Европа я очаква „безпрецедентна“ икономическа криза заради отказа й от руския газ, написа в своя статия тези дни знаменитият японски финансов анализатор Казухико Фуджи.

Той посочва, че до края на тази и през следващата година Европейският съюз трябва да похарчи един и половина трилиона долара, за да подпомогне електрическите си компании да не фалират, но въпреки това няма да може да се спаси от задаващият се всепомитащ икономически шок. Причината – в така наречения „отрицателен спред“ ( negative spread ) , с който се сблъскват енергийните компании в Европа, когато цената на заема надвишава приходите от дейността, въпреки налетите кредити. В такава ситуация се оказа например немският Uniper.

А ако европейската енергетика не носи и не може да носи печалба, то това означава неизбежен колапс на цялата европейска икономика. За това говори японският икономист.

Европа загуби своята икономическа конкурентоспособност завинаги. Тя никога повече няма да има достъп до евтини енергийни ресурси, които са най-важното условие да развиваш съвременна икономика, повтори почти дословно думите на японския анализатор и американското списание Foreign Policy .

„Европейските цени на електроенергията и газа вече са почти десет пъти по-високи от средните за последните десет години. До 2021 г. Европа заедно с Великобритания задоволяваха 40% от нуждите си от природен газ чрез внос от Русия, а също така от Москва купуваха и значително количество от нефта и въглищата, които използват в индустрията и бита си. До началото на тази година цената на енергийните ресурси в Европа бе приблизително два процента от нейния БВП. След разрива с Русия обаче през последните месеци, цените на енергоресурсите се увеличиха рязко и достигнаха 12%  от европейския БВП”, пише изданието.

Задълбочаването на кризата е само въпрос на време и само инерцията и мащаба на тежката икономическа структура на ЕС не му позволява да рухне за една нощ. Индикатор за предстоящия грандиозен срив беше спадът на потребителското доверие, като реакция от енергийния шок.

Индексът на потребителско доверие (Consumer Confidence Index, CCI) е индикатор, предназначен да измерва потребителското доверие като степен на оптимизъм относно състоянието на икономиката, като населението изразява това свое доверие чрез засилено потребление и увеличени спестявания.

Сега доверието на потребителите в Европа е напълно рухнало. CCI се срина до най-ниското си ниво в историята, срина се до минус 30 и не е отлепило от там през последните три месеца, което е много по-лошо от кризата през 2009 г. (тогава индексът беше минус 21), кризата с „пандемията“ (минус 24,7) и кризата в началото на 90-те години (минус 18,9), отбелязва руският анализатор Павел Риков.

„По отношение на скоростта на срива на индекса за Европа няма аналози, с изключение по време на COVID локдауните, но тогава това продължаваше два месеца, докато сега вече минаха 9 месеца без изгледи за подобрение. Причините са известни – енергийната и продоволствената криза ускориха ръста на цените на храните, комуналните услуги и горивата за населението, чиято покупателна способност се влошава допълнително и от свободното падане на еврото“, пише руският анализатор.

Непрекъснатото покачване на цените на храните е безпрецедентно. Такова нещо не се е случвало в Германия от 20-те години на миналия век – заради ПСВ. През август беше регистриран най-високият общ ръст на цените в историята на еврозоната от 9,1% на годишна база. Основната причина за ускоряването на инфлацията е директивата на САЩ към Европа да се откаже от руския газ.

Днешните свръхвисоки цени на енергията засягат всички сектори на икономиката на ЕС. Половината от европейските металургични предприятия за черни метали, алуминий, цинк вече са затворени. Около 70% от производството на торове в Европа е спряно заради високите цени на газа, който е основната суровина за производството на азотни торове.

Това от своя страна доведе до увеличаване на разходите за храна и др. Допълнителен натиск върху цените на храните идва от много слабата селскостопанска реколта, породена от най-тежката суша, връхлитала Западна и Централна Европа от десетилетия насам. Освен това ниското ниво на водите Рейн създаде логистични затруднения в Германия, блокирайки с месеци речния транспортен коридор, а във Франция липсата на достатъчно вода в реките за охлаждане се отразява на работата на атомните електроцентрали.

Според МАЕ през 2023 г. европейските страни ще могат да заменят само около една четвърт от вноса на руския газ, като си го доставят от алтернативни източници (американски LNG, алтернативни газопроводи, въглища, биогорива, ядрена енергия и възобновяеми източници). До зимата повечето страни от ЕС трябва да запълнят газовите си хранилища до 80% от капацитета им, но тези запаси няма да им стигнат за дълго. Така например според оценката на Федералната мрежова агенция до ноември газовите хранилища на Германия ще бъдат запълнени на 95%, но според ръководителя на агенцията Клаус Мюлер това количество ще стигне само за две и половина месеца от отоплителния сезон.

Правителствата на ЕС трескаво се стремят да намалят потреблението на енергия в своите държави. Например в Испания търговците бяха задължени след 22:00 часа да изключват осветлението на витрините; в Германия спряха топлата вода в обществените институции и планират да определят температурен лимит в помещенията до 19 ° C. Според ръководителя на най-голямата петролна и газова компания в Европа Royal Dutch Shell Бен ван Берден, енергийният режим с цел спестяване на енергия може да продължи няколко години.

Анализатори от най-голямата холандска банкова група Internationale Nederlanden Groep ( ING ) обясняват как обедняването на населението на ЕС влияе върху спада на бизнес активността: „Въздействието върху покупателната способност на домакинствата е огромно; реалните заплати падат с повече от 10% на годишна база. Тъй като доверието на потребителите се колебае на много ниски нива, има малък шанс домакинствата да спестяват.

И тъй като компаниите страдат от енергийния шок, все по-затягащите се финансовите условия и спадащата с бързи темпове покупателна способност на населението, виждаме как бизнес инвестициите намаляват. Тъй като очакваме енергийният пазар да остане много стегнат (и следователно цените високи), очакваме отрицателен растеж за три последователни тримесечия, започвайки от третото тримесечие на тази година… През 2023 г. очакваме свиване на БВП с 16%.“ .

Отрицателният спред, в който изпаднаха енергийните компании в ЕС, обезсмисля дори хипотетичната (все още неразпределена) подкрепа от трилиони долари за тях от ръководството на ЕС. Това се разбира от населението, изразяващо своя песимизъм в проучванията. Това разбират и европейските индустриалци, които вече масово прехвърлят, както писахме, производствата и бизнесите си в Америка.

Осъзнавайки безпощадната реалност – задаващата се икономическа катастрофа, Германия започна необявена война срещу своя доскоро най-близък партньор и съюзник – Франция.

Германският канцлер Олаф Шолц, без да се консултира с френския си колега, отпусна 200 милиарда евро в подкрепа на германската енергетика, което според Франция обрича други европейски страни на енергийна смърт. Париж е бесен от стартираната от Германия схема за вътрешна енергийна помощ на стойност 200 милиарда евро, без Германия предварително да се е консултирала с най-близкия си партньор в Европейския съюз (ЕС).

Отношенията между двамата лидери на ЕС вече са толкова лоши, че „Париж и Берлин отмениха в последния момент традиционна годишна среща, която провеждат от 20 години: Френско-германския съвет на министрите “, както съобщава Franceinfo . Френският министър на икономиката Бруно Льо Мер не скри, че срещата на министрите е била отменена поради необходимостта от „стратегическо преосмисляне на френско-германските отношения “ .

„В Европа пламна нова конкурентна война… германците искат да ни унищожат“, ужасен е Le Figaro. SudRadio говори открито за икономическата война на Германия срещу Франция.

Така Европа затъва в „невъобразима“ криза на всички нива. Населението прогресивно обеднява, а с идването на зимата и ще мръзне, предприятията затварят и/или отиват в Америка, правителствата трескаво намаляват консумацията на електроенергия, а лидерът на Европейския съюз реши да се спасява самостоятелно и започна работа на принципа „Германия на първо място“.

В допълнение към „горивната бедност“ на десетки милиони европейци, енергийният шок създаде и „хигиенна бедност“ ( Hygiene Poverty ): много хора вече нямат достъп до топла вода, за да се изкъпят и разчитат на дезодоранти. И положението тепърва ще става много по-зле.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: