Онези, които водеха нечестна война срещу Тръмп, днес се надпреварват да засвидетелстват респект и подкрепа към него

Сега соросоидите вече не се смеят. Патосът е омърлушен. Злобеят прикрито, мразят потайно. Защото по-умните сред тях си дадоха сметка, че светът, в който неолибералният дневен ред, чиито опорноточковци бяха довчера, отива на бунището на историята.

Автор: доц. д-р Борислав Цеков, Консервативен форум

Днес, 20 януари 2025 г., във Вашигтон, в импозантната Ротонда на Конгреса на САЩ, Доналд Тръмп полага конституционна клетва. Точно по обяд, в 12.00 ч., както предвижда американската конституция. Имам високата чест да стана част от това историческо събитие по покана на когнресния организационен комитет. Спомням си, когато на 20 януари 2017 г., в една известна столична книжарница организирах представяне на моята книга “Доктрината “Тръмп” и гледахме на живо инагурацията на Тръмп за неговия първи мандат. Всички основни български медии бяха там – просто нямаше как да го игнорират, защото на фона на всебщото анти-Тръмп отрицание, трябваше да се посочи и “другата гледна точка”. Нямаше да я покажат и то с голямо удоволствие, но все пак ставаше дума за президента на САЩ. Това беше единственото подобно събитие в цяла Източна Европа, което накара дори New York Times да прати коресподент, който публикува снимка и репортаж във вестника. На фона на общото непознаване и недоумение у нас, предизвикано от избора на Тръмп, гарнирано с твърдения от типа “не знаем какво ще прави той”, тогава обяснявах не само, че е пределно ясно каква политика ще следва Тръмп, защото я е описал в цели четири книги на обществено-политическа тематика, издадени през последните две десетилетия, но и концептуализирах основните моменти в неговата доктрина. Помня примитивната злоба на соросоидите и всевъзможни други простаци, които в типичния си стил се опитаха да помрачат събитието с гнойна вълна от селяндурски ругатни и обиди ad hominem. Очаквано и лесно обяснимо – посредствените умове не обсъждат идеи и книги, а храчат по другите хора и автори. Когато през 2020 година Тръмп изгуби (откраднаха му!) изборите, същите изкривени личица придобиха самодоволно изражение и снизходително се усмихваха, когато им обяснявах, че Тръмп остава на терена и ще получи исторически реванш през 2024 г. Така и стана. И то триумфално. Сега соросоидите вече не се смеят. Патосът е омърлушен. Злобеят прикрито, мразят потайно. Защото по-умните сред тях си дадоха сметка, че светът, в който неолибералният дневен ред, чиито опорноточковци бяха довчера, отива на бунището на историята. Още по-осезаемо витаеше това усещане сега по улиците на Вашингтон – опитват се да протестират, но нямат нищо общо със пьклената енергия, която се изля при предната инагурация. Унили, отчаяни, предвкусващи маргинализацията, която вече им се случва – интелектуална, идеологическа, политическа. Дори ултралибералният “Вашигтон пост” е неузнаваем. Ето какво написа онзи ден: “Новоизбраният президент Доналд Тръмп се завръща във Вашингтон триумфално. Съдебните дела са зад гърба му, корпоративни ръководители се стичат в Мар-о-Лаго, за да се срещнат с него. Комитетът му за встъпване в длъжност е събрал рекордни суми за церемонията, а Републиканската партия вече е изцяло под негов контрол.” Доверието кьм Тръмп скочи допълнително след изборите. Онези, които водеха нечестна и недемократична война срещу него и срещу трьмпизма – технологичните магнати – днес се надпреварват да засвидетелстват респект и подкрепа за 47-я президент на САЩ. На церемонията по встьпването в длъжност присъстват много от най-изтъкнатите лидери от Силициевата долина, включително основателят на Amazon Джеф Безос, главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг, главният изпълнителен директор на TikTok Шу Зи Чу и Сундар Пичай от Google. Налице са всички белези – електорални, политически, а ако щете и психологически, че започва напълно нов и различен политически цикъл, който има хоризонт за поне десетилетие. Минути след като положи клетвата, Доналд Тръмп ще пусне в ход дълбоката политическа промяна, като подпише близо сто президентски указа. Сред тях ще бъде и указът, с който около петдесет хиляди федерални чиновници ще бъдат лишени от законните си привилегии и защити. Реформата ще обхване и разузнавателната общност и дипломацията.Защото са по-скоро активисти на Демокарптическата партия, отколкото политически неутрални държавни служители. И поради това саботират, протакат и бавят реформите с изцяло партизански прийоми. Отсега трябва да е ясно – Доналд Тръмп през втория си мандат няма да се церемони с никого. Защото той вече работи за Историята. Ако до изборите в САЩ през 2016 г. неолибералните глобалисти се опитваха всячески да маргинализират и стигматизират социално-консервативните и патриотични движения, определяйки ги като „национал-популисти“, „крайно десни“, „националисти“ и прочие клишета, успехът на Доналд Тръмп сложи на световната карта ясна алтернатива на неолибералния глобализъм. Даде политическа легитимация и могъщ импулс на идеите, ценностите и политиките, които неолибералните глобалисти четири десетилетия се опитваха (и до голяма степен бяха успели!), да натикат в глухата периферия на политиката и публичността. А когато една господстваща доскоро идеология бъде снета от пиедестала на своята претенция за уникалност и безалтернативност, то това е най-важното и дългосрочно достижение на всяка революция. Както писах в “Размисли за контрареволюцията” преди пет години: революцията на Тръмп успя още тогава. И всяка контрареволюция е точно толкова обречена, колкото опитите за възстановяване на монархията след Великата френска революция. Разликата е, че днес либерали и прогресисти са от грешната страна на историята. Всъщност, казано по друг начин, Тръмп е нещо като Индиана Джоунс, който попада в едно опустошено село и жителите го молят да открие тайнствен камък. Той се съгласява и попада на секта, която замисля ужасен заговор в катакомбите под древен палат. Колкото повече се опитваха и се опитват да сатанизират Тръмп, толкова по-ясно става за световната общественост, че той е добрият герой. За мащабното обръщане на обществените настроения свидетелства дори и фактът, че онзи ден на Пето авеню в Ню Йорк манекените на витрината на един от известните световни брандове танцуваха станалият вече иконичен “танц на Тръмп”. Това беше немислимо допреди броени месеци. Вашингтон в деня на клетвата на 47-я президент на САЩ е човешко стълпотворение въпреки минусовите температури и преместването на церемонията на закрито. Причината за това не е само в сладостта от една убедителна изборна победа. Причината е и в самата личност на Доналд Тръмп – той е неуморен, екстравагантен и успешен. Много успешен. През 1991 г. Тръмп фалира и медиите напълно го отписаха от света на бизнеса. Известното по онова време нюйоркско издание Spy Magazine дори излезе със заглавие: „Последните дни на Доналд Тръмп“. Но Тръмп се завърна в големия бизнес и пак стана мултимилиардер, а въпросното издание отдавна фалира и отиде в небитието. През 2020 г. отново го отписаха – този път от голямата политика. Неуморно пророкуваха, че е политически труп. Но той се завърна по-силен от всякога. Като на онази станала вече легендарна снимка след атентата – окървавен с високо вдигнат юмрук, призоваващ на борба. Сякаш за да ни припомни онова клише от екшъните на холивудското кино – неписания канон за всеки такъв филм, за да е успешен – добрите накрая винаги побеждават. Днес Доналд Тръмп има историческия шанс да пренесе този канон в голямата политика.