Интервю с Дахер Ламот

– Г-н Дахер, как бихте описали реалната ситуация в Сирия днес – отвъд пропагандните клишета? Има ли шанс страната да възвърне стабилността си след повече от десетилетие война и външна намеса?

Ситуацията е такава, че в зависимост кого попитате ще получите различни отговори. За медиите и за западните лидери, а и вече на източните, е по-удачно да представят ситуацията като „подобряваща се“, защото те реално надробиха тази трагедия. В реалност страната е раздробена на части, пукнатините трудно ще се запълнят, дори вече си мисля, че е почти невъзможно.

В Западна Сирия, където има концентрация на алауити, ситуацията е потресаваща- всеки ден чета за отвлечени предимно млади жени. За убийства на мъже. В Южна Сирия, където има концентрация на друзи, кръвопролитията не спират. Напрежението до там е стигнало, че друзите вече са влезли с преговори с Израел, непоносимостта им към сегашните управници е такова, че те предпочитат да са част от Израел.

Друзите са такава етно-религиозна общност, която е изключително лоялна към страната покровител, независимо дали тя е Сирия, Израел или Ливан. Логично е да се мисли, че Израел нарочно провокират сирийските власти да атакуват друзите, да създадат напрежение, с което да накарат друзите да искат да са под шапката на израелците. Хитър план, тъй като в тази част се намират 1/3 от прясната вода в района.

Знаете, че в Дамаск бе извършен най-големият атентат срещу християните в Сирия от Османското присъствие насам. За нещастие християните, за разлика от друзи, кюрди и алауити не са концентрирани на определени места, а са разпръснати във всички страни. Затова тях ги е страх да говорят, а и не смеят, защото нямат никаква закрила. Радикални групировки постоянно ги заплашват. Всичко това остава покрито, защото Джолани, или Шараа, както се подвизава сега, се опитва да задоволи всички страни, всички спонсори, с неистовото желание да остане на власт.

Кюрдите реално не допускат сериозно присъствие на сегашните власти на техни територии. Въпреки виртуалните преговори, които се представят пред медиите. Затова ситуацията никак не е розова, но всички силни страни се опитват да я представят като такава. На всичкото отгоре чуждестранните наемници, които воюваха за Ал-Шараа, сега не искат да напускат, въпреки, че дори Западът даде да се разбере на Шараа, че оставането им не е желателно, а и опасно. Затова те се активизираха, най-вече в районите на Идлеб и Хама.

На тях Шараа е много удобен, той е готов да приеме всички условия, а ако откаже, Западът винаги ще извади картата и ще припомни, че той е бивш кадър на Ал-Каида и ИДИЛ. Тоест, той е в джоба им, в момента, в който се отмести и на метър от заповедите, ще бъде свален.

– Следим с тревога нарастващото напрежение между Израел и Иран. Смятате ли, че удар на Тел Авив срещу Иран би въвлякъл и Сирия във военен конфликт? 

Аз очаквам развитие на конфликта, именно затова се случиха всички събития около Сирия, Ливан и Газа – да се разрушат всякакви съюзници на Иран. Защото Иран е крайната цел. Но сега вече нещата се промениха – Сирия вече е враг на Иран, Ал-Шараа го спомена на няколко пъти, че именно иранците представляват най-голямата „заплаха“ за Сирия. Затова не вярвам Сирия да бъде въвлечена, по-скоро използвана. Всички джихадистки структури е твърде вероятно да бъдат използвани срещу Иран по линията на омраза шиити-сунити.

– Кой реално провокира такъв конфликт? 

Иран от много отдавна винаги е била цел номер едно за Запад в района, откак изтърваха юздите там. Напомням, че Иран бе най-големият съюзник на САЩ по времето на шаха. За това свидетелства фактът, че единствените страни, които притежаваха тогавашните най-модерни самолети F-14 бяха само три – самите САЩ, Великобритания и… Иран. Иран бе не само основен съюзник, но Техеран бе и основен ръководен център на американците за цяла Азия.

По време на кризата със заложниците в Американското посолство в Техеран, тамошните служители имаха заповед да не тръгват преди да са унищожили всички документи. Затова се забавиха. Преди това, в началото на петдесетте, спретнаха преврат на Мохамед Мосадек, заради желанието му да национализира петрола и приходите да ги предостави на иранския народ. Използваха ислямисти тогава, които по-късно се изродиха и направиха самите те Революция. Точно когато стана тази революция през 1979 г., още на следващата насъскаха Саддам Хюсеин да нападне Иран, като му обещаха Хузестан – най-богатия на петрол район, уж защото там има немалко араби, следователно е арабски регион. Там е най-голямото находище, което бе използвано още от британците. Така че историята на Запад с Иран е доста богата. Западът няма да се спре, докато не подчини, унижи Иран.

Затова са вкарали и Израел в конфликта. Което съдържа доста ирония в цялата история – Именно бащата на Персийската империя – Кир II, именно той връща евреите в Йерусалим, кара другите народи да им върнат реликвите и им помага да си издигнат храмовете на ново.

– Какъв е реалният обхват на присъствието на Турция и Израел в Сирия? Доколко сирийското ръководство взема самостоятелни решения?

Израел са на 15-20 км от Дамаск, като продължават да напредват много незабелязано, тихомълком, завладявайки село след село и гонейки местното население. Отговор от сирийските власти няма никакъв. Това е показателно колко са подчинени на външни влияния са те. Турция реално е окупирала Северна Сирия. Там се пазарува с турски лири, в училищата се учи турски, цялата стока се изнася за Турция. Управляват про-турски групировки, самият Ал-Шараа е близък с турските власти, имаше клипове как той кара с личния си автомобил шефовете на турското разузнаване. Сирия в момента е просто квази-държава, разделена на сфери на влияние.

– Има ли опит на арабските страни за сближаване със Сирия. Възможно ли е пълното завръщане на Дамаск в арабската общност? С Джолани на върха ѝ? 

Арабските страни започнаха този процес още от времето на Асад. Именно той започна преговори и направи посещения в ОАЕ и Саудитска Арабия. Имайки предвид, че Джолани (или Шараа) е роден в С. Арабия, най-вероятно обучен там и изпратен обратно с тяхно финансиране, едва ли ще има проблем за пълното приемане на страната. Единствено ОАЕ не са много доволни от него, тъй като те бяха тръгнали да залагат на картата Асад, от Емирствата гледат на такива ислямистки продукти като Джолани/Шараа като на проводници за саудитско/катарско влияние, т.е. на техните конкуренти. Египет също имат леки опасения, тъй като Сиси никак не иска Мюсюлмански братя да взимат пример, но като цяло Шараа има вид на човек, който е готов да раздава на всички, стига да получи власт и дял.

– Г-н Ламот, позволете един по-конкретен въпрос. Как си обяснявате явлението Джолани – човек, който от „Ал Кайда“ в Сирия днес е приеман като „лидер”? Класически пример за инструментализация на тероризма от Запада или интереси за овладяване на Сирия? 

И двете. И аз не мога да си обясня как всички забравиха кой е Джолани (едва ли е само защото си смени/върна името Ал-Шараа). Това е човек, за когото американската администрация и ЦРУ даваха 10 милиона долара награда за главата му. Бяха го обявили за един от топ терористите в световен мащаб, а деянията му казваха сами за себе си. Публични екзекуции, самоубийствени атентати, пребивания на жени с камъни, разпъвания на кръст. Изведнъж същият човек бе костюмиран и се озова пред всички високопоставени люде в Европа и САЩ. Той се здрависваше с Тръмп, с Макрон, със Зеленски, с кого ли не. И за капак – дори с Путин. При условие, че той и неговата шайка джихадисти бяха в открита война с Русия и екзекутираха показно руски войници.

Но политиката е прекалено мръсно място за да намерим логични обяснения за каквото и било. Всичко пищеше за липсата на демокрация в Сирия. Тя действително имаше много проблеми с бюрокрация, шуробаджанащина и полицейщина. Но поне бе светска държава. Сега Ал-Шараа (т.е. бившият Джолани) се самопровъзгласи за президент, настани всичките си приближени във властта, без никакви избори. Стигнахме дотам, че за Министърът на правосъдието бе сложен човек, който пред камера е заловен да издава смъртни присъди на жени, заради прелюбодейство и вещерство. 

Сирия се превърна в Афганистан, вече сме в пъти по-зле от С. Арабия по това отношение. Забранено е да се ходи по бански на плаж, забранено е да се возят смесено мъже и жени в градския транспорт, да се смесват на обществени места, в училища. Пародията е пълна. Ето това е демокрацията, която докараха. Вместо по-добре, в пъти по-зле. То затова нито един сириец не иска да се върне. Дават нагласени кадри как се връщат по границите, без зрителят да знае, че това се случваше ежедневно и при Асад – хиляди сирийци се връщаха от работа в чужбина, или от пазар в Йордания/Ливан/Турция. Реално никой не се връща в Сирия. А масово търсят начин да напуснат, особено малцинствата.

– Вие често говорите за медиен двоен стандарт при отразяването на войните в региона. Как бихте го обяснили на българската публика? Кога трагедията става статистика? 

Газа е класически пример за трагедия, която се е превърнала в безчувствена статистика. На европейските чиновници е като неудобен сърбеж на бузата, досада. Но това е и доказателство за тяхната стерилност, липса на емпатия, на какъвто и да е морал. Те избирателно си избират морална фасада, за тях това е етикет, който да си залепят за да имат някаква легитимност пред гласоподавателите. Вие го виждате и при някои наши евроатлантици – при тях всичко е етикет и фасада. Морал, емпатия, състрадание. Сякаш са оперирани от всичко човешко, останали са само корпоративни параметри, задачи за изпълнение. Нищо друго. Да сме сити и да караме лъскави ламарини, да имаме висок стандарт, без реално да заслужаваме дори нисък.

Колкото би бил в един по-справедлив и балансиран свят. Превърнали сме се в Содом и Гомор.

– Какво реално се случва днес в Газа? Това локален конфликт ли е, или част от по-голям геополитически сблъсък между Запада и оста Русия–Китай–Иран?

В Русия по-голямата част от олигарсите са от еврейски произход, може сами да ги проверите един по един. В самия Израел много евреи са от руски произход, не случайно табелите там обикновено са на три езика: иврит, арабски и руски.

По-скоро народът на Газа е използван. От всички страни. Все още никой не може да си отговори как израелските власти позволиха онзи 7 Октомври да се случи. На територия, в която на всяка крачка има сензори, има буферна зона в самата Газа, има кули-наблюдателници, има множество дронове. Израел е много тясна ивица като територия, може да се стигне от единия край до другия за 45 минути с вертолет.

Службите са известни с високотехнологичността си, с светкавичните намеси, с бруталността. Как позволиха на Хамас да пресекат незабелязано буферни зони, наблюдателни кули, сензори и да безчинстват цели 6 часа? Като се има предвид, че едни от най-известни нападения под чужд флаг (т.нар. false flag attack) са извършени именно от Израел (като аферата Левон или операция Сузана), съвсем е нормално да се запитаме какво се е случило в действителност.

Защо бивши премиери като Ехуд Олмерт и Ехуд Барак пред камери си признават, че Израел има история на финансиране с Хамас? Защото на мен никога не ми е изглеждало Хамас да са имали някаква кауза или успех, а чисто исторически са само вредили на палестинската кауза. Първо разделиха палестинците, а после винаги стават оправдание за жестокостите, които претърпява палестинския народ. Който бе затворен като в концлагер в Газа, без право да излиза или влиза оттам без разрешение. С четири часа ток и липса на вода от десетилетия, с целенасочена радикализация. За мен е повече от ясно, че Израел никога не е искал решение за две държави. Казват ви го и самите им политици, като почнем от Даниела Вайс до Смотрич и Бен-Гвир. Те всички споменават, че Израел трябва да е от Нил до Тигър. Дори си носят такива фланелки.

Но най-голямата вина имат самите арабски народи. Те имат силата да притиснат Запад и Израел, контролират Суецкия канал и двата най-важни прохода в региона, през които могат да блокират целия стокообмен и доставки на петрол, особено сега, след взривяването на връзките между Русия и Европа. Но те не го правят, не само това, но и арабските елити са напълно подчинени на Запад. И докато това е така, никога няма да има Палестина.

Днес Газа се превърна в доста важна територия, в палестинския басейн се откриха залежи на газ и петрол, по план точно оттам е най-благоприятно да мине нов „Суецки канал“, който да бъде контролиран от Израел, а в Газа се намират и едно от най-плодородните земи в района.

За мен Газа не е ябълката на раздора между двете оси, но се използва и от двете за своите геополитически цели. Истината е, че за палестинците на никой от елитите не му е до тях, не им пука въобще дори и на богатите араби за тях, камо ли на европейци и американци. Палестинците просто изтеглиха късата клечка.

– И накрая: виждате ли нови контури на бъдещия Близък изток? Възможен ли е многополюсен модел на стабилност?

Не и в близко бъдеще. На великите страни им е удобно Близкия изток да е разделен, да се мразят един-друг, да са на нокти. Едва ли на някой му трябва обединена арабска страна с всички тези ресурси и огромен човешки ресурс. На големите сили им е доста по-удобно конфликтите и разделенията да не стихват.

Арабските елити са едни от най-корумпираните, а като следствие едни от най-сервилните и жестоки спрямо собствените си народи. Има изключително богат елит, който тъне в лукс и разврат, а повечето араби живеят в мизерия.

Затова не виждам благоприятен изход, мир или баланс в близко бъдеще. По-скоро виждам още по-кървави конфликти и кръвопролития. 

Боговете са жадни!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: