Новата финансова архитектура на света се изгражда в момента и може би най-съществената тенденция, която трябва да се посочи, е отслабването на досегашните първенци – американския долар и единната европейска валута. Това казва в разговора ни доц. Григор Сарийски и още, че периодът, в който живеем сега, представлява едно сложно наслагване на няколко различни кризи – в това число световната от 2008 г., европейската дългова криза от 2010 г., ковид-кризата, предизвикана от масово наложените ограничителни режими и зле структурираните фискални мерки.

– Доц. Сарийски, оказахте се в ядрото на група от икономисти, финансисти и политици, които призовават за запазването на българския лев и отлагане на въвеждането на еврото у нас с поне 20 години. Защо инициирате тази кампания?

– На първо място трябва да направим уговорката, че плановете на българското правителство и парламента предвиждат не просто въвеждане на еврото в България от 2024 г., а присъединяването ни към еврозоната. Единната европейска валута е въведена в страни като Андора, Косово, Монако, Черна гора и Сан Марино без нито една от тях да е получила статут на член във валутния съюз. Всъщност влизането в еврозоната далеч не се изчерпва с подмяната на националната валута с евро. С този акт ние ще поемем множество допълнителни разходи, които споменатите по-горе страни в момента не са поели, като например финансиране на спасителни програми, отчисления в различни фондове, осигуряващи стабилността на банковата система в страните на съюза и т. н. Успоредно с това Българската народна банка (БНБ) ще бъде задължена да участва в така наречените „програми за количествени улеснения“, т. е. по нареждане на ЕЦБ да финансира дълговете на правителства, които в момента законът й забранява да кредитира, включително италианското, испанското и гръцкото. В рамките на някои от тези програми, аналогични на доскоро действащата PSPP, БНБ ще трябва да купува и облигации на българското министерство на финансите. Нещо, което в момента й е забранено по закон и което през 90-те доведе до меко казано неблагоприятен резултат. Това е само малка част от притесненията, свързани със замисленото ускорено присъединяване на страната ни към еврозоната. Тук не можем да изброим всички, но и не е необходимо, тъй като са разгледани подробно в анализ на Института за икономически изследвания на Българската академия на науките.

– Заеми, заеми, заеми. Какво се случва с икономиката на ЕС и кой ще връща огромните дългове на държавите? Може ли в един момент да се обърне страницата, да се нулира файлът, образно казано и страните да започнат „на чисто“?

– Трудно се започва на чисто, при положение, че държавният дълг е почти равен на Брутния вътрешен продукт (БВП). В еврозоната той е на ниво 94% от БВП, като в страните от периферията (Гърция, Италия, Испания) този процент е значително по-висок. Един от начините да се обърне страницата, е чрез обединяване на дълговете, по подобие на САЩ в края на 18 век, т. нар. „момент на Хамилтън“. Това означава, че страните, които са затягали по-здраво коланите, ще трябва да поемат изплащането на част от заемите на останалите. И напълно естествено това среща сериозна съпротива сред така наречените „пестеливци“. Въпреки това администрацията на ЕС прави настойчиви опити за реализирането на тази идея и вече можем да видим първите стъпки в тази посока. Такава стъпка беше например финансирането на т. нар. „инструмент за възстановяване“. След като споразумението за създаване на този инструмент беше ратифицирано от страните-членки, Европейската комисия на практика беше овластена да тегли заеми от тяхно име и за тяхна сметка. Сега 27-те страни -членки на ЕС са солидарни длъжници по кредит за над 800 млрд. евро, който Европейската комисия изтегли и започна да предоставя под формата на уж безвъзмездни средства, отделна е темата за условията, при които се отпускат тези пари. Това би било оправдано, ако действията на ЕК можеха да изведат Съюза на пътя към неговото възстановяване, но резултатите от досегашните действия не дават особени надежди в тази посока. Ако проследим динамиката на показателите на ЕС от началото на световна криза насам, лесно може да се убедим, че основният ефект от програмите за стабилизиране е затъването на европейската икономика в още по-големи дългове. Достатъчно е да отбележим, че нормата на задлъжнялост от 2008 досега се увеличила с над 1/2. Именно с дълговете е свързано и едно от големите притеснения около влизането на България в еврозоната. Проблемът е, че този акт ще улесни значително достъпа на българското правителство до кредити, или с други думи еврозоната ще отвори за България една широка врата към гръцкия сценарий, който не предвижда щастлив край.

– На този фон централните банки започнаха да повишават лихвените проценти, но защо инфлацията продължава да расте и изглежда извън контрол?

– Стъпките на повечето централни банки, в това число и на ЕЦБ, могат да се определят като закъснели и плахи. Не може да бъде иначе, при положение че всяко по-решително действие ще доведе до срив на дълговите пазари. Това вече се случи във Великобритания, където затягането на паричната политика от страна на централната банка (BOE) доведе до значителна корекция при книжата. Доходността по десетгодишните облигации се увеличи четирикратно за по-малко от година, Брутният вътрешен продукт отчете първи спад през третото тримесечие, а в края на октомври в Бъкингамския дворец пристигна втората за тази година премиерска оставка. Примерът на Великобритания кара всички останали да се замислят, преди да натиснат по-рязко спирачките на паричната политика. Проблемът е, че дългият период, в който централните банки наливаха щедри монетарни стимули, ги доведе до точка, в която овладяването на инфлационните процеси е изключително трудно и не на последно място – доста скъпо мероприятие. Свой принос за увеличението на цените имат, разбира се и други фактори, като например ограничаването на вноса на потребителски стоки от дестинациите с евтина работна ръка. В момента повечето пристанища са задръстени с празни контейнери, а превозвачите отменят незапълнени курсове, слабата реколта от летните култури в ЕС, например през септември количеството царевица беше оценено на 52 млн. т. срещу 70 млн. през м. г., резкият скок на долара, който оскъпи повечето вносни стоки и разбира се – ограничаването на руския внос. На практика със своите санкции срещу Руската федерация, Европа се лиши от базата за своето благоденствие, а именно достъпа до евтини суровини. Това на свой ред доведе до силно оскъпяване на производството и до закриване на предприятия, чиято продукция не може да бъде посрещната от достатъчно по обем платежоспособно търсене. В крайна сметка предлагането намалява и пазарът търси нова точка на равновесие, която по правило се намира при значително по-висока цена. Централните банки може да правят опити да овладеят процеса, увеличавайки лихвите, но цените ще спрат да нарастват едва когато бъде постигната крайната цел на техните действия. Когато хората започнат да купуват и да преживяват с по-малко, отколкото досега.

– Какво е различното днес от времената на енергийната криза през 70-те години?

– Разликите са много, но може би най-съществената е тази, че докато през 70-те години ембаргото върху търговията с петрол беше наложено от страните-износителки, то сега инициаторът на това ограничение е колективният потребител на енергийни ресурси, който всъщност е големият потърпевш. Парадокс. Втората голяма разлика е, че докато през 70-те години производителите на петрол приемат условията на Хенри Кисинджър и започват да котират и продават своите суровини само в долари, сега се получава точно обратното. С други думи, ако през седемдесетте станахме свидетели на раждането на петродолара, сега имаме възможността да наблюдаваме, да го наречем, началото на неговия залез. Вече видяхме, че Турция, Индия и Китай, а и не само те, започнаха да заплащат за вноса на част от енергийните ресурси, които потребяват- в рубли. Ако тази тенденция се запази, с времето тя ще доведе до сериозно разместване на пластовете в световните финанси и в крайна сметка – до нейната децентрализация. Доларът ще отстъпи част от своята позиция на някои от новите претенденти, а системата SWIFT вече няма да бъде единственият глобален канал за международни разплащания. Друга съществена разлика е ударното увеличение на дела на така наречената „зелена“ енергия. В стремежа си да се откъсне от своята зависимост от фосилни горива, Европа неусетно се постави в едно доста уязвимо положение, тъй като още преди началото на конфликта в Украйна делът на възобновяемите източници беше увеличен значително, което от своя страна доведе до оскъпяване на първичното производство, но също и до увеличение на задлъжнялостта поради бързо нарастващите нужди от допълнително финансиране. На този фон санкциите се превърнаха в нещо като прилив, който подсили ефектите на „зелената вълна“. В резултат от тази комбинация, на сегашния етап отчитаме по-скъпо производство ат традиционните източници, но по-късно вероятно ще възникне проблем и с осигуряването на необходимите ресурси за целите на следващите етапи от подсигуряване на допълнителна възобновяема енергия. Друга съществена разлика е, че докато кризата от 70-те засягаше единствено снабдяването с петрол, то сегашната е на път да доведе до ситуация в която ще бъде спусната нова желязна завеса между страните производителки на суровини изобщо и онези, които ги потребяват. Мястото на новата желязна завеса зависи от изхода от конфликта в Украйна, но самото й спускане е трудно предотвратимо от страна на Запада, тъй като повечето големи производители на газ, уран и т. н. вече се обединиха в различни формати, като например Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и това означава, че балансът в преговорните позиции се променя, при това далеч не в наша (западна) полза.

– Ще станем ли свидетели на нова финансова архитектура в световен мащаб или ще продължим да живеем в цикличността на кризи – през 7 или 10 години?

– Новата финансова архитектура на света се изгражда в момента и може би най-съществената тенденция, която трябва да се посочи, е отслабването на досегашните първенци – американският долар и единната европейска валута. Споменатото обединяване на интересите на страните-производителки на ресурси неминуемо ще доведе до необходимостта от преразпределение на финансовите пазари. До ограничаване на сделките с долари и евро, за сметка на тези – с китайски юани и руски рубли. На второ място трябва да се посочи ускоряването на процеса по въвеждане на така наречените цифрови валути на централните банки. След по-малко от година ще приключи двегодишният тестов период на цифровото евро, като междувременно ще бъде подготвен и приет регламентът за неговото въвеждане. Това ще доведе до коренна промяна на начина, по който използваме парите, а и на самите пари изобщо, тъй като предоставя на централната банка несравнимо по-мощни инструменти за наблюдение, управление и контрол, разбира се – за сметка на правото на личен живот на обикновените граждани. Относно кризите, не мисля че дори и в момента можем да говорим за някаква цикличност, тъй като периодът, в който живеем сега представлява едно комплексно наслагване на няколко различни кризи – в това число световната от 2008 г., европейската дългова криза от 2010 г., ковид-кризата, предизвикана от масово наложените ограничителни режими и зле структурираните фискални мерки и т. н. Дори съвсем беглият преглед на данните показва, че Европа не е успяла да преодолее негативните ефекти от тези кризи, а сега предстои следваща – предизвикана от санкциите срещу Русия и дълго отлаганото затягане на паричната политика. Изходът от нея ще покаже дали проектът за обединена Европа е достатъчно жизнеспособен и може да продължи да се развива по досегашния си път, или е необходимо неговото цялостно преосмисляне до степен, в която ще имаме един съвсем различен проект.

–––

Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: