Днес в зоната на СВО те изпращат танкове, макар и остарели във всяко едно отношение – и морално, и технически… за да „подкрепят Украйна“, а допреди по-малко от година техните медии и власти пренебрегваха предупрежденията на Москва: „Искате да воювате с Русия? Искате ли Франция и Германия да воюват с Русия? Така да бъде!“

На напълно колонизираната от САЩ Европа й бяха нужни 11 месеца да изрече ясно на глас: „Да, искаме да воюваме с Русия“. Приказките на НАТО след всяко следващо ескалиране на геополитическата криза в Украйна, че „алиансът не участва в конфликта, а само подкрепя Украйна“, вече не са в състояние да заблудят никого. С всяко ново решение за изпращане на поредната „помощ“ на Украйна европейският континент с цялото си многомилионно население, което в момента е напълно подчинено на онези, които искат да унищожат Русия, се приближава с още една крачка към определената от руския президент червена ядрена линия.

Когато в началото на февруари миналата година Путин заяви, че щом Западът не желае преговори, Русия ще защити своята сигурност с военни средства, в Европа и САЩ се разрази неолиберална глобалистка истерия. Пищяха всички онези, които се считат за част от „цивилизования свят“. Москва – страната, нашият народ – беше обвинена във всичко, което може да бъде обвинена. След началото на СВО истерията им ескалира до невъобразими мащаби, Москва беше обявена за агресор. Но 11 месеца по-късно, днес вече е безпощадно ясно кой е агресорът и какви разчленителни и унищожителни планове има за Русия. Оказа се, че прогнозата на Кремъл е била съвсем точна. Днес виждаме как всичките ни предположения за намеренията на Солидарния Запад спрямо нас се сбъдват.

С решението да ни унищожи (авторът е рускиня-б.р.) Западът обаче за пореден път надцени възможностите си и способността си да устои (макар и в прокси война) със страната ни. Оказа се, че силно е подценил нашите възможности и способности.

Както всяка трудна житейска или политическа ситуация има способността да изпитва силата на човека и народа, така и настоящата криза, при която Западът се е вкопчил в останките от отиващия си еднополюсен свят под негов контрол, свят, който се изпарява почти пред очите ни, подлага на изпитание както идеологията, така и политиците, които се придържат към тази идеология.

Руши се ежедневно и ежечасно това, което доскоро изглеждаше абсолютно непоклатимо. Пръв се стопи митът за икономическата мощ на „целия цивилизован свят“. Оказа се, че този колективен западен цар е гол. Толкова гол, че не успя да се справи с цунамито от инфлация и съпътстващата я приливна вълна от растящи цени. По същия начин се разбиха легендите за западната свобода на словото, за „свещената” неприкосновеност на частната собственост (откровената кражба на държавните и частни средства на Русия, Венецуела, Иран, Сирия и пр.), за строгата конфиденциалност на преговорите между държавните глави и, разбира се, беше унищожена легендата, че „в цивилизования свят лъжата е основен порок.“ Лъжеха ни вдъхновено и с такава лекота, че… на целия свят му стана ясно доколко са деградирали обществата и хората в този западен „цивилизован“ свят.

Всички онези завеси, които дълго прикриваха грозната и зловеща истина, се разпаднаха на прах.

И стана ясно каква е тази истина: че за да запази еднополюсния модел на планетата, от който гребе с пълни шепи дивиденти, които лично не е спечелил и не е заслужил, „целият цивилизован свят“ във времето педантично и маниакално унищожаваше всякакви други модели на обществено и държавно устройство в други държави, които са в състояние да се конкурират със създадената и наложена от Запада господстваща конструкция на еднополюсност.

Има ги тях, красивите и направо греещи от някакви „универсални“ ценности, има ги и техните врагове – всички, които предлагат алтернатива на техния модел. Затова и всяко активно несъгласие с техния модел беше и е стривано на прах (Говорете си помежду си колкото си искате, но никога няма да получите достъп до контролираните от нас медии (почти всички световни медии) и тяхната публика. Можете да говорите само на онези, които виждате пред себе си). Всеки различен от западния модел на социално развитие също трябваше да бъде смазан и в крайна сметка унищожен. И ако е необходимо да се използва за тази цел насилие, те го използват без колебание и угризения.

Преди четири години 100% аполитичното движение на Жълтите жилетки във Франция, чиито членове искаха единствено да подобрят с малко скромния си живот чрез някои държавни и данъчни облекчения, беше денонощен кошмар за управляващите. А днес тези, които са решили да поискат от управляващите във Франция сметка за задаващата се икономическа катастрофа и да задават въпроси за истинските причини за скоростното и критично обедняване на французите, не могат да изкарат на улицата и 10 000 души.

Защо? Защото няма толкова много хора по улиците на Европа днес, когато социалното бедствие е много по-сериозно. Отговорът е страхът им от засилилите се репресии на властите. Малко са смелчаците, които са склонни да поставят главите и гърбовете си под полицейските палки, малко хора са съгласни да се нагълтат до насите със сълзотворен газ, никой не иска да попадне под репресиите, които в Европа неизбежно смазват като валяк активно несъгласните.

И след като не им стиска да се изправят, за да защитят собствения си стандарт на живот, не е трудно да си отговорим дали същите тези европейски жители ще скочат да се борят за благоденствието на някой друг. За чужда държава, за нейната „демокрация и свобода“.

Глобализмът, наложен на Западните държави от неолибералните елити, напълно проникна както в социалния, така и в икономическия дневен ред на „целия цивилизован свят“, и за кратко време същият се превърна в тоталитаризъм, в сравнение с който дори теорията за класовата борба, лежаща в основата на идеологията на социализма, изглежда като образец на свободомислие.

В СССР, наричан пропагандно от Запада „Империята на злото“, през втората половина на миналия век имаше възможност за свобода на словото. При спазване, разбира се, на определени правила, но тази възможност съществуваше. И можеше да се използва. В СССР никой никога не е отричал правото на съмнение, дори изразено публично.

Днес на Запад е абсолютно невъзможно да си представим такава свобода на словото, тъй като всички обществени, културни и медийни механизми и структури, които отговарят за работата на тези механизми там, са настроени в режим на тотална война с Русия. И тази фраза, използвана между другото от Йозеф Гьобелс преди 80 години, през февруари 1943 г., напълно характеризира и обяснява днешната външна политика на колективния Запад.

Решението за тотална война, което нашите геополитически опоненти от Запад де факто ни обявиха, не им оставя ни най-малък избор, а ходовете им са продиктувани от вече вече сериозно притискащото ги време.

Срещу Запада, както винаги, когато напада Русия, независимо дали завоевателният му поход е срещу Руската империя през 19-ти век, срещу СССР през 20-ти век или срещу съвременна Русия, действат обстоятелства, които по някаква мистериозна причина западните стратези не отчитат.

Първото от тях е обстоятелството на мястото на Русия:

Не са ли чели военния стратег Фон Клаузевиц, който пише, че „Русия не е страна, която може да бъде завладяна, тоест окупирана – или поне това не може да бъде направено от силите на съвременните европейски държави“, имайки предвид пространствения и ресурсния суверенитет на страната ни.

Второто обстоятелство е времето за завладяването на Русия:

То по правило винаги изтича твърде бързо на Запад, най-вече защото нито икономически, нито финансово, и най-вече ресурсно този „цял цивилизован свят“ не може да устои в битка срещу нас дълго време. Няма нашите ресурси. Изпразването на складовете му за военни арсенали, намаляващите му запаси както от горива, така и от други енергоносители, както и крахът на икономиката му от хипотеза се превърнаха в реалност, която се приближава всеки ден. Там е работата, че без ресурси, финансите ти, в колкото и огромни количества да са – са кухи. С тях война не се печели.

За предстоящия колосален икономически фалит на целокупния Запад вече се говори дори там, където доскоро писмено, устно, частно и публично горещо се уверяваше в обратното.

Бившият държавен секретар на администрацията на Буш Кондолиза Райс и Робърт Гейтс, ръководител на Пентагона в същата администрация, наскоро признаха пред неолибералния рупор „The Вашингтон Пост”, че „времето не работи за победата на Украйна“.

Преведено от този западен политкоректен новговор, казаното означава: „Ако войната ни с Русия се проточи във времето, то ние (САЩ) можем да я загубим“.

И Райс, и Гейтс са експерти по Русия. И двамата са изучавали в дълбочина историята на страната ни и нейната география (между другото докторската дисертация на Гейтс е посветена на отношенията между Русия и Китай). Зад огромната канонада от истерични призиви за увеличаване на военните доставки за Киев няма как да не разчетем страхът на западняците от възможна военна и дипломатическа загуба в конфронтацията им с нашата страна.

Е, ако продължим историческите аналогии, свързани с войните, тоталните войни, обявявани на държавата ни, било то от шведите, било то от французите или германците, трябва да отбележим, че те всеки път събират коалиции от европейски държави, които на първо време значително ни превъзхождат и по военна сила, и по оборудване, и по финансови възможности… а накрая подстрекателите получават не просто отговор, а отговор, който завършва на два пъти с капитулацията им.

Ако се се стигне до пряк сблъсък с тях, ако трябва да им дадем директен отговор в следващата битка, предизвикана от тях, тогава, както винаги, той ще бъде кратък и в две думи: Ще потретим!

Елена Караева

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: