секретар на Европейския съвет (все пак той редовно събира ръководителите на държавите членки на съюза), как този секретар сега се превърна в директор или даже в главнокомандващият, издаващ заповеди? Председателят Урсула фон дер Лайен сплашва страните с чекова книжка: „Не ми харесва поведението ти – няма да ти дам пари“. Плаши Унгария, плаши Полша. „Ще наблюдаваме резултатите от изборите в Италия и ако нещо не ни хареса, имаме механизми как да им повлияем. И това го казва човек, който никой не е избирал, тя просто е назначена на този пост, поставена е там. Но в хода на глобализацията тя се почувства като наднационална кралица и ковчежник на 27 държави.

Европа вече е замаяна, не разбира света, в който живее, не разбира, че се е променил, продължава да действа в съответствие с логиката на миналия свят, който вече не съществува. Лидерите на държавите в Европа много се отпуснаха, делегираха много правомощия на Брюксел – отърваха се от отговорност, като си мислеха, че в такива лежерни условия, когато всичко някъде се решава вместо тях, те ще останат на власт вечно. Затова и не са видели новия свят.

Основната теза в полза на глобализацията е: колкото повече търговия между страните, толкова по-малко войни! Но всъщност е точно обратното: Населението на света се увеличава, страните се развиват и конкуренцията за пазари нараства… толкова много, че страните са готови да влязат във военни конфликти, за да прокарат интересите си, и те се срещат по целия свят, дори ако вземем проблемите на околната среда. Бог да е с нея, с планетата, трябва да построим още един завод тук. Да, и цялата тази зелена европейска програма също лобира за едни мръсни производства и отблъсква други. А какво ще стане с планетата – кучета я яли.

Страни като Китай или САЩ много ясно разбират къде е сферата на техните интереси и правят всичко възможно да заемат стабилно тази ниша. Погледнете например договорите за възстановяване на инфраструктурата на Ирак след войната. Големи пари. Всеки един търг беше спечелен от американците, французите също участваха, но не получиха нито един. Да вземем скандала с подводниците – Франция беше отритната от новия стратегически азиатско-тихоокеански съюз АУКУС във военно-техническо отношение. Стана ясно, че англо-саксите си правят собствен военен съюз, а НАТО отива в историята.

В Африка Франция губи позиции в бившите си колонии, които безмилостно я изтласкват от икономиките си. И от безсилие Париж приписва всичко на „грабителската политика на Русия“, която нахлувала агресивно в Африка. Но Русия защитава своите национални и държавни интереси. А чии интереси защитава Франция днес, когато много области от икономиката й са в упадък, ако не и в плачевно състояние, а външната й политика, противно на здравата логика, е изцяло в услуга и под пълното влияние на наднационалния глобалистки икономически елит? На срещата на високо равнище на АТИС Макрон директно каза, че светът се нуждае от единен световен ред.

Ще продължа тази мисъл с думите на Блинкен, който през октомври каца, че светът трябва да остане под ръководството на САЩ. Къде е Европа в това уравнение? Тя вече беше ударена през лицето от доскорошният й „голям брат“ САЩ – ударена право в сърцето – индустрията и бизнеса й – които в момента бягат в Китай и Америка заради прекомерните разходи за енергия, постоянните прекъсвания на тока, икономическата рецесия и прочее. Не е изненадващо, че на този фон глобализацията е спряна, ще се събудят онези сили, които ще започнат да насърчават връщане към граници, нации, национални държави, собствено производство, политика, технологии. Смяна на парадигмата неизбежно ще настъпи, въпросът е дали ще дойде отгоре или чрез бунт отдолу. Неолибералният ни сън се проточи, но събуждането вече започва.

Автор: Анастасия Попова