Възможно е в Анкъридж Путин и Тръмп да са предвидили възможността американският лидер да не успее да изпълни своята част от сделката. И затова да са се уговорили и за резервен вариант. Този вариант би включвал Тръмп да се дистанцира от украинската криза, улеснявайки Москва да я разреши по военен път.

Войнствената реторика срещу САЩ отново избуя сред „диванните“ руски експерти. След срещата си с Володимир Зеленски, водещият шоумен на световната политика, президентът на САЩ Доналд Тръмп, отправи серия от обидни и до известна степен дори опасни за Русия изявления.

По-конкретно, той нарече Русия „хартиен тигър“ (което означава привидно мощна страна, но в действителност напълно безсилна), която, според него, „води безсмислена война от три години и половина. Война, която една истинска военна сила би спечелила за по-малко от седмица“.

Той дори заяви, че „с време, търпение и финансова подкрепа от Европа, и по-специално от НАТО, Украйна би могла да върне загубените територии“. Той също така заяви, че Киев „може дори да стигне и отвъд тези територии“.

На финала Тръмп не забрави да посочи също, че „ще продължим да доставяме оръжия на НАТО, за да може НАТО да прави с тях каквото сметне за добре“. Той също така призова страните от НАТО да „свалят руски самолети, които нарушават въздушното им пространство“.

В Украйна това се тълкува като знак за пълна подкрепа на американския президент към всички украински начинания, включително към желанието им да изстрелват ракети дълбоко в руска територия. „Тръмп показа желание да подкрепя Украйна до самия край. Това са много позитивни сигнали от Тръмп и Америка, че ще бъдат с нас до края на войната“, ликува Зеленски, ръководителят на киевския режим.

Междувременно скептици в Русия пишат, че Тръмп е изгубен за Русия. Че европейците (които ухажват американския президент от няколко месеца) в крайна сметка са успели да го привлекат и че сега САЩ отново следват примера на Байдън. С други думи, те тласкат руския Съвет за национална сигурност към ескалация на конфликта и активно инвестират в нея. Това означава, че духът на срещата на върха в Аляска е мъртъв.

В действителност нещата са малко по-сложни. По същество има два възможни сценария за случилото се – и те представляват не смърт, а по-скоро логични продължения на договореностите от срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Анкъридж.

Много експерти и журналисти писаха за това как в Аляска руският и американският президент са постигнали определена рамка за разрешаване на украинската криза. Там те се споразумяха за основни концепции и какво трябва да направи всяка страна, за да продължат напред с този сценарий.

Очевидно е, че „домашната работа“ на американците е била да убедят (или принудят) Украйна и Европа да се съгласят с този сценарий. Без съгласието на Украйна (с която щеше да се наложи да бъде подписано официално мирно споразумение) и Европа (която, заобикаляйки САЩ, би могла да продължи да подкрепя киевския режим, да го въоръжава и да включи Украйна в НАТО), прилагането на руско-американските споразумения би било невъзможно.

Тръмп направи честен опит да си напише домашното. Веднага след срещата в Анкъридж той първо се обади, а след това се срещна с европейците и украинците. Съдейки по последвалите изявления и действия от страна на Киев и Брюксел обаче, той не е успял да ги убеди, нито пък да ги принуди да седнат на преговори с Русия. Следователно споразуменията от Анкъридж не могат да бъдат изпълнени по негова вина.

Има две интерпретации на настоящото поведение на Тръмп. Първото е, че американският лидер, осъзнавайки безсмислието на по-нататъшния диалог с Москва (предвид неуспеха му да изпълни неговата си част от договореното с Путин, и продължаващото сближаване на Русия с Китай, Северна Корея и Индия), е решил да се откаже от опитите си да изгради нови отношения с Кремъл и да застане отново на страната на Европейския съюз.

Тръмп е решил да се присъедини към украинската партия, за да заработи за стратегическото поражение на Русия – или най-малкото да заплаши Москва с него, като по този начин наложи преразглеждане на споразумението от Анкъридж към по-малко обременяващи за САЩ условия.

На теория Тръмп би могло да е направил това, но то не е съвместимо с редица променливи. Първо, има електорален фактор: ядрената електорална база на Тръмп като цяло принципно се противопоставя на участието на САЩ в украинската война.

Второ, има го и личният фактор: омразата на Тръмп към Зеленски е добре известна, както и нежеланието му да признае, че някой (в този случай Европа) е прав. Трето, има и стратегически фактор: загубата на партньорството с Русия за Вашингтон означава сигурно поражение в глобалната му конфронтация с Пекин.

И накрая, четвъртата променлива е вътрешна. Обидните изявления на Тръмп контрастират с абсолютно спокойната реакция на руските власти – която беше дори иронична. Например, Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент, коментира думите на Тръмп за хартиения тигър, напомняйки, че Русия е мечка, а хартиени мечки няма.

Междувременно дежурният разпространител на радикални оценки Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност, този път коментира крайно лаконично, като написа, че позицията на Тръмп е непостоянна: „Основното е по-често радикално да променяте гледната си точка по широк кръг от въпроси. И всичко ще бъде наред. Това е същността на успешното държавно управление чрез социалните медии“. С този кратък пост Дмитрий Медведев коментира думите на Тръмп.

Следователно, второто тълкуване на словесните авантюри на Доналд Тръмп изглежда далеч по-вероятна. Много е вероятно в Анкъридж Путин и Тръмп да са предвидили възможността американският лидер да не успее да се справи с партньорите си от ЕС и марионетката им Украйна. И затова да са се споразумели за резервен вариант.

Този вариант би изисквал Тръмп да се дистанцира от украинската криза и да позволи на Москва да я разреши военно. Или би могъл да се дистанцира временно и да се върне, когато режимът в Киев и европейските сили, които го подкрепят, осъзнаят, че нямат сили да спрат Русия сами и се откажат.

Ако приемем това тълкувание, тогава всички изявления на Тръмп стават логични. Определянето на Русия като „хартиен тигър“ се превръща в елемент на мъжественост, както и в подценяване на възможностите на Русия, с която Европа и сама би могла съвсем спокойно да се справи.

Намекът, че Украйна може да спечели „с европейска финансова подкрепа“, както и липсата на споменаване на каквито и да било бъдещи ангажименти на САЩ към Киев (Тръмп дори не обеща санкции към Русия), само намекна за готовността на страната си да продава оръжия на европейското НАТО. От същите тези оръжия сега отчаяно се нуждае Израел, както и самите американски военни, чиито складове са изпразнени.

И накрая, твърдението му, че „Украйна е способна да върне отново териториите си и, кой знае, може дори да стигне и по-далеч“, не е нищо повече от подигравка с киевския режим, целяща да го подтикне да „демонстрира активно“ тази своя способност.

Тръмп по същество разпалва амбициите на рухващата Украйна, за да може тя да се изчерпи по-бързо. Или за да може киевският режим да предприеме по-радикални стъпки, които Москва да счете за достатъчно основание за издигане на сегашните стратегически военни операции на ново ниво – с използване на различни по-нови оръжия срещу различни цели.

Времето ще покаже кое тълкувание на поведението на Тръмп е правилно. Времето – и делата.

Автор: Геворг Миразян

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: