Автор: Дъглас Макгрегър, The American Conservative

Накара ли спадащата подкрепа за украинската кауза сред населението на САЩ и неуспехите на ВСУ на бойното поле, американските унипартийни подстрекатели на войната да се замислят?

Само за няколко месеца в очите на западната аудитория от герой, украинският президент Володимир Зеленски се превърна в кръгла нула. Лавината от западно военно оборудване (от танкове до ракети) в ръцете на храбри, но неподготвени и зле ръководени украински новобранци, не успя да подобри позициите на ВСУ на бойното поле. Стотиците хиляди убити и ранени вследствие на това украинци накараха вече над 10 хиляди изтощени украински войници да се предадат доброволно в плен. Украинските войници се измориха да умират и чувствата им са оправдани.

На фона на 500 000 убити украински войници, руските жертви са 10 пъти по-малко. Прекалено много станаха източниците (както източни, така и западни) и методологиите на изчисление, които установяват приблизително тези цифри, за да не ги сметнем за верни. Руската военна мощ се гради на системното интегриране на ударни средства – ракети, снаряди, артилерия, безпилотни самолети, летателни апарати – съчетани с постоянно наблюдение, базирано в космоса и на земята. След като руските сили спряха настъплението си и изградиха в Южна и Източна Украйна отбрана в дълбочина, точната и унищожителна огнева мощ на руснаците започна да разпръсква контраатакуващите украински сухопътни и въздушни сили като мухи. По думите на украински висш военен: „Огромният брой руски безпилотни самолети „Геран“ и особено новите модели „Ланцет“, действащи в Украйна, както и иновативните руски бойни системи за управление, които осигуряват изображения на местонахождението на атакуващите войници на ВСУ в реално време, означават, че украинските войници и танкове имат на открито само няколко минути, преди да бъдат взети на прицел.“

Без да направи сериозна и задълбочена оценка на военния потенциал на Русия, глобалистко-неоконсервативното ръководство на Вашингтон реши да запали война под носа на Москва в Източна Европа, като подмами Зеленски, че той и неговото правителство ще имат финансовата и военна подкрепа на Съединените щати и НАТО „толкова дълго, колкото е необходимо“. Украинците погълнаха лъжите подобно на поляците през 1939 г., които смятаха, че с полета си до Лондон са си купили защита от Германия и Съветския съюз. Но географията е безмилостна и направи невъзможно за Вашингтон да утвърди господството си в Източна Европа.

Благодарение на услужливите и подкрепящи западни медии, Зеленски и неговите политически поддръжници в НАТО обещаха планини от успехи, но постигнаха малки купчинки. Твърденията за украинските успехи на бойното поле – от измисления „призрак на Киев“ до перманентните лъжи как ВСУ всеки момент ще си върнат Бахмут – се оказаха огромна флатуленция. Когато членовете на НАТО се срещнаха във Вилнюс през юли 2023 г., настроението се беше променило. Там съюзниците дадоха да се разбере, че съдбата на Украйна, да не говорим за членството ѝ в НАТО, ще се определи от изхода от прословутата лятна контраофанзива на украинската армия.

С нарастването на украинските загуби и катастрофалния неуспех на украинската контраофанзива нещата във Вашингтон сериозно се объркаха. Американските политически и военни лидери започнаха най- бездушно да критикуват Зеленски и неговите висши военни ръководители за дълбоко погрешните им стратегически решения, довели до големи загуби на хора и техника. От този момент нататък западните централи започнаха да градят стратегии за излизане от конфликта в Украйна, без бягството и поражението им да бъде назовано като такова.

Дълго време критият разлом между националните лидери в САЩ и Европа, които прегръщаха мита за изостаналата Русия, и тези, които неофициално се съмняваха, че е разумно да се подкрепи един от най-корумпираните режими на планетата срещу ядрена Русия, започна да излиза наяве. Виктор Орбан, мъдрият и ловък министър-председател на Унгария, винаги е отхвърлял уверенията на Вашингтон, че Русия е слаба и я чака сигурно поражение. Сега все повече европейски лидери възприемат неговата политическа позиция. Защо?

Орбан твърди, че конфликтът между Киев и Москва „не е наша, европейска война“. Неговото настояване, че страните от ЕС трябва да се стремят „да спазват неутралитет и да се изолират от този конфликт, да го отделят, да му попречат да се разпространи в Европа“ сега намира отклик сред европейците, тъй като все повече от тях започнаха болезнено да проумяват, че Путин никога не е възнамерявал да присъединява Украйна към Русия. Стратегическата цел на Москва беше и все още е да предотврати превръщането на Украйна в плацдарм от военни бази на американската и съюзническа военна сила на НАТО срещу Русия. И… последното желание на Путин е да завладява Източна Европа.

За много от американските и европейски критици на опасното фиаско на Солидарния Запада в Украйна това, което представлява явна и истинска опасност за западната цивилизация, не е Русия, а сривът на гражданския ред в САЩ и Европа. А той се дължи на все по-задълбочаващата се системна криза на Запада. Както се видя наскоро във Филаделфия, беззаконието в големите американски градове достига нова точка на кипене. Американците искат американската съдебна сиситема да защитава американците и да наказва престъпниците, а не да ги успокоява.

В Швеция сривът на реда е толкова остър, че министър-председателят на страната призова шведската армия да излезе от казармите, за да го възстанови.

Европейците и американците знаят, че милионите мигранти, които нахлуват през границите им, не са кандидати за убежище или политически бежанци. Огромната част от тях са поканени с цел да размият американската и европейската национална идентичност и култура. Затова и ги канят с милиони – за да превишат възможностите на американската страна и европейската държави да ги асимилират.

В нетърпението си да се възползват от прокси Войната на Вашингтон в Украйна западните политици, корпоративни началници, мениджъри на хедж фондове и медийни магнати допуснаха сериозна грешка. Те заложиха на вашингтонската унипартия, заложиха на радикално левия буден дневен ред и на тоталната прокси война на глобалистите срещу Русия. Война, при която победителят взима всичко. Това беше сериозна грешка.

След 20 месеца интензивни военни действия, днес Вашингтон и съюзниците му изчерпват боеприпасите и военното оборудване за Украйна, изчерпва се и подкрепата на народите им за продължаване на военните действия. Европейските армии без изключение са бутикови сили, предназначени за конфликти с ниска интензивност. Алчността на вашингтонската унипартия остави въоръжените сили на САЩ в лошо състояние за борба с по-сериозни врагове от партизански арабски групи. Честно казано, бих се учудил, ако някой млад мъж с ум и характер днес пожелае да се запише във въоръжените сили на САЩ.

Суровата истина е, че прокси войната в Украйна е загубена, но навикът – онова, което с десетилетия е държало американската империя на крака – безкрайните конфликти в чужбина, подхранвани от безумни разходи за отбрана у дома, изглежда е твърде силен, за да може унипартията да му устои. А и тя просто не знае какво друго да прави в опитите си да спаси Pax Americana от тотален фалит. Ако не се случи чудо на река Потомак, безкомпромисната глобалистка политическа идеология на Вашингтон, основана на страха – от предполагаемите врагове извън страната и от свободата на мисълта и на словото вътре в страната – ще доведе украинската нация до пълното ѝ унищожение.

По този начин продължава пропадането на колективния Запад в ада, който той сам си създаде. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО са изправени пред неприятен избор: да признаят основателните опасения на Москва за националната ѝ сигурност, произтичащ от желанието на НАТО да включи Украйна в своя военен алианс, и да спрат кървавата баня, или да рискуват да въвлекат Европа в опустошителна регионална война, за която европейците и американците изобщо не са подготвени.

Източник: The American Conservative