Чаках да стихне врявата от конференцията на НАТО във Вилнюс, Литва, проведена на 11-12 юли 2023 г., с надеждата някой да посочи очевидната причина защо украинският кокаино-зависим, талисман-президент Зеленски, който цели две години беше издигнат на пиедестал от западния мейнстрийм, сега внезапно изпадна в немилост пред военната организация. Да, Украйна може някой ден да бъде поканена да започне дългия и труден процес по присъединяване към НАТО, но само след като някакъв неопределен брой членове на НАТО решат, че е направила достатъчно, за да покрие „стандартите на НАТО“ (ще обясня какви са тези стандарти по-надолу) и още куп други неясни неща. Имайки предвид, че още на 20 септември 2018 г. украинският парламент одобри промени в конституцията, които превръщат присъединяването на страната към НАТО и ЕС в централна и основна цел на външната й политика, подобен обрат на събитията във Вилнюс е крайно неудобен за талисмана-президент и неговите поддръжници и ръководители.

О, превратности на съдбата! Много анализи и коментатори предложиха готови обяснения за този обрат. И все пак нито един от тях не сметна за уместно да разрови малко по-дълбоко и да открие крещящо очевидната причина за тази кардинална промяна в политиката на Запада. Може би всички тези анализатори, по различни причини, не искат да признаят реалността , а именно:

-Какво е НАТО? Какво прави? И защо Украйна внезапно се превърна в заплаха, а не в дар за основната мисия на алианса.

Ако разполагате с неограничено време за губене – тук е цялото, официалното комюнике от срещата на върха на НАТО. Фантастично многословен и изпълнен с безсмислици текст, подходящ за четене преди сън.

И така, какво направи Украйна, за да изпадне в такава немилост? Може би е направила нещо, което е застрашило основната мисия на НАТО? Това изглежда като добро предположение. Но тогава каква е основната мисия на НАТО? Каква е изобщо целта на неговото съществуване?

Във филма „Мълчанието на агнетата“ Ханибал Лектър се позовава на цитат от Марк Аврелий, когато казва на Кларис Старлинг: „Първите принципи, Кларис. Простота. Прочетете Марк Аврелий. За всяко конкретно нещо попитайте: Какво е то само по себе си? Каква е природата му?“. Цитатът е от трета книга на „Медитации“ на Марк Аврелий и подчертава важността на разбирането на същността на нещата.

НАТО е създаден на 4 април 1949 г. с подписването на Северноатлантическия договор, по-известен като Вашингтонския договор, уж с цел да възпре по-нататъшната инвазия на Съветския съюз в Европа. СССР отговаря, като сформира Организацията на Варшавския договор – политически и военен съюз, създаден на 14 май 1955 г. между Съветския съюз и няколко източноевропейски страни с изричната цел да ги защитава от НАТО. Варшавският договор беше разпуснат на 1 юли 1991 г. а малко след това, на 26 декември 1991 г., го последва и самият СССР, но макар и останал без своя геополитически враг, НАТО продължи своето съществуване. До този момент Варшавският договор е съществувал по-малко от половината от времето, в което е съществувал НАТО, а СССР е просъществувал само малко повече от това. Ясно е, че комунистическата заплаха като обосновка за съществуването на НАТО беше само хитрост, димна завеса… диверсия от страна на САЩ.

И така, каква беше и си остава истинската цел на съществуването на НАТО? Има много и различни отговори на този въпрос, но внезапното днешно изпадане в немилост на Украйна пред алианса предлага може би най-нагледното обяснение:
• Да не би войната войната в Украйна се проточи твърде дълго? Не, тя продължава да си е бавно горящ конфликт. Тя е точно това, което нареди Пентагонът, така че същият да има шанс да навакса трескавото темпо на Русия по отношение на доставките на оръжия и боеприпаси.
• Да не би защото Украйна губи войната? Не, Украйна не губи. Тя просто не печели. Например атаките срещу добре укрепените руски отбранителни линии, които руските войници наричат „атаки на месо“ поради огромните и безсмислени загуби, които понася украинската страна, изглеждат доста безсмислени.
• Може би факта, че Украйна е на път да бъде победена? Отново не – поне към момента руснаците са щастливи да напреднат няколко километра тук и там, като основната им цел е да създадат достатъчно широка буферна зона, така че украинската артилерия да не може да обстрелва руските цивилни райони.
• Дали защото оръжията и амунициите, които НАТО може да даде на украинците са на привършване? Отново не. В НАТОвските складове все още има доста полубракуван скрап, който може да бъде даден на украинците.

И така, какво направиха украинците, за да предизвикат толкова внезапно гнева на Пентагона и като пряко следствие на това да изпаднат в немилост пред НАТО? Накратко – украинците показаха, че оръжията на НАТО са безполезни железа. Доказателствата за това се натрупват бавно с течение на времето. Първо се оказа, че различните, произведени в САЩ системи за стрелба от рамо – противовъздушните Стингър-и, противотанковите Джавелин-и и т.н. – са напълно безполезни в една съвременна война срещу силен противник. След това се оказа, че гаубицата M777 и ракетният комплекс HIMARS са крайно чупливи и не подлежат на полева поддръжка.

Следващото оръжие-чудо, което бе рекламирано като панацея за украинския проблем, беше ракетната батарея Пейтриът. Тя беше разположена близо до Киев и руснаците бързо я превърнаха в купчина горящо желязо. Те атакуваха батареята със своите супер евтини дронове „Geranium-2“, карайки екипажа на батареята да включи активния радар (като по този начин разкри позицията си) и след това да изстреля целия си товар от 12 ракети (на стойност милион долара всяка!), след което супер-батареята просто си стоеше там без маска и без защита и… беше унищожа с един-единствен руски прецизен ракетен удар!

Това със сигурност е вбесило сериозно министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, за когото производителят на „Пейтриът“ – компанията Raytheon се явява основна лична дойна крава (бел. Преводача – Лойд Остин е бивш високопоставен служител в компанията „Рейтеон“ и притежава голям процент акции в нея). Да, Пейтриът се оказа безполезен при Първата война в Персийския залив, където не успя да защити Израел от остарелите иракски ракети Скъд. Оказа се безполезен и по-късно, когато не успя да защити саудитските петролни инсталации от безпощадните удари на остарелите йеменски ракети Скъд… но тези факти бяха заметени под килима от западната пропаганда. А сега и това в Украйна! Този път се случи пред очите на целия свят и не успяха да го покрият.

И като капак на всичко, дарените от Германия танкове Leopard 2 и дарените от САЩ бронирани превозни средства на пехотата Bradley, да не говорим за глупавите френски „танкове“, се представиха абсолютно мизерно по време на неотдавнашните украински злощастни опити да се приближат (даже не говорим да пробият) до първата отбранителна линия на руските войски в Запорожие. Натривайки сол в раните на Запада, Путин отбеляза скромно, че западната броня гори доста по-лесно от старата съветска броня.

Последният отчаян ход на САЩ би могъл да бъде да дадат на украинските военновъздушни сили (които, между другото, вече не съществуват) някои по-стари изтребители F-16. Те могат да са на възраст до 50 години и особеното при тях е, че имат въздушно засмукване, което когато са близо до земята, ги превръща в много ефективни прахосмукачки. Те обират всяка прашинка и камък по писта по време на излитане. Което не им позволява да излитат и кацат на мръсните и „разорани“ писти, които са типични за Украйна, защото отломките ще бъдат засмукани в двигателя и ще го унищожат. Ако украинците се опитат да изградят нови писти за F-16, руснаците моментално ще забележат това от геосинхронния сателит, който е постоянно насочен към украинската територия.

И вместо да направят няколко нови бомбени кратери на тези нови писти, те биха могли да направят нещо по-фино: да използват един от техните супер евтини Geranium 2 дронове, за да разпръснат метални стружки, които двигателите на F-16, да засмучат… и да изгорят по време на полет. И тъй като F-16 е едномоторен самолет, той няма възможност да докуцука у дома с втория си двигател, защото такъв не съществува: пилотът ще трябва да катапултира, а самолетът ще се разбие. Но има още по-важна причина, поради която идеята за предоставяне на F-16 на Украйна е неосъществима: тези самолети могат да носят ядрени бомби и Русия вече обяви, че ще приеме доставянето им на Украйна като ядрена ескалация. Но провокирането на ядрен конфликт с Русия е забранено от НАТО, така че и F-16 са забранени за доставяне.

Защо всъщност провалът на безкрайно пропагандираните западни оръжия е по-важен за Вашингтон от почти всичко друго, включително и от все по-ужасното състояние на западните финансови системи, нелепия провал на антируските санкции, неприлично огромния брой убити украински войници или от общата умора на Запада от всички неща, свързани с Украйна и особено с лавината от украински бежанци, с които социалните системи на Запада вече не могат да се справят?

Причината е проста: НАТО не е отбранителна организация (не забравяйте, че СССР го няма повече от 30 години); нито е офанзивна и нападателна организация (е да, факт е че те бомбардираха Сърбия и няколко други сравнително беззащитни страни. Но НАТО не е конструиран да се изправя военно срещу Русия или дори друга добре въоръжена държава).

Всъщност НАТО е клуб на пленници – купувачи на произведени в САЩ оръжия. И тъкмо това е целта на прехвалените стандарти на НАТО, с които Украйна трябва да се съобрази, преди да бъде призната за достойна да бъде поканена да се присъедини към НАТО: За да отговаряте на тези стандарти, вашите оръжия трябва да бъдат предимно произведени в САЩ! Това е и причината за избора на всички водени от САЩ различни войни- от Сърбия през Ирак и Афганистан до Либия и Сирия: това бяха проекти, целящи да рекламират силата на американските оръжия, с допълнителната цел да се изразходят натрупаните от клиентите на САЩ в страните от НАТО оръжия и боеприпаси, така че Пентагонът и останалите страни от НАТО да трябва да ги поръчат и закупят наново. Геополитическите обосновки (причини) за тези военни конфликти са просто формални, а често и напълно измислени. Например между 1964 и 1973 г. САЩ хвърлиха повече от 2,5 милиона тона бомби върху Лаос в рамките на 580 000 бомбардировки – което значи, че на всеки 8 минути над Лаос е прелитал самолет, натоварен с бомби, 24 часа в денонощието в продължение на 9 години. Каква беше геополитическата причина? Никой дори не може да си спомни дали изобщо е имало такава! Но сроковете на годност на тези бомби щяха да изтекат и следователно те трябваше да бъдат изразходвани и наново поръчани, за да поддържат паричните потоци към американския ВПК.

Вследствие на такива странни стимули, произведените в САЩ оръжия станаха излишно усложнени (така че производителите им да прибират повече пари от клиентите си за безполезните им допълнителни функции), доста крехки (никога не са тествани срещу равностоен противник като Русия или Китай, или дори срещу Иран), разработвани са твърде бавно (за да посъберат и финансиране за научноизследователска и развойна дейност), произведени са бавно (защо да бързаме?) и са с много скъпа поддръжка (така че американските военно-промишлени компании да богатеят допълнително, доставяйки резервни части и поддръжка на клиентите си). Затова тези оръжия бяха тествани изключително внимателно и задължително срещу многократно по-слаб враг – например като пуснат да излеят огнен Ад над изостанали племена, въоръжени най-много със стари Калашници и РПГ-та.

Украйна обаче е съвсем друга история. Там днес се очаква от украинците и тяхната неадекватна, подарена им от Запада, бронирана техника, да пробият три усилени защитни руски линии. След около месец и половина усилия и огромни загуби на хора и оборудване, те все още не са успели дори да достигнат първата отбранителна линия. Гледката на горяща западна броня не й прави добра реклама. Вследствие, американските отбранителни компании сигурно са много нетърпеливи да спрат този постоянен поток от негативна реклама за техните продукти, и то на мига – преди репутацията им напълно да се срине; оттук и необяснимата прибързаност, с която започна рязко да осиротява целият украински проект.

Алтернативата на активната война, сега, когато това се провали, е това, което на Запад обикновено се нарича „преговори“, но в действителност означава Западът да признае руските искания, направени през ноември 2021 г. (които включват връщане на границите и оръжията на НАТО до мястото, където те бяха през 1997 г. ), плюс по-нови изисквания, като денацификация, демилитаризация и неутралитет за това, което остава от Украйна, признаване на новите граници на Русия (които включват Крим, Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области) и преследване и съд за всички украински военнопрестъпници, включително всички онези, които измъчват военнопленници и обстрелват и избиват цивилните в Донбас още от 2014 г. О, и нека добавим премахването на всички тези недомислени санкции!

Но това е доста голям залък за приемане на едно-единствено заседание и затова НАТО реши да раздели порцията на своята тотална капитулация на малки хапки. Официалният документ на НАТО, представен в линка по-горе, е максимално многословен и пълен с празни приказки, но внимателното четене на тази помпозна евро-атлантическа бюрократичност ще разкрие доста отстъпки или поне намеци за отстъпки от страна на Запада. Ето какво казва той в този документ:

• „Ще бъдем в състояние да отправим покана към Украйна да се присъедини към Алианса, когато всички съюзници от алианса се съгласят и бъдат изпълнени условията.“ Казано чрез една руска народна поговорка, това ще се случи, „Когато рак в планината засвири“ — т.е. никога. Тоест Украйна никога няма да стане част от НАТО.
• „Обстоятелствата, при които може да се наложи НАТО да използва ядрени оръжия, са изключително далечни.“ Превод: Предаваме се! Моля, не ни убивайте! Очевидно ръководителите на НАТО са били информирани за възможностите на новите стратегически оръжия на Русия, както нападателни, така и отбранителни, и не искат дори да мислят за каквато и да е пряка военна конфронтация с Русия.
• „Призоваваме всички страни в света да не оказват никаква помощ на агресията на Русия…“ Превод: Много ни се иска те да спрат, въпреки че вече сме ги молили много пъти и те не са ни послушали, така че не таим особена надежда, че и сега ще ни чуят.
• „Задълбочаването на стратегическото партньорство между КНР и Русия и техните взаимно подсилващи се опити да подкопаят базирания на правила международен ред, противоречат на нашите ценности и интереси.“ Но задълбочаващото им се стратегическо партньорство е напълно в съответствие с ценностите и интересите на Русия и Китай и те нямат намерение да питат никого за разрешение. Мрънкането за „международен ред, основан на правила“, въпреки че той вече не съществува, е малко жалко, но какво друго им остава? Бу-ху!
• „Задълбочаващата се военна интеграция на Русия с Беларус, включително разполагането на сериозни руски военни системи и персонал в Беларус, има последици за регионалната стабилност и отбраната на Алианса.“ Е, именно това е предназначението на тази военна интеграция и е добре, че те са забелязали. Изводът е, че НАТО никога повече няма да заплашва Беларус.
• „Оставаме готови да поддържаме отворени канали за комуникация с Москва, с цел управление и намаляване на рисковете, предотвратяване на ескалацията и увеличаване на прозрачността.“ Това наистина е добре дошла новина! Обаждайте се на Кремъл всеки път, когато искате да си припомните изискванията за сигурност на Русия, за да опресните паметта си.
• „Заявените амбиции и принудителни политики на Китайската народна република заплашват нашите интереси, сигурност и ценности.“ А интересите и ценностите на НАТО заплашват КНР и нейната сигурност, така че сме в задънена улица. Между другото, Русия току-що прие закон, забраняващ всякаквите му там операции за смяна на пола. Как това отговаря на „западните ви ценности“? Хайде, размахайте малките си юмручета в безсилен гняв!
• „НАТО не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. В светлината на нейните враждебни политики и действия, ние не можем да считаме Русия за наш партньор.“ И в светлината на враждебните политики и действия на НАТО, Русия смята страните от НАТО за враждебни (и със сигурност не партньори). По какъв начин даването на оръжие на украинските нацисти не представлява заплаха за Русия?
• „Ние потвърждаваме нашата ясна решимост, че Иран никога не трябва да разработва ядрено оръжие. Ние оставаме дълбоко загрижени от ескалацията на ядрената програма на Иран.“ И така, явно Иран е единствената страна, срещу която беззъбият стар НАТО все още намира смелост да лае. Това изглежда безопасно, тъй като Иран вече дори не им обръщат внимание.

Е това е ситуацията. Европа гледа с ужас към САЩ, които все още са нейният доставчик на оръжия и гарант за сигурността й, но те се ръководят от едва кретащ сенилен старец, чиито яростни изблици карат членовете на кабинета му да избягват Овалния кабинет и чийто единствен възможен заместник – глупавата, кикотеща се Камала – едва ли би била по-добър избор. Може би вече бавно започва да просветва на някои от по-осъзнатите европейски лидери, че трябва някак си да се намери начин да се измъкнат от русофобската задънена улица, в която сами се набутаха и се намират сега, но те не виждат начин за постигане на това без огромна загуба на авторитет. Нека да изчакаме още една година и да видим дали дотогава все още ще им е останал авторитет за спасяване.

Авторът: Дмитрий Орлов е роден през 1962 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург), СССР. Емигрира в САЩ заедно с родителите си на 12-годишна възраст, където придобива бакалавърска степен по компютърно инженерство и магистърска по приложна лингвистика. През края на 80-те и средата на 90-те години прави няколко посещения в родината си, което му дава възможност да наблюдава колапса и настъпилите социални промени в бившия СССР и днешната Руска федерация. Около 2005 година започва да пише кратки есета, свързани с проблема за изчерпването на изкопаемите горива и неговите ефекти върху обществото. През 2008 година излиза първата му книга Преоткриване на колапса: съветският пример и американската перспектива.

Книгата му „Петте етапа на колапса“ добива световна популярност.

Източник: boosty.to/cluborlov