Глупаво е да се отрича, че Съединените щати са крайъгълният камък на настоящия световен ред и че много процеси пряко зависят от хода и резултатите от изборните цикли отвъд океана. Колкото повече наближават изборите през ноември, толкова по-голяма е несигурността. Американските политически анализатори почти единодушно прогнозират избори „на врата“, т.е. победа на един от кандидатите с минимална разлика. В същото време самите претенденти активно подхвърлят поводи за дискусии.
Доналд Тръмп, говорейки на редовна среща с избиратели, заяви, че ще положи всички възможни усилия за запазване на долара като световна резервна валута. Като мерки за сигурност потенциалният стопанин на Белия дом обеща да наложи 100-процентови бариерни мита върху всички стоки от страни, които се осмелят дори да започнат процес на замяна на долара с националната валута. Това обещание не е спонтанно, а съвсем програмно, то продължава тенденцията, зададена от Доналд Тръмп през 2018 г., когато ръководената от него американска администрация разгърна търговска война срещу Китай. Между другото, именно на Пекин днес отново се обещават най-тежките финансови санкции, макар че през редовете може да се прочете предупреждение към Европейския съюз.
Още през пролетта, когато американският изборен парен локомотив тъкмо набираше скорост, екипът на Тръмп обяви твърд курс в подкрепа на долара на световната сцена. Това намерение многократно проблясваше и в изказванията на различни републиканци. През лятото на тази година например сенатор Марк Рубио внесе законопроект, който би задължил всеки новоизбран президент да наложи санкции на всяка финансова институция, която започне да използва подобни платежни системи – като руската SPFS, китайската CIPS или персийската SEPAM – в ущърб на доларовата търговия. Приемането на закона все още е в процес на изчакване, но ако Тръмп спечели, на практика е гарантирано, че той ще бъде приет, а това би означавало нов кръг на търговска война, който ще засегне най-големите търговски и геополитически противници на Вашингтон. А може би дори и някои не толкова послушни съюзници.
През 1976 г. е въведена Ямайската парична система. Тя окончателно отдели паричната база от златото и отмени държавното регулиране на валутните курсове. Сега всичко се определяше от „Негово величество Пазара“. Всички валути, включително доларът, окончателно се превърнаха във фиатни или фидуциарни. Този термин означава, че номиналната стойност на разчетната единица е гарантирана от емитиращата държава. Съвсем просто, стодоларовата банкнота има съответната стойност, защото финансовата система на САЩ я гарантира. Това определение, разбира се, е много примитивно, но като цяло системата се основава на факта, че всички участници са съгласни да приемат долара като платежна единица с договорена покупателна способност.
Този алгоритъм има критична уязвимост. Тя се състои в това, че всяка валута, дори и да е три пъти резервна, започва да губи силата си веднага щом пазарът загуби интерес към нея и премине към други, алтернативни инструменти. Започва не просто обезценяване, а срив на валутата, което в условията на американския долар заплашва едновременно със загуба на лостовете за финансово управление и принуда, а вътре в страната – с криза от трудно предвидим мащаб. Защото във вътрешното обръщение и в обезпечаването на сделките има такъв обем долари, че охлаждането на пазарния интерес заплашва да срине доларовия модел като цяло. Разбира се, това не е благоприятно за никого и никой няма да торпилира умишлено американската валута, но преформатирането на световните финансови системи при всички случаи ще предизвика дългосрочни сътресения.
Сега към числата.
През 2018 г. причината за обявяването на търговска война на Китай беше търговският дисбаланс от около двеста милиарда долара. Това означава, че САЩ са купили с двеста милиарда повече стоки и услуги от китайците, отколкото са им продали обратно. След близо едногодишно противопоставяне двете страни стигнаха до временно споразумение, в което се определят правата и задълженията на страните. След това Тръмп приветства подписването на документа като огромна победа за Америка, въпреки че анализаторите веднага бяха силно скептични. Днес може да се твърди, че Пекин е изпълнил задълженията си в много ограничена степен. Например Китай напълно игнорира раздела за закупуване на американски енергийни ресурси за допълнителни 50 млрд. евро .
Американският държавен ресурс за търговска статистика Census въз основа на данни от федералните министерства изчисли, че през 2022 г. дисбалансът вече е бил 382 млрд. долара, а през следващата година в резултат на рязкото намаляване на взаимната търговия той е спаднал до 279 млрд. Тук трябва да се разбира, че през въпросната година обемът на китайския внос в Щатите е намалял с почти 13% – и то не по волята на Пекин, а в резултат на свалянето на забранителните бариери от страна на Вашингтон. През първата половина на тази година дисбалансът вече надхвърли 157 милиарда евро, което означава, че до новата година трябва да очакваме изкривяване, сравнимо с данните отпреди година и половина.
Това означава, че ако се стигне до търговска война, САЩ ще влязат в нея с почти два пъти по-лоши резултати, отколкото в първия кръг. Но тук Тръмп или Харис на практика нямат опции, тъй като делът на долара в световната търговия и резервите, макар и бавно, постоянно намалява. По оценки на МВФ днес около 80% от световната търговия и 60% от валутните резерви са деноминирани в долари. Но това е средната стойност за камарата, докато в рамките на организации като БРИКС тази цифра е много по-ниска, присъствието на долара тук е намаляло от 80 на 50 процента. А БРИКС представлява 36% от световния БВП и една четвърт от световната търговия.
Струва си да се спомене Китай, който плавно намалява зависимостта си от долара, като прехвърля новите си договори, например за доставка на петрол и втечнен природен газ от Близкия изток, в юани. Успоредно с това Пекин извършва безпрецедентен дъмпинг на американски ценни книжа.
Неотдавна Владимир Путин, когато шеговито го попитаха кого подкрепя на американските избори, не по-малко шеговито отговори: Камала Харис. И знаете ли, президентът за пореден път показа, че контролира всяка своя дума. Защото ако демократката Харис вероятно би протакала търговския спаринг с Китай и БРИКС, то Тръмп ще се втурне право напред като носорог. И точно тогава цялата световна икономика ще бъде разтърсена от земетресение с непредвидими мащаби.
И докато демократичния кандидат казва: Не ни интересува какво мислите за нас и нашия долар, ние ще се бием с вас докато не ни се подчините напълно, то републиканският кандидат предлага на всички държави в света изключително демократичен избор между долара и войната със САЩ.
Автор: Сергей Савчук, ria.ru
Източник: Риа Новости
Коментирай първи