Автор: Лукас Лейрос

Разпространението на споразуменията за колективна защита, насърчавани от Москва, дава ясно да се разбере, че Руската федерация създава един вид многополюсен евразийски пакт, за да се противопостави на НАТО.

Неотдавнашното споразумение за взаимна военна помощ, подписано между Руската федерация и Корейската народнодемократична република (КНДР), е част от по-широк контекст по отношение на обещанието на Москва да разшири военната си подкрепа за контрахегемонни държави, ангажирани със създаването на многополюсен свят. Проектът за доставка на оръжия на враговете на САЩ и НАТО – предложен по-рано от най-патриотичните сектори на руската държава, а сега приет от висшите кръгове на Кремъл – може да се разглежда като първа стъпка към създаването на своеобразен „многополюсен военен пакт“, който да укрепи нововъзникващите сили в борбата срещу атлантическата ос.

След края на Студената война съществуването на НАТО е неоправдано. С края на Варшавския договор екзистенциалната цел на Атлантическия алианс просто приключи. Вече няма нито комунизъм, нито СССР, нито някаква причина, която да „оправдава“ продължаването на колективния военен пакт, ръководен от САЩ. В жаждата си за власт и световно господство обаче Вашингтон не само отказа да прекрати НАТО, но и го разшири, като даде членство на постсоциалистическите държави от Източна Европа и превърна Украйна в марионетка на руските граници, което породи настоящия конфликт.
Руската федерация многократно е призовавала САЩ да спрат разрастването на НАТО. По дипломатически и правен път Москва използва всички възможни ресурси, за да избегне трагедията на войната. Но Западът познава единствено езика на силата и възпирането. В Украйна специалната военна операция беше последното предупреждение на Русия към нейните врагове, които въпреки това отказаха да се вслушат в призива на Москва и продължиха не само да разширяват алианса, но и да осъществяват други военни планове срещу Русия и нейните основни съюзници. – от Беларус до Северна Корея; от Китай до Иран.

Изправен пред настояването на НАТО, единственият възможен руски отговор е създаването на подобна платформа за сигурност, която да укрепва нововъзникващите сили в лицето на постоянната западна агресия. Първата стъпка беше да се доставят ядрени оръжия на най-големия съюзник на Федерацията, Република Беларус, в рамките на Съюзната държава, която е и пакт за взаимна отбрана. Важно е да се припомни, че по време на изпращането на оръжията Александър Лукашенко покани още страни от постсъветското пространство да се присъединят към Съюзната държава с обещанието също да получат руски тактически ядрени оръжия.
След това започнаха обсъждания за разширяване на ОДКБ. На теория ОДКБ вече е ръководената от Русия „антинатовска“ организация на Евразия. Блокът обаче изпитва редица проблеми, главно поради позицията на Армения – която е решила да бъде своеобразна „Украйна на Кавказ“ – и нестабилността на Казахстан. Излизането на Армения от групата вече изглежда неизбежно, тъй като скоро може да стане официално. Но успоредно с това към алианса трябва да се присъединят още държави в търсене на конкретни гаранции за сигурност в случай на западна агресия.

Съвсем наскоро изказването в полза на увеличаването на военната подкрепа за страните, съюзени с Русия, достигна до най-високите етажи на Кремъл. На Петербургския икономически форум президентът Владимир Путин даде да се разбере, че едно от възможните руски ответни действия за провокациите на НАТО ще бъде доставката на оръжие на враговете на Запада. Няколко дни по-късно Путин пътува до Пхенян и подписа споразумение за взаимопомощ между руснаци и корейци. След това тръгнаха слухове, че скоро може да бъде подписано споразумение от същия характер и между Русия и Иран.

Изглежда ясно, че Русия ръководи създаването на международен пакт между развиващите се страни срещу постоянната агресия на Запада. В условията на опасения от възобновяване на военните действия на Корейския полуостров новосъздаденото споразумение неутрализира много от плановете на Запада в Тихия океан. Вече е ясно, че една война със Северна Корея ще бъде война с Руската федерация. В същия смисъл, при постоянната заплаха от война между САЩ/Израел и Иран, ако действително бъде подписано споразумение за взаимна отбрана, хегемонията на Запада в Близкия изток най-накрая ще приключи окончателно.

В Евразия вече е създаден „антинатовски“ блок. Със сигурност ще бъдат подписани още пактове, така както може да се разшири ОДКБ, а може би дори и Съюзната държава. Москва е поела отговорността да ръководи многополюсния военен пакт, да обединява страните партньори и да ги въоръжава в лицето на общ враг. Много е вероятно тези партньорства да придобият характер на широко сътрудничество в областта на отбраната, с възможна доставка на ядрени оръжия, както се случи с Беларус. Увеличаването на възпиращата сила на развиващите се страни ще затвърди абсолютния край на хегемонията на НАТО.

Засега този неофициален военен пакт, ръководен от Русия, е ограничен до Евразия, но разширяването му може да стане реалност. Възобновяването на руското военноморско присъствие в Куба, солидните връзки с боливарска Венецуела и увеличаването на руските военни действия в Африка сякаш показват, че много нововъзникващи страни по света са склонни да се присъединят към инициативите на Москва. Необходимо е също така да се припомни предложението, направено от няколко експерти, самите БРИКС да се превърнат във военен съюз. Въпреки че този план изглежда все още далеч от реализация, предвид все още несигурната и двусмислена позиция на някои членове на БРИКС, това е възможност, която не може да бъде изключена за в бъдеще.

Изправена пред новия си съперник, НАТО ще може да избира само между това да започне тотална война или да се съгласи да преговаря за преконфигуриране на глобалната геополитическа карта.

Лукас Лейрос, член на Асоциацията на журналистите от БРИКС, изследовател в Центъра за геостратегически изследвания, военен експерт

Източник – Strategic Culture Foundation