Автор: Юрий Борисов

Онзи ден, във вторник, Европейският съюз влезе в нов, по-висш етап на своята санкционна политика. Европейският парламент прие Директива, с която обявява за престъпление и плаши със затвор всеки, който заобиколи европейските санкции спрямо Руската федерация. Прогресивната част от ЕП беше внушителна – 543 депутати, докато саботьорите на европейския напредък се оказаха само 72.

Първият етап беше наказване на самата Русия – конфискуване на стотици милиарди долари, изключване от SWIFT, прекратяване на търговски договори, изолиране от състезания – като започнем от руските гимнастички и стигнем до руските котки.

Вторият етап от тези санкции беше смесен – наказваме Русия, но наказваме и европейските граждани – с по-високи цени на всичко, след като енергоносителите драстично поскъпнаха.

Днешният нов етап е наказание само за европейските граждани – това са тези, които заобикалят санкциите – от всякакво икономическо сътрудничество с руски структури до даване на юридически съвети.

Резултатите от първия етап ги видяхме – Русия преориентира успешно своята търговска дейност към глобалния Изток и глобалния Юг. Само няколко цифри за илюстрация. От 63,7 милиарда долара през 2016 г., търговският оборот на Русия с Китай възлезе на 190 милиарда долара през 2022 г. и достигна рекордните 240 милиарда долара през 2023 г. После Русия пусна на пълни обороти своето производство и реализира икономически ръст, за който днешна Европа може само да си мечтае и подсмърча.

Вторият етап е абсолютно успешен във втората си част – стандартът на европейските граждани е ударен жестоко и верижните фалити на европейски фирми вървят на пълни обороти. Стигна се до там, че в момента руското външно министерство обработва над 30 000 молби на хора  от санкциониращия Запад, желаещи да получат руско гражданство.

Сега да видим третия етап – колко европейци ще влязат в затвора или ще отнесат баснословни глоби, без Русия изобщо да разбере какво става.

Аз ще подскажа какъв ще е четвъртия етап. Има европейци, които най-нахално продължават да общуват със санкционирани руснаци. Аз например си пиша от време на време с популярния у нас ген. Леонид Решетников, санкциониран защото се е интересувал кой ще стане президент на България. Ако европейските депутати са истински прогресивни хора, то те трябва да ударят с тоягата и такива като мен. Колебая се дали да подскажа и наказание за общуване с жена му – Олга Решетникова. Тук съм разколебан, защото разговорите ми с дамата са само за манастири и за култура. Култура, култура, ама често са за руска култура. Което само по себе си е назадничаво и укоримо.

Всеки нормален европеец се пита защо Европа продължава да упорства със своите санкции, след като и за учениците стана ясно, че наказаните от тях сме ние – Русия от доста време не се впечатлява от тези санкции. Даже в определени случаи проявява биволско спокойствие. Срещу замразените (разбирай, откраднати) 300 млрд. долара руски активи например, в Русия има милиарди на приблизително същата стойност активи на западните страни, но още се държи полувинчато с тях.

След години въпросът за логиката на европейското поведение в сегашния конфликт с Русия сигурно ще представлява за политолози и психолози научен интерес. Сигурно и дисертации ще се пишат. Днес доста наблюдатели обясняват това поведение с продажността на европейския политически елит, който на практика обслужва една от генералните цели на САЩ – да съсипе Европа като свой икономически конкурент. Сигурно е вярно, но едва ли е достатъчно като обяснение. Може би европейският елит не може да преглътне, че „изостанала“ Русия се репчи и се държи с Европейския съюз като равна с равен. Не може да асимилира, че светът вече не е еднополюсен и че ролята на „божествен олимпиец“, която Европа продължава да играе, е твърде неадекватна. Знае ли човек. Нашите деца и внуци сигурно ще разберат.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: