Автор: Аластър Крук

Един от водещите вестници на глобалисткия естаблишмънт в Европа пише, че „това, което движи европейската политика в момента, е страхът“. Заглавията на неолибералната западна преса са изпълнени с опасения: „Германският елит е скован от страх, докато Путин сее смърт в Украйна“. Британският министър-председател свика извънредна пресконференция, на която предупреди за „непосредствена заплаха за демокрацията“ от „екстремизма“. Поводът за извънредната ситуация стана победата на Джордж Галоуей на частичните избори. Галоуей е един сравнително умерен, макар и малко непокорен, „трън“ в очите на либералните политици, но да го наречеш „екстремист“ е доста неадекватно.

В САЩ традиционната общност също се възпали заради една публикувана наскоро книга: в която „Белите жители на селските райони са [описани] като най-расистката, ксенофобска, антиимигрантска, антигейска и антидемократична“ демографска група в Америка. Те „не вярват в независимата преса или свободата на словото“ и са „най-склонни да приемат или оправдават насилието“.

Разбира се, страхът се нагнетява допълнително от твърдението на демократите, че републиканците са такива расисти, ксенофоби, хомофоби и неандерталци, защото се намират под силното влияние на Русия. Именно Русия е най-голямата надвиснала „заплаха“ над „демократичния свят“, а страхът от нея се подхранва допълнително от твърденията за „имперските стремежи“ на президента Путин, който ламти за все повече и повече европейска земя и съответно амбициите му за превземане на нови територии далеч надхвърлят границите на Украйна. За тези твърдения обаче няма абсолютно никакви доказателства. Във всички изказвания на Путин през годините няма нито една дума, която дори да намеква за подобни амбиции.

Това, което плаши Запада по-непосредствено, са каскадните поражения, нанесени на украинските сили след разгрома при Авдеевка. Новият украински командир – руснака-ренегат генерал Сирски, след бягството на ВСУ от Авдеевка обяви „отстъпление към нови предварително подготвени отбранителни линии, но както много военни анализатори прогнозираха, се оказа, че „по-надеждните за отбрана линии“, за които Сирски говори, всъщност не съществуват.

Украинските фотографи Константин и Влада Либерови, които документират войната на терен и снимат битките на първа линия, попитаха Сирски с ирония: „И така, коя ще е следващата „крепост“ – Покровск? Или Константиновка?“

„Къде е тази втора отбранителна линия?“ попита и Юрий Бутусов, главен редактор на „Цензор„, след като обходи надлъж и нашир целия район от Авдеевка до Константиновка: „Нямам думи. Пропуск: тук, в Киев – върховният главнокомандващ казва едно, а на фронта се случва нещо съвсем различно. Искам да кажа, че отвъд Авдеевка досега не са изградени никакви отбранителни линии, никакви укрепления. Видях единствено как руски безпилотни самолети атакуват на рояци нашите войници – насред голо поле“.

Няма изградени отбранителни линии – само импровизирани барикади в някои населени места, целящи да задържат руснаците докато Украйна успее да прехвърли резерви за временно задържане на врага – така че ВСУ да отстъпва постепенно, а не в безпорядък. Нима лидерите на НАТО не са забелязали този пропуск в отбранителната ни линия? Очевидно не…

И така, една от причините за сегашната паника е именно тази: ЕС е влязъл в огромен преразход, прекалил е с инвестициите в проекта си „Украйна“ и сега вижда, че той бързо се разпада. Затова президентът Макрон набързо свика държавите от ЕС (с 24-часово предизвестие) в Елисейския дворец, за да чуят предупреждението му, че ситуацията на място в Украйна е толкова критична и залогът за Европа е толкова голям, че „Намираме се в критичен момент от конфликта и е абсолютно задължително да поемем инициативата: Трябва да декларираме, че сме решени да направим всичко необходимо, докато трае процесът„.

Но това, което Макрон предложи, всъщност шокира събралите се лидери. Той предложи държавите от НАТО да изпратят свои войски в Украйна не толкова за директна борба с руските сили, колкото да действат като респектираща, възпираща стена за Русия, която, ако бъде ударена от руските сили да „задейства“ пълномащабна ответна военна реакция на НАТО срещу Русия.

Макрон твърди, че тези сили ще представляват стратегически възпиращи фактори, които да блокират пространството за военно маневриране на Москва – оазиси на „недосегаемото“ НАТО, разпръснати из Украйна. Колегите му, ужасени, се възпротивиха: „Лудост“ и „не благодаря“.

„Другият полюс“ на европейското отчаяние беше издаден от премиера Сунак, който след резултатите от частичните избори в Рочдейл, където спечели кандидат, който не е неолиберал или глобалист, се втурна към микрофона, за да предупреди, че демокрацията е застрашена от пълзящият екстремизъм.

Един от коментаторите изрази мнение: „Риши Сунак беше прав“: „Това не е политика, дори не е радикална… Това е зародиш на непоследователна ярост, която е готова да направи обща кауза с всеки друг, който е разгневен дори по противоречиви причини“.

Ако тази реакция ви се струва малко пресилена – само защото Джордж Галоуей спечели с огромно мнозинство в Рочдейл – нека да „свържа точките“ вместо вас:

Същият коментатор (Джанет Дейли в „Телеграф“) твърди: „За да актуализираме тази тема, сега имаме структура, наречена Работническа партия – име, което напомня за традиционната лява отдаденост на интересите на работническата класа – която спечели частични избори в Рочдейл, като отправи послание, което съчета каузата на палестинците в Газа с нуждите на местната работническа класа“.

Уф! Това е, което боли. Тук правим паралел с първичните избори в Мичиган в САЩ, където коалиция от пропалестински групи, които си бяха поставили скромната цел от 10 000 „неангажирани“ гласа (с толкова гласа спечели Тръмп в Мичиган през 2016 г.) да изпратят послание на президента Байдън, че разочарованието на избирателите от войната в Газа може да му коства преизбирането за президент през ноември. В крайна сметка обаче пропалестинската подкрепа надхвърли целта от 10 000 гласа и достигна близо 101 400 гласа.

Посланието е изпратено – и както показва електоралното отчаяние в средите на демократите, „посланието е получено и разбрано“.

За да бъда ясен: Събитията в Газа и в Украйна разрушават вековни политически, икономически и финансови структури за контрол на политическата власт в ЕС, в Европа и в САЩ. Ето защо Западът е в истерична паника и увеличава залозите до самоубийствени нива.

Авторът: Аластър Крук е бивш висш британски дипломат.

Източник – Al Mayadeen

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: