Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ) организира вчера дискусионен форум „Демографската криза – причини, фактори, динамика“. Социологическото проучване е дело на Агенция „АФИС“ на Юрий Асланов. Форумът бе открит от вицепрезидента  Илияна Йотова. В дискусията взеха участие представители на НСИ, представители на научните среди, експерти в сферата на икономиката, регионалното развитие, образованието, здравеопазването, Харалан Александров, доц. Георги Бърдаров, Даниела Везиева, Христо Монов и др.

Поканени бяха и представители на парламентарно представените партии и коалиции, ръководствата на Народното събрание и Министерски съвет, както и представители на дипломатически мисии в България. Никой от въпросните обаче не посети форума. Разговаряме с председателя на УС на СИНПИ д-р Калоян Паргов.

– От властовите институции на форума ви присъства единствено представител на Президентството, вицепрезидентът Илияна Йотова. Нямаше хора от изпълнителната власт, от законодателната…

– Е, получихме поздравление от председателя на НС Росен Желязков, който обеща да се ангажира лично с проблема за демографията. Вижте, ролята на една неправителствена организация, каквато е Стратегическия институт за национални политики и идеи – СИНПИ – е да работи в една или друга област или във всички области и проблеми на държавата, каквато задача сме си поставили ние, е през призмата на един общ за всички проблем да се реши проблема на проблемите – демографската криза. И да бие камбаната, да свети червената лампичка. Това е задачата на задачите – как да съхраним българската нация в този, бих казал, сюблимен момент, изпълнен с перипетии и трудности, в състояние на локална война със световни измерения. На икономически и всякакви други кризи и на преход от един световен ред към друг световен ред, в който ние трябва да намерим нашето място.  И точно в тази жестока конкурентна световна среда да съхраним нацията и да я преведем през трудностите. Времето за това изтича.

– Вие говорихте не за демографска криза, а за катастрофа. И доста от участниците във форума не възприеха това определение?

– Да, така е, защото катастрофата означава нещо невъзвръщаемо, приключило. А истината е, че сме на ръба на катастрофата и по този начин бием камбаната на тревожността. Ще дам пример с всеки човек, който доста трябва да го изплашат лекарите, за да може да вземе мерки за своето здраве. Всеки си казва – докато не ме изплашат, мога да карам така, както си знам. Е, въпросът сега е, че не може повече да я караме с демографията както досега и че е време дори  за радикални и непопулярни мерки и решения, за които, разбира се, трябва политически кураж.

– Кажете някои от тези мерки?

– Говорим за радикална образователна реформа, това е едно от нещата, което ще излезе от този форум. Реформа, която да спре процеса на  функционална неграмотност сред населението. Защото се оказва, че освен че сме бедни и болни, но и оглупяваме като нация заради тази функционална неграмотност.  След 1995 година – и това не е моя, а американска статистика – всеки нов випуск, напускащ средното и висшето образование, е почти функционално неграмотен. Трябва да видим какво се случи след драстичните промени в образователната система, включително и у нас, повлияни от световните тенденции, в които ние не произвеждаме качествена работна ръка. Все повече работодатели без значение държавни или частни, се оплакват от липса на квалифицирана работна ръка, която да изпълнява съответните задачи. От това може да се направят вече много изводи. Говорим и за данъчно-осигурителни реформи. Стария прогресивен данък ние заменихме с плосък. Сега 10 % плащат и свръхбогатите, и бедните. България реши да изостави стария си данъчно-осигурителен модел, който почти в същите форми функционира в почти всички развити капиталистически страни. Ние го изоставихме, защото бил комунистически, но в тези страни никой не говори за комунизъм. Избрахме нов модел, който след 30 години фалира. Не искам да бъда толкова краен, но това са фактите и ние всички ги усещаме. Така че сега трябва да се измисли нещо различно или да се върнем към нещо старо, което е работело и е давало добри резултати.

– Вие споменахте, че половин милион българи нямат достъп до здравеопазването, защото нямат пари за лечение…

– Това е най-малкото. А самото качество на здравеопазването? Тук трябва да говорим и за превенцията. Защото целта на здравеопазването в развитите държави е как да се отложи момента на постъпването на хора в болница, което струва скъпо – и на тях, и на държавата, и на данъкоплатците като цяло. Т.е. как да се отложи този момент във времето, което значи грижи, превенция и профилактика. Това е само един малък пример за адекватна политика, която е свързана примерно с намаляване на смъртността. Този показател в България е сред най-високите в света. В повечето населени места у нас смъртността е свръхвисока и има дисбаланс между млади и стари. Там, където няма млади хора, а има застаряващо население, нямаш бъдеще и перспектива. Един от участниците във форума даде прост пример как да разберем, че нещата се развиват добре в дадено населено място. Да видим на главната улица  магазин за детски играчки ли има, или магазин за дрехи втора употреба. Това показва, че в този град или ще се раждат деца, или хората са такива, че могат да си купуват само дрехи втора употреба.

– Многократно бе казано, че има пряка връзка между политическата обстановка и демографската криза…

– Между политическата криза и демографската криза. Защото политическата обстановка трябва да е такава, че да вдъхва живот и перспектива, мечти и надежди. Защото преди всичко демографията не е раждаемост и смъртност, а качество на средата, на условията на живот и усещане за перспектива и социален оптимизъм. А когато имаме нескончаема криза, в каквато се намираме ние, тя вече преминава в депресия, което пряко влияе върху усещането за безперспективност и не дава основание и възможности за спирането на миграцията. Хората все по-масово взимат радикални решения и напускат страната. Така че връзката е пряка, тя дава голямо отражение.

– В изследването на агенция „АФИС“ бе казано, че някакъв светъл лъч в демографската обстановка е имало в периода 2005-2009 година, защо?

– Това не беше минута за реклама на правителството на Тройната коалиция, която се формира сложно и противоречиво, правя паралел със ситуацията сега. Но пък показателите и усещанията бяха за един спокоен и охолен живот, за растящи доходи и растящи възможности и перспективи. Което пък се отрази на раждаемостта с първи и единствен пик от  времето на социализма.

– Раждаемостта при социализма бе висока наистина, но България бе затворена държава, нямаше миграция…

– Това бе една друга държава, която няма нищо общо със сегашната. Така че няма как да правим паралели, можем само да си разказваме хубави спомени. В сравнение със социалистическа България, днешна България е на много по-ниско ниво в почти всички основни аспекти.

 

 

– Според вас обратими или не са тенденциите в демографията в България?

– За мен тези тенденции са обратими, но са буквално на ръба на незавръщането. Ако не се стреснем тук и веднага, може да стигнем до необратим процес. Днес всички институции, без значение какви спорове имат помежду си, трябва да почнат да мислят заедно, да поставят задачите заедно и да ги изпълняват заедно. Цитира ни се една токсична теория – че демографският срив е един нормален процес, който минава през различни фази. Но къде в света в момента има толкова тежки демографски сривове като в България в момента, че да сравним. По този показател ние сме на първо място в света. А когато в други държави е имало, макар и по-леки, демографски кризи, задължително са се взимали мерки. Този процес не е оставян на съдбата. Води се стенографски протокол с всичките изказвания и идеи и ще издадем сборник от този форум, ще го предоставим на медиите, на Народното събрание, Министерския съвет, президентството и местните власти, защото тази  дискусия трябва да стане широко достояние. Тя няма да е последната, след нея ще следват и конкретни форуми по отделните сектори.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: