Преценете само последните събития. ДПС успя да компрометира и да натика в ъгъла ПП/ДБ ден преди местните избори. Шамароса ги като сополиви просячета. Ще се гласува само с хартиена бюлетина, което като по поръчка улеснява турското малцинство в страната и изборните туристи от Турция. Ни най-малко не защитавам кирчовци, бойкикевци и гномовци – те са диагностицирани имбецили и плоски фалшификатори. Да, машините им напълно фалшифицираха вона на народа по поръчка на американското посолство. Но и хартиената бюлетина не ни гарантира честни избори. Та нали досега ( с изключение на последните избори за НС ) се гласуваше само с хартия и… вотът пак безсрамно се подменяше. Не „честните избори“, а компактният турски вот с оглед бъдещо присъединяване към „родината-майка Турция“ интересува ДПС. САЩ дадоха ясни сигнали, че се оттеглят от Европа, Източна Европа и от България… И ДПС за броени дни смля с лекота политическите US-агенти от „сглобката“, така че в момента последните зависят не толкова от посолствоТО, колкото от движениеТО. Може би дори в него виждат гарант за животеца си в бъдеще.

ДПС винаги е държало Бойко за яката, а сега затегна хватката си. Партия Герб, която в областите без значително турско население владее държавната и общинската администрация, включително столичната, както и полицията, напълно се превърна във функция на ДПС. В очите на повечето хора Герб е мафията, която изсмука държавата, а ДПС е стройна авторитетна организация, която поне на нивото на средните си кадри успява да се бори с корупцията. Цялата работа е, че ДПС за обикновения български наблюдател е монолитна бетонна стена и процесите, протичащи зад нея, никога не стават известни на широката публика.

В подкрепа на усещането, че ДПС се готви за решителна атака, говори и фактът, че етническият турчин Карадайъ се отдръпна и напред излезе „българинът“ Делян Пеевски – най-яркият – и най-тлъст – представител на продажната компрадорска олигархия. Той обаче се явява с нов, лустросан фасон и явно е готвен от политически арбитър и „премиер в сянка“ да се превърне в официален министър-председател на България. Но на България ли наистина? Или на някакво опърпано  парче от нея – с частична автономия?

Това е големият въпрос. При сегашното бурно разместване на световните и регионални сили в новия многополюсен свят, значението на Ердоганова Турция скокообразно расте. САЩ заявяват, че се оттеглят от Европа, която била в състояние „сама да се пази“. И все по-възможно става, при пълното вътрешно овладяване от ДПС на рухналата българска държава, части от нашата страна да бъдат анексирани от Турция, а в останалата територия да бъде оставен да мъждука формален „суверенитет“. Суверенитетът на Делян Пеевски или на Иванчо Хаджипенчович. 

Ще бъде ли фаталният хап по-смилаем под управлението на този ненаситен Гаргантюа, който съвсем доскоро бе един от най-нетърпимите символи на „статуквото“?

В безпътицата си ние се докарахме дотам да се обзалагаме кой пръв ще ни налапа. Щом жертвата е повалена и кърви – хищник винаги ще се намери. Дали Русия и този път ще скочи да ни спасява – подир цялата гнусота, с която се опитаха да я опръскат нашите евроатлантически скунксове?

Българи, с всеки изминал ден ние все повече пропиляваме и губим Отечеството си. Не изборните клоунади ще го спасят, а излизането ни на площада със сопи и тояги и с  недемократичното наказание на цялата престъпна паплач, която за 34 години унищожи нашата държава.

Автор: Милена Върбанова

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: