Уравнението напълно излиза. След разпада на Източния блок, Западът възпита двуного безмозъчно стадо, което сега блее под диригентската палка на клоуни като Мей и Макрон, вместо да се вдигне и да измете в канавката подпалвачите на световната черга. И така стигнахме до поредния нонсенс, според който най-напред Лондон се изплю върху ЕС, а сега лиже и маже…

От ранна сутрин до полунощ и оттам обратно до изгрев слънце слушаме църковния хор на папагалите, които ни заливат със своята служебна ария за „руската заплаха“ и „европейските ценности“. Много стана, вече не се трае. И затова е време някой да им каже в прав текст за какво става дума:

Ще започна с т. нар. БРЕКЗИТ като синоним и метафора за излизането на Великобритания от ЕС по волята на мнозинството, участвало в референдума върху територията на Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия и Гибралтар. Преди близо 2 г. поданиците на короната се произнесоха с мнозинство от 52 % за напускане на пробития кораб на ЕС и по този начин заслужиха уважението на все още мислещите хора по света. Сега обаче Брюксел ни нарежда да бъдем солидарни с държавата, която през 2016 г. изглеждаше по-лоша от СССР заради своето решение да излезе от „Обетованата земя“ на Меркел и ко…

Откъде – накъде след като доскоро Лондон бе едва ли не мръсна дума за правоверните евро-атлантици? Добре, ама междувременно Путин спечели своя „референдум“ с повече от три четвърти от гласовете. САЩ се провалиха в Близкия Изток, на хоризонта изплува „Кеймбридж аналитика“ със 78 млн. балъци от фейсбук, а на всичко отгоре наближи време и за Мондиала в Русия. И изведнъж на стадото бе подхвърлена дъвката „Скрипал“, за да стегне отдавна разлепената „европейска кауза“. И така ни връхлетя поредната сесия за масово промиване на мозъци чрез ритуални проповеди. Нещо като колективните сватби в Южна Корея на преподобния шарлатанин – пастора Муун, в които по едно време се бяха включили и някои от нашенските „демократи“.

Хайде, стига! Какви „ценности“, какви 5 ст. струват словоизлиянията на дежурните по догма Цветанов, Росен Плевнелиев, Илиян Василев, Иво Инджев, Евгени Дайнов, Огнян Минчев, Тони Николов, Владимир Левчев, Едвин Сугарев, Александър Йорданов и т.н. Тяхната едноцветна болшевишка пропаганда може да хване дикиш само пред склерозирали реститутки, напушени „умни и красиви“ или неграмотни „смартфони“. Защото фактите и лицата от историята все още са валидни, макар че с всяка година оредява четящата и зряща публика за сметка на зигиталната популация.

Не един и двама нормални анализатори от двете страни на Атлантика вече издадоха своята присъда по повод солидарната лудост с глобалната Олигархия. Не се лъжете- бездетната истеричка Мей и лъскавият бабофил Макрон не са нищо друго, освен безгласни пионки в играта на „Уолстрийт“. Накратко – канибалите от банково-оръжейната мафия, които се хранят със смърт, решиха да нанесат смъртоносен удар срещу Европа чрез ескалацията на напрежението и перманентния хаос. Започнаха с етно-религиозната терористична агресия на бежанците а ла Меркел, продължиха с ТТИП и СЕТА, наложиха рекета от 2 % за превъоръжаване на НАТО чрез точно определени доставчици и така стигнаха до аферата „Скрипал“, предназначена за индивиди с една гънка в черепа.

Всъщност цялата тази логическа верига очертава брадатия англо-саксонски заговор срещу Европа. Всички фундаментални исторически драми и трагедии на Стария континент от 2 века насам са предизвикани от стремежа на протестантската секта, завладяла властта в Лондон и Вашингтон, да дестабилизира отношенията между Франция и Германия от една страна и Русия – от друга. Именно това бе в основата на Първата и Втората световна война, същата парадигма наднича и зад идиотщината „Скрипал“. Старите пари край Темза и новите печатни трезори на източния бряг на САЩ са обединени в обща кауза за свръхпечалби от военно-промишления комплекс и енергетиката, а за тази цел им трябва война плюс изолиране на Москва от газовия и нефтения пазар. Само това е предостатъчно, за да си обясним поредната масова психоза, последвала „Българския чадър“, „Българската следа в покушението срещу Папа Йоан Павел Втори“, „Геноцида в Косово“ и „Химическите оръжия на Саддам Хюсеин“. Сами можете да си отговорите кой от тези аргументи бе потвърден с факти и доказателства.

В същото време от другата страна на везните натежава океанът от кръв и сълзи в бивша Югославия, Украйна, Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Йемен, ощастливени с „демокрация“, „човешки права“ и „пазарна икономика“ от борда на US-самолети и кораби, защитаващи „националния интерес“ на англо-саксонската Олигархия на хиляди мили от Северна Америка или Лондон. Пардон- новите кръстоносци наистина бранят интереса, но само на финансовата мафия, циклично ограбваща планетата с алиби за малоумни от „борсата“.

Ето заради кого САЩ натискат марионетните си държави да се включат във фарса „Скрипал“, надминал и най-параноичните сюжети на Студената война. Между другото- валидна ли е все още постановката за греха на коменистите, измислили Македонска нация и македонски език по заповед от Сталин?! Едва ли, след като новият европейски интернационал севсем наскоро нареди на Бойко Борисов да приеме всички исторически и духовни перверзии на Скопие.

Преди близо половин век на столичния театър „Театър 199“ с огромен успех се играеше пиесата „Варшавска мелодия“ на съветския драматург Леонид Зорин с участието на легендарните Невена Коканова и Апостол Карамитев. Каква е връзката с актуалната хроника? Ами никаква, ако изключим полския алгоритъм в интригата с белязани карти. Цялата история от „руската намеса“ в избора на Тръмп през подобните внушения за Льо Пен, Холандия, Австрия, „БРЕКЗИТ“, Каталуния, „Алтернатива за Германия“ и Берлускони тръгва от това, че организацията НАТО не бе разпусната успоредно с Варшавския договор след разпада на СССР и Източния блок. Сметката бе елементарна – няма идеологическа война, няма и потребност от противостоящи военно политически блокове. Да, ама вместо да вървим към глобално облекчаване на военните разходи и отдалечаване от ядрената заплаха, Олигархията реши да строи нова Берлинска стена бред Разума. И така стигнахме до Косово, Афганистан, Ирак, Либия, неонацисткия „Майдан“ в Украйна, санитарния кордон срещу Русия и аферата „Скрипал“.

Номерът е да се нагнетяват страх и хаос, за да се поддържат свръхпечалбите на военно-промишления комплекс, излъчващ своите комисари в Белия дом и марионетките в Европа. За тази цел западните ни началници са готови да посегнат даже и на футбола, макар че май не им стиска да си навлекат псувните на целия свят. Защото колкото и да е зомбирано, човечеството едва ли ще прости посегателството срещу любимата игра.

Да се върнем обаче на „Варшавска мелодия“. Вече стана дума за това, че Западът измами Русия, като съхрани и разшири НАТО на изток, напук на договореностите около обединението на Германия и разпускането на СССР и Варшавския договор. Или Буш-баща, Тачър, Митеран, Кол са били много по-ловки, или Горбачов е абсолютен глупак и класически предател. Впрочем, как да си обясним многомилионните контракти на Запад за комсомолските съчинения на Белязания или алпийският му дворец с 18 спални в Германия?!? Може би с това, че САЩ и техните васали останаха сами на сцената? По-късно Путин върна Русия в играта и стана страшно…

По-нататък отново стигаме до Варшава чрез някои от най-нечистоплътните нагаждачи, които се къпят в анти-руската истерия. Такива като Елена Поптодорова и Александър Йорданов. Тези двамата са направо за учебницинте по психоанализа на човешката природа. Госпожата покори комунизма като лична преводачка на Тодор Живков, после кацна в Парламента от квотата на БСП, преди да пристане на Мони Паси в Атлантическия клуб и да се закачи за хранилката на Сорос и САЩ като посланик във Вашингтон. А на финала на тази христоматийна кариера мадам забрави да си плати козметиката на летището във… Варшава!

Близък до този модел е портретът и на Александър Йорданов, извървял пътят от литературен активист в комсомолския вестник „Пулс“ до „гладуващ демократ“ срещу Конституцията, лапащ по-късно валута като посланик в името на същата Конституция. А по ирония на садбата облият тарикат бе изпратен от С(ДС) не другаде, а във Варшава… за да се стигне до намеса на прокуратурата в далаверата с имоти на българската мисия в столицата на Полша по време на пишман-дипломата…

„Варшавската мелодия“ не свършва с фалшивата ария на Поптодорова и изпусканията в ефир на Йорданов. В същата тоналност се нареждат и авторът на „Жените на Варшава“ ДС-агент Георги Марков, номиниран за „мъченик на демокрацията“ от ловната дружинка на Тодор Живков. И ето как затваряме кръга между двойния шпионин Скрипал и поливалентния тарикат Марков. И двамата – слуги на много господари, и двамата – настигнати от проклятието върху двойния агент.

Естествено, за драмата им е виновна Русия, така както на Полша винаги и навсякъде се привижда Москва. Хубаво, ама защо и нас ни вкарват в тази лудница? Skandalno.net

Автор: Пею Благов, Skandalno.net