Автор: полк. Гергин Гергинов

В края на януари 2013 г., на конференция в Академията за военни науки, началникът на Генщаба на Въоръжените сили на Руската федерация армейски генерал В. Герасимов изнася доклад на тема „Основни тенденции в развитието на формите и способите за използване на въоръжените сили”. В него се твърди, че вече се заличава различието между мирно и военно време, войните вече не се обявяват, те протичат по различен от досегашния начин и могат да започнат дори като цветна революция.

Според доклада характерните особености на войните на XXI в. са използване на мирновременни войскови групировки в началото на войната, т.е. без мобилизация, извършване на настъпателни действия с високоманеврен характер, поразяване за кратко време на жизненоважна инфраструктура, масирано използване на високоточни оръжия, широко участие на силите за специални операции и нанасяне на удари по цялата дълбочина на противниковата територия. Тези особености, както и редица други принципни постановки, изказани в доклада, станаха известни като доктрината „Герасимов”.

Тя не е приета официално, но без съмнение отразява схващанията на руския генщаб за водене на съвременната война, поради което представлява интерес приложението ѝ в руската специална военна операция (СВО) и, ако е използвана, то в каква степен и с какъв успех.

В началото на СВО на територията на Украйна навлиза мирновременна групировка, чиято задача е завземане на колкото се може по-голяма територия. Още на 24 февруари т.г. започва бързо настъпление към Киев, което завършва до края на март. То започва със завземане и задържане, макар и със значителни загуби на хора и бойна техника, на киевското летище Гостомел. Херсонска област е завзета до началото на март, а малко по-късно са завзети и части от Запорожка и Харковска области.

През този период някои от принципите на доктрината са използвани, а други са пренебрегнати. Особено важно е това, че в началото, при това не особено успешно, се обстрелват само някои по-важни военни обекти, че не се поразява жизненоважната инфраструктура, както и че не се нанасят масирани удари с високоточни оръжия по цялата дълбочина на украинската територия.

Според различни източници това се обяснява със следния замисъл – целта на началния етап е да се окуражат определени групи от военното и гражданското ръководство на Украйна да поемат управлението и с тях да се постигне договореност за прекратяване на конфликта, т.е. в началото на СВО определящ е политическият, а не военния фактор, поради което важни принципи на доктрината не се прилагат.

Като цяло действията на Русия оказват своето въздействие – в края на март Украйна се съгласява да започнат преговори. Делегациите на двете страни се споразумяват в Истанбул, че Крим ще остане руски, на Донбас ще се предостави автономия, а Украйна ще стане неутрална, т.е. няма да се стреми към членство в НАТО.

По време на преговорите в Истанбул САЩ убеждават президента Зеленски, че въоръжените сили на Украйна (ВСУ), с помоща на Запада, ще могат да надделеят над недостатъчния по личен състав руски контингент и да победят Русия. Логично е да се повярва на американските доводи, защото ВСУ разполага с добре подготвена и снабдена 310-хилядна армия и с още около 400 хил. бойци от териториалната отбрана, структурирана по армейски образец. Руският контингент е от 110 хиляди и действа заедно с около 30 хил. бойци от армейските корпуси на ДНР и ЛНР.

Обещаната помощ от САЩ е сериозен фактор и значително повишава самочувствието на украинското политическо и военно ръководство, пък и да станеш победител над Русия би било национална гордост и историческо постижение.

Затова към средата на април, след завръщане на украинската делегация от Истанбул, постигнатата договореност е анулирана, трима от подкрепящите я „загиват при изпълнение на важна задача”, частите около Киев се изтеглят, а СВО навлиза в нов етап – обявената цел е освобождаване на ДНР и ЛНР.

Така непълното прилагане принципите на доктрината „Герасимов” води до провал на първоначалния замисъл. Евентуални удари с високоточно ракетно оръжие, макар и ограничени, демонстративни, по важни украински структуроопределящи обекти биха оказали определено въздействие и украинското ръководство не би приело така леко американските доводи за възможна победа над Русия. Би станало ясно, че страната я очакват сериозни разрушения и жертви сред гражданското население, което, сериозни и загрижени за страната си държавни ръководители, едва ли биха пренебрегнали.

Допуснатото непълно и нерешително прилагане на основните принципи на посочената доктрина оказва отрицателно влияние върху действията на руския контингент и на армейските корпуси на ДНР и ЛНР и през целия втори етап от СВО, започнал от средата на април и продължил до 21 септември т.г.

Отрицателно влияние оказва и фактът, че на фронта има четири групировки, формирани отделно от Западния, Централния и Южния военни окръзи и от Росгвардия. Действията им обаче невинаги са съгласувани на достатъчно добро ниво, което се отразява на общото състояние на фронта. Това важи и за чеченските и казашки поделения, както и на по-късно включилата се в СВО частна военна компания „Вагнер”.

Независимо от това не може да не се подчертае издържливостта и уменията на руския войник, на отличната подготовка за бой в градски условия на чеченските бойци и бойното майсторство на професионалистите от „Вагнер”. С тяхните усилия към средата на юли е освободена административната територия на ЛНР, но през следващите два месеца боевете на  силно укрепената територия пред западната граница на ДНР не са успешни. Основна причина за това е непълното прилагане на доктрината „Герасимов”.

Твърди се, че противници на пълното прилагане на „доктрината Герасимов” са руски олигарси, притежаващи, самостоятелно или в съдружие с украински предприемачи, огромни материални активи в Украйна. Показателно в това отношение е активното участие на Роман Абрамович както на преговорите в Истанбул, така и в тези за зърнената сделка – значителна част от изнасяното чрез американски терминал в Одеса зърно е на американски компании, собственици на огромна част от закупената украинска обработваема земя – 170 милиона от общо около 620 млн. дка. Навярно успехът на сделката е основание за Р. Абрамович да бъдат отблокирани задържаните в САЩ 6 млрд. долара.

Възможно е руското политическо ръководство да се е съобразявало с руско-украинските олигарси и да е имало намерение да ги използва, но по-важно е нежеланието му да ескалира конфликта. С тази цел влизането на руския контингент в Украйна е наречено „специална военна операция”, а не „война”. Последната означава завоюване на нападната страна, докато СВО няма такава цел. Освен това обявяването война на Украйна създава възможност тя официално и законно да поиска помощ от друга страна, в случая от САЩ/НАТО, което е най-краткия път към трета световна война. Така СВО става удобна форма и за Русия, и за САЩ.

Губеща в случая единствено е Украйна.

Впрочем ръководството ѝ възприема губеща политика още от 2014 г. Вместо да предостави макар и частична автономия на отцепилия се вече Донбас и да запази целостта на страната с всички възможности за по-нататъшно развитие и укрепване, то започва война с него.

Опитите тя да се спре с Минските споразумения от септември 2014 и февруари 2015 г. не довеждат до спирането ѝ. Причината посочи преди няколко месеца тази година бившият президент Петро Порошенко, който откровено заяви, че Украйна не е имала намерение да ги изпълнява, а е било нужно време да подготви армията си за силово връщане на отцепилите се републики и вероятно за война с Русия. Наскоро, с цинично откровение, това беше потвърдено и от ексканцлера Ангела Меркел, една от гарантите за спазване на Минските споразумения.

САЩ не крият целта си – смяна на руското държавно ръководство, подчиняване на Русия и използването ѝ като инструмент в борбата с Китай.

В началото те допускат, че военно поражение на Русия ще предизвика силно недоволство в страната и ще доведе до смяна на властта. След като руският контингент не беше изтласкан от Украйна, САЩ залагат на военно и икономическо изтощаване на страната – то, заедно с неминуемите човешки жертви и недоволството от загубите, би трябвало да доведе до постигане на същата цел.

На практика СВО дава възможност на САЩ, без официално да участват в бойните действия, да са страна в нея чрез организиране на всестранна и мащабна помощ за Украйна. Обединили в групата „Рамщайн” около 60 страни, те доставят оръжие на ВСУ в невиждано досега количество, започнат активна подготовка на украински части, изпращат на фронта и в тила стотици „уволнени от армията” съветници и инструктори. Започва набиране и на наемници от десетки страни.

Доставената досега военна помощ се оценява на стойност 40 млрд. долара, т.е. почти толкова, колкото е военният бюджет на Франция. Резултатите от нея проличават само след 3-4 месеца. В началото на септември ВСУ, използвайки численото си превъзходство, добрата подготовка на кадровата армия, мотивировката ѝ, упоритостта и самоотвержеността на украинските войници и офицери, предприема успешно настъпление по Харковското оперативно направление, отчасти по Донбаското и съсредоточава крупна групировка по Херсонското. Възниква опасност от обкръжение на руските части, заели плацдарм на западния бряг на Днепър. Това налага изтегляне на частите от плацдарма и оставяне на град Херсон.

Успехът на ВСУ става възможен, защото им се позволява свободно да използват транспортната инфраструктура за маневриране на войските и за подвозване на огромния поток от въоръжение, бойна техника и оборудване. Създалата се обстановка обаче налага предприемане на важни решения за стабилизиране на фронта.

На 21 септември започва третият етап на СВО. Тогава руският президент обяви частична мобилизация и провеждане на референдуми в ДНР и ЛНР за присъединяване към Руската федерация. На 30 септември Русия присъединява двете републики, Херсонска и част от Запорожка области. Формира се Обединена войскова група в Украйна, с което всички войски се поставят под едно командване.

На 8 октомври бе взривена част от Кримския мост и само след няколко часа за командващ на ОВГ е назначен армейски генерал Сергей Суровикин – генералът, който организира второто освобождаване на древния сирийски град Палмира.

Сменени са командващите на Западния, Централния и Далекоизточния военни окръзи, командващия ВДВ и зам.-министъра но материално-техническо осигуряване, а по-рано и командващия ЧФ.

На този етап политическото ръководство на Русия дава определена свобода за действие на генщаба, респективно на ОВГ, и той не закъснява да се възползва от това – започва пълно прилагане на принципните постановки на доктрината „Герасимов”.

След масираните ракетни удари на 10 октомври, 17 и 23 ноември и 5 декември украинската енергийна инфраструктура престава да съществува като единна система. Поразени са и редица възлови транспортни комуникации и важни предприятия от ВПК за производство на въоръжение и за ремонт и бойна техника. Ударите силно затрудняват мобилността на войските и особено снабдяването им с боеприпаси и продоволствие.

Активизира се целият почти 1000-километров фронт, сменя се тактиката на боя, чиято цел е първо, ангажиране на ВСУ така, че да не може да формира ударни групировки за крупно настъпление, и второ, до завършване подготовката на мобилизирания 300-хиляден контингент започва изграждане на укрепени райони. От тях, чрез мощно огнево въздействие, постепенно се унищожава личният състав и бойната техника на ВСУ, чиито части предприемат скромни локални опити за настъпление. Във войските постъпват нови образци въоръжение и особено ударни БЛА и такива за разузнаване и корекция на артилерийския огън. Постепенно са завзети отделни населени места и се създават условия за обкръжаване на силно укрепени райони. Всичко това дава основание да се твърди, че с решителното прилагане на „доктрината Герасимов” е постигнат съществен резултат.

По-нататъшното развитие на СВО зависи от политическото ръководство на Русия. Пентагонът вече е наясно, че ВСУ не могат да постигне победа, а да им подава още съветско въоръжение става много трудно –  почти няма откъде да го вземе. Може да се организира производство в САЩ и в бившите членки на Варшавския договор, но това изисква средства и време. Не е реалистично в кратък срок ВСУ да преминат изцяло на натовско въоръжение – за това също са необходими средства и време. Освен това се очертава необходимост и ЕС да поеме част от издръжката на Украйна през зимата и да продължи да осигурява милионите бежанци на собствената си територия, което означава сериозно допълнително натоварване на икономиката и предпоставка за силно обществено недоволство.

Създалата се обстановка показва, че САЩ не могат да постигнат основната си цел – смяна на руското държавно ръководство. Затова те вече не говорят за поражение на Русия и дори за изтощаването ѝ, а за спиране на войната и започване на мирни преговори. Нещо повече. В началото на декември френският президент дори заяви, че е необходима нова архитектура за сигурност. Той изказа загриженост за това какво ще стане след приключване на СВО, как ще могат да се защитят съюзниците по НАТО и едновременно да се дадат гаранции за безопасност на Русия. Всъщност това е връщане към предложението на Русия от декември 2021 г. до НАТО и САЩ за създаване на система за взаимна сигурност. Възможно е успешното прилагане на доктрината „Герасимов” да е навела Еманюел Макрон на тази мисъл, която предизвика силно безпокойство в Украйна и балтийските републики.

Проблемът вече е какво ще се прави с Украйна.

По редица причини, включително икономически, като цяло Украйна не е необходима на Русия – тя би сътрудничала с нея само като неутрална страна, с въоръжени сили, незаплашващи нейната сигурност.

САЩ обаче постигнаха второстепенната си цел – мобилизираха политически ЕС, елеминираха го като икономически конкурент, ликвидираха икономическото сътрудничество между Германия и Русия, от което с право се опасяваха, и създадоха многобройни икономически трудности на руската икономика. Украйна обаче продължава да им е необходима като постоянно насочено срещу Русия острие. Макар и по-малка по територия, но с армия, макар и вън от НАТО, но всъщност натовска по предназначение и възможности.

За САЩ е твърде важно Украйна да запази излаза си на Черно море. Показателно е, че вече около два месеца американската 101 въздушно-десантна дивизия е дислоцирана съвсем близо до румънско-украинската граница. До нея е подобната ѝ по състав френска групировка, наблизо са румънски, а недалеч и полски войски. Може да се допусне, че ако на руската ОВГ се нареди да напредне към Одеса, посочените войски на САЩ/НАТО за кратко време ще се предислоцират в близост до нея и ще запазят украинския излаз на Черно море. Ако Русия не приеме такова вмешателство, СВО ще се превърне в схватка Русия-НАТО с непредсказуеми последици. Навярно

възможността от възникване на война с САЩ/НАТО е една от причините Русия да не използва цялата си военна мощ в специалната военна операция.

Печеливш от продължаващото противопоставяне между  Русия и САЩ, независимо от неговата форма, е Китай. Затова САЩ са пред избор – договаряне с Русия или загуба на възможности в започналото преформатиране на международните отношения – в  основата му е новият технологичен начин за производство на материални изделия. Именно той ще наложи ново международно разделение на труда, ще оформи нови икономически и следователно политически и военни центрове на сила. Ако САЩ постигнат предимство в този процес, те ще запазят лидерството си. В противен случай ще се формира нов, многополюсен свят.

Има още един, твърде важен фактор. Наскоро Русия обяви, че до края на тази година ще приеме на въоръжение мощната стратегическа балистична ракета РС -28 „Сармат”. „Сатана-2”, както я нарича Пентагонът и която твърде много го безпокои – тя е носител минимум на три хиперзвукови планиращи бойни блока „Авангард”, срещу който САЩ нямат и в скоро време няма да имат защита. Същевременно Русия отказа преговори по стратегическите настъпателни оръжия, обвързвайки ги с разрешаването на конфликта в Украйна.

Затова именно САЩ трябва да побързат да разрешат не само конфликта в Украйна, но и проблемите на стратегическата стабилност – забавянето ще доведе не само до увеличаване броя на разполаганите „Авангард” (засега на бойно дежурство е един ракетен полк и започва комплектуване на втори), но напредва работата и по автономната подводна роботизирана система „Посейдон”.

Пентагонът има силно желание тези две оръжейни системи да не бъдат развръщани в позиционни райони, за което обаче е необходим е нов договор СТАРТ и което без съгласието на Русия не може да стане. САЩ трябва да побързат, защото на фона на противопоставянето с Русия, Китай набира все по-голяма политическа, икономическа и военна мощ, с което все повече ще трябва да се съобразяват при започналия вече процес на преформатиране на еднополюсния свят.

Може да се твърди, че катализатор, ускоряващ този процес, е руската специална военна операция, в която определена роля вече има и „доктрината Герасимов”.

Автор: полк. Гергин Гергинов

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: