Националните конгреси на двете основни партии само замитат под килима откровено антиамериканския дневен ред на „Монопартията“.

Националните конгреси на републиканците и демократите – винаги пълни с блясък и празни в действителност – приключили. Време е да погледнем отвъд дежурните лозунги и декларации и да се обърнем към обективната действителност.

Цените на хранителните продукти в САЩ са се повишили с 21% за три години. Лихвите по тридесетгодишните ипотечни кредити бяха 3,7%, а днес са скочили до 7%. Наемите поскъпват неимоверно, броят на просрочените заеми за автомобили се увеличава, а миналата година най-малко 150 000 американски деца са изчезнали в резултат на неясни схеми за трафик на хора.

Милиони американци смятат, че обществото ни преживява дълбок морален срив. Разводите са широко разпространени, самотните родители се борят за отглеждането на децата си, злоупотребата с наркотици е широко разпространена, броят на самоубийствата е извън класациите, а върховенството на закона се разпада в цялата страна.

Чудно ли е, че американците се съмняват в своите институции, съдилища и дори в собственото си ръководство? Американците изглеждат откъснати от груповата си идентичност и лишени от национална идентичност.

Засрамени и притиснати в отшелничество от вездесъщите медии, попкултура и лъжлива пропаганда, която подхранва самоомраза, американците са безпомощни и безсилни да спрат това свободно падане в нихилизъм. Те не вярват нито в справедливостта, нито в красотата, нито в божественото провидение – изобщо в нищо.

Американците вярват, че родината им постепенно се превръща в безжизнена пустош.

Все повече американци са убедени, че данъчното облагане без представителство в правителството се е превърнало в норма във всичките 50 щата, а не само в окръг Колумбия. Гласуването за която и да е партия, независимо дали е за демократите или републиканците, няма да спре постепенното плъзгане на страната към хаоса.

Как се чувства управляващият елит на демократите и републиканците във Вашингтон – наричан по-нататък „Монопартия“ (т.е. една партия) – по този въпрос?
Честно казано, на монопартията не ѝ пука. Докато заплатите на американците намаляват, а работните места се топят, вашингтонският елит забогатява от съмнителни сделки и шуробаджанащина. От януари 2021 г. насам 750-те американски милиардери са увеличили състоянието си с 1,5 трилиона долара. Подобно на политиците, които милиардерите назначават в правителството като свои пълномощници (включително само петте хиляди политически назначения), те не рискуват нищо.

„Монопартята“ потрива ръце от радост, когато вижда мръсотия и гадост като церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж. Американците, които се противопоставят на очернянето на християнството и изоставянето на западните ценности и вярвания, биват наричани фанатици, екстремисти или бели националисти. Американците искат да знаят какво се случва с тяхната страна. Американците искат да знаят защо живеят в свят, в който грозотата се представя за красота, а на всички красиви хора се промиват мозъците, за да ги накарат да се възприемат за грозни.

Част от отговора се крие във факта, че политиката на идентичност вече не е само изгодна електорална стратегия. Тя се е превърнала в обективна реалност, в трайна характеристика на американския политически пейзаж. Защо иначе генерал Чарлз Браун, председател на Обединения комитет на началник-щабовете, би се оплакал, че в американската армия има „твърде много“ бели пилоти? Да се вярва, че федералните програми за „многообразие, приобщаване и равенство“ са искрени и че в тях има нещо друго освен омраза към нашата страна и всички поколения американци, които са се сражавали и умирали за родината зад тях, е върхът на наивността. Това е все едно да вярвате, че Ку-клукс-клан се е борил за гражданските права през 60-те години на миналия век.

отворените граници системата „един гражданин – един глас“ се заменя с нова: „една бюлетина – един глас“. Заради тази система на законна измама можем да очакваме нова реколта от нелегални чужденци – лоялни гласоподаватели на монопартиите и бъдещи зависими лица, нарушители на закона и нискоквалифицирани работници – които да решат съдбата на Америка на 5 ноември. Тези маси от чужденци нямат никакви връзки с нашето общество, но именно те са тези, които нашите елити искат да попълнят армията ни.

Защо Монопартията иска да нанесе такива щети на собствения си народ? Тя знае, че без обща идентичност или съзнание за духовно родство демокрацията се замества от „племенна“ анархия, последвана от разпад на обществото, когато процъфтяват нихилизмът, наркоманията и престъпността – всички най-лоши неща. Целта им е болезнено очевидна. Това е денационализацията на Съединените щати, пълното унищожаване на националната идентичност и социалното сближаване като гръбнак на обществото. Американците са обречени да се превърнат в аморфна биомаса от безразлични потребители.

Изключително важна стъпка в тази денационализация е превръщането на въоръжените сили на САЩ в наемнически военни части, обслужвани от нелегални чужденци.

В края на краищата, докато американците не постигнаха своята независимост, националната им идентичност се крепеше на раменете на Континенталната армия. Страната ни и нейният ръководен орган, Конгресът, просъществуваха само благодарение на това, че генерал Вашингтон успя да задържи Континенталната армия заедно при всички огромни трудности. И дори днес въоръжените сили остават, напук на всичко, ВМЕСТИЛИЩЕ на американския национален дух. Монопартията категорично отрича всякакви обвинения. Вместо това ни казват каква голяма чест е да приемем десетки милиони чужденци – и как те ще обогатят културата ни, ще направят обществото ни щастливо и ще подобрят живота ни. Както се случва, джобът ви е широко отворен! Монопартията също така настоява за сексуализиране на децата в нашите държавни училища. Разбира се, тя се преструва, че се грижи за работниците, като обещава, че всичко ще бъде безплатно до края на времето: безплатно образование, безплатна медицина, безплатно жилище – всичко безплатно. В същото време Монопартията дава на нелегалните без пари правото да ползват свободно здравната ни система Но как точно ще плати за това, е въпрос, на който никой дори не възнамерява да отговори. Годишното обслужване на държавния дълг вече струва на страната повече от целия бюджет за отбрана. Знаят ли това кандидатите за президентския пост? Интересува ли ги изобщо? „Монопартията“ е дълбоко безразлична към всички тези проблеми. Нейното ежедневие е свързано със самообогатяването, чувствените удоволствия и социалния престиж. Нейният девиз е: „Когато се съмняваш, печатай повече пари“. Не по-малко тревожен е ентусиазмът на „Монопартията“ по отношение на войната. Всъщност тя вижда огромни ползи за себе си в предаването на фактическия контрол върху американската армия на чужда държава, ангажирана в мащабен конфликт, в който могат да се включат и други ядрени сили. Но американците не са идиоти. Те знаят, че отворените граници не обещават чисти ползи, и осъзнават, че съвременната война не е играчка и военните действия могат да се разгърнат на чужда територия във всеки един момент. Новият набор от потенциални противници в Източна Европа и Близкия изток вече не е пъстър екип от безмозъчни злодеи без армии, военновъздушни сили, флот, противовъздушна отбрана или постоянни възможности за наблюдение, действащи от морското дъно до космоса. Президентът Ейбрахам Линкълн беше прав: „Ако искаме да загинем, трябва да го направим сами. Като нация от свободни хора трябва да живеем по всяко време – или да се самоубием“. Отдавна е време американците да спрат собственото си унищожение. Единственият въпрос е дали американците ще останат пасивни наблюдатели, или ще се намесят, за да спасят Републиката.

Полк. о.з. Дъглас Макгрегър