На 16-ти декември тази година Народното събрание на България ратифицира споразумението за безвъзмездно предоставяне на оръжия за Украйна. На пръв поглед – нищо ново, оръжие давахме на Украйна в огромни количества и преди това чрез посредници, а сега най-много да пострада нечий частен оръжеен бизнес, защото българските доставки за Киев вече ще са безвъзмездни.

Но тук е важна символиката. На кого предоставяме оръжия и то официално? За какви цели се използват тези оръжия? Дали не се използват за тероризъм и дали това не ни превръща в съучастници? Лесен въпрос, на който мнозина нямат отговор, защото новините от „неправилните области в Украйна“ за „неправилните местни хора“ в Донецк и Луганск са отрязани напълно от основните ни медии, а западната пропаганда се препредава и ретранслира истерично и безкритично.

Свързахме се с д-р Петров, хирург в болницата „Калинин“ в Донецк, която пострада от обстрели на 18-ти и 19-ти декември. Ето какво каза той за българската аудитория:

Д-р Сергей Петров, хирург:

В последната неделя бях на работа. Чух няколко мощни взрива, видях проблясъци през прозореца. Звъннах веднага в съседните корпуси, които се намират на територията на клиниката, да разбера какво се е случило и живи ли са. В единия корпус ми казаха – при нас всичко е нормално. В другия корпус ми казаха, че са се пръснали стъклата на прозорците, изпочупени са от осколки  и камъни. После колега ми каза, че попадението е в шести корпус. Ние бързо се организирахме и тръгнахме натам. В този момент пожарните вече бяха пристигнали  и работеха, разстоянията между корпусите е все пак прилично. Пламъците бяха загасени, евакуираха болните в мазето.

Имаше 14 ранени, десет от които, може да се каже, леко ранени, с драскотини, на един от мъжете беше счупен пръст от осколка и с хематом. Друг мъж, който имаше най-тежки поражения, той по-късно почина, беше затиснат от стена. Той се намираше в съседно отделение, единият от реактивните снаряди беше попаднал във втория етаж, в детското крило.

Неврохирургията има две крила – за деца и за възрастни. В детската неврохирургия се оперират деца от 0 до 18 години. За икономия, тъй като в Донецк няма отопление и вода, в детското лежаха и възрастни. Затисна го стена, той имаше травма на гърба, преместиха го в реанимационното отделение, но за съжаление там той почина.

И втори пациент с травма на гърба, той беше опериран, стабилизираха го, вече се оправяше, също беше затиснат от стена и сутринта почина.  По време на този обстрел беше ранено и момиче на девет години. За щастие тя е добре, останалите пациенти също бяха живи.

Площта на поражението, тоест дупката в стената беше около четири метра, имаше и дупка от взрив до корпуса. При този взрив част от снаряда е проникнала в земята и се е взривила под земята, затова пораженията бяха минимални.

Още няколко снаряда попаднаха във втори корпус, там има бактериологична лаборатория, а един от снарядите попадна до 14-ти корпус, това е хирургически корпус, но за щастие не се е взривил. Или качеството му е било такова, или са забравили да го приведат в бойно положение. Това стана в неделята.

ВИЖ ВИДЕОТО:

https://youtu.be/hYtfu6E3sAk

В понеделник продължи обстрела срещу нашата болница. Бяха фиксирани попадения в поликлиниката, няколко кабинета бяха повредени. Но слава Богу, това се случи вечерта и там нямаше хора, с изключение на коменданта, но тя не пострадала, навреме се е скрила на първия етаж. Така че, благодарение на тези терористични усилия и старания, лечебния процес е донякъде прекратен. Тоест, сега клиниката извършва хирургически дейности, пациентите  на терапия максимално бяха изписани или преместени в болници, които се намират по-далече и по-малко са подложени на обстрел, защото са прикрити от високи блокове. Там ще се долекуват. Хирургическа помощ се оказва в нашата болница и досега.

В понеделник имаше повреди и в спортния корпус на Медицинския университет, той се намира от другата страна на пътя. Имаше попадение и зад поликлиниката, в магазин за хранителни стоки.

Има клиники, които изпълняват роля на военни болници и 100% от лекуващите се са военни, но нашата болница не е такава. При нас има и цивилни и военни, но повечето са цивилни граждани. Мирни граждани, които са ранени в резултат на обстрели.

Някакви военни части или части на МЧС около клиниката ни няма. Нито през пътя, нито на разстояние 500 метра или километър – нищо такова няма. Наоколо има само магазини и жилищни сгради. Тук да се намират някакви обекти или складове за боеприпаси – няма такова нещо, това е безсмислица. Това не е нищо различно от тероризъм срещу цивилни, срещу мирно население.

Ако се вземе картата на Донецк и се погледне направлението, накъде гледат корпусите, там където са дупките от взривове, може даже от интернет да се вземе,  и да се сложи една линия, може да се разбере откъде се стреля. От какво разстояние, всичко може да се сметне.

По това как са разположени дупките от взрива и следите по асфалта и как снарядите са забити в земята, се вижда, че направлението е от Авдеевка. Не  е стреляно от града. Защото ако разучите полета на реактивните снаряди, има минимален обхват на полета. Като се отчита жилищното строителство, а тук, слава Богу, в Донецк, многоетажни домове с пет и повече етажа има повече от достатъчно… И за да се стреля от града с ГРАД, Смерч или Ураган, то ще попадне в първия многоетажен блок и дотук няма да долети. А да се постави ГРАД на сто метра и да обстреля болницата, както много европейски медии пишат, „орките сами се обстреляха“, както пишат.. Ако нямат мозък в главите си, да продължават да пишат така. Това са просто лъжливи медии. И по техните думи, в продължение на осем години, девета година тече, ние сами се обстрелваме. От район в район в Донецк може да се стреля само с миномет. От 80-ти до 120-ти калибър. С всичко останало – активни, реактивни снаряди, това е изключително трудно. Трябва да управляваш ракетите с пулт на управление. Това е сарказъм.  Така че….

Обстрелват града ежедневно. Ежедневно, където има струпване на хора. Имаше тенденция, примерно преди месец, обстрелваха града от 7 до 9 сутринта, когато хората тръгват за работа   и от 3 до 6 следобед, когато се връщат от работа. И направлението за „пратките“ от „невинните,  миролюбивите войни на светлината“, както ги нарекоха… там няма нито комендатури, нито полицейски участъци, просто магазини, аптеки, жилищни сгради. Всеки има своята истина, за това говоря.

Клиниката продължава да функционира, връщам се към онзи момент, хората получават помощ, всички работят. Никой не се изплаши, целта не е постигната – да се посее паника, страх, всички да се уволнят и да заминат. Всички останаха на своите места.

Не знам какви оценки да дам, това е просто тероризъм. Колко деца загинаха у нас, в Донецк, колко мъже, жени, бащи, майки… Това никой не отразяваше. Нашите медии, даже местните хора всичко снимаха – видео, фотографии, всичко публикуваха, но всичко се извърташе, преиначаваше… „орките“ сами се обстрелват. Ние вече се гордеем с това название – орки, защо не, войнствени хора. А западните партньори са просто съучастници в тероризма, съучастници в убийствата. Те правят всичко само да обвиняват Русия и да я унищожат. За да нямат противодействие.

През тези осем години медиите не го казваха, нито руските медии, нито местните… активно се разрушаваха Петровски район, Кировски район, Куйбишевски, Киевски район и покрайнините. А всички тези събития, когато Русия обяви началото на спецоперацията, когато тръгна активната фаза, имаше настъпление от тази страна към позициите на украинските военни, след няколко месеца започнаха атаки по местното население. Разузнаването работи, радиопрехващането работи. Беше прихванат разговор на украински военни. На позициите в Авдеевка и околностите е получена заповед – при напредване, макар и само с една улица на руските военни, да се унищожава Донецк. Това е. И когато руските военни и съответно военните на ДНР и ЛНР се придвижват напред, всичко това правят като отмъщение за загубата на позициите. От два месеца вероятно активно се разрушава града – именно центъра на града. До тогава се разрушаваха покрайнините и примерно до 5 километра от центъра, от площад Ленин например. А може би даже три месеца назад започнаха да попадения в града, в жилищните квартали, не само в активните райони, но и в спалните райони също. Така че – вече трети месец върви борба с местното население. С местното население, с магазините, с аптеките, с развлекателните центрове, макар у нас вече да няма много такива, търговските центрове да кажем. Върви борба с това, не с позициите.

У нас в търговските центрове, за разлика от киевската хунта, не се разполагат бойци. Няма такова нещо ,просто хората живеят, работят, ходят на пазар. В центъра, там където стрелят, там позиции няма, изобщо. И в болниците не се настаняват военни, нито пък в центъра се крие артилерия.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: