Промените, които европейските политици крият от населението

Падането на стандарта на живот, намаляването на производствения капацитет и растящата безработица е непълен списък на това, което обикновените европейци и бизнеса могат да очакват през 2024 г. Всичко заради Европейската комисия, която забрани на страните да харчат средства за смекчаване на последиците от кризата.

Масова демонстрация се проведе в Брюксел. Подобно събитие за европейските градове, особено за столиците на западноевропейските държави, се превърна в почти рутина през последните години. Този път обаче не говорим за стачки на работници от петролни рафинерии в Париж, протести на фермери в Амстердам или представители на бизнеса в Берлин.

Този път сред протестиращите има хиляди хора от различни браншове. Освен това не говорим само за белгийските граждани. Тези, които бяха изведени на улицата от Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), протестират в Брюксел. Един вид общоевропейски протест, който е насочен срещу много конкретен закон или по-скоро документ, за чиито условия ръководството на страните от ЕС може да се договори в близко бъдеще.

Говорим за реформа на Пакта за стабилност и растеж, който, ако бъде значително опростен, ще принуди държавите от ЕС да намалят бюджетите си с 45 милиарда евро през следващата година. Това ще провокира спад в стандарта на живот, намаляване на държавните разходи за социални услуги, увеличаване на безработицата и намаляване на производствените обеми.

Промените, които европейските политици крият от населението:

Протестиращите в Брюксел са възмутени от спада на жизнения стандарт. Както пише Euronews, демонстрантите настояват за по-високи заплати и пенсии. Най-важното е, че този протест беше призован от ETUC, която се противопоставя на подновяването на Пакта за стабилност и растеж, който беше спрян по време на пандемията. Крайната цел е намаляване на дълга и бюджетния дефицит на страните-членки на ЕС.

Между другото, на официалния сайт на Европейската конфедерация на профсъюзите дори въведоха брояч на времетраенето на протестите и апел към всички работници да се присъединят към тях и не само в Брюксел (където само на 12 декември вече имаше 12 000 протестиращи), а изобщо във всяка страна от ЕС.

Нека уточним – не се планира паневропейска революция, правителствата на страните от Европейския съюз вероятно няма да обърнат внимание на протестиращите и или ще ги разпръснат, или просто ще обещаят на тълпата много „вкусни“ неща, а в един ден те ще забравят за това. Изискванията на ETUC няма да бъдат изпълнени напълно.

Възможно е синдикатите в някои държави дори да постигнат нещо. Като цяло обаче въпросът вече не е за конфронтацията между обикновени работници и политици в криза, а за това как Брюксел доведе до ситуацията, в която спестяването в ЕС ще се превърне в предпоставка за оцеляване.

Както писа Асошиейтед прес в началото на седмицата, преди началото на митингите в Брюксел финансовите министри на ЕС са преговаряли за реформа в продължение на няколко месеца, но сложните отношения между Берлин и Париж все още не позволяват приемането на този „Пакт за стабилност и растеж“.

Брюксел всъщност няма да позволи на националните правителства на европейските страни да помагат на бизнеса и населението в условията на нарастваща инфлация. А това означава намаляване на производството в предприятията и увеличаване на безработицата, и то в условия, в които цените на храните и другите стоки от ежедневието в ЕС са очевидно по-високи от 2020 г.

Най-интересното е, че Европейският парламент, водещите европейски медии и кабинетите на министър-председателите или президентите на страните от ЕС се опитват да не говорят за това много.

Кой ще пострада най-много?
Както отбеляза Вячеслав Данилов, изпълнителен директор на Центъра за политически анализи в коментар за Baltnews, има голяма вероятност всичко да бъде доста традиционно. Тези, където позициите на синдикатите са силни, ще се съпротивляват. Поради това последиците от строгите икономии, които Европейската комисия налага на целия блок, ще бъдат изключително неравномерни.

„Например, що се отнася до Източна Европа, с десни популисти начело и несъществуващи синдикати, те ще приемат този пакт за даденост. Дори в Унгария и Полша ръководството, което имаше големи търкания с Брюксел през последните години, може да се съгласи с това. Дори може да се каже, че именно Източна Европа ще бъде най-ревностна в спестяванията“, отбеляза Данилов.

„Политиците в региона няма да се страхуват да разгневят електората си, тъй като цялата вина може да бъде хвърлена върху Брюксел, който излезе с идеята да спре финансовата помощ по време на кризата. Освен това в Източна Европа, както се е случило исторически, лишаването от „социални услуги“ означава в името на „по-висока цел“ „Това е норма“, добави той.

Между другото, няма нужда да се съсредоточаваме само върху Полша и Унгария. Години наред балтийските републики доказаха на практика, че са готови да изпълнят всякакви заповеди от Брюксел, които увреждат техните икономики като цяло и портфейла на обикновения човек.

Асошиейтед прес казва, че спестяванията на разходи и неспособността на правителствата да харчат милиарди за подкрепа на бизнеса след 2024 г. уж ще играят в ръцете на крайнодесните партии в цяла Европа. Присъдата е отчасти правилна. Но в същото време трябва да признаем, че населението на Източна Европа също е свикнало да  толерира това.

Когато лидерите на Естония, Литва, Полша, Латвия и България отказаха да купуват руски газ, след което енергията за домакинствата започна постепенно да поскъпва, крайно десните ли дойдоха на власт? Не. В такъв случай защо трябва нещо драматично да се променя?

Euronews, позовавайки се на последни данни от редица аналитични агенции, припомни, че най-високото съотношение на държавния дълг към БВП е в Гърция – 166 .5%, Италия – 142.4%. Следват ги Португалия, Испания и Франция.

Оказва се, че именно в тези страни населението най-силно ще усети, че правителството им е решило да пести от социални услуги. Струва си да се добави, че именно в тези европейски страни културата на провеждане на митинги и протести (понякога прерастващи в сериозни сблъсъци с полицията) е много силна и развита.

Няма да отнеме много време да убедите населението да се включи в митингите в големите градове. Когато през 2024 г. пактът, забраняващ подпомагането на бизнеса и населението, започне да действа, както и днес, синдикатите ще трябва само да подклаждат огъня.

В разговор с Baltnews Александър Арски, доцент от катедрата по национална икономика в Руския икономически университет, заяви, че националните икономики на страните от ЕС не са хомогенни по отношение на развитието на техните индустрии. „След истерията със санкциите, с формирането на „ефекта Байдън“, при който страните от ЕС страдат повече от санкциите, отколкото техният геополитически противник, кризата в Европейския съюз започна да прогресира. Тя се случва най-силно в икономиките на онези страни, които бяха уязвими технологично и финансово, т.е. нямаха развита индустрия и големи финансови резерви„, отбеляза Арский.

„По този начин страните донори в лицето на Германия, Франция и Италия не само ще отворят пазарите си за трудови мигранти от новите европейски страни, но и ще трябва да се справят със собствената си безработица, причинена от преместването на много производствени мощности в САЩ, Китай и Югоизточна Азия. Всички пактове за стабилност и растеж са безполезни, тъй като цената на европейските продукти е неконкурентоспособна в масовия сегмент на промишлеността. А донорските инжекции само подхранват инфлацията, което, подобно на антируските санкции, в крайна сметка ще доведе до обратен резултат„, заключава експертът.

Илья Круглей за Вaltnews

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: