Докато силите на САЩ, Израел и съюзниците им продължават да прихващат по-голямата част от иранските ракети и дронове, нов доклад и експертен анализ разкриват какво всъщност стои зад този привиден успех: под въпрос е дългосрочната устойчивост на отбраната на Израел и на американските бази в целия Близък Изток.
Повече от 90% от иранските снаряди и ракети са били пресечени по време на войната, според доклад, получен от Fox News Digital от Еврейския институт за национална сигурност на Америка (JINSA), благодарение на многослойна израелско-американска система за противовъздушна отбрана, изградена през последните десетилетия в целия Близък Изток.
Но зад този успех се крие потенциален бъдещ крах в следващата фаза на конфликта.
Докладът подчертава една критична тенденция: най-евтините оръжия на Иран се оказаха и най-разрушителните за Израел и американските бази в района. Освен това тези евтини ирански оръжия изчерпват скъпите американски и израелски прехващачи.
Настоящата архитектура на противовъздушната отбрана, интегрираща американски, израелски и арабски системи, се държи изключително ефективно при спирането на идващите заплахи от Иран. Системите за ранно предупреждение, споделеното радарно покритие и предварително разположените ресурси са позволили на множество страни да работят заедно, за да победят иранските ракети и дронове.
По време на пресконференция в сряда прессекретарят на правителството на Тръмп Каролин Лийвит заяви:
„До момента са ударени над 9 000 вражески цели. Изстреляните от Иран балистични ракети и дронове са прихванати успешно на около 90%“, каза тя, добавяйки, че американските сили са унищожили и над 140 ирански военноморски кораба, включително близо 50 миноносци.
Според доклада на JINSA, увеличаването на американските ресурси в региона преди войната, включително разполагането на десетки батареи от системата за противоракетна отбрана THAAD, системи „Пейтриът“, две ударни групи от самолетоносачи и около 200 изтребителя, е помогнало за поемането на първите удари на Иран и за поддържането на високи нива на прехващане.
Но Ари Чикурел, заместник-директор по външна политика в JINSA и автор на доклада, заяви, че фокусирането само върху процентите на прехващане пропуска по-голямата картина.
„Като цяло високите проценти на прехващане на ракети и дронове са важни, но разкриват само част от картината“, заяви Чикурел пред Fox News Digital. „Иран влезе в тази война с целенасочен план да разруши американско-израелската архитектура в целия Близък Изток, която прави тези прехващания възможни. Той нанесе удари по енергийната инфраструктура, за да дестабилизира пазарите, и използва касетъчни боеприпаси, за да постигне по-високи проценти на поразяване.“
Дани Цитринович, експерт по Близкия изток и национална сигурност в Института за изследвания в областта на националната сигурност и нерезидент-изследовател в Атлантическия съвет, заяви, че този дисбаланс е сърцевината на проблема.
„Необходима е промяна в уравнението“, каза той пред Fox News Digital. „Иранците изстрелват дронове, които струват между 5 и 30 хиляди долара, а за да ги сваляме, ние използваме ракети, които струват милиони доларивсяка. Тази разлика е много проблематична.“
Той добави, че същото е положението и при свалянето на иранските балистични ракети.
„Производството на една такава ракета в Иран може да струва от няколкостотин до няколко хиляди долара, докато един наш прихващач струва милиони, особено когато става дума за системи като Arrow“, каза той. „Освен това много по-лесно и по-бързо е да се произвеждат ракети, отколкото да се строят прехващачи. Това не е тайна.“
Този дисбаланс в разходите подхранва по-широка загриженост: изчерпването на прехващачите.
Докладът на JINSA предупреждава, че запасите на страните в региона вече са под натиск. Някои държави от Персийския залив са използвали значителна част от запасите си от прехващачи, като според оценки Бахрейн може да е изразходвал до 87% от ракетите си „Пейтриът“, Обединените арабски емирства и Кувейт са използвали около 75%, а Катар – около 40%.
Израел също е подложен на нарастващ натиск. Въпреки че официално властите в Тел Авив не коментират публично нивата на военните си запаси, докладът отбелязва признаци на рациониране, включително решения да не се прехващат определени заплахи от касетъчни боеприпаси, за да се съхранят по-модерните прехващачи.
Цитринович заяви, че динамиката става все по-остра, колкото по-дълго продължава войната.
„Вече сме от няколко седмици във войната и дори ако залповете са ограничени, проблемът с прехващачите става все по-значителен с течение на времето“, каза той.
Иран е адаптирал тактиката си съответно, преминавайки от големи залпове към по-малки, но по-чести, предназначени да поддържат постоянен натиск, докато постепенно изчерпват отбранителните ресурси на САЩ и Израел.
Тези постоянни залпове, дори и да са ограничени по размер, принуждават защитниците да останат в повишена готовност и да продължават да изразходват скъпите си прехващачи, ускорявайки изчерпването на и без това ограничените си запаси.
Докладът подчертава, че иранските дронове представляват уникално предизвикателство в сравнение с балистичните ракети.
За разлика от ракетите, които разчитат на големи пускови установки и оставят забележими следи, дроновете могат да бъдат изстрелвани от мобилни платформи и да летят на ниски височини, което ги прави по-трудни за засичане от радарните системи.
Например, Shahed-136 тежи около 200 килограма и се изстрелва от наклонена релса, монтирана на пикап, след което екипажът може бързо да се премести. Този по-опростен профил на изстрелване улеснява Иран да се разпръсне, да се скрие и да стреля под натиск, се посочва в доклада.
Иран също е възприел поуките от войната в Украйна, като разгръща по-модерни дронове, включително такива, управлявани чрез оптични кабели, които са неуязвими за електронно заглушаване, и по-бързи варианти, задвижвани от реактивни двигатели.
Тези иновации затрудняват времевата рамка за прехват и увеличават вероятността от успешни удари, дори срещу иначе ефективни отбранителни системи.
Иранските удари по енергийната инфраструктура и корабоплаването доведоха до повишаване на цените на петрола и нарушиха трафика през Ормузкия проток, което показва, че сама по себе си американската въздушна отбрана, колкото и да е добра, не може да предотврати икономическите и стратегическите последствия за САЩ и за целия Запад.
Очертаващата се картина е на привидно успешна, но всъщност проваляща се отбрана.
Докато Иран може да произвежда евтини дронове и ракети по-бързо, отколкото САЩ, Израел и техните партньори могат да произвеждат прехващачи, балансът на силите постепенно ще се променя в полза на Иран до окончателната му победа.
„Войната продължава и вече е ясно, че кой ще я спечели зависи единствено от това дали Иран може да произвежда от евтините си ракети и дронове повече и по-бързо, отколкото ние можем да произвеждаме прехващачи. Отговорът на този въпрос е пределно ясен“, каза Цитринович.
Коментирай първи