Авторът: Д-р Еймън Маккини е американец, известен синолог (китаевед) с повече от 40 години опит в китайските външни работи и бизнес. Основател и изпълнителен директор на CBNGLOBAL – компания, която менажира 300 големи китайско-чуждестранни проекта. Живее в КНР.

САЩ отдавна са наясно, че икономическите им санкции, макар и да причиняват големи страдания на набелязаните от тях за грешници страни, не носят никаква полза на Америка. А и в света няма нито един случай някой режим да е паднал заради американските санкции. Вашингтон винаги ги е прилагал с една-единствена цел – отмъщение срещу страни, които отказват да играят финансово-икономическата игра на Америка и респективно – да бъдат нейни роби.

В момента, в който пиша тази статия в света има точно 44 държави, които са под санкциите на САЩ. Този така предпочитан от американците инструмент се използва от тях за наказване на държави, които не им харесват.

Причините за това нехаресване може да варират от това, че например дружат с „грешни“ приятели, до някакви измислени нарушения на човешките права или пък са си избрали правителство, което не е получило изричното разрешение и благоволение на правителството на САЩ да управлява хората, които са го избрали. Има твърде много примери за това.

Русия в момента държи абсолютния рекорд по най-голям брой санкции, налагани някога на която и да е страна. В момента западните санкции са над 1100 и продължават да се множат. Фирми, институции, частни лица и дори предмети като яхти и самолети са санкционирани под напора на канския гняв на Американската Империя. Повечето от тези санкции бяха наложени на Русия през последните 4 месеца – от началото на конфликта в Украйна.

Заявеното от САЩ намерение беше, че с тяхна помощ се надява да унищожи руската икономика, но както показват всички икономически индикатори в момента, санкциите се провалиха с гръм и трясък. Най-вече защото повечето страни по планетата знаят кой е истинския подпалвач на войната в Украйна и не пожелаха да изслушат антируския разказ на Запада, а също и да се присъединят към санкциите.

Руската валута и икономика достигат нови висоти, докато близките приятели на американската империя в Европа са смазани под санкциите, наложени от САЩ срещу Русия в отчаяната надежда на янките да я унищожат. Приятелите и враговете на Америка трябва да страдат, за да не й се случи неизбежното – пълен фалит и маргинализация.

САЩ отдавна знаят, че санкциите, които налагат, макар и да причиняват големи страдания на целевите страни, не постигат обявения очакван резултат – падане на сатанизираното правителство на съответната държава. А също така и не носят никаква полза за Америка. Вашингтон винаги ги е прилагал с една-единствена цел – отмъщение срещу страни, които отказват да играят финансово-икономическата игра на Америка и респективно – да бъдат нейни роби.

Тази уникална и запазена американска марка „капитализъм на отмъщението“ не винаги се ограничава до финансови инструменти. Санкциите от 1990 г. срещу Ирак, наложени заради греховното решение на Саддам Хюсеин да спре да продава иракския петрол срещу долари, доведоха до смъртта на повече от 500 000 иракски деца. Което, според държавния секретар Маделин Олбрайт, си струвало. Точно това каза.

Очевидно си е струвало да се попречи на Саддам Хюсеин да наводни света с евтин петрол и да застраши печалбите на американските компании в енергийния сектор. Когато дори тежките санкции не вразумиха Саддам, последва втората война в Залива през 2003 г.

Принудиха го да нахлуе в Кувейт, за да имат причина за войната. Истинската причина за тази война обаче беше, че с решението си да не търгува петрола си в долари той заплаши хегемонията на долара. Това беше непростимият му грях, заради който го обесиха. Защото Ирак отвори прецедент – даде пример и за другите нации и ги накара да се замислят дали да не прибегнат и те до подобни ереси. Затова Ирак беше бързо унищожен, а днес – двадесет години по-късно някога проспериращата държава лежи в руини и хората й продължават да страдат под американската окупация и санкции. Капитализъм на отмъщението в най-чистия му вид.

Либия, друга някога просперираща и развита страна, се опита да разработи алтернатива на долара, обезпечена със злато-динар. И също като Ирак, тази суверенна страна беше разрушена, а днес едно някога функциониращо общество е деградирано до племена, в чиито градове работят пазари за роби. Населението продължава да страда, за да могат западните банкери да запазят монопола на петродолара, чрез който смучат трилиони от цялата планета.

Не че нямаше и усмивки… Хилари Клинтън, тогавашният държавен секретар, се позабавлява здраво. Коментирайки Муамар Кадафи, тя каза: „Дойдохме, видяхме и… той умря“ и продължи да се кикоти демонично. Студено място в ада очаква бездушната Клинтън, където я очаква междувременно преселилата се вече там Мадлийн Олбрайт. Не знам коя от двете държи световния рекорд за убити бебета.

Няма давностен срок за отмъщението на Империята. Куба от 1959 г., Иран от 1979 г., Северна Корея от 1952 г. и Венецуела от 2002 г. Санкциите продължават без прекъсване. Споменатите и още поне 100 други страни пострадаха изключително много от продължителната изкуствена финансова тирания на Запада.

Опитите да се изолират тези страни от глобалната финансова система са в противоречие както със здравия разум, така и с американските интереси. Сближаването и ангажирането с тези страни, въпреки различния им политически и икономически модел, в много по-голяма степен можеше да донесе ползи за Америка.

Сближаването обаче би създало впечатлението у останалите държави, че САЩ насърчава и прощава неподчинението. Затова санкциите срещу Куба, Иран, Венецуела и С. Корея не се отменят. Те служат като нагледен пример за това какво им се случва на страните, които не следват наложения от Америка „ред, основан на правила“.

Основните цели на американския капитализъм на отмъщението днес разбира се, са Русия и Китай. За да разберем омразата към Русия, трябва да се върнем назад, далеч назад – 1815 г. и Виенския конгрес.

Целта на Конгреса беше да създаде новият европейски ред след Наполеоновите войни. Западните капиталисти и банкери никога не успяха да получат влияние в Русия. На конгреса Ротшилдови предложиха да поемат дълга на Русия и да управляват икономиката й.

Но руският Цар Александър, умен и мъдър владетел, прозря играта им и не само отказа, но и предизвика Ротшилд. Той им каза директно в лицата и се закле, че никога няма да влязат в Русия. И повече от 100 години те не успяха да припарят там. Друга черна точка Русия си спечели, когато през 1917 г. болшевиките отказаха да изплатят значителния дълг към западните банки за Първата световна война. Те смятаха, че дългът, натрупан заради участието на царска Русия в една империалистическа война, не се дължи от народа. Жаждата за отмъщение на Западната Империя е от няколко поколения и не се забравя.

През 1989 г., при разпадането на Съветския съюз, западният капитал получи своя шанс да сложи ръка на руската икономика и да черпи от необятните руски ресурси с пълни шепи. И западняците пускаха лиги по Русия като бесни кучета. Чрез създадените от Запада олигарси те систематично ограбваха руската икономика и нейните огромни ресурси. Десет години те пируваха и играеха весели сатанистки танци около с руския икономически труп.

След това дойде Путин, а те, приемайки го за следващият лесно контролиран човек, го пуснаха на власт с благословията на Запада. Но Путин ги пресече, той бързо стъпи на врата на назначените от Запада местни олигарси и си върна контрола над икономиката.

При Путин Русия си върна ранга на велика сила, която създава все повече приятели по целия свят. Той показа какво може да постигне една страна, когато постави интересите на своя народ над „американските интереси“ И с това даде наистина много лош пример на останалия поробен от янките свят.

Китай по подобен начин също отдавна се противопоставя на опитите на Запада да контролира икономиката му. През дългия век на срама (1850-1949) в който няколко западни нации безнаказано експлоатираха и плячкосваха Китай. През 1949 г. с успеха на комунистическата революция империалистите-колонизатори американци, британци, франзузи, холандци и пр. бяха изгонени.

Дори изчислено в парите от онова време американските корпорации загубиха милиарди. Това никога не беше простено на Китай. Въпреки безбройните опити на САЩ да дестабилизират Китай, Пекин категорично отказва да премине към западния неолиберален модел на „финансов капитализъм“. Неговият огромен държавен сектор никога няма да бъде приватизиран, нито пък неговите банки. Защото те служат и създават блага на китайския народ.

И това е огромният грях на Китай. Грандиозният му икономически растеж послужи като пример на други нации за това как една алтернативна на западната икономическа система може да доведе народа и държавата до огромен просперитет. Това е китайският модел на индустриален капитализъм, който вече следват повечето развиващи се нации в света. Всъщност всички с изключение на колонизираните от САЩ страни, които продължават да деградират в провалилия се западен неолиберален модел.

Лош пример в такъв огромен мащаб, като китайския, изисква крайни мерки от страна на САЩ. И тези мерки включват подпалването на пожар в Азия – пълномащабна война, която да спре Китай. Само неуспехът на янките да съберат достатъчно азиатски съюзници засега предотвратява това.

Ролите в китайско-американските отношения се размениха.

Сега Китай държи всички карти. Ако Китай пожелае, той може да затвори американската икономика буквално за една нощ- или като изхвърли своите доларови запаси, или като спре да продава на САЩ промишлени стоки. Китай обаче е преди всичко прагматичен, неговият търговски модел предпочита всички държави да бъдат проспериращи, включително и Америка.

На този етап Китай няма намерение да си навреди, за да навреди на Америка. Но в бъдеще може и да бъде принуден да го направи: И ако се стигне до там, Америка ще получи много по-перфиден урок по капитализъм на отмъщението – отвъд това, което би могла да разбере.

Една стара поговорка гласи: „Когато търсиш отмъщение, копай два гроба“. Това никога не е било по-вярно, отколкото е сега. Свидетели сме на безпрецедентно ниво на сътрудничество между държави от цял свят. Скорошни срещи с Мадуро от Венецуела, посещение в Иран, Турция, Алжир, Фернандес от Аржентина на посещение в Китай, Болсонаро от Бразилия на посещение в Русия… Само няколко от много повечето вероятни връзки, които са изковани.

Общото е, че всички те вече се развиват независимо от САЩ. Икономическите блокове в Централна Азия, Африка и Латинска Америка се развиват независимо от американското влияние. Такова е положението в очакване на задаващият се свят след долара, след Световната банка и МВФ, който приближава с бърза скорост. Скоро Америка няма да може да налага своя капитализъм на отмъщението, поне не и финансово.

Безпрекословната злоупотреба на Америка със заварената хегемония на долара не я кара да изглежда силна. Напротив, това я кара да изглежда дребнава, малоумна и злобна. Все по-отслабващата Америка може скоро да почувства на гърба си какво е истински отмъстителен капитализъм. Когато това се случи, същата може само да се надява останалият свят да е благороден и прощаващ.