От 1950-те години нататък военните стратегии винаги се разиграват чрез симулиране на конфликт между НАТО и Варшавския договор. От гледна точка на НАТО винаги Варшавският договор навлиза в териториите му, а от гледна точка на Варшавския договор винаги НАТО нарушава границите. Напредващите войски на врага не могат да бъдат спрени, след което започва унищожението на войските на врага и на собствените отбранителни войски – конвенционално, а след това и с ядрени оръжия. Тези симулирани атаки продължават в течение на десетилетия, с голям брой ядрени оръжия, с които Германия, Турция, Италия, както и понякога Великобритания и Франция, Полша и т.н., са просто унищожени, ядрено или конвенционално.
Това което става ясно, когато погледнем тези военни игри, които днес са подновени в нова Студена война, е, че този конфликт между НАТО и Съветския съюз, или днес между НАТО и Русия, може и най-вероятно ще доведе до ядрено и/или конвенционално унищожение на Германия и други европейски държави. Много е важно да сме наясно с това и ние, като германци, швейцарци, европейци, да си зададем въпроса искаме ли това да се случи. Това казва във втората част от разговора си с Петер Лотаз д-р Йонас Тьогел.
Първата част от разтовора може да прочетете тук.
Петер Лотаз: Връщаме се отново, за да продължим разговора с д-р Йонас Тьогел, научеин сътрудник в университета в Регенсбург и във втрората част да обсъдим неговата втора книга „Военни игри. Как НАТО и Пентагонът симулират унищожението на Европа“. Добре дошъл отново, д-р Тьогел.
В първата част от разговора темата беше когнитивната война и това, че сме обградени от пропаганда. Наскоро издадохте нова книга, в която хвърляте светлина върху военните игри на НАТО и постоянните инсценировки за това как могат да се водят военни действия в Европа и да се води война срещу противника в една унищожена Европа. Бихте ли описали за какво става дума в книгата Ви и защо сега публикувате книга на тази тема?
Д-р Йонас Тьогел: Да. Книгата логично следва първата ми книга „Когнитивната война“, в която разглеждам техниките за манипулация, разглеждам меката власт, оръжията за въздействие, които имат такъв ефект върху нас, че дори не забелязваме как те действат под границата ни на възприемане. Ако много грубо разбием това, ще получим два начина за упражняване на власт. От една страна, са техниките на меката власт, манипулативните техники, които са като спусната пред очите ни завеса. Това, което разглеждам във втората книга, е какво всъщност можем да разберем. Когато дръпнем завесата встрани, кои са важните аспекти, които можем да не забележим. Кои са важните въпроси, които можем да забравим в тази объркваща мъгла, в тази мъгла от манипулации, тази мъгла на психологическата война. Когато дръпнем завесата встрани и отново погледнем военните документи във връзка с когнитивната война – оригинални документи, които обикновено предлагат много ясен поглед към реалността на военното планиране – ще видим твърдата власт, ще видим точните планове, ще видим точните планове на когнитивната война, ще видим точната форма на обучение в мека сила. В книгата „Военни игри“ изложих тези точни форми на употреба на твърдата сила. За какво става дума?
Става дума за военните игри, които се водят още от края на Втората световна война. По онова време САЩ са единственият притежател на атомна бомба. До 1949г. те нямат съперници в света, които също да имат такава атомна бомба. След това СССР също провеждат успешни изпитания и тогава САЩ и Великобритания решават, че трябва да извлекат полза от моментното си превъзходство. Тогава започват плановете за надпревара с Русия. Това е така наречената операция „Немислимо“ (Разработена от Чърчил през 1945 г., тази операция е смятана за първата от множество в рамките на Студената война за разправа със СССР, на която да се даде начало с атака на руските позиции в Дрезден – б.пр.), а в САЩ по същото време се създава план „Тотално“ (Съставен от ген. Айзенхауер по поръчка на президента Труман през 1945 г., планът предвижда атака с 20-30 атомни бомби по списък с градове в СССР – б.пр.) Той предвижда гремански войници от Вермахта, които са победени и пленени в Германия да бъдат използвани, тъй като оръжията им все още не са разрушени. Оръжията на 2 милиона немски войници от Вермахта все още не са унищожени по това време. И това е планът за надмогване на СССР, с помощта на току-що победените германски войници. Първоначално всичко звучи невероятно, но това са оригинални документи, които представят стратегическите планове след края на Втората световна война. След това СССР също прави атомна бомба и плановете се променят. Този конфликт е бил симулиран множество пъти в тези военни игри между НАТО и Варшавския договор на СССР, но това, което е било направено действително, е този конфликт да се ограничи до определени граници. САЩ първоначално смятат, че ако тръгнем срещу СССР, съветските ядрени ракети ще отговорят и ще разрушат страните ни. Според плановете е било приемливо 20 милиона американци да станат жертва на подобна размяна и ние все пак да победим. Което е свидетелство за пълно презрение към живота. Но след това САЩ осъзнават, както и от руска страна осъзнават, че ако ние, като велики ядрени сили, каквито са САЩ и СССР, започнем да се бием едни срещу други, ще бъдем анихилирани. Страните ни ще бъдат унищожени. Държавата на противника ще бъде автоматично напълно унищожена. Можем ли да намерим друг начин да водим този конфликт? Това е моментът, в който европейците влизат в играта.
Оказва се, че от 1950-те години нататък тези военни игри винаги се разиграват чрез симулиране на конфликт между НАТО и Варшавския договор. От гледна точка на НАТО винаги Варшавският договор навлиза в териториите му, а от гледна точка на Варшавския договор винаги НАТО нарушава границите. Напредващите войски на врага не могат да бъдат спрени, след което започва унищожението на войските на врага и на собствените отбранителни войски – конвенционално, а след това и с ядрени оръжия. Тези симулирани атаки продължават в течение на десетилетия, с голям брой ядрени оръжия, с които Германия, Турция, Италия, както и понякога Великобритания и Франиця, Полша и т.н., са просто унищожени, ядрено или конвенционално.
Това което става ясно, когато погледнем тези военни игри, които днес са подновени в нова Студена война, е, че този конфликт между НАТО и Съветския съюз, или днес между НАТО и Русия, може и най-вероятно ще доведе до ядрено и/или конвенционално унищожение на Германия и други европейски държави. Много е важно да сме наясно с това и ние, като германци, швейцарци, европейци, да си зададем въпроса искаме ли това да се случи. В наш интерес ли е това? Важно е също преди всичко хората да знаят, че тези военни игри изобщо се случват. Това също беше причина да напиша тази книга – тя трябва да осветли проблема.
– Споменах по-рано в първата част, но трябва да попитам отново. Хората ли са обезумели или системата е безумна? Защото имаме проблем. Това масово насилие означава, че голям брой хора трябва да направят нещо, но в по-малък мащаб. Има хора, които по разни причини решават да изготвят внимателен план, но след това нещата ескалират. Проблемът е, че това се прави и от отсрещната страна. Имаме карти на Варшавския договор от Студената война, на които е обозначено в кои точки ще употребят тактическо ядрено оръжие, Дания е едно от местата, защото трябва да влезем в Копенхаген. Това се прави и от двете страни. Кое е това, което ни кара да приемем подобно тотално унищожение, и дори и след като 20 милиона от нашите са загинали, ние искаме да продължаваме да правим същото заедно с НАТО?
– Мисля същото, и това е със сигурност една от причините, поради които написах тази книга. Тази лична тревога, с която си задаваме въпроса: „Наистина ли правим това? Това ли са плановете ни?“ Да, това са плановете, това сочат документите. И започваме да разбираме.
Имаме и урокът от вътрешните информатори – тъй като има информатори, има генерали и т.н., които първо са участвали в създаването на тези стратегии от американска страна. Винаги става дума за това кой ще доминира ескалацията, което означава, че ние винаги искаме да имаме възможността да ескалираме по-нататък. Да поговорим за ядрената ескалация на Никсън, която следва стратегията на този луд човек. Той действа като луд човек и никога не разкрива до каква степен на ескалация е бил готов да стигне. Има военна логика, подобна на игра на карти, според която ядреното оръжие е нашият„флъш роял“, най-високата карта, която можем да имаме в покера и която винаги печели. Поради тази причина арсеналът е разширен с голямо разнообразие от оръжия – оръжия, способни да разрушат градове; оръжия, способни да разрушат ракетни силози на врага; оръжия, които могат да се изстрелват от подводници; оръжия, които могат да се изстрелват от танкове и по-малки оръжия, малки базуки, „атомната Ани“ – оръдието, инсталирано в Германия. Има истински бум в областта на твърдата сила, но това, което напълно отсъства, е уважението към живота, както и Вие казахте. Вместо това има напълно хладнокръвни военни планове за постигане на победа на бойното поле, а милионите загинали са сложени като странична бележка. Когато четем това, винаги се чудим що за хора са това?! И тук информаторите, за които споменах, казват: „Ние имахме работа с луди, сред военния състав и от двете страни, и трябваше да им обясняваме старателно отново и отново, че ядрената война не може да бъде спечелена. А те винаги бяха разочаровани – Колин Грей например, който тогава беше съветник на Рейгън, каза, че е крайно време САЩ да направят ядрената война печеливша.“
Съществувала е също и програма в рамиките на Инициативата за стратегическа отбрана за инсталиране на отбранителни системи в Космоса, за да могат да се прихващат ядрените ракети на противника, в този случай на Съветския съюз. Целта на този щит е била не да се повиши сигурността на САЩ, защото са се предвиждали прекалено много ракети, но идеята по-скоро е била, че ако нанесем първия удар на СССР, което винаги е било част от ядрената стратегия на САЩ, тогава можем да разрушим 90% от ядреното оръжие на СССР. Но те все пак могат да успеят да изстрелят няколко срещу нас и тогава имаме нужда от звездни войни, от космически щит, който да ни предпази. Така че това е част от ядрената стратегия за първия удар. А в тази стратегия на първия удар, в тази игра на карти Германия и Европа са винаги, така да се каже, жертвената фигура. Напълно ясно е, че Европа би била унищожена, дори и СССР да бъде нападнат с ядрено оръжие, дори и да бъде унищожен, тези планове за първия удар отново и отново сочат, че армиите на нападащата сила ще бъдат унищожени с ядрено оръжие.
Като човек знам, че е трудно да се подходи към тези неща рационално, защото те са смазващи. Но като общество трябва да минем през това заедно. Трябва да се запознаем с тези планове. Трябва да се справим и с военната логика, която няма никакво уважение към хората, ни най-малко. Милионите убити са просто натрупани един върху друг, в бележка под линия, в статистика. В крайна сметка е важно къде ще останат неколцина оцелели, които ще нарекат това „победа“.
Като германци за нас е интересно да видим колко далеч стигат тези планове. Дори в 1980-те има военни учения, по време на които се симулира копаене на масови гробове, за да могат да бъдат погребани всички убити. Говорител на армията на САЩ казва по онова време, че изкопаването на тези масови гробове тук, в Ханау, заслужава уважение. Идиотско е, но ние трябва да го знаем, дори и да е трудно, трябва да видим тази ситуация и да разберем какво е било планирано и симулирано. А симулации се извършват и днес. Например, „Steadfast noon“ – голямото учение за разполагане на ядрени оръжия на НАТО, което се провежда всяка година. Въпросът е къде ще бъдат хвърлени тези ядрени оръжия? Предполага се, че това ще са частите от Европа, където са разположени териториите на западна Русия. Това означава, че ядреното бойно поле все още съществува. Ние трябва да говорим за това помежду си, трябва да го изясним. И тук стигаме до точка, която може да бъде обнадеждаваща. По време на Студената война и дори до днес има военни стратези, които са твърдо решени да измислят как можем да победим, но те винаги са се сблъсквали с общественото мнение и желанието на обществото за мир, до степен да мислят, че няма начин то да се преодолее. Защото, както знаем от когнитивната война, общественото мнение има ключово значение. Не можеш да обявиш война на общественото мнение.
Да се върнем назад, да вземем например „Пършинг“ 2, които трябваше да бъдат разположени в Европа. Милиони хора излязоха по улиците и казаха „Не искаме това!“ Вълнува ме въпросът какво се случва днес? Защо може днес да имаме планирано разполагане за 2026 г. на американските ракетни системи „Томахоук“? Продължават разработките на свръхзвукови ракети. Имаме отбранителни ракети, които, както знаем, могат да имат и нападателна функция в един общ контекст. Но съпротивата на населението е относително слаба. И това е смущаващо. Според мен трябва да бъде разяснено на обществото. Определено има нужда от ново движение за мир, което да изразява желанието за мир и да се противопоставя на възможна военна ескалация и на цялата тази лудост.
– Този разговор ми обяснява някои неща. Ето, например, един феномен на войната. Сега между Русия и Украйна и Русия и НАТО и когнитивната война в рамките на този конфликт, една голяма част от движението за мир се изразява в думите на Йенс Столтенберг, че оръжията са пътят към мира. Голяма част от лявото движение за мир вярва в това. Зелените до голяма степен са също съгласни. Но има нещо друго, което досега не разбирах, а сега започва да се изяснява. Ядрената война не просто е подценявана, но дори в медиите, особено в Централна Европа и най-вече в немскоговорящите среди, се твърди, че ако се боиш от ядрена война, значи си с Путин, тъй като пропагандата на Путин смята, че трябва да се страхуваме от ядрена война. Тук просто спекулираме, но в обществения дебат го има този конструкт, че ядрената катастрофа не е нещо ужасно, няма защо да се тревожим – подготвени сме, имаме масовите гробове, всичко е наред. Преувеличено и наивно казано, но в посоката, в която общественото мнение се употребява за потенциалното възприемане на този сценарий.
– Имам същите наблюдения, затова смятам, че стртегическите учения трябва да бъдат обект на обществен дебат. Трябва да се знаят първите цели, които НАТО ще нападне, ако има руска ядрена атака. Сега посланието е, че при ядрена атака всичко ще бъде под контрол и ние ще спечелим, подготвени сме. Но това наистина не е игра на карти. Не бива да подценяваме информационната война на Русия и тук ще цитирам Маркус Райнер от австрийските въоръжени сили, който често обяснява, че картата на възможна ядрена ескалация със сигурност е в играта и от западна страна има опити. Германски експерт по сигурността, например, казва, че очаква руски ядрен удар, буквално. Както Вие казвате, хората се шегуват с това, описват тези неща като смехотворни, защото не искат Русия да получи възможност да всява страх. Но в същото време ние сме отново в тази информационна война, която напълно замъглява погледа към реалността. И това, което не се казва, е, че размяната на удари е предмет на обучения, тези удари са били многократно симулирани и винаги досега са водили до унищожаването на Германия и други европейски страни. Това не се казва. Журналистът Флориан Варвег през 2020 или 2021 г., струва ми се, зададе такъв въпрос на федералната пресконференция във връзка със учението „Steadfast noon“. Той поиска да знае – и това е ключов въпрос – дали се предвижда като част от доктрината на НАТО под командването на Америка да бъдат изстрелвани ядрени бомби, които са разположени в Германия, с помощта на джетовете F-35, които германците купуват от Америка. Това всъщност е много важен въпрос. Разбира се, той не получи отговор, позоваха се на условието за конфиденциалност.
Но ние имаме нужда от отговори на тези въпроси, защото те директно засягат нашата съдба. Нужно е осъзнаване на цялата вълна от манипулация и заблуда, че в една ядрена война ние ще контролираме всичко – не, няма да го контролираме изобщо!
Русия, разбира се, също няма интерес собствената ѝ страна да бъде разрушена с ядрени средства. И тогава някой предлага и двете страни да ограничат този конфликт до Европа. Ние стоим в центъра на всички тези военни планове, без да имаме представа в тази информационна мъгла, която се създава непрекъснато.
– Това е безумен дебат. Но най-безумното е, че той в действителност се води и че ние участваме. Швейцария дълго време обмисля производството на свое ядрено оръжие през 60-те и 70-те години на миналия век и решителният момент, в който отхвърля тази възможност, е осъзнаването, че според швейцарската военна доктрина оръжията могат да бъдат използвани само в собствената страна. Тогава става ясно какво би означавал ядрен инцидент – използване на ядрено оръжие в собствената си страна – и те решават да не го правят. Но Германия отново се намира в момент, когато се води когнитивна война и на хората се казва, че няма защо да се безпокоят. Мисля обаче, че Русия разбира това. Има един изследовател, Караганов, който казва, че проблемът е в това, че европейците вече не се страхуват от ядрена война. Възпирането, балансът на страха, работи само ако и двете страни се страхуват и не искат да загинат. Ако едната страна казва, окей, ще се хвърля срещу ножа – тогава това не работи. Тогава логиката води към ядрено унищожение.
– Мога ли да попитам, само политиците в Швейцария ли решиха навремето, че не искат ядрено оръжие, или имаше и хора по улиците, които оказваха натиск? Знаете ли как се случи това?
– Няколко фактора се събраха заедно, между които и един инцидент с реактор за тежка вода и тогава общественото мнение се обърна против. После имаше проблем с купуването на самолети – скандалът с „Мираж“ – всичко това изигра роля. Но най-вече по военна линия, защото военните от доста време се занимаваха с разработването на швейцарска бомба, докато не стана ясно какви ще са „негативните последици от употребата на ядрено оръжие“, казано най-меко. С радост ще Ви изпратя откъса от моята книга, свързан с този въпрос. Тогава бе направено заключението, че една бомба ще ни навреди повече, отколкото ще ни облагодетелства. Както казаха шведите, това по-скоро ще ни направи по-подходяща цел за атака, отколкото да ни помогне за отбрана. Безумната страна на това е, че една голяма част от Европа изглежда е приела тази идея, приема да бъде унищожена.
– И на мен ми се струва невероятно. Но да вземем Германия, през 2014 г. имаме 35 милиарда разходи за отбрана, а сега сме на 70 милиарда – удвоили сме ги. Къде всъщност отиват парите? И можем да попитаме, с тези пари може ли да се построят бункери или големи подземни убежища за цивилното население? И искаме ли наистина да защитим населението? Могат ли част от парите да отидат за защита на цивилното население. И се оказва, че или нищо, или съвсем малка частица отива за защита на цивилното население. И точно както казахме по-рано, зад това стои военната логика, в чиито планове местното население не играе първостепенна роля и по-скоро ще бъдат допуснати милиони жертви. И както казахте, в момента наистина никой не го осъзнава. Агенция ТАСС наскоро попита къде е движението за мир в Германия? Наистина ли са инсталирани тези оръжия? Защото, както казахте, тогава Германия също става потенциална цел, ако погледнем картите от Студената война. Съветският съюз е знаел много добре къде са транспортните хъбове, къде са складирани оръжията, къде са депата с боеприпаси, къде са точките на доставка и прочие. Това, разбира се, са предпочитани цели в една война, те първи трябва да бъдат неутрализирани. И в рамките на тези планове за действие Германия сега отново е отбелязана като зона единствено за отбрана, но на практика е така да се каже транспортен хъб. Тя вече не е на фронтовата линия както по времето на Студената война, но е транспортният коридор, от който в един потенциален конфликт всички напредващи на Изток войски ще бъдат снабдявани и изпращани. И това повдига въпроса дали по този начин Германия не се превръща в цел за евентуална атака от Русия.
Тези точки категорично трябва да станат част от обществения дебат. Тези дългогодишни военни игри, които продължават и днес, като „Able Archer“, „Steadfast Defender“ „Steadfast Noon“, за които е получен картбланш още през 1950-те години…, изброил съм подробно всичките в книгата. Но фундаменталната идея, ако успеем да я разберем, е, че Германия и Европа са напълно унищожени според тези планове. Днес наистина трябва да се запитаме дали искаме това. Искаме ли тези оръжия, и гласуваме ли доверие. Говорили сме много за доверие – какво доверие всъщност имаме в наратива, че можем спокойно да посрещнем ядрена ескалация, че нищо няма да стане, че всичко ще е наред? Това е невъзможно – военните документи го казват ясно. Военните искат да си свършат работата. Те не искат обществото изобщо да знае, и затова е още по-важно да създаваме яснота, да насочваме обществения дебат и вниманието по някакъв начин към този риск от ескалация. Защото, ще го кажа отново, няма по-крайна форма на използването на твърдата власт от използването на ядрено оръжие. Така, както няма по-крайна употреба на меката власт от когнитивната война. В момента преживяваме и двете. Когнитивната война вече тече, военните игри се симулират, тренира се употребата на твърда сила и това не е безцелно. Ако погледнем учението „Able Archer“ 1983 г., например, което е значително, но е още по-важно днес, за да съживи движението за мир, желанието за мир. (Учението „Able archer“ през 1983 г. е симулация на ядрена ескалация между НАТО и СССР с много висока степен на реалистичност, поради което съветското политбюро решава, че наистина се готви нанасянето на първи удар срещу СССР и страната на свой ред започва усилена подготовка и поставяне в бойна готовност на всичките си бази. Смята се, че в този момент от Студената война човечеството е било най-близо до ядрена катастрофа – б.пр.)
– Отговорът на въпроса дали искаме ядрен холокост в Европа е ясен. Не искаме това, категорично. 99,9% от хората не искат това. Но имаме 0,1%, които по някакъв начин са въвлечени в тези сценарии. Може би, поради баналността на злото, или поради незнание и неосъзнаване какво всъщност означава това в голям мащаб, и въпросът е какво можем да направим срещу тях. Как да се върнем отново при правото на обществото да се защитава? Как можем да поправим това, при положение, че нашите общества са интегрирани в тези национални държави, които генерират такива стратегически игри? Как можем да се справим политически с това? защото в противен случай, вървим към самоубийство. Забрана на стратегическите игри? Нещо, което ще се превърне в принцип, както е свободата на словото? И както в САЩ можеш да кажеш всичко, което е фундаменталната рамка, за да попречим на пропагандата да има контрол над наратива? Как можем да направим нещо подобно по отношение на стратегическите игри, ако решим ги да изведем като социологически феномен за широките маси?
– Това са много хубави въпроси. Ако ги разгледаме по отделно с терминологията на Кант, който използва малко по-различни понятия, но отново има това разграничаване между формата на държавата и формата на управлението. Едното е има ли демокрация, или не. А другото е въпросът каква е правната рамка, която установяваме, когато казваме, че имаме демокрация. Или имаме различна форма на държава от правната рамка, която сме установили. Как тогава ще гарантираме, че демокрацията наистина ще бъде прилагана? Ако принзаем, че съществува желанието за мир, каква правна рамка можем да създадем сега? Какви институции, какви регулации можем да приложим?
– Да, много голям въпрос.
– Трябва да призная, че аз съм малко по-фокусиран върху общественото мнение. Според мен, ако общественото мнение е против тези военни игри и има висока осведоменост за това, което е изложено на риск; ако общественото желание за мир е силно, ако хората знаят, че се разиграва когнитивна война, ако знаят, че всяка година НАТО провежда военни игри, при които се симулира хвърлянето на ядрени бомби; ако хората знаят, че в Русия, както и в Украйна, както и в Китай, в Казахстан, в Германия, в Швейцария, в Италия – навсякъде има хора, които реално искат мир! Военните репортери, които предават от Украйна, казват, че и от двете страни на фронта хората искат мир. „Аз просто искам да живея в мир!“ Това важи за всички хора. И ако ние осъзнаем това отново, ако погледнем фундаменталната идея на демокрацията сериозно – „демос“, „кратос“, което етимологично означава, че властта е на народа – то ще зависи наистина от нас да изразим това желание ясно, да го артикулираме. Ние със сигурност можем да направим много и в по-малък мащаб. Да попитаме себе си: кои са хората, с които мога да говоря за това? Така се създават общности, хората се събират и се опитват в малък мащаб да създадат осъзнатост по този въпрос, да засилят желанието за мир отново. Ние имаме категорична нужда от ново движение за мир. Не искам да диктувам как едно движение за мир трябва да артикулира искането си за мир, защото то трябва да дойде от самите хора. Моят фокус е в осъзнаването на тази необходимост. Вярвам, че задавайки си тези чудесни въпроси, които Вие зададохте, ще стигнем и до оформянето на правната рамка, на регулациите, които трябва да въведем, за да осъществим искането си за мир. Но в момента, според мен, такова желание все още липсва. Няма го желанието у народите за мир, няма я тази осъзнатост сред хората. Това, че липсва такова желание вероятно трябва да бъде разглеждано като успех на когнитивната война. То ще се появи отново, когато си върнем осъзнатото разбиране и можем заедно да дискутираме различните предложения и правната им рамка. Но според мен това идва после.
– Всъщност отговорът на когнитивната война трябва да бъде контра-когнитивна война, тоест когнитивна отбрана. А когнтивината отбрана работи на първо място чрез знанието, то ни овластява. Това, което Вие правите, пишейки книги, разпространявайки информация, за да могат хората да разберат. Защото присъщата склонност на хората не е да се унищожават масово. Но това отговаря на един много важен въпрос за интегрирането на традиционното движение за мир в движението за война, което е огромен успех на когнитивната война. Воденето на разговор и нуждата да насочваме разговора са абсолютно правилни, но за жалост държавата няма да поеме задачата да изгради някаква следваща форма на това. Защото държавата е от другата страна. Хората обаче вече се обединяват около нуждата да изградят нещо. Може би не просто движение за мир, а мрежа, за да може сътрудничеството отново да се случва лесно. И честно казано, ние ще бъдем в центъра на този проблем през 2025 година. Трябва да се организираме, включително изследователи, научни сътрудници, за да насочваме тази самоотбрана.
– Виждам нещата по същия начин. Съществува и въпросът: кога се води тази когнитивна война? Днес. Кога се водят тези военни игри? Да, днес. Всеки ден. Това означава, че ние сме в центъра на битката за нашите мисли и чувства. Ние сме в центъра на тези военни съображения, в центъра на възможна военна ескалация. Вярвам, че не трябва да подценяваме този въпрос. Къде е движението за мир? От една страна то не е много видимо, но от друга страна – и това може да бъде много обнадеждаващо, изпитвал съм го лично – изнасям много лекции и интересът към тях и към книгите е много, много висок. Затова много ми харесва да говоря с много хора – тогава мога да видя, че тази осъзнатост вече расте. Имаме същото и в емпиричните проучвания. Доверието в правителството, институциите и армията спада значително и това определено е обнадеждаващо. Можем да кажем, че възможността и съзнанието да информираме и способността да достигаме до хората никога не са били толкова големи, колкото са днес. Сега имаме интернет, например, Вие работите във Вашия канал, аз също качвам в моя канал – имаме възможността потенциално да стигнем до много хора с относително малко финансови средства. Затова ценя високо работата Ви, тя е много стойностна. Можем просто да продължаваме по тези пътища към мира заедно. Имаме нужда от образоване, от осъзнатост, от сътрудничество помежду си. Не можем да се справим сами, но заедно със сигурност можем да го постигнем. Основите вече са положени, осъзнаването расте и това категорично е обнадеждаващо. Ако засилим това, сме на прав път. Така е!
– Радвам се, че сте такъв оптимист, хубаво е поне веднъж да не завършваме с някаква катастрофа. Аз също превеждам тези канали. Това, което се говори тук, след това се превежда на 10 езика по всички тези канали. Те имат над 400 000 последователи, което също е увеличение. Нуждата от информация също расте.
– Интересът расте, осъзнаването се увеличава.
– Хубаво е и за тези, които ни слушат. Вече не сме толкова сами. И затова връзките помежду ни са важни и ако имаме напредък, може би можем да успеем да поставим на политическата сцена въпроса за прекратяването на тези сценарии. Целта би била в крайна сметка да постигнем отбраната, в това число твърдата сила и военната отбрана, да се случват само у дома, без да ходим в чужбина да защитаваме никого или да бомбардираме Германия, за да защитим НАТО.
– Германия не беше защитена при Хиндукуш. (Препратка към широко обсъждания случай със смъртта на трима войници от германската мисия в Афганистан през 2010 г., за която пред обществеността се твърди, че е само за оказване на техническо съдействие, но на практика войниците са принудени да влизат и в бойни действия – б.пр.)
– Да, нека го кажем високо – Германия не беше защитена при Хиндукуш. Не зная защо това е толкова сложно. Но, ние трябва да търсим разговор с хората, които не са съгласни с нас. Защото проблемът е, че ние сме в един и същи балон, но има други хора, които трябва също да поканим и да се надяваме да преодолеем когнитивния дисонанс.
– Точно така, добра заключителна бележка. Наистина вярвам, че е дошло времето за съживяване на движението за мир, за редемократизиране на демокрацията и на структурите, които не са демократични. У хората растат осъзнаването и желанието за мир и това трябва да бъде засилвано. Трябва да се фокусираме в това. В крайна сметка не стратегическите планове решават, но винаги решава общественото мнение. Това е ключово, особено при демокрациите. И аз съм много ангажиран с това. Наистина съм убеден, че можем да превъзмогнем когнитивната война, да превъзмогнем разделението и да надвием над твърдата сила, която внушава страх. Веднъж щом разберем какво става, тогава разбираме, че ние имаме властта да предотвратим тази лудост. Защото това е лудост. Наистина съм твърдо убеден, че можем да го постигнем.
– Пишете ли някъде, отделно от книгите? В някоя платформа, където хората могат да Ви следват? Къде да отидат, ако искат да гледат или да четат още Ваши материали?
– Имам канал в Х или Туитър, имам и канал в Ютюб, където интервютата, които правя, могат да бъдат намерени. Наскоро например говорих с Уили Вимер – много вълнуващ съвременен хроникьор, който играе ключова роля в приключването на симулативната игра през 1989 г. – той е един от много малкото политици, които тогава отказват да дадат съгласието си за американски или натовски ядрени бомби в Германия. Много смел мъж, който наврмето се изправя срещу тази лудост. Аз се опитвам да доведа тези неща до знанието на публиката. Туитър и Ютюб каналите са за това, моят уебсайт, каналите, по които общувам с хората – интересът е много висок и това много ме радва. Както и инетресът към лекциите. Тази образователна дейност може да се направи достъпна за много голям брой хора.
– Всички линкове ще бъдат включени в описанието. Моля, погледнете работата на Йонас Тьогел. Харесайте, последвайте и нека заедно разгласяваме информацията против когнитивната война и стратегическите игри. Йонас Тьогел, благодаря Ви много за времето, което днес ни отделихте.
Коментирай първи